Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 04.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 217 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
„ФАРМА ТИЙМ БГ“
ЕООД,гр. Разград ЕИК ….. е предявило срещу „ХОЛИД“ ЕООД, ЕИК………………,
представлявано от управителя Д. И. Д., със седалище и адрес: село Полянци, общ.
Ихтиман, местност Ташол, обект Птицеферма иск за установяване на вземане в
размер на 3741,86 лева, представляващо стойността на доставени лекарствени
продукти, ведно със законната лихва от 22.10.2018 г. до изплащането на сумата.
Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че за периода от месец август до месец септември 2017 г. във връзка със
сключени договори за покупко-продажба
доставял лекарствени продукти са издадени фактури № № ……… г. за сумата от 1354,09 лева с ДДС; № 26309/31.08.2017 г. за сумата от
993,60 лева с ДДС и № 26424/07.09.2017 г. за сумата от 1934,17 лева с ДДС,
които към настоящия момент не са заплатени.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, като твърди, че посочените във
фактурите стоки не са били доставени от ищеца
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. №
1172/2018 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 778/24.10.2018
г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 3741,86 лв. – неплатена цена на доставени и приети от длъжника
лекарства, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение,
като ищецът в изпълнение на дадените от съда указания е предявил иск за
установяване на вземането си.
Видно
от представените по делото фактури № № 26216/24.08.2017 г. за сумата от 1354,09
лева с ДДС; № 26309/31.08.2017 г. за
сумата от 993,60 лева с ДДС и № 26424/07.09.2017 г. за сумата от 1394,17 лева с
ДДС, ищецът е начислил съответните суми във връзка с извършена доставка на
различни лекарствени продукти, като получател на доставката е „Холид“ ЕООД, с. Полянци,
общ. Ихтиман.
Към
фактурите са приложени складови разписки, които съдържат описание на
доставените стоки и същите са подписани от Х. С. Б..
От
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обективна и безпристрастна, се установява, че в счетоводството на
ищеца „Фарма Тийм БГ“ ЕООД гр. Разград са осчетоводени фактури № № 26216/24.08.2017
г. за сумата от 1354,09 лева с ДДС; № 26309/31.08.2017 г. за сумата от
993,60 лева с ДДС и № 26424/07.09.2017 г. за сумата от 1934,17 лева с ДДС ,
като същите са отразени в дневниците за продажби по ДДС. Фактурите са осчетоводени
и при ответника по счетоводна сметка № 401 и са отразени в дневниците за
продажбите по ДДС.
От правна
страна
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил своето задължение, а ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение, като следва да бъде установен и неговият
размер.
Съдът
приема, че от представените по делото фактури и складови разписки бе
установено, че между страните са съществували облигационни правоотношения във
връзка с договор за доставка на лекарствени продукти.
Фактурата
представлява частен свидетелстващ документ. Този документ сам по себе си не удостоверява
наличието на договорни правоотношения между издателя и получателя, тъй като
няма материална доказателствена сила, но нейната доказателствена стойност
следва да се преценява наред с останалите събрани по делото доказателства. Съдът съобрази, че представените по делото фактури съдържат
всички необходими реквизити - описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Следва да се
има предвид, че съгласно чл.7, ал.1, т. 5 от Закона за счетоводството няма изискване
счетоводен документ, от категорията на фактурата, да съдържа подпис на лицата,
отговарящи за осъществяване на стопанската операция, а е необходимо единствено
да бъде отразено името и фамилията на съставителя му, което в случая е спазено.
В
случая фактурите са придружени от складови разписки, които удостоверяват
получаването на стоките. Вярно е, че отсъстват доказателства за
представителната власт на получателя, но след като от ответника не са
представени доказателства за това, че представляващият дружеството се е
противопоставил на извършените действия, то съдът прие, че лекарствените
продукти, за които са издадени фактурите са били фактически получени от
ответника.
В
този смисъл съдът намира, че от събраните по делото доказателства и в
съответствие с разпределената по силата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствена
тежест, бе доказано наличието на възникнало за ответника задължение,
неизпълнението на което обуславя ангажиране на договорната му отговорност,
съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД. Този извод на съда е в
съответствие и със задължителната съдебна практика /Решение № 109 от 07.09.2011
г. по т. д. № 465/2010 г., т. к., ІІт. о. на ВКС/, съгласно която само по
себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им
в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Ето защо, настоящият състав приема, че след като бе
установено наличието на търговско правоотношение между „Фарма Тийм БГ“ ЕООД и „Холид“
ЕООД, във връзка с което ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане
на цената на доставени стоки, то така предявеният иск е основателен и следва да
бъде установено в отношенията между страните, че вземането на ищеца съществува
в претендирания от него размер от 3741,86 лева.
По разноските
Съдът счете, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
възложи на ответника сторените от ответника разноски.
Ищецът е направил разноски в исковото
производство в размер на 74,83 лв. за държавна такса, 600 лв. за адвокатско
възнаграждение /за заплащането на което е издадена и фактура, придружена с
фискален бон/ и 150 лева депозит за възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноски в заповедното производство, включващи
дължимата и заплатена държавна такса в размер на 74,83 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 100,00 лева съобразно представения договор за правна
защита и съдействие.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „ХОЛИД“ ЕООД, ЕИК …….., представлявано от управителя Д.
И. Д., със седалище и адрес: село Полянци, общ. Ихтиман, местност Т. дължи на „ФАРМА ТИЙМ БГ“ ЕООД ЕИК …… седалище и
адрес на управление гр. Разград, ул. „Неофит Рилски“ № . сумата от 3741,86
лв. /три хиляди седемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща стойността на доставени лекарствени продукти, ведно
със законната лихва от 23.10.2018 г. до изплащането на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК „ХОЛИД“ ЕООД, ЕИК……, представлявано от управителя Д. И.
Д. със седалище и адрес: село Полянци, общ. Ихтиман, местност Т.
ДА ЗАПЛАТИ на „ФАРМА ТИЙМ БГ“ ЕООД ЕИК ……..,
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Неофит Рилски“ № 11 сумата от 999,66
лв. /деветстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки / разноски
в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)