Решение по дело №74/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 380
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20232100500074
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Бургас, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500074 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.250 ал.3 вр.с чл.258 и сл. ГПК
и е образувано по повод подадена въззивна жалба от адв. Христина Тодорова,
в качеството и на особен представител на Н. Н. Л. и И. Н. Л.,ответници по
гр.д.№886/2019г.по описа на ПРС.
С въззивната жалба е оспорено решение №260009 от
14.04.2022г.,постановено по гр.д.№886/2019г.по описа на ПРС,с което съдът е
оставил без уважение искането на ответниците за допълване на
постановеното по делото Решение №260039 от 10.03.2021г.с произнасяне
по направеното от особения представител възражение за упражняване право
на задържане по отношение на процесните имоти до заплащане на цената по
предварителния договор,сключен между страните и договора за продажба на
наличното в процесните имоти обзавеждане.
Жалбата е допустима- подадена в законоустановения срок от
лица,разполагащи с правен интерес от оспорването на съдебния акт.
Препис от жалбата е връчен на ищеца Д. П.,който е депозирал писмен
1
отговор в законния срок.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват.Представляват се от
особения им представител адв.Христина Тодорова ,която поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява.Представлява се от
адв.Маркова,която оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена
без уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК,въззивният съд
намери оспореното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на жалбата БОС намери следното:
ПРС е разгледал предявените от ищеца П. срещу ответниците Л. искове
с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и ги е уважил с постановеното по делото
Решение №260039 от 10.03.2021г.,като е обявил за окончателен сключеният
между страните предварителен договор за продажба на недвижими имоти.
С отговора на исковата молба особеният представител на ответниците
във връзка с искането на ищеца съдът да ги осъди да му предадат владението
върху имотите е заявил,че не е престирана изцяло договорената продажна
цена,а е дължима още сумата от 7 500 евро,а наред с това между страните има
сключен договор за продажба и на обзавеждането на имотите,което също не е
заплатено.В тази връзка и на основание чл.90 от ЗЗД е направено изявление за
задържане на процесните имоти и са налице предпоставките за това:
1.ответната страна има насрещно вземане срещу ищеца;2.със сезирането на
съда престацията от страна на ищеца става дължима;3.липсва
еднородност;4.двете вземания почиват на едно и също
правоотношение;5.искането в т.3 на петитума на исковата молба да бъде
предадено владението на процесните имоти при наличие на неплатено
обзавеждане в тях,с неизвестна и непосочена към момента договорена цена.
В доклада си по чл.146 ГПК районният съд е докладвал,че е сезиран с
искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД ,както и с обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.187 ЗЗД – за предаване на
владението върху имотите и иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД –за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 1 232.11 лева
2
,представляваща обезщетение за неизпълнение на договора в размер на
законната лихва върху договорната цена за периода от 01.06.2019г.до
27.11.2019г.и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – законната лихва върху
договорната цена,считано от 28.11.2019г.-датата на предявяване на иска до
предаване на владението върху имотите.
В мотивите на постановеното от ПРС съдебно решение съдът е
изложил съображенията си за неоснователността на предявените искове с
правно основание чл.187 ЗЗД ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД,като е
формирал ясен,безпротиворечив и разбираем извод,че тези искове следва да
бъдат оставени без уважение като неоснователни. В мотивите липсва
обсъждане на възражението на ответниците за признаване правото им на
задържане върху имотите.
В диспозитива на Решение № 260039 от 10.03.2021г.изводите на ПРС
за неоснователността на исковете с правно основание чл.187 ЗЗД ,чл.79 ал.1
ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД не са били отразени. С Определение №1908 от
18.08.2022г.,постановено по в.гр.д.№1086/2022г.по описа на БОС,образувано
по жалбата срещу решението по чл.250 ГПК, въззивният съд е констатирал
горепосоченият пропуск на ПРС,прекратил е въззивното производство и го е
върнал на ПРС за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението по реда на чл.247 ГПК.
С решение № 260017 от 05.12.2022г.,постановено по гр.д.
№886/2019г.по описа на ПРС,районният съд е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение №260039 от
10.03.2021г.,като е ОТХВЪРЛИЛ исковете на Д. П. против ответниците Н. и
И. Л. за осъждането им да му предадат владението върху процесните имоти и
за осъждането им да му заплатят сумата 1232.11 лева,представляваща
обезщетение за неизпълнението на договора в размер на законната лихва
върху договорената цена 12 500 евро,за периода от 01.06.2019г.до
27.11.2019г.и законната лихва върху сумата 12 500 евро/договорната
цена/,считано от датата на предявяване на иска- 28.11.2019г.до предаване на
владението върху имотите. Решението по чл.247 ГПК е връчено редовно на
страните,не е обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното решение по чл.250 ГПК районният съд е оставил без
уважение искането на ответниците Л. за допълване на постановеното по
3
делото съдебно решение №260039 от 10.03.2021г. с произнасяне по
направеното от особения представител възражение за упражняване право на
задържане по отношение на процесните имоти до заплащане на цената по
предварителния договор,сключен между страните и до заплащане на цената
по договора за продажба на наличното в имотите обзавеждане.
ПРС е оставил искането за допълване на решението без уважение,като
е приел,че липсва основание за допълването му с произнасяне по
възражението за право на задържане. Правилно е посочил ПРС в мотивите на
обжалваното решение по чл.250 ГПК,че предявеният иск с правно основание
чл.19 ал.3 ЗЗД няма за предмет предаване на владението на процесните
имоти,поради което и липсва основание за упражняване право на задържане.
Правилно се е позовал и на съдебната практика на ВКС обективирана в
Решение № 201 от 17.10.2013г.по гр.д.№2329/2013г.на ІІ г.о.на
ВКС,посочвайки,че дължи постановяване на условен диспозитив само при
основателност на направеното възражение,а такова не е налице и с оглед
изводите на ПРС за неоснователност и на исковете с правно основание чл.187
ЗЗД,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. С иска по чл.187 ЗЗД ищецът е поискал
осъждане на ответниците да му предадат владението върху процесните
имоти,като възражението за упражняване право на задържане би подлежало
на разглеждане от съда в случай,че е уважил този иск. Безспорно е обаче,че
съдът е отхвърлил този иск,както и иска с правно основание чл.79 ал.1
ЗЗД,поради което е липсвало основание да бъде разгледано от съда защитното
възражение на ответниците за признаване право на задържане върху
имотите,до заплащане на насрещно дължими им от ищеца суми.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че жалбата
срещу решението постановено по реда на чл.250 ГПК,с което съдът е оставил
без уважение молбата на ответниците Л. за допълване на постановеното по
делото решение с произнасяне по направеното от тях възражение за
упражняване на право на задържане върху процесните имоти е
неоснователна,а решението на ПРС следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №260009 от 14.04.2022г.,постановено по
гр.д.№886/2019г.по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване по реда на чл.250 ал.3 ГПК – в
едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС
на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5