№ 44552
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110112329 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда
на чл. 140, ал. 3 ГПК:
В. Б. Б. е предявил против Министерството на вътрешните работи
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1200
лв., представляваща платена на 26.02.2025 г. сума без основание - начислена и
претендирана от ответника като глоба за извършено на 27.04.2022 г., в гр.
София, нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, ведно със законната лихва от датата
на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че за извършено на 27.04.2022 г., в гр. София,
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е била
наложена глоба в размер на 1200 лв., с електронен фиш (ЕФ), серия К, №
5839031/29.04.2022 г. за налагане на глоба. Поддържа, че след получаване на
ЕФ, на 08.04.2023 г. е заплатил по посочената във фиша банкова сметка,
открита на „Фонд за безопасност на движението“, структура на ответника,
сума в размер на 840 лв., предвид предвидената в закона възможност за срочно
изпълнение на наложеното наказание с намаление от 30%, предвидено в
нормата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП. Сочи, че е упражнил правото си да обжалва
електронния фиш, но с влязло в сила решение наложената в него санкция е
била потвърдена. Излага, че информацията за извършеното плащане не е била
актуализирана и вместо начисляване на остатъка над вече платените 840 лв. до
наложения размер от 1200 лева, му е бил начислен пълния размер от 1200 лева
и последната е била изпратена към публичен изпълнител за събиране и е била
вписана по личната партида на ищеца. Твърди, че на 24.02.2025 г. е заплатил
1
сумата от 340 лв., представляваща остатъка над 840 лв. до пълния размер на
глобата от 1200 лв., но тъй като ответникът не е заличил задължението му в
пълния размер от 1200 лв., а и за да се снабди с удостоверение за наличие или
липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, на 26.02.2025 г. е заплатил отново
сумата от 1200 лв., за погасяване на вече платената глоба, като този път
задължението е било заличено.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва
допустимостта на иска с твърдения, че недължимо платената глоба, не
подлежи на връщане по общия исков ред, а по особен такъв, предвиден за
възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа
в чиито бюджет е постъпил паричния доход. Поддържа, че е наличен
специален ред, установен от министъра на вътрешните работи, за
възстановяване на недължимо платени суми във Фонда за безопасност на
движението, който се инициира с искане от заинтересованото лице с
прилагане към него на доказателства за плащане на сумата и за липса на
основанието, на което плащането е извършено. По съществото на спора
ответникът признава превода от ищеца на 10.04.2023 г. на сумата от 840 лв., а
по – късно, на 24.02.2025 г. и на още 360 лв., като твърди, че втората сума е
постъпила след влизане в сила на решението по обжалвания ЕФ и неговото
изпращане автоматично към Националната агенция за приходите за
принудително събиране, тъй като последният не е бил заплатен в пълен
размер. Твърди, че публичният изпълнител не е съобразил всички отразени в
автоматизираната информационна система „Административнонаказателна
дейност“ на МВР (АИС-АНД-МВР) обстоятелствата по горното плащане.
Поддържа, че повторното плащане е поради факта, че е имало нужда от
технологичен срок за уведомяване на ТД на НАП София за това, че на
24.02.2025 г. ищецът е заплатил по сметка на Фонда глобата, наложена му със
споменатия ЕФ, а два дни по – късно е заплатил повторно и цялата сума на
глобата, но по сметка на НАП София. Сочи, че ищецът е можел да възрази
пред публичния изпълнител, че сумата е платена и по този начин да си спести
повторното й плащане, което е изцяло по решение на ищеца.
Съдът намира иска за допустим, доколкото за ищеца съществува избор
на реда, по който да претендира възстановяване на недължимо платена сума и
изцяло в негова преценка е дали да избере да претендира горната сума по
реда, определен от ръководител на ведомство, спадащо към органите на
държавно управление, чрез подаване на молби, заявления, възражения и чака
решение от горния орган, или да избере предвидения в закона (ЗЗД и ГПК) ред
за такива претенции. Същевременно, създаването на правила от ръководител
на ведомство не може да изключва приложение на закона, доколкото
последният е нормативен акт от по – висока степен в сравнение с правилата.
2
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е платил на ответника
процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание
за получаване, респ. че е налице основание за задържане на получената сума.
Предвид становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че за извършено на 27.04.2022 г., в гр. София,
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП на ищеца е
била наложена глоба в размер на 1200 лв. с ЕФ, серия К, №
5839031/29.04.2022 г. за налагане на глоба, като на 08.04.2023 г. ищецът е
заплатил по посочената във фиша банкова сметка, открита на „Фонд за
безопасност на движението“, структура на ответника, сума в размер на 840
лв., а на 24.02.2025 г. и сумата от 340 лв., представляваща остатъка над 840 лв.
до пълния размер на глобата от 1200 лв., като след изпращане на наложената
глоба за принудително събиране от ответника към НАП, на 26.02.2025 г.
ищецът е заплатил по сметка на НАП сумата от още 1200 лева за погасяване
на задължението от 1200 лева по горния ЕФ.
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за задължаване на „Фонд за безопасност на движението“
да представи по реда на чл. 192 ГПК справка дали по партидата на
електронния фиш, издаден за описаното по – горе административно
нарушение, са постъпили твърдените суми, следва да бъде отхвърлено,
доколкото направените от ищеца плащания към този фонд и към НАП са
обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
По искането на ищеца за допускане на ССЕ в първото открито съдебно
заседание след изслушване на становището на насрещната страна.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025 г. от 15:40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за събиране на доказателства по реда на
чл. 192, ал. 1 ГПК.
3
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него. Документите към
ищеца да бъдат връчвани чрез ЕПЕП.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4