№ 3972
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110152641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т срещу М. М. К., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 465,39 лева – главница, представляваща цена на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **,
югоизточно ателие, аб. № 26335, ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 80,61 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата от 54,95 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до
окончателното плащане на вземането, и сумата от 11,93 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г.
Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и наследодателя на ответника, а впоследствие с ответника, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, югоизточно ателие, аб. №
26335, но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, са останали незаплатени. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което
ответникът не е сторил. При тези съображения претендира процесните суми и заявява
претенция за сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът заявява, че е заплатил претендираните по исковите претенции суми.
1
Представя платежни документи за извършеното плащане.
С молба от 17.12.2024 г. ищецът е изразил становище, че на 12.12.2024 г. от
страна на ответника е извършено плащане в общ размер на 708,77 лева, с което са
погасени претендираните в настоящото производство вземания и сторените съдебни
разноски.
Третото лице – помагач Т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да
установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
по иска за главница: възникване на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; 2) по акцесорния
иск: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост на
претендираните суми, в т.ч. погасяване на дълга чрез плащане.
С определение от 27.12.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е
обявил за безспорни между страните всички обстоятелства включени във фактическия
състав на спорното право, както и факта на плащане на сумата в общ размер на 708,77
лева в погашение на претендираните в настоящото производство вземания и съдебни
разноски.
От представения фискален бон се установява, че в хода на процеса – на
12.12.2024 г., ответникът е заплатил на ищцовото дружество за погасяване на
процесните задължения сума в общ размер на 708,77 лева, от които 520,34 лева –
главница, 92,54 лева – мораторна лихва, 40,89 – законна лихва (от датата на подаване
на исковата молба до датата на плащането) и 55 лева – съдебни разноски.
С оглед горното съдът намира исковете за доказани по основание и размер, но
поради извършените плащания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същите следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването
им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца
разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно
предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира такива единствено за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като дължимите разноски за платена държавна
такса и такса за издаване на съдебно удостоверение са заплатени от ответника.
Дължимото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение възлиза на сумата в
размер на 100 лева, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона
за правната помощ и предвид липсата на фактическа и правна сложност и ниския
материален интерес.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК ,, седалище и адрес на управление **,
срещу М. М. К., ЕГН **********, с адрес: **, обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 465,39 лева – главница, представляваща
цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, югоизточно ателие, аб. № 26335, ведно със
законната лихва от 05.09.2024 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от
80,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата от
54,95 лева – главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 05.09.2024 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата от 11,93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., поради
погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на Т, с ЕИК ,, със
седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
100 лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца Т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3