№ 3696
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110211301 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. А. Н. против Наказателно постановление № 25-4332-
015932/07.07.2025 г., издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева
и лишаване от правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуално нарушение –
непрецизно описание и за недоказаност. Моли за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва
жалбата. Намира атакуваното НП за законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.06.2025 г., около 00:40 ч. жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил ******
(негова собственост) в гр. ***, по бул. „***“, с посока на движение от ул. ***“ към ул. ***.
По същото време, на същото място и със същата посока на движение св. Н. А. управлявал
лек автомобил ******
В района на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ Н. и А. поотделно взели решение за
1
провеждане на състезание с управляваните от тях автомобили, като форсирали двигателите на
същите и ускорили, значително над разрешената за пътния участък скорост.
В района на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ двамата отново форсирали
двигателите и потеглили рязко.
До кръстовището на бул. „***“ и ул. *** двамата водачи се движели успоредно, с
превишена скорост и форсиране на двигателите. Зад тях със служебен автомобил св движели
полицейските служители – свидетелите Д. Г., К. С. и А. М., които от самото начало наблюдавали
действията им, но поради ограничението на скоростта и възможностите ползвания от тях патрулен
автомобил, успели да ги настигнат, едва на кръстовището с ул. ***, където им подали светлинен и
звуков сигнал, извършили им проверка и им съставили актова за установяване на административно
нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Д. Г., К. С. и А. М.; АУАН; НП; справка за регистрация; докладна записка; картон на
водач; заповед за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Разпитаните полицейски служители изложиха ясен и непротиворечив спомен за
случая, дори с детайли, оставащи извън предмета на доказване, поради което и съдът се
разграничава от доводите на жалбоподателя за недоказаност. Докато за тях е защитима тезата за
липса на заинтересованост от изхода на производството, това не би могло да се каже за св. Н. А.,
който, на практика, се намира в същата неблагоприятна процесуална позиция, като жалбоподателя,
респективно – показанията на последния, при обжалване на издаденото срещу А. наказателно
постановление, биха могли да окажат влияние върху евентуален благоприятен за него изход на
делото.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
2
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. Действително, в
словесното описание на деянието се посочват и двете форми на изпълнително деяние:
„организира“ и „участва“, докато няколко реда по надолу се упоменава само „организира“. Пасажът
„1. Водач на МОС организира нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване“ има характер на извлечение от нормативна уредба, което, само по себе си (освен че е
непълно цитирана) няма обвързващо значение нито за страните, нито за съда (респективно – дори
отсъствието на подобно цитиране не би опорочило атакуваното постановление). В този смисъл и
незащитима е теза за отклонение от процесуалните стандарти, съставляващо отменително
основаниe.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че на 12.06.2025 г., около 00:40 ч., в гр. ***, по бул. „***“, в
отсечката между ул. „***“ и ул. ***, жалбоподателят Н. е органмизирал и взел участие в
нерегламентирано състезание.
От обективна страна, бул. „***“ е интегрална част от градската пътна мрежа и от това
следва, че цитираната законова забрана важи и за него. Доколкото авторството не е сред спорните
моменти по делото, а самият водач е установен на място, то и за това обстоятелство съдът не дължи
детайлен анализ.
Във фокуса на възраженията на жалбоподателя, обаче, попада квалификацията на едни
или други действия, като попадащи в обхвата на забраната на чл. 104б, т. 1 ЗДП. Изнесената от
разпитаните полицейски служители конкретика, според настоящия съдебен състав, позволява на
така поставения въпрос да бъде даден еднозначен отговор. Той се извлича от поредицата действия
на двамата водачи, свързани с едновременно спиране и рязко потегляне, форсиране на двигатели и
успоредно придвижване в относително дълъг пътен участък, носещи всички белези на
координираност и целенасоченост, а не – на изолираност и спорадичност. От тези специфики на
придвижването, именно, съдът черпи извод за конкуриране, в светлината на състезателност (т. е. за
„участие“, по смисъла на закона), като, по повод възраженията на повереника, „организиране“
невинаги предполага комплекс от действия, извършени предварително и целенасочено, за
обезпечаване на съревнованието с логистика, регламент, награден фонд и пр., а е възможно и при
обикновено спонтанно съгласуване на волите – изрично или конклудентно (напр. чрез форсиране на
двигатели, както е в настоящия случай), като инициатива за провеждане на състезание. В този
смисъл и интерпретацията на установената фактология, извършена от настоящия съдебен състав,
се различава диаметрално от тази на жалбоподателя.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
3
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
със сигурността на пътя (особено актуална тема), като от неспазването на императивна законова
разпоредба са били застрашени потенциално неограничен кръг участници в движението или
намиращи се в близост до пътното платно пешеходци или автомобили, като деянието е било
съпроводено и със значително превишаване на скоростта (в резултат на което не са могли да бъдат
своевременно настигнати от патрулния автомобил) поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на този комплекс от действия се отличава с достатъчен интензитет, за да се
приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен
случай.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 1 ЗДП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги
ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Санкциите са във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по размера им са
безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-015932/07.07.2025 г., издадено
от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 1 ЗДП,
на Д. А. Н. била наложена глоба, в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление, за срок от
12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Д. А. Н., ЕГН ********** да заплати на
СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5