№ 992
гр. Варна, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
СъдебниАнтон В. В.ев
заседатели:Искра М. И.
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Наказателно дело от
общ характер № 20243100200511 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
С. Р. С. - редовно призован, явява се лично и с адв. О. А., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
А. Д. Д. - редовно призован, явява се лично с адв. П. В., както и адв. О.
А., редовно упълномощени и приет от съда отпреди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д. Д. П. –
редовно призован, явява се лично. Представлява се от родител и законен
представител Ж. П. П. – явява се лично и с адв. Р. Л. приета от съда отпреди.
ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА – редовно
призовани, не се явява представител.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. П. П. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛКАТА Ж. П. П. – редовно призована, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ К. И. И. – нередовно призован, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Н. Н. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. Л. Г. – редовно призован, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ К. С. К. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ С. С. Д. – редовно призован, явява се лично.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от
съдебната зала.
1
СЪДЪТ докладва заявление от П. Д. – майка на К. И., в което излага, че
синът и, а именно свидетелят К. И. учи във Великобритания и няма
възможност да присъства в насроченото днес съдебно заседание.
По отношение на същия съдът докладва и докладна от съдебния
секретар, в която се излага, че след телефонен разговор с майката на свидетеля
К. И., същата отново е заявила, че синът и не може да се яви в съдебно
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Не са налице пречки по хода на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. С.: Да се гледа делото.
ПОДС. Д.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните намира, че не са
налице пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи по
чл.274 НПК, такива не се направиха.
На основание чл.274 ал.2 НПК съдът разяснява на подсъдимите правата
им в наказателния процес.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не се направиха.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. Л.: Моля да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. А.: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. В.: Да се даде ход на съдебното следствие.
ПОДС. С.: Да се даде ход на съдебното следствие.
ПОДС. Д.: Да се даде ход на съдебното следствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
съдебното следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на
2
съдебното производство.
На основание чл.276, ал.2 от НПК, председателят на съдебния
състав предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
Представителя на обвинението поддържа всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Представителя на гр. ищец докладва предявения гр. иск.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението.
АДВ. Л.: Поддържам обвинението.
ПОДС. С.: Ще дам обяснения на по-късен етап.
ПОДС. Д.: Ще дам обяснения на по-късен етап.
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Д. П. - *****, българин, български граждани,
неженен, неосъждан, без родство с подсъдимите.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
същият обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Поддържам всичко което съм казал до настоящия
момент. С К. И. и с В. Н. бяхме отишли в Гранд МОЛ във Варна. Това беше
лятото преди 2 години, мисля че беше 2022 г. Отидохме в МОЛ-а и имаше още
две момичета с нас, които влязоха в един магазин и ги изчакахме пред
магазина на пейката. И съответният извършител - охрана дойде при мен и
започна да ми задава непристойни въпроси. Аз разбрах, че е охранител,
защото имаше тениска на „Делта гард“ и шапка на „Делта гард“. От тук
присъстващите в залата го разпознавам - С. С., който в момента седи до
прозореца /сочи подс. С. С./. Той дойде при нас и започна да ни пита на колко
сме години, дали сме девствени, дали си имаме приятелки и накрая ни попита:
„Ти виждал си гола жена на жива или само на снимка?“, и тогава аз му
отвърнах: „Да, видях вчера майка ти“. След това охранителят започна да ме
щипе по краката и каза: „Сега ще видиш какво ще стане“ и започна да ме
дърпа от пейката към аварийния изход. Преди да дойде другият охранител
друго не ми е правил. След това дойде другият охранител и започнаха да ме
дърпат и двамата, и ме вкараха в аварийния изход. Другият охранител е това
момче, което седи от дясно /сочи подс. А. Д./. След като дойде и другият
охранител ме придърпаха към аварийния изход и там вече започнаха да ме
бият. Влязохме в аварийния изход и там се случи всичко. Нямаше други хора в
аварийния изход. Бяхме само аз, С. С. и другия подсъдим, който в момента
седи до него. /посочва подс. А. Д./. Когато ме издърпаха в аварийния изход
почнаха да ме бият, една серия от шамари в лицето ми, после ме ритаха и този
3
С. ми каза да звънна на някой от родителите ми и аз звъннах на баща ми. Той
ми взе телефона и затвори. Единия ме биеше повече, а другият ми удари 1-2
шамара. С. ми удари повече шамари и ме рита, а другият подсъдим 1-2
шамара. Биха ме около 5 минути. След това ми казаха повече да не са ме
видели в МОЛ-а и аз тръгнах да бягам, отидох отсреща където са гробищата и
звъннах на родителите ми. Обадих се на майка ми и на баща ми. Мисля, че
първо се обадих на майка ми, а после на баща ми. Когато се обадих на майка
ми и казах, че са ме набили охранителите в МОЛ-а. После майка ми и баща ми
дойдоха в МОЛ-а и говориха със С., и се скараха с него. Когато ме вкараха в
аварийния изход приятелите ми ме чакаха от външната страна пред аварийния
изход. После ме питаха какво се е случило. След тази случка бях много зле,
болеше ме цялото тяло, целият треперих и ми стана много обидно, че се случи
така. До вкарването в аварийния изход С. ме щипеше по краката и започна да
ме дърпа към аварийния изход, аз се хванах за пейката и я отместихме. В.
седеше на пейката, но я отместихме цялата пейката. След това дойде другият
охранител и започнаха да ме дърпат и двамата. Подсъдимия С. С. първо ми
удари един шамар на пейката и след това започна да ме щипе по краката.
Удари ми шамар ми удари по лявата буза. Да, категоричен съм, че двамата
подсъдими ми са лицата, които ми нанесоха побоя в Гранд МОЛ – Варна.
Разпознавам ги добре.
На въпроси на прокурора:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Когато се случи това беше лятото. Бях облечен с
къси гащи, тениска с къс ръкав, чантичка и шапка. Шапката беше синя,
чантичката беше черна и мисля, че бях с бяла тениска. В. Н. беше облечен в
черно, а К. не се сещам с какво е бил облечен. Вторият охранител, който дойде
по късно също беше облечен с тениска на „Делта гард“. Нямаше някакви
отличителни белези или атрибути. Първият охранител- С. започна да ме дърпа
за лявата ръка с две ръце. Моите приятели нищо не направиха, те просто се
стреснаха и се отдръпнаха. Момичетата, които бяха с нас не видяха какво се
случва. Когато дойде и втория охранител ме хвана за ръката и започнаха да ме
дърпат и двамата към аварийния изход. Докато ме дърпаха имаше и други
хора около нас, но никой не направи опит да ми помогне. Виках за помощ.
Виках, крещях: „Помощ, помощ“, ама никой не ми помогна. Не съм видял
дали някой е снимал. Не съм предизвикал с нищо поведението на първия
охранител С.. Имах рана, която ми беше от контузия, след като ме ритаха по
нея беше се разкървила. Когато ме ритаха бяхме в аварийния изход. Аз не им
говорех, само те ми говориха. Казаха ми: „Ей, сега ще видиш какво ще стане“
и ми казаха да звънна на баща ми и на майка ми, и ми казаха: „Повече да не
сме те видели в МОЛ-а“. Казаха ми да се махам. Не си спомням дали са ме
обиждали. След инцидента потърсих лекарска помощ. Ходих на лекар в
Окръжна болница при съдебен лекар, след това ходих на психиатър.
ПРОКУРОРЪТ: Към настоящия момент нямам повече въпроси,
4
евентуално ще имам искания след изчерпване на въпросите.
На въпроси на адв. Л.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Като ме заведоха в аварийния изход се почувствах
уплашен. Двамата охранители ме допряха до стената и бяха срещу мен.
Понеже ме бяха притиснали нямах възможност да се измъкна и да избягам.
Събориха ме и на земята. Лятото на 2022 г. бях на 12 години. От тогава до сега
съм пораснал поне 20 см. Към онзи момент не съм бил по-висок от
охранителите, бях по-нисък от тях. Когато С. дойде до мен на пейката ние с
приятелите ми си говорихме. Не сме вдигали шум. Имаше още една жена на
пейката. Самото пускане от аварийния изход стана като ми казаха да се махам
и повече да не са ме видели в МОЛ-а. Излязох сам навън, като приятелите ми
бяха пред вратата на аварийния изход. След инцидента се наложи да
посещавам психиатър за 2-3 дни. Беше ме страх да се движа сам по улиците. В
МОЛ-а не ходих 1 година и когато отидох за първи път след инцидента отидох
с майка ми. Мисля, че беше лятната ваканция, когато се случи това. През този
период на инцидента се занимавах се със спорт – кикбокс. Продължих да се
занимавам със спорта, но имаше пауза заради раната на крака ми. След
инцидента бях видял единия от охранителите С. до вкъщи, не е имало диалог
между нас.
На въпроси на адв. В.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Преди да дойде първият охранител при мен
единият от приятелите ми отвори вратата на аварийния изход, но не е влизал
вътре. Това беше В. Н.. Когато дойде охранителят при нас говори с В. и след
това дойде при нас на пейката. Не чух какво точно говорят. Спомням си, че К.
снима с телефона си охранителя. Снима първият охранител не знам, защо го
снима. Той разбра, че го снима и за това дойде при нас. Охранителите нищо не
ми каза когато ме дърпаха към аварийния изход. Само ми казаха: „Ей, сега ще
видиш какво ще стане“.
На въпроси на адв. А.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Причината да отговаря така на охранителя свързано
с неговата майка е защото бях афектиран, че ми задава лични въпроси без да
го познавам. Така ми дойде отвътре. След инцидента, може би след месец,
месец и половина възобнових тренировките. Имам спортни успехи, ходя по
състезания. Може би 3-4 месеца след инцидента бях на състезание.
ПОДС. С.: Нямам въпроси.
ПОДС. Д.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане за прочитане на протокола за разпит на
постР.лия Д. П. от 2022 г. в частите, в които констатирах противоречие.
Протоколът от 06.07.2022 г. на втора страница, вторият абзац, в частта как е
5
бил извлачен от пейката до аварийния изход и как точно са протекли
действията вътре, и дали е бил обиждан.
АДВ. Л.: Не възразявам.
АДВ. В.: Не давам съгласие.
АДВ. А.: Не давам съгласие, защото той разказа нещата както са.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде прочетен протокол за разпит на
свидетеля Д. П. от 06.07.2022 г., стр. 2, абзац 2, като констатира, че има
противоречие с дадените показания в днешно съдебно заседание и тези на ДП.
Поради което и на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Д. П. от 06.07.2022 г. дадени в
хода на ДП, находящи се в том 1, стр.104.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Вярно е това, което прочетохте. Някои неща сега
пропуснах да кажа тъй като мина време.
СВИДЕТЕЛКАТА Ж. П. П. – ЕГН **********, родена **** българка,
българска гражданка, с висше образование, неосъждана, омъжена, работи като
онлайн мениджър в „*********, без родство с подсъдимите.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
същата обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Поддържам, това което съм казала при разпита
на ДП. На 18.06.2022 г. бях вкъщи, когато съхпругът ми се обади по телефона
и ми каза, че се е случил инцидент с детето ни в Гранд МОЛ – Варна. Час
преди това той лично го взе от вкъщи и с двамата негови приятели ги закара в
Гранд МОЛ Варна. За първи път го пуснахме самостоятелно да посети МОЛ-а
и съпругът ми лично ги закара и ги остави до входа на Гранд МОЛ – Варна.
Само искам да уточня, че външния вид на сина ми не е това, което е сега.
Може да предположите, че тогава той беше на 12 години, като мога да покажа
снимка на самата дата какво е представлявало детето, той е с поне 40 см.
надолу. 12 годишно беззащитно дете. Звънна ми съпругът ми, каза че се е
случил инцидент, запалих колата и отидох да видя какво се случва. Видях
извършителите, видях суматоха, видях детето си. Беше отвън на тротоара
разтроен и плачеше. Попитах го: „Кой е?“, той ми го посочи, влязох вътре и
така. Нямаше много време да ми разказва, каза, че са го били, каза че всичко
го боли, трепереше и беше изключително разтроен. Аз се обадих на телефон
112 и поисках да дойде линейка и нормална полиция, т.к. имаше някакви
цивилни полицаи в МОЛ-а, които не изискваха от извършителите проверка и
лична карта, а изискваха от нас родители. Аз влязох и попитах той ли го е
6
раждал, за да го бие. Говорих със С., другият подсъдим беше до него. И
двамата в момента са в залата. С. нищо не ми каза и двамата мълчаха. Синът
ми ги посочи и така разбрах, че те са го били. Детето беше отвън и му казах да
ми покаже кои са хората, които са го били той ми ги посочи с ръка. Те бяха в
предверието, не вътре в МОЛ-а. Имаше доста хора, имаше цивилни полицаи,
които бяха хванали мъжа ми да му искат лична карта. После звъннах на 112 и
поисках да дойде линейка, за да видим детето какви травми има. Аз не мога да
преценя, дали има в главата удари и какво се е случило. Дойде полиция, дойде
и линейка, качихме се в линейката. Направиха му предварителен преглед, от
който установиха, че е по-добре да га закарат в спешния център да го
прегледат обстойно, защото имаше отоци в главата. В спешния вече ни
направиха обстоен преглед, снимки на главата, събличаха го, гледаха го от
всякъде какви наранявания има. Аз имам и снимки в телефона. Имаше синини
по цялото тяло, отоци, но по скоро психическото му състояние не беше
въобще добре. Това малко дете, травмирано, изключително стресирано. След
това са наложи да посещаваме психолози. Не са ни приемали в болницата за
лечение. След това отидохме в трето районно да подадем жалба към
дежурния. Водихме детето ни на психиатър, за да установят какво е
състоянието му. Той сънуваше кошмари и вечер изобщо не беше добре,
трябваше да има постоянно човек с него. Не искаше да стъпва до МОЛ-а. Не
искаше да излиза с децата. Това състояние продължи поне месец и нещо, два.
Не се чувстваше добре психически, постоянно се оглеждаше и беше много
травмиран. Това неспокойствие в съня беше може би месец. Когато се
прибрахме в нас той ми обясни и ми каза: „Мамо, като ни остави тате в МОЛ-а
с В. и К., разхождахме се, видяхме едни приятелки и те влязоха в един
магазин на ниво 0. Ние седнахме на една пейка да ги изчакаме отвън, защото
не ни се разглеждаше с тях женски дрехи. След това В. отиде до аварийния
изход, отвори вратата, защото се чудеше какво има в аварийния изход. В.
просто отвори и затвори“. След това охранителя е отишъл при тях и започнал:
„Какво правите тука?, Какви сте вие?“. Въпросите, които са им задавали: „Вие
въобще жена виждали ли сте?“, Вие гаджета имате ли?, Секс правили ли сте?,
Гола жена виждали ли сте?“ и тогава вече Д. в такава възраст на 12 години,
където тези въпроси са много неудобни за тях и той се афектирал и е казал:
„Да, виждал съм майка ти“. И от там нататък е последвал силният шамар през
лицето на публично място, след това го е хванал за двете бедра и започнал да
го стиска с всичка сила. Аз имам и снимки на тези синини, те са огромни на
двете бедра от двете страни с пръсти. Охранителят му е казал: „Стани“, Д. е
казал: „Няма да стана“. След това е тръгнал да го дърпа с двете ръце за ръката.
Той с другата ръка се е държал за пейката, като другите деца са се изправили и
вече не са били на пейката, след като е тръгнал да го дърпа и пейката е
започнала да се влачи. Аз го питах дали не се е съпротивлявал и той ми каза,
че се е отпуснал си цялото тяло, за да спрат да го влачат. Тогава се
присъединил и другият охранител и с по-голяма сила успяват да го отскубнат
от пейката и да го вкарат в аварийния изход. Там са започнали да го бият, да
7
се гаврят с него, да го обиждат, да го малтретират. Всичко това, което той
обясни. Каза ми, че този с шапката така наречения С. го е удрял повече пъти,
другия по-малко пъти го е удрял. Но двамата са го извлачили до там и двамата
са го били, като единият повече, другият по-малко. Той наистина имаше рана
на крака, която беше отворена рана, превързана от преден инцидент при
тренировка. Беше превързан изключително добре от мен преди да отиде в
МОЛ-а, след като го взехме освен синини, отоци и всичко останало цялата
рана беше прогизнала. Той ми каза, че са го удряли директно в раната.
На въпроси на прокурора:
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Д. учи в ОУ „*****“ и започват училище на
15.09. За посещение на училище не е имал проблеми, но цялото му лято беше
пълен провал с този инцидент. Бяхме предвидили ваканции, които се
провалиха с ходене по лекари, психолози, по разпити и полиции. Това което
претърпяхме цялото семейство беше някакъв кошмар. Никой не му е
помогнал, когато са го нападнали охранителите. Това се случва около 15:30
часа, ранния следобед в събота. Това ме озадачи най-много какво болно
общество сме, как никой не помага на едно 12 годишно дете при негови
крясъци за помощ. И това не е в подземия, а на ниво 0, етаж който е пълен с
хора. Това е едн от най-посещаваните МОЛ-ве във Варна. Аз не знам на какви
места може да си пуснем децата спокойно, то ако не може в МОЛ-а или в
морската, то тогава къде?
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Н. Н. – ЕГН ******, българин, български
гражданин, р*******, без родство с подсъдимите.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
същият обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Поддържам това, което съм казал на разпита в
полицията. През юни месец 2022 г., заедно с моят приятел Д. П. и К., който е
другият свидетел – К.. Отидохме в Гранд МОЛ да се разходим и да си купим
нещо. Отидохме пред магазин „Бершка“, който се намира на първия етаж до
„Старбъкс“, и седнахме на пейката. Това се случва някъде към 4-5 часа. Беше
ми интересно и отидох да отворя вратата на аварийния изход и в момента, в
който я отворих зад мен се озова охраната, и ми се скара. Аз се съгласих, че не
бях в правото си да отварям вратата. Тогава бях 6-7 клас. Върнах се и седнах
на пейката където бяха моите приятели. Първо дойде един охранител. Аз
разбрах, че е охранител от блузата, с която беше облечен на нея пишеше
Секюрити или нещо такова. Ако погледна сега в залата мога да го разпозная.
Разпознавам момчето с кафявата риза /сочи подс. С. С./. Първоначално той
дойде и ми се скара, отидох при моите приятели и той започна да си говори с
8
нас, да ни пита някакви въпроси, на които ние нямахме интерес да му
отговаряме. Започна да ни пита за членовете ни, колко са големи и после
ситуацията ескалира когато ни попита дали сме виждали гола жена. Аз и моят
приятел К. не му отговорихме, а Д. му отговори на този въпрос, че снощи е
видял майка му. При това той се засмя, изнерви се и докато беше прав му
удари едни шамар по бузата. Шамара беше много силен. Ние го попитахме,
защо действа по този начин и той нищо не ни отговори. Извика още едни
охранител и той беше с черна блуза. Първият охранител- С., който Ви показах
беше без коса, а вторият беше с бР. и коса. Мисля, че в момента не е в залата.
Те хванаха Д. за ръцете, издърпаха го от пейката, единият мъж, който е
свидетел и не се яви се обади на 112. През това време Д. се съпротивляваше и
аз се опитвах да му помогна, за да не го издърпат. Не успяхме с моя приятел
К. да ги спрем, понеже бяхме по-малки. Влачиха Д. по пода за ръцете. Д. беше
по гръб. Влачиха го към врата на аварийния изход, отвориха и го вкараха
вътре. Ние с К. не можахме да влезем. Излязох от МОЛ-а и видях и отидох от
другата страна където излиза аварийният изход. Влязох и видях Д., който
беше целият пребит със синини. Не съм видял как го бият, когато влязох от в
аварийния изход отстрани охранителите ги нямаше. Да заобиколя МОЛ-а ми
отне може би около 1 мин, понеже докато заобикалях видях друга охрана и ги
питах какво се случва, защо така се отнасят към нас. Като влязох в аварийния
изход видях Д. как е в синини и имаше рани, а охранителите ги нямаше. Той
имаше рана на крака, имаше синини по главата. За кръв не мога да се сетя дали
е имало. Д. ми каза, че са го били двамата охранители, които го издърпаха в
аварийния изход. След това дойде с мен, отидохме на входа до Старбъкс и
отидох да се разправям с тях, да ги питам дали е нормално да бият деца.
Говорих с втория охранител, който имаше коса и бР.. Той ми каза, че е съвсем
нормално да постъпват така. Каза ми да си тръгна от МОЛ-а иначе пак може
да се случи такава случка. Бяхме от външната страна на МОЛ-а и там стояхме
с моя приятел К.. Д. също беше там и чакахме родителите на Д. да дойдат. В
последствие дойде една линейка, в която се качи Д.. Майка му последва
линейката с колата, а баща му остана пред МОЛ-а. Първо дойде линейката и
после дойдоха и родителите на Д.. На следващия ден се видяхме с Д. и
коментирахме ситуацията, каза ми че са ходили до болницата, направили са му
медицинско и ще има дело за тази случка. Д. беше изплашен, понеже са му
връхлетели двама човека, което е напълно нормално според мен да е изплашен
от тази ситуация. Той ми каза, че се е опитал да се предпази, но не е можел да
направи нищо по въпроса. Д. учи в друго училище, не учим заедно. Ние сме
приятели от квартала. Не знам дали Д. е посещавал специалисти след
случката. Лятото продължихме да се виждаме с Д.. След случката не сме
посещавали МОЛ-а, поне 2 години. Не ходихме в МОЛ-а, защото ни беше
страх да не се случи такова нещо. Най-малкото родителите ни не ни пускаха да
ходим в МОЛ-а. К. в момента учи в Англия и не се чуваме често. Не знам кога
ще се прибира, но мисля че имат ваканция след 5 дена, но не съм сигурен и не
мога да кажа дали ще се върне в България.
9
На въпроси на прокурора:
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Докато двамата охранители дърпаха Д. аз и К. се
опитахме да му помогнем да не го издърпа в аварийния изход. Те го дърпаха
за ръцете, аз го хванах за гърба и го дърпах да не отиде с тях и той през това
време крещеше да го пуснат. Никой не се намеси. Един човек звънна на 112,
но никой не се намеси. Имаше хора около нас и единият човек, който се
водеше за свидетел, обаче ама май не се яви, той звънна на 112. Аз не го
познавам. Казаха ми, че е звъннал на 112, но аз не съм чул. Не сме правили
опити да влезем в аварийния изход докато Д. е там, защото знаехме, че ако
влезе и нас може да ни се случи такова нещо. Аз и затова заобиколих от
външната страна, за да изкарам Д. колкото се може по-бързо.
На въпроси на адв. Л.:
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Към юни месец 2022 г. Д. беше по-висок от мен
беше, но в сравнение със сега беше по-малък. Аз бях по-висок от К.. К. беше
най-нисък, аз бях по средата и Д. беше най-висок. Охранителите бяха по-
големи от нас. Вторият охранител с бР.та и косата беше по-голям от първия.
Първият охранител мисля, че беше висок около 1,75. Не съм сигурен, но
мисля, че К. беше снимал случката. След като излязохме от МОЛ-а, малко
преди да дойде линейката аз звъннах на майка ми, за да и кажа какво се е
случило и я попитах какво да направя в тази ситуация. Когато дойде
линейката аз бях седнал пред входа на МОЛ-а до храстите с К.. Линейката
дойде и Д. се качи в нея и майка му с колата последва линейката.
На въпроси на адв. В.:
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Когато аз отидох от външната страна на аварийния
изход К. остана в МОЛ-а или е бил до входа на МОЛ-а и говореше с
охранителите. Аз започнах разговора с охранителите като ги попитах дали
това е нормално и К. продължи да говори с тях, аз отидох да взема Д.. Не се
сещам дали сме имали покупки. Аз отворих вратата на аварийния изход и
видях Д. сам, охранителите вече ги нямаше. Д. беше до стената не в право
положение, но не и седнал беше някак си приклекнал.
На въпроси на съда:
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: От момента, в който вкараха Д. в аварийния изход,
до момента в който аз отидох от външната страна на изхода може би минаха 5
мин, не повече от 5 мин. Този човек с черното яке, като сочи /подс. А. Д./ бих
казал, че доста прилича на охранителя с бР.та и коса, но не съм напълно
сигурен.
/Съдът констатира, че подсъдимият А. Д. е без бР. и с много ниско
подстригана коса/
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхното
съгласие същият беше освободен от съдебната зала.
10
СВИДЕТЕЛЯТ Д. П. П. – ЕГН **********, ******, без родство с
подсъдимите.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
същият обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. П.: Поддържам това което съм казал на ДП. Аз съм
баща на Д. П.. През юни месец 2022 г. закарах сина ми и неговите приятели В.
и К. до МОЛ-а. За първи път го заведох сам в МОЛ-а, като си мисля, че там е
защитена среда и няма какво да му се случи, т.к. има охрана, която трябва да
се грижи за вътрешния ред. Говорим за Гранд МОЛ Варна. Това става някъде
след обяд, не мога да кажа точен час. Не мога да кажа точно след колко време
ми се обади синът ми по телефона, може би след около 1-2 часа. Обади ми се
синът ми Д. и ми каза, че е бил пребит от охраната в Гранд МОЛ. Аз веднага
запалих колата, звъннах на майка му, казах и какво се е случило и отидох в
МОЛ-а. Когато отидох там на входа имаше охранител и аз му казах да извика
кО.ите си, които са били сина ми, да ми обяснят за какво става въпрос. Как
така ще ми бият детето? След 5-10 мин дойдоха няколко охранители на брой с
някакви цивилни полицаи, които се представиха за цивилни полицаи, аз не
знаех, че са точно такива. Изкараха си значката и започнаха да ме проверяват,
вместо аз да попитам какво се е случило, те започнаха да ми искат обяснение
защо съм там. Тъй като не бях сигурен, че са полицаи звъннах на 112 да
извикат екип на полицията, за да изясним ситуацията и да им кажа, че е станал
инцидент в МОЛ-а, и да проверят този човек, който си вади значката дали е
полицай, т.к. идва с побойниците на сина ми. Синът ми беше до мен и ми
показа, кой го е бил. Двама човека каза, че са го били. Синът ми ги посочи и
каза, че тези двамата охранители са го били. Тези двама човека са в залата в
момента зад гърба ми. Това са момчета на първата пейката /сочи двамата
подсъдими/. Визуално нямат разлика от тогова и сега. Момчето в дясно /сочи
подс.А. Д./, мисля че тогава беше брадясало, но категорично тези които са
били синът ми са тези двамата. Обадих се на 112 и изпратиха екип от Трето
Районно, дойде и линейка да прегледат сина ми, и го отведоха в болницата.
Тогава още на място синът ми ми разказа какво е станало. Каза ми, че са
стояли на пейката пред магазин „Бершка“ и единият от господата С., е отишъл
и започнал да се заяжда с децата. Били са синът ми, В. и К.. Разказа ми, че
както са си стояли на пейката В. е отишъл до аварийния изход да погледне зад
вратата какво има и въпросният господин е отишъл да им направи забележка,
че там нямат право да ходят. След това е отишъл пир тях на пейката, почнал да
ги пита неприлични работи, от рода на: „Сефтета имате ли?, и такива истории.
И синът ми му е отговорил. Питал ги е също дали са виждали гола жена, синът
ми му е отговорил, че е виждал майка му, като не казвам, че това е правилно и
той тогава го е ударил. Ударил му шамар през лицето и започнал да го дърпа:
„Идвай с мен сега ще видиш какво ще стане“. Започнал да го стиска по
краката, да го щипе, синът ми беше целият син. След това се е притекъл
другият охранител и насила са го отвели в аварийния изход. Там вече са му
11
нанесли побой. Д. ми каза, че и двамата са го били, като са му казали: „Звънни
на баща си да дойде да те вземе“, рита ли са го, удряли са го. Той имаше марля
на крака, защото беше контузен от тренировка. Ритали са го в раната, като е
паднал на земята пак са го ритали, карали са го да ми звъни, той е тръгнал да
ме набира, те са му взели телефона и са затворили. Когато го взеха с линейката
мисля, че жена ми се качи с него, но не помня. Линейката го откара в
спешното на Окръжна болница, там го прегледаха. Лекарите констатираха
синините по тялото, по лицето, по врата, на краката където е щипан и дърпан,
ушите му бяха сини. Имам и снимки в телефона си на синините. След това
отидохме до Трето районно и подадохме жалба. Ходих ме и в съдебна
медицина. През следващите дни неговото състояние беше доста емоционално
разстроен. Водих ме го по лекари, по психиатри, по психолози. Д. не говореше
с никой. Гледахме навсякъде да го вземаме с нас, за да се отърси от случката.
Ние за първи път го бяхме пуснали сам в МОЛ-а. Доста месеци след това не
искаше да чуе за МОЛ-а. Не мога да кажа точно колко време мина когато
започна да ходи отново на тренировки. Ходих да видя мястото където е
станала случката, видях пейката където са били, разстоянието от пейката до
вратата на аварийния изход е около 10-20 метра.
На въпроси на прокурора:
СВИДЕТЕЛЯТ Д. П.: Д. ми сподели, че е бил обиждан, викали са му
„сопол“, „боклук“.
На въпроси на адв. Л.:
СВИДЕТЕЛЯТ Д. П.: Към юни месец 2022 г. Д. беше доста по-малък
от сега на ръст. Може би с 15-20 см. е бил по-нисък. Съпоставен с
подсъдимите тогава беше по-нисък от тях. Дори беше с 15 кг. под това тегло,
което е в момента. Останалите деца са още по-дребни. Ходенето по лекари
продължи няколко месеца. Мисля, че след инцидента Д. не се е срещали с
някой подсъдимите. Контакт между мен и подсъдимите също е нямало.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ К. С. К. – ЕГН **********, б*****, без родство с
подсъдимите.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
същият обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Поддържам това, което съм казал на ДП. Аз съм
треньор в СК „Боил“ – Варна и Д. тренира при мен кикбокс. През 2022 г. Д.
тренираше при мен и в едни момент го нямаше. Разбрах, че е станал инцидент
в МОЛ-а. Разбрах от баща му за инцидента. Баща му ми обясни, че Д. е
отишъл на разходка с приятели, станало е нещо и са го набили. В последствие
разбрах от Д. кой го е набил. Каза, че охранителите, които са в Гранд МОЛ са
12
го набили. Имаше една контузя на крака, защото се спъна на един цилиндър и
се удари. Други контузии не е имал. След инцидента Д. отказваше да идва на
тренировка. Баща му каза, че не искал да идва. Преди инцидента беше редовен
на тренировките, даже играеше на състезания.
На въпроси на прокурора:
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не знам колко беше годишен когато започна да
тренира при мен, малък беше може би да е бил първи клас. Към датата на
инцидента го познаваха дотолкова, доколкото е бил състезател в залата. За
характера на Д. мога да кажа, че е момче което тренираше, отдаваше се на
спорт. Беше много дисциплиниран, спазваше всичко, което му кажа. Нямал
съм проблеми с него. Не се сещам на колко състезания участва Д.. 12 годишно
момче, как да се защити. Каквото и да е тренирал 12 годишно момче нищо не
може да направи, за да се защити. То в интерес на истината го нямаше доста
време, след като се върна да тренира има нещо в него, нямаше желание да
играе на състезания. Баща му тогава ми каза, че не иска да идва в залата, не
иска да играе. Към настоящия момент е контузен, но идва от време на време.
На въпроси на адв. Л.:
СВИДЕТЕЛЯТ К.: През 2022 г. Д. беше по-нисък от сега и беше
някъде 40-50 кг. Познавам единият подсъдим – С., той е тренирал в злата
кикбокс.
На въпроси на адв. А.:
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Нашият клуб се финансира от Общината и от
Държавата. Някой физически лица дават за фланелки и гащи. Бащата на Д. е
помагал, купувал е гащи.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхното
съгласие същият беше освободен от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ С. С. Д. – ЕГН **********, българин, български
гражданин, ****** с висше образование, неосъждан, неженен, без родство с
подсъдимите.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
същият обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Поддържам, това което съм казал на ДП. Бегло си
спомням за инцидента. Аз тогава бях цивилен, работих по линия на кражби, а
не по линия ООР. Озовахме се там, не си спомням точно. Не съм бил
конкретен свидетел на абсолютно нищо. Очевидец не съм бил на инцидента.
Бяхме там отстрани в Гранд МОЛ и имаше някакви пререкания между охрани
с граждани, и не знам точно какво. Май беше станало нещо с дете. Чух, че
охраната се сдърпал с някакво дете. Имаше си патрул, униформени кО.и,
13
които бяха там и те си бяха поели случая. Мисля, че кО.ата Й. Й. беше по-
конкретно в нещата. Ние с една колежка бяхме настрани, не съм ставал
свидетел на нищо. Дори и детето не видях тогава. Ние сме се виждали с
охраните там, защото работихме в Гранд МОЛ около 2 години. Ако не се лъжа
мисля, че беше С.. Той беше нещо като шеф на охраните. В момента С. е в
залата. Имало е някакво спречкване между него и дете. Разпитах хората, които
бях там и разбрах, че С. е имал спречкване с детето. Не мога да кажа, не си
спомням дали някой друг е участвал в спречкването. Конкретно С. съм го
запомнил, т.к. сме се поздравявали, докато работехме в МОЛ-а. Аз бях
цивилен тогава, не съм бил униформен.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхното
съгласие същият беше освободен от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: На този етап няма искания.
АДВ. Л.: Нямаме искания.
АДВ. А.: Нямаме искания.
АДВ. В.: Нямаме искания.
СЪДЪТ намира, че за следващо съдебно заседание следва да се призове
отново свидетеля Г. Л. Г., както му бъде указано, че при неявяване в следващо
съдебно заседание ще му бъде наложена глоба в размер на 500 лв., както и че
ще бъде доведен принудително от органите на РД „Охрана“ – Варна.
Следва да бъде проведен разговор с майката на К. И. И. на посечения в
ДП телефон, като се изиска информация от нея, кога синът и К. И. ще бъде в
България с оглед неговия разпит пред съдебния състав в съдебно заседание.
Поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 23.10.2024 г.
от 10:00 часа, за която дата и час явилите се страни да се считат за уведомени
от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за датата на следващо съдебно заседание
свидетелите Г. Л. Г. и К. И. И., като на свидетеля Г. Г. бъде указано, че при
следващо неявяване в съдебно заседание без уважителни причини, ще му бъде
наложена глоба в размер на 500 лева, както и че ще бъде доведен
принудително от органите на РД „Охрана“ – Варна.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от майката на свидетеля К. И. чрез
телефонен разговор във връзка с обстоятелство, кога синът и ще се върне в
Република България с оглед неговото призоваване в съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30
14
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15