№ 75
гр. Ямбол, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Т. против Решение №143/07.11.2022 г., постановено по гр.д.№386/2022
г. по описа на ЕРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция
”Гранична Полиция” МВР-гр.София да заплати на Д. Г. К. от гр. *, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 758,99 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.06.2019 г. до
09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 172,64 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 758,99 лева, начислена за периода на
забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 20.06.2022 г.,
както и на основание чл.78 от ГПК сумата 300,00 лева - разноски по делото. ЕРС е осъдил
Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса в
размер на 50,00 лв върху размера на уважените искове и сумата от 200,00 лв разноски по
делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева –
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за
неправилност – съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата
са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че
за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни
и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от
ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната
1
уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2018 г. приложима била Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г., а за
останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-908 от
02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява,
че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите
в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в
случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на
изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с
което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Г. К., чрез пълномощника
му адв. Д. от АК-Хасково, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната
жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване
на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се
представляват.
От пълномощника на въззиваемия е постъпила молба, в която е заявено, че
поддържа отговора на въззивната жалба и иска последната да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение - да се потвърди. Иска и да се присъдят разноски за въззивната
инстанция.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор между страните, че през процесния период са били обвързани от
служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е
полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-икономическа
експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от
ответника, видно от която за периода от 20.06.2019 г. до 09.07.2020 г., ищецът е полагал
труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и
през нощта – общо 624 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. От заключението на ВЛ се установява, че положеният
от ищеца нощен труд от общо 624 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза
на 713,23 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/,
като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния
период в размер на 89,23 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е
посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 758,99 лв., изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.06.2019 г. до 09.07.2020 г., с
натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно
задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 172,64 лв.
2
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Решението е
правилно. Същото е подробно мотивирано като изложените от първостепенния съд мотиви
се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството пред районния съд са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за
заплащане на извънреден труд и с правно основание чл.86 ЗЗД - за мораторна лихва.
Исковете са допустими, а при преценка по същество - основателни.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ)
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). От
тълкуването на нормата не може да се направи категоричен извод, че тя определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ,
а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период,
без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187,
ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР ред. ДВ
бр.81/2016г.). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали наредби в
рамките на процесния период, които са относими към спора, както правилно е посочил в
решението си първоинстанционния съд, са Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-36 от 7.01.2020 г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014
г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано в ДВ, бр.59/2016 г.). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр.69/2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
3
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г.). Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
№8121з592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и чл.3, ал.2 от Наредба №
8121з-36 от 7.01.2020г са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и действалите в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2
от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и чл.33 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. е предвидено
само, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове.
Поради изложеното и при липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящия
съд намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7
часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Следва да бъде посочено също така, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР
държавните служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за
субсидиарното прилагане на цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за превръщане на
нощните часове в дневни. Отделно от това, Конституцията на РБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в
третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение само
по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права на
предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно защото основният
закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите
на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат
поставени при еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи
по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през
деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения, относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20 г., че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници
трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на
полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време,
4
заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В случая при липса на други приложени
мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд
през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер,
изчислен за процесния период от първостепенния съд въз осн. на изслушаната ССЕ общо на
758,99 лв. Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за
отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата
претенция за главница се явява и доказана по размер.
При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението на ССЕ е
уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното, въззивния съд прецени обжалваното решение за правилно,
поради което и на осн. чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат. Въззивника е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за
неоснователно. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото искове,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/2004г., възлиза на 400 лв. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. не се явява прекомерно с оглед фактическа и правна
сложност на делото, поради което не следва да бъде намалено.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №143/07.11.2022 г., постановено по гр.д.№386/2022 г.
по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Д. Г. К. с
ЕГН **********, от гр. * сумата 400 лв.- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5