Решение по дело №4016/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 1057/15.11.2022г. по НАХД № 4016/2022г. по описа на РС-
Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна
прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
спрямо обвиняемия Я. Д. Р., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание за престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.06.2022 г., в гр. Бургас, по ул. „***“, управлявал
МПС л.а. „***“ рег. № *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на СУМПС, наложена му със ЗППАМ № 21-0813-000764/20.12.2021 г.
на сектор „ПП“ при ОДМВР - ***, лично връчена му на 20.12.2021 г. и влязла в сила на
03.01.2022 г.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и заедно с
упълномощен защитник адв. Б. от АК ***. Признава изложената с постановлението
фактическа обстановка, изразява съжаление.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат
за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „Глоба” в размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. Б. счита, че следва да се постанови решение, с което
на обвиняемия да се наложи минимално наказание.
Обвиняемият се придържа към казаното от защитника си. В последната си дума моли
за минимално наказание и изказва съжаление.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Я. Д. Р. – ЕГН **********, ***************************.
Обв. Р. притежавал валидно СУМПС № *** издадено на *** г. от ОДМВР - *** и
валидно до ***2022 г.
Спрямо обвиняемия била наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца, наложена му със ЗППАМ № 21-0813-000764/20.12.2021 г. на сектор „ПП“ при
ОДМВР - ***, лично връчена му на 20.12.2021 г. и влязла в сила на 03.01.2022 г.
На 12.06.2022 г., въпреки наложената ПАМ, около 17,45 часа, в гр. Бургас, по ул.
„***“ обвиняемият Я. Р. управлявал МПС - л.а. „***“ рег. № ***. По същото време и място в
района патрулирали мл. автоконтрольори при сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас -
свидетелите М.У. и Д.В.. Полицаите предприели проверка на обв. Р., който бил спрян от тях
и който не представил поисканите му от тях документи - СУМПС и контролен талон.
Във връзка с така установеното на 12.06.2022 г. административно нарушение по чл.
150а, ал. 1 по ЗДвП св. У. съставил на обв. Р. АУАН серия АД № 465249, който той разписал
без възражения.
Причината за това, че не представил СУМПС била тази, че на 18.12.2021 г. същите му
били иззети от контролните органи на сектор „ПП“ при ОДМВР - *** по повод на
извършено нарушение на 17.12.2021 г. на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП /управление
1

на МПС в пияно състояние/, за което на обв. Р. бил съставен и АУАН № 558260, подписан
без възражения. Издадена в тази връзка била и Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0813-000764/20.12.2021 г. на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - ***, лично връчена на обв. Р. на 20.12.2021 г., с която заповед на
осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП /“За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи“. На обв. Р. временно било отнето СУМПС № *** издадено на
*** г. от ОДМВР – ***, валидно до ***2022 г. до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца.
Обв. Р. обжалвал издаденото в тази връзка от Началник сектор „ПП“ при ОДМВР -
*** наказателно постановление № 21-0813-001998 от 29.12.2021 г., с което му била
наложена глоба в размер общо на 510,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С влязло в сила на 25.06.2022 г. Решение № 118 от 08.06.2022 г. по административно-
наказателно дело № 105/2022 г. по описа на РС - *** наказателно постановление на
Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – *** било потвърдено и влязло в сила на
25.06.2022. С така издадения краен влязъл в сила съдебен акт бил и решен въпросът за
отговорността на обв. Р. за извършеното от него на 17.12.2021 г. нарушение на ЗДвП, по
повод на което и спрямо него била наложена на съответните законови основания
принудителна административна мярка - лишаване от право да управлява МПС.
На 20.06.2022 г. СУМПС на обв. Р. било върнато, поради изтърпяване на
административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ съгласно писмо на
Началник Сектор „ПП“ ОД МВР ***.
На 12.06.2022 г., обаче в гр. Бургас, по ул. „***“, обвиняемият управлявал МПС л.а.
„***“ рег. № *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, наложена му със ЗППАМ № 21-0813-000764/20.12.2021 г. на
сектор „ПП“ при ОДМВР - ***, лично връчена му на 20.12.2021 г., в сила от 03.01.2022г.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - протоколите за разпити на свидетелите М.У. /л. 17/, Д.В. /л. 18/,
обяснения на обв. Р., АУАН 465269; АУАН серия № 558260 от 18.12.2021 г. от мл.
автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР - *** /л. 8/, ЗППАМ № 21-0813-
000764/20.12.2021 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - *** /л.9/, Наказателно
постановление № 21-0813-001998 от 29.12.2021 г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР -
*** /л. 9/, справка за нарушител/водач, писмо УРИ 813р - 5042 от 26.08.2022 г. на Началник
сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас /л. 20/; пълномощно за адвокатска защита /л. 40/, Решение
2

№ 118 от 08.06.2022 г. по административно-наказателно дело № 105/2022 г. по описа на РС -
*** /л. 25 - 28/, справка за съдимост.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. От така кредитираните доказателствени
материали, безпротиворечиво се установява гореописаната фактическа обстановка, като не
са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл.
305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка
на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия или неговия
защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен
анализ на доказателствените материали.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството, макар и както сочи
обвиняемият, за да го паркира, в гр. Бургас, по ул. „***“, представлява „управление“ на
МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС,
дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието „управление“, включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо
дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил марка л.а.
„***“ рег. № ***, който обвиняемият е управлявал, е „моторно превозно средство“ по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател
и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото видно от приложената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 21-0813-000764/20.12.2021 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
***, лично връчена на обв. Р. на 20.12.2021 г., на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е временно
отнето СУМПС на обвиняемия до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца.
Въпросът за отговорността на обвиняемия е бил решен с влязло в сила на 25.06.2022г.
Решение на РС *** по НАХД № 105/2022г. и СУМПС е било върнато на Р. на 20.06.2022г.,
поради което е осъществен състав на престъплението от обективна страна.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият Р. е съзнавал общественопасния
характер на деЯ.ето си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
не бива да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС /лично е уведомен на 20.12.2021 г. за заповедта, с която му е
наложена/, както и че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го
3

предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-
то и то именно в срока на забраната, наложена му с процесната ЗППАМ.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три години и глоба от двеста до хиляда лева. В
същото време по отношение на обвиняемия Р. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан (реабилитиран съгласно справка за
съдимост) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състоЯ.е или след употреба на
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че той е трудово ангажиран, изразява съжаление за постъпката
си, оказал пълно съдействие на органите на разследването, а отделно от това изтъкнатата
причина за управление на МПС – за да се паркира също може да се окачестви като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността обстоятелство са
множеството предишни нарушения по ЗДвП.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен
на обществена опасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота
му, както и че той е осъзнал стореното и се разкайва за него. Поради тези съображения и
като съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо Р. следва
да се определи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в
минималния размер, а именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1,
може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление. По отношение вида и размера на наказанието
разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева,
следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на
престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК да бъде налагано наказание лишаване от право да
управлява МПС. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК, където са
посочени лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание лишаване от право
4

да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл. 343в,
ал. 3 от НК. Волята на законодателя да не се налага наказание лишаване от право да
управлява МПС на извършителите на престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК, каквото е
процесното деяние, не може да се тълкува в обратния смисъл.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК за присъдените глоби се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият бе осъден да
заплати в полза на РС-Бургас сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налага произнасяне от
страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	1057
Дата:	15 ноември 2022 г.
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20222120204016
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 октомври 2022 г.

Решение по дело №4016/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите