Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 1669 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от З. „Л.И.“ АД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20209210400712
срещу разпореждане от 13.10.2020 г. на съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, с
което са определени като дължими от него такива в размер на 440,00 лева за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, като твърди така определеното
възнаграждение да е прекомерно и да не е съобразено с усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права. Твърди, че от страна на взискателя не са
извършени действия за с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е
подадена молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на
изпълнителния способ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като
дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат
изменени на 200,00 лева. Оспорва и размера на определената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като твърди, че същата
неправилно е начислена и върху размера на дължимото адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, евентуално моли същата да бъде намалена съобразно
намаления размер на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Взискателят ЗАД „А.Б.“, представляван
от адв. Л.И., оспорва жалбата. Твърди, че уговореното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, съобразено е с разпоредбата на чл. 10, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е както за образуване
на изпълнителното дело, така и за представителство по него и извършване на
всякакви производствени действия. Сочи, че същото е дължимо с оглед липсата на
плащане в срока за доброволно изпълнение. Счита, че пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ се начислява върху всички суми, които се събират
принудително.
В мотиви на С.П., рег. № 921 КЧСИ сочи, че разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя не надвишават размера на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и това за процесуално
представителство, защита и съдействие при извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземанията. Сочи, че на взискателя следва да се присъдят
разноски и за възнаграждение по чл. 10, т.2 Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като от страна на длъжника не е
постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение, поради което взискателят е
предприел действия по изискване на справка за банкови сметки и е направил
искане за налагане на запор на такива. Сочи, че адвокатското възнаграждение на
взискателя се включва в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83,
ал.1 ЗЧСИ, поради което върху същото се начислява такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с
което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението
за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по
съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в
срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. № 20209210400712 на ЧСИ С.П., рег. № 921
КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 12.08.2020 г. на взискателя ЗАД „А.Б.“, чрез адв. А.Б.срещу длъжника З. „Л.и.“ АД за
събиране на сумите по изпълнителен лист от 31.07.2020 г., издаден по гр.д. № 3075/2018
г. на СРС, 82-ри състав за сумата от 136,42 лева – законна лихва върху главницата
от 2905,90 лева, както и за 462,97 лева – разноски, като в молбата е направено искане
за образуване на изпълнително производство и за събиране на разноските за
адвокатско възнаграждение за това в размер на 240,00 лева, с ДДС. Към молбата е
представена фактура № 729/12.08.2020 г. за общата сума от 6015,83 лева, в която
по пункт 14 е посочено за образуване на изпълнително дело по гр.д. № 30075/2018
г., на 82 състав на СРС за възнаграждение в размер на 240,00 лева с ДДС.. На
лист 57 от изпълнителното производство е представено движение по сметка на физическо
лице № B*********.
На 13.08.2020 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 240,00 лева и 208,73
лева такси по Тарифа към ЗЧСИ. С молба от 10.09.2020 г. взискателят чрез адв. Л.И.
е направил искане да бъде извършена справка за банковите сметка на длъжника, с
оглед липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение, към която молба е
представен договор от 10.09.2020 г., сключен между ЗАД „А.Б.“ АД,
представлявано от адв. А.Б.и адв. Л.И. за процесуално представителство и защита
по из. дело № 712/20 г. на ЧСИ С.П. при възнаграждение от 200,00 лева, платими
по банков път, за които е посочено, че са платени. С постановление от
14.09.2020 г. на основание чл. 10, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за събиране в изпълнителното
производство са присъединени допълнителен адвокатски хонорар от 200,00 лева, с
ДДС. Видно от извлечение от сметка на Л.П.И.на 11.09.2020 г. е получила сумата
от 3968,26 лева с наредител А.Л.Б.от сметка №
B********* с основание х-р за изпълнителни дело
по списък за сметка на взискателя ЗАД „А.Б.“.
На 24.09.2020 г.
длъжникът по изпълнението е подал възражение срещу постановлението в частта на
разноските, като в същото е посочил, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи,
тъй като от взискателя по изпълнителното дело е извършил действия по подаване
на молба за образуване на изпълнителното производство и се иска намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя до размер от 200,00 лева по чл. 10,
т.1 от Наредбата и съответно намаление на дължимата пропорционална такса по
чл.26 от ТТР на ЗЧСИ.
С разпореждане от 14.09.2020 г. е изпратил запорно
съобщение до „Юробанк България“ АД, като с разпореждане от 24.11.2020 г.
банката е уведомена от ЧСИ за вдигане на всички запори.
С разпореждане от 13.10.2020 г. ЧСИ е отказал да измени
размера на адвокатското възнаграждение.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Същата е
нередовна, тъй като не е посочен начинът на изпълнението - елемент от
редовността на молбата за образуване на изпълнително производство. Съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК начинът на изпълнението е елемент от редовността на
тази молба, а не представлява друго действие по изпълнението, различно от това
по образуването му.
Установява
се, че макар и не в срока за доброволно изпълнение при реализиране на посочения
от взискателя пръв изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника от
банки, вземанията му са удовлетворени изцяло.
Предвид
размера на вземанията и обстоятелството, че длъжникът е застрахователно
дружество, което подлежи на финансов контрол и за което поначало се предполага,
че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение
(което не е голямо, с оглед възможностите на длъжника), при осъществяване на
посочения и най-подходящ способ – запор на вземания от банки е сигурно, че ще се
стигне до събиране на вземанията, предмет на принудителното изпълнение.
На
следващо място следва да се отбележи, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението в настоящия случай не следва да се
възлага като разноски на взискателя и поради факта, че договорът за правна
защита и съдействие, сключен с адв. Л.И. е сключен от адв.Б.от името на ЗАД „А.Б.“
и възнаграждението по него е заплатено от адв. Б.. Така сключеният договор може
да се разглежда единствено като договор във връзка с преупълномощаването по
изпълнителното дело като разноските във връзка с това преупълномощаване са за
сметка на адвоката, а не на взискателя по делото.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване на изпълнителното
дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за
действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 240
лв., определен по чл. чл.
10, т. 1 от Наредбата. Делото по изложените по-горе мотиви делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност.
От смисловото тълкуване на
разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, че пропорционалната такса се изчислява върху
събраната сума, както и от това на чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, който предвижда, че
пропорционалните такси се събират върху материалния интерес следва, че
използването на тези по-широки понятия предполага включването на всички
вземания на взискателя, които са събрани в изпълнителното дело, а не само тези,
за които е представен изпълнителен лист.
С оглед на горното следва да бъде изменен размерът и на
таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя
се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от
него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в
размер на лв. / 136,42 лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист, 462,97
лева – съдебно-деловодни разноски и 240,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение/. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б”, вр. с
чл. 27а ТТРЗЧСИ възлиза на 83,94 лв. Размерът на пропорционална такса дължима в
изпълнителното производство не е посочен от ЧСИ, а само е посочен общият размер
на таксите от 240,00 лева. Същият надхвърля сбора на авасово платените такси от
108,00 лева и така определения размер на пропорцианалтата такса от 191,94 лева
ето защо съдът намира, че следва изрично да намали размерът на таксата по 26
ТТРЗЧСИ в размер на 83,94 лева.
Следователно постановление от 24.09.2020 г. на съдебен изпълнител В.М.,
рег. № 860 КЧСИ, следва да бъде отменено, като
разноските за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 240,00 лв., а таксата
т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 83,94 лева.
С оглед основателността на подадената жалба и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство, такива се следват на жалбоподателя съобразно
списъка на разноски - в размер на общо 123.00 лв., от които 73 лв. – държавна
такса за подаване на частната жалба и 50 ,00 лв. – юрисконсулско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.10.2020 г. на
съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 КЧСИ по изп.дело № 20209210400712, с което е оставено без уважение възражението на З. „Л.И.” АД за изменение възложените за заплащане от длъжника
разноски по изпълнението, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 240,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 83,94
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.Б.“, ЕИК: ********, да заплати на З. „Л.И.” АД, с ЕИК:********, сума в размер на 123,00 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в
това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на
задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения.
Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46
от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“,
улеснява разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана
от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното вземане
е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението не се
включват в него. Принципа за законност не позволява обратно тълкуване. Не би
могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното си
възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито основните
начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито съда биха
допуснали.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира
приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски
в това производство следва да се остави без уважение.
Съдия: