РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. з., 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – з. в публично заседание на девети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20245420200073 по опИ. за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Е. К., ЕГН **********, адрес: с. С., ул.
,,Д.В.“ №*, против Наказателно постановление № 28/24.10.2024г. на
Директора на РДГ С., с което на основание чл. 91а от Закона за лова и
опазване на дивеча /ЗЛОД/, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят намира така издаденото НП за незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на
процесуалните правила. Развива подробни доводи и моли съдът да постанови
решение, с което да го отмени. Претендира разноски по делото за адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 2 от Закона за
адвокатурата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, се представлява от пълномощник, който излага доводи, с които
оспорва жалбата и моли съдът да потвърди НП. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Алтернативно, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представител на РП С., ТО Ч., с Постановление от 09.05.2024г. е
обективирал отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка №
431/2024г. по опИ. на РП С. и материалите по същата са изпратени на
директора на РДГ С. за преценка за евентуално извършено нарушение по
чл.91 а от ЗЛОД.
След получаване на преписката АНО - директора на РДГ С., издал
атакуваното НП като приел, че от страна на жалбоподателя е извършено
административно нарушение, квалифицирана по чл.91 а от ЗЛОД.
АНО приел, че К. Е. К., на 18.02.2024г., в местността ,,М.д.“, землище на
с С., пуснал извън населеното място 3 броя овчарски кучета, без поставена
спъвачка на 30 см. от лакетната става, поради което му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
НП било съставено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като преди
това не е изготвен АУАН.
Процесният акт е връчен лично на жалбоподателя, чрез пощенски
оператор, на 30.10.2024г. /видно от известие за доставяне на л. 12/. Съдът не
констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно,
в съответствие с реда, установен по НПК, съответно приложим предвид
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.180и сл. от НПК.
В рамките на законоустановения срок, от името на жалбоподателя, е
постъпила процесната жалба, по която е образувано и настоящото
производство.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, се
установява, че 3 броя овчарски кучета, собственост на Е. К. К. с ЕГН
**********, на 18.02.2024г., в местността ,,М.д.“, землище на с С., са
умъртвили куче от порода ,,б.“ с име А., собствено на свидетеля А. К. Б..
Овчарските кучета, причинили смъртта на кучето А., били без спъвачки,
за което би могло да бъде ангажирана административно-наказателна
отговорност на собственика им, съгласно чл.91а от ЗЛОД.
Обстоятелството относно собствеността на 3 бр. овчарски кучета Съдът
установи както посредством събраните гласни доказателства /на св. Б. и Б./,
2
така и чрез приетото по делото Писмо с изх.№ 66-00-369/06.03.2024г. на Кмета
на Община з. /л.21/, съдържащо данни относно притежаваните кучета от
лицата А. Б., Е. К. и К. К.. Освен това, към доказателствения материал по
делото е прието и гр. дело № 64/2024г. на ЗРС, по което също е установена
собствеността на кучетата, за които АНО е приел, че не е поставена спъвачка.
Показанията на свидетелите Б. и Б. се ценят, като се взема предвид, че Б.
е бил собственик на умъртвеното куче, а св. Б. е приятел и родственик на Б..
Въпреки това показанията на двамата се ползват с доверието на съда.
Свидетелите излагат преки и непосредствени възприятия, свързани с
относими обстоятелства от предмета на делото. При оценката на показанията
им настоящият състав съобрази факта, че свидетеля Б., както вече се посочи е
бил собственик на кучето А., а Б. е негов родственик. Единствено на това
основание обаче не може a priori да се отрече доказателствената стойност на
показанията им, както и възможността те да дават правдиви показания по
делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да
бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като
отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по
съображения, че се намира в противоречие с жалбоподателя, щом законът
допуска това лице да бъде свидетел по делото. Заинтересоваността и
предубедеността на свидетеля не са субективни предположения, които да
тежат отнапред върху дадено лице, единствено поради родствена връзка или
други отношения със страна по делото. Напротив, касае се за конкретни
факти, които като всеки друг факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не
единствено предполагани. Предубедеността на даден свидетел се доказва,
като се установи недостоверността на твърденията му. Следователно да се
отрече доказателствената стойност на показанията на свидетелите, без да е
установено показанията им да са недостоверни, би представлявало проява на
предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган. Имайки предвид
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на
свидетелите са изключително подробни, хронологически и логически
последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях тя възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите. Те не са оборени
от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се
3
опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като
преувеличава потребностите на АНО или да злепоставят жалбоподателя. В
заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и
добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
В допълнение следва да се посочи, че изводът относно собствеността на
3 броя овчарски кучета не се разколебава от соченото от св. Б., че въпросната
местност е била до фермата на К. К. и че там са и неговите кучета.
Това е така, тъй като от всички останали писмени доказателства по
делото и показанията на св. Б. еднопосочно и безпротиворечиво установяват,
че именно Е. К. е собственик и на кучетата и на животновъдния обект,
означен като ферма от св. Б. /видно от Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 101-31559/09.12.2015г. на ОД БХ – С. –л.26 от гр. дело
№ 64/2024г. на ЗРС и Писмо с изх.№ 66-00-369/06.03.2024г. на Кмета на
Община з. - л.21 от АНД №73/2024г. на ЗРС/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
Освен това опИ.ното се подкрепя и от свидетелските показания на
свидетелите Б. и Б..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок. Освен това същата е и ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение, съгласно дадената от АНО правна квалификация по чл.91 а от
ЗЛОД.
Съгласно текста на посочената разпоредба, собствениците на овчарски и
пастирски кучета без спъвачки извън населени места се наказват с глоба от 50
до 100 лева.
На първо място, съдът счита, че следва да бъде извършена преценка
относно съставомерността на вмененото нарушение, за което е повдигнато
административно обвинение, а в последствие е наложена и административна
санкция.
Видно от текста на разпоредбата, субект на нарушението не е всяко
4
административнонаказателно отговорно лице по чл.26 от ЗАНН, а само
такова което притежава допълнително качество, т.нар. ,,особен субект“ –
собственик на куче.
По делото безспорно се установява, че не жалбоподателят е собственик
на 3 броя овчарски кучета, а друго лице.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че АНО
неправилно е приложил материалния закон, спрямо установените факти,
поради което и оспореното НП, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено, само въз основа на посоченото, без да се обследват по-нататък
възраженията на жалбоподателя и обстотелствата по твърдяното нарушение.
По разноските:
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
В случая е предоставена правна помощ при условията на чл.38, ал.2 вр.
ал.1, т.2 2 от Закона за адвокатурата, а от представителя на ответната страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за неоснователно и бланкетно, предвид
5
че не е претендиран конкретен размер, както и че на процесуалния
представител на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, определено от съда.
В производството по делото жалбоподателят е представляван от
пълномощник, на когото не е заплатил адвокатско възнаграждение и в тази
връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата
страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА).
В съдебната практика (Определение 917/02.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1323/2023 г.), се приема, че при оказаната безплатна правна помощ по чл.38
от Закона за адвокатурата (ЗА) не се дължи данък добавена стойност (ДДС)
върху възнаграждението.
Освен това, Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона
за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията
по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият, данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Така, адвокатското възнаграждение , в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя, следва да се присъди без включен ДДС, тъй
като не са представени надлежни доказателства за регистрация по ДДС, в този
смисъл: Определение№ 136/26.02.2018 г. по ч. т. д. № 174/2018 г. по опИ. на
ВКС, ТК, II т. о.; Определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. по
опИ. на ВКС, ТК, II т. о.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатската работа, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
6
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28/24.10.2024г. на Директора
на РДГ С., с което на К. Е. К., ЕГН **********, адрес: с. С., ул. ,,Д.В.“ №15, на
основание чл. 91а от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА РДГ С., БУЛСТАТ *********, адрес: гр. С., ул. ,,П.м.“ № 2,
да заплати, чрез К. Е. К., ЕГН **********, адрес: с. С., ул. ,,Д.В.“ №15, на
адв. И.А.И. от АК – Х., л. № *****, адрес: гр. С., ул. ,,С. з.“ № *, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
(четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С., по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – з.: _________А.Ч.______________
7