Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1965 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.К.К. - Б. против разпределение,
обективирано в протокол от 23.09.2019 г. по изпълнително дело № 20188930400475
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.С.– С..
В жалбата се излага, че до момента жалбоподателката не е получавала
постановление за направените разноски по делото, съответно нейните задължения;
не е уточнено кога е постъпила сумата от 567,46 лева и какви лихви са начислени
върху нея до извършване на разпределението; начислени са такси за 51 броя
уведомления, които са включени към нейните задължения. Иска се отмяна на разпределението и изготвяне на ново.
Въззиваемата страна “Банка ДСК” ЕАД в срока по член 436,
алинея 3 от ГПК не е депозирала отговор по жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са
приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното
пред него изпълнително производство и мотиви за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от лице, легитимирано да обжалва действията
на ЧСИ, на основание член 462 от ГПК. Правото си на жалба, то е упражнило в
срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 436, алинея 4 във връзка с член 260,
член 261 и член 262 от ГПК.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 3541 от
30.04.2018 г., с който жалбоподателката е осъдена да заплати на банката сумата
от 192 902,39 лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до съда
/27.04.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на
141 346,39 лева, представляваща
договорна лихва за периода 29.09.2010 г. – 26.04.2018 г.; сумата от
1 946,85 лева, представляваща обезщетение за забава; сума в размер на
1 687,17 лева, представляваща такси и разноски по кредита; сумата от
6 757,66 лева, представляваща държавна такса; както и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и
каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и
недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели.
Не отговаря на установеното посредством приложената преписка от
изпълнителното дело изложено твърдение, че на жалбоподателката не е получила
постановление за разноски по изпълнителното дело – това е сторено, както с
поканата за доброволно изпълнение, така и с предявяване на обжалваното
разпределение.
С оглед направеното от К. – Б. искане в жалбата против действията на
съдебния изпълнител настоящият състав на съда с определение № 3223 от
06.11.2019 г. е допуснал провеждането на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване на наведените доводи, че ЧСИ не е посочил кога е постъпила сумата
от 567,46 лева и какви лихви са начислени върху нея до извършване на
разпределението, както и какви такси са начислени за 51 броя уведомления, които
са включени към нейните задължения.
Въпреки дадената възможност на жалбоподателката, включително и чрез
допълнителна такава чрез удължаване на срока за внасяне на депозита за
възнаграждение на вещото лице, същата не се е възползвала от нея. Поради това неоснователни и недоказани
се явяват твърденията на К. – Б., че при обжалваното разпределение не били
правилно определени размерите на таксите, респективно на задълженията й.
С
оглед изложените мотиви обжалваното разпределение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, настоящият състав на
въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпределение, обективирано в
протокол от 23.09.2019 г. по изпълнително дело № 20188930400475 на частен
съдебен изпълнител Д.С.– С..
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.