Р Е Ш Е Н И Е
№ 359/27.4.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир
Лесенски
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Албена Кузманова, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело №
264 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на Началника на РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик, против
Решение № 260015/18.01.2021 г. постановено по АНД № 516/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление 20-0340-000167 от
04.02.2020 г., с което са били наложени наказания глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на И.Н.Д. на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
В касационната жалба се излагат аргументи
за неправилност на решението сочи се, че е доказано осъществяването на
нарушението от обективна и субективна страна, както и че не са налице приетите
от съда съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
По делото е постъпил мотивиран отговор
на касационната жалба от И.Д., подаден чрез процесуалния му представител адв. Ц.,
в която се излагат аргументи за потвърждаване на решението на РС Пазарджик.
В съдебно заседание касаторът не се
явява, не се представлява и не взима отношение по делото.
В съдебно заседание ответникът И.Д. не
се явява, не се представлява.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил
Наказателно постановление № 20-0340-000167 от 04.02.2020 г., с което са били наложени наказания глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца
на И.Н.Д. на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
На жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че на
14.01.2020 г. в 14.50 часа в отсечка от главен път 1-8 за гр.Септември
управлява лек автомобил „Пежо 207'' с ДК №…, собственост на
„Образцов дом Пловдив*' ЕООД, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка
от контролен орган, водачът спира управлявания от него автомобил на посоченото
място от представители на службата за контрол, но не изпълнява указанията им и
продължава движението си в посока за гр.Септември.
Въз основа на това
е издадено обжалваното наказателно постановление., като в същото осен
констатациите залегнали в АУАН е допълнено, че водачът отказва да предаде
документите си или осуетява извършването на проверка от органите за контрол
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото
на защита на жалбоподателят Д.. От доказателствата по делото действително се
установява, че водачът на проверявания автомобил е спрял на подаден сигнал със
стоп палка от служители на Национално ТОЛ управление – В. Н. и Д. М.. С това
правилно е посочено от съда, че водачът Д. е изпълнил едното от двете си
задължения по чл.103 от ЗДвП и е спрял за проверка. Следва да се счита и за
установено, че в последствие водачът е продължил движението си без това да му е
било разрешено от проверяващите го. В описанието на фактите обаче както в НП,
така и в АУАН не се установява какви конкретни указания не е изпълнил водачът
на проверявания автомобил. С оглед на това и правилно е прието от съдебния
състав, че е допуснато нарушение на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
които изискват да бъде дадено точно описание на фактите, въз основа на които се
приема нарушителят да е осъществил соченото в АУАН и НП нарушение /в конкретния
случай чл.103 от ЗДвП/. Доколкото разпоредбата на чл.103 от ЗДвП предвижда две
отделни изпълнителни деяния – отказване да предаде документите си и осуетяване
извършването на проверка от органите за контрол е особено важно да се опише
точно поведението на нарушителят, за да може да бъде преценено дали то осъществява
някое от изпълнителните деяния на това административно нарушение и кое точно.
От друга страна при конкретното описание се сочи, че е подаден сигнал със стоп
палка на водача, последният е спрял, но не е изпълнил указанията и е продължил
движението си в посока гр.Септември. Това описание действително не дава
възможност да се прецени в достатъчна степен дали водачът не е предоставил
документите си или пък е осуетил проверката. Тази неяснота се дължи именно на
непосочването в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, дори в
най-общ вид, на конкретните указания които са били дадени на водача от
проверяващите след спирането му за проверка. Ето защо действително е налице
соченото съществено процесуално нарушение, което е констатирано от въззивния
съд. С оглед на това и се явява правилно решението на РС Пазарджик.
За пълнота
следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав липсва
незаконосъобразно допълнение в НП с посочването на законовия текст на чл.103 от ЗДвП и цитирането му от наказващия орган. Това уточняване не би могло да наруши
правото на защита на наказаното лице, тъй като не внася нови факти, спрямо
които не е съществувала възможност за защита от нарушителя. За да бъде това
налице обаче в обстоятелствената част следва да са описани достатъчно ясно и
точно установените факти и същите да водят до категоричния извод, че е
осъществено такова нарушение. Както се посочи обаче в конкретния случай това не
е така, тъй като даденото описание не дава никаква възможност да се установи
какви са конкретните факти, които водят на извод за осъществен състав на
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, респективно какви действия е
извършил водачът на автомобила, с които е осъществил изпълнително деяние на
това нарушение.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
счита, че отменяйки НП, въззивният съд е постановил един законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
По делото се иска присъждане на разноски в полза на ответната
страна относно направените разноски в хода на касационното производство. С
оглед изхода на делото това искане се явява основателно, поради което следва да
бъдат присъдени в полза на ответника направените разноски в хода на касационното
производство в размер на 500 лева за адвокатски хонорар, тъй като липсва искане
за прекомерност от страна на касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила решение № 260015/18.01.2021 г., постановено по НАХД № 516/2020 по описа за
2020 г., на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на
МВР гр.Пазарджик да заплати на И.Н.Д., ЕГН ********** направените в
касационното производство разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове: 1. /П/
2.
/П/