Решение по КНАХД №828/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 301 / 05.09.2025г., постановено по АНД № 20254110200355 по описа на ВТРС за 2025г., с което е потвърдено наказателно постановление № 04-2400196 / 05.02.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново, с което на ЕООД „Ваниз“ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв. на основание чл.416, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, т.1, вр. с чл.404, ал.1, т.8 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от ЕООД „Ваниз“, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения относно липсата на твърдяното административно нарушение, наличие на редовно изплащане на договореното трудово възнаграждение на работниците, поради което и липсва задължение за допълнително начисляване на трудово възнаграждение. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

При извършена проверка от контролни органи е установено, че работодателя ЕООД „Ваниз" не изплаща в пълне размер начислените трудови възнаграждения на някой служители за период от 2022г. до 2024г. На дружеството на 10.06.2024г. са дадени няколко предписания - да начисли във ведомост пълния размер на трудовите възнаграждения, едно от които е да начисли във ведомост за заплати трудовото възнаграждение в пълен размер на Д. В., Й. Х., М. Б. и К. Д. за положения от тях труд през м.11.2022г. Даден е срок за изпълнение на предписанието – до 17.07.2024г. За изпълнение на даденото задължително за изпълнение предписание № 15 от работодателя от контролни органи на Дирекция „Инспикция по труда" – Велико Търново са изискани писмени доказателства, но такива не са представени, поради което контролните органи приемат, че предписанието не е изпълнено, съгласно Протокол за извършена проверка № ПР2428663 / 29.10.2024г..

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.415, т.1, вр. с чл.404, ал.1, т.8 от КТ и на дружеството е наложена имуществена санкция.

Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното производство не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, п.доказани на нарушението и нарушителя, правилно са определени вида и размера на наказаниет, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление за съответни на доказателствата по делото и материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно, че не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и самото нарушение. Спазването на това формално изискване има за цел да осигури правото на защита на лицето, доколкото същото следва да е наясно срещу кои факти следва да се защитава. Правилно въззивният състав е мотивирал изводите си с наличието на влезли в сила предписания, които са били надлежно връчени на касатора при което същият не ги е оспорил в предвидения за това срок. Сочените неясноти касаят именно тези предписания, а не описанието на нарушението, обективирано в НП. Наистина в т.15 от Протокола, в който са отразени задължителните предписания не се посочени точните суми за всеки един от работниците, които следва да се начислят и съответно изплатят, но ако е имало неясноти, същите е следвало да бъдат изяснени в хода на това административно производство по обжалване на ПАМ. След като не е сторил това, касаторът реално се е съгласил с твърдените от ответната страна факти. Освен това и по изявление на касатора, част от дължимите суми са били заплатени, за което е приложил доказателства. Изводът на ВТРС, че не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от КТ е правилен и законосъобразен.

Правилно е прието за доказано извършването на нарушението. За да е налице фактическият състав на същото следва да бъдат установени с доказателства от административно наказващия орган, съответните факти: 1. Влезли в сила Задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство; 2. Пълно или частично неизпълнение на същите в указания от ДИТ срок. Разпоредбата на чл.404, ал.1 от КТ посочва изчерпателно видовете ПАМ, компетентните органи, целите на мерките, материално правните предпоставки и административния акт, с който се налагат. Предписанието е наименование както на административния акт, който следва да бъде писмен, а така и на принудителните мерки, изброени в чл.404, ал.1, т. 1 - 9 от КТ според обекта на защита, а именно налагат се за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нарушенията на трудовото законодателство имат за обект субективни права на работниците. Конкретно за случая, правото на работника да получи в срок уговореното трудово възнаграждение е установено с разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ и когато тази норма не бъде изпълнена е налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и накърняване на субективните права на работника. Предвид тази специфика на нарушенията, законодателят е предвидил два пътя за защита на работника – да поиска от ИА "ИТ" да издаде предписание за отстраняване на нарушението по чл.128, т.2 от КТ, чрез което да се удовлетвори правото му да получи възнаграждението си, или да предяви иск по чл.245 от КТ. В контекста на горното, съставомерно се явява бездействието да се изпълни горепосоченото задължително предписание. Самото нарушение е доказано именно чрез приложените писмени доказателства и е описано като неизпълнение на дадено задължително предписание, при което е конкретизирано, че се касае за такова по т.15 от съставения протокол за проверка от 10.06.2024г.

Изцяло се споделят изводите на въззивния състав относно обществената опасност на нарушението и нарушителя и липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и привилигерования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.

Следва да се отбележи и факта, че за удостоверяване на изпълнение на дадените предписания именно касаторът ЕООД „Ваниз“ следва да представи писмени доказателства – начисляване на трудово възнаграждение за м.11.2022г. В хода на проведените административно наказателно и две съдебни производства за период от повече от година, такива доказателства не са представени, следователно и към настоящия момент не е удостоверено изпълнение на дадените предписания.

По изложените съображения, настоящия състав намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301 / 05.09.2025г., постановено по АНД № 20254110200355 по описа на ВТРС за 2025г.,

 

ОСЪЖДА ЕООД „Ваниз“ с [ЕИК] и адрес на управление гр.Велико Търново, /адрес/ да заплати на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ сумата от 130 лв. / сто и тридесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.