№ 3296
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110123553 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от Р. П. К. за
следните суми: за сумата от 590.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ
се в гр. София, на бул. „***“ № 27, ет. 4, за сумата от 81.90 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
16.07.2019г. до 05.05.2022г., за сумата от 54.57 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
10.66 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 05.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 19.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 26427/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
1
е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба, а в
подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът- ответник в настоящото
производство е оспорил процесните вземания с довод, че през исковия период имотът е бил
необитаем.
Същевременно, на 29.03.2024г. по настоящото дело е постъпила молба от ответника, с
която същият заявява, че сключил споразумение с топлофикационното дружество за
уреждане на имуществените отношения помежду им по повод на процесните вземания,
както и че извършил въз основа на същото плащане на първата уговорена вноска в размер
на 291.79 лева. Възразява срещу срещу дължимостта в полза на насрещната страна на
адвокатско възнаграждение, доколкото липсвали материалните предпоставки за
предоставяне на безплатна правна помощ.
С молба от 24.10.2024г. от името на ищеца изрично е заявено, че в хода на процеса
ответникът е изплатил всички суми, предмет на предявените искове, като непогасено е
единствено претендираното юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
В проведеното на 27.11.2024г. открито съдебно заседание явилият се процесуален
представител на топлофикационното дружество е потвърдил извършеното в хода на процеса
плащане, с което са погасени задълженията, предмет на разглежданите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„***“ ЕАД да достави съответното количество топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и вредата от
неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със
законната лихва за периода.
В случая между страните не е спорно, че ответникът е заплатил предявените по делото
вземания за главници и за обезщетения за забава, както и законната лихва, изтекла за
периода от подаване на исковата молба до датата на плащането, като последното е
потвърдено от ищеца, с молбата му от 24.10.2024г., както и в проведеното на 27.11.2024г.
открито съдебно заседание. Извършеното извънсъдебно погасяване на процесните
задължения представлява по правната си същност конклудентно признание на неизгодно за
страната обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на
поддържаното в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието
на неизгодни за страната факти представлява едно от най- надеждните и достоверни
доказателства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в
2
съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства,
вкл. сключеното между страните споразумение от 27.03.2024г., съдържащо и изрично
признание от ответника на процесното задължение със сочения от ищеца източник-
съществуващо между страните договорно правоотношение през исковия период и за
процесния имот, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по- горе
предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно
установени всички юридически факти, включени във фактическите състави, пораждащи
процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.
По делото не се спори, че всички плащания за погасяване на процесния дълг са
извършени след образуване на производството, като извод в този смисъл би могъл да бъде
формиран и въз основа на представеното от ответника споразумение, сключено в хода на
процеса и съдържащо уговорки относно падежите на всяка от вноските, чрез които е
уговорено изплащането на процесните суми- всички, след образуване на делото, поради
което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез
плащане на задълженията, техен предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащанията разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. С оглед на
това и доколкото от представените по делото доказателства не се установява погасяване на
вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а
такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да бъде присъдена
сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от процесуалния
представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за обичайно, типично
дело с оглед предмета на дейност на страната. За пълнота и прецизност следва да се изясни,
че ирелевантни за дължимостта и размера на юрисконсултското възнаграждение в полза на
ищеца са доводите на ответника в молбата му от 29.03.2024г. за липса на материални
предпоставки за оказване на безплатна адвокатска защита, доколкото в случая не се твърди
такава да е предоставена на страна по делото, още повече, че ищецът е търговец, а не
физическо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
правната сфера на „***“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват вземания от Р. П. К., ЕГН **********,
за следните суми: за сумата от 590.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10,
находящ се в гр. София, на бул. „***“ № 27, ет. 4, за сумата от 81.90 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
16.07.2019г. до 05.05.2022г., за сумата от 54.57 лева, представляваща цена на предоставена в
3
периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
10.66 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 05.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 19.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 26427/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4