Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 16.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2232
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Златно
руно” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.”Братя
Миладинови” № 16, представлявано от управителя Радка Динева, твърди, че ответниците са съдружници
в ДЗЗД „Терес и Ко”, с което дружество за периода 2013г. до 2017г. били в
трайно установени търговски отношения по повод за доставка от негова страна на
хранителни продукти – свинско трупно месо и свински бузи. На 22.04.2017г.
сключил с ответниците договор за търговска продажба, по силата, на който им
продал 1 378.00 кг. свинско трупно месо и 21.60 кг. свински бузи на обща
стойност 4 738.64 лева с включен ДДС. Тази стока била транспортирана и
получена от представител на ДЗЗД „Терес и Ко” в гр.Велики Преслав на
22.04.2017г., на обект на ответниците, придружена от търговски документ по
чл.79, ал.1, т.2 от Наредба № 7/19.03.2002г. за ветеринаро-санитарните
изисквания към животните, предназначени за клане и при производството и
предлагането на пазара на прясно месо. За тази търговска продажба ищецът издал
на ДЗЗД „Терес и Ко” фактура № 544/24.04.2017г. На 05.05.2017г. ищецът сключил
с ответниците договор за търговска продажба, по силата, на който им продал
1 344.35 кг. свинско охладено трупно месо и 20.00 кг. свински бузи на обща
стойност 4 620.24 лева с включен ДДС. Тази стока била транспортирана и
получена от представител на ДЗЗД „Терес и Ко” в гр.Велики Преслав на 05.05.2017г.,
на обект на ответниците, придружена от търговски документ по чл.79, ал.1, т.2
от Наредба № 7/19.03.2002г. за ветеринаро-санитарните изисквания към животните,
предназначени за клане и при производството и предлагането на пазара на прясно
месо. За тази търговска продажба ищецът издал на ДЗЗД „Терес и Ко” фактура № 568/05.05.2017г.
До настоящия момент ответниците не са му заплатили дължимата се продажна цена
по двата договора за търговска продажба и двете издадени фактури, въпреки
изпратената нотариална покана. Ответниците са изпаднали в забава с неплащането
на главниците по двете фактури, поради което му дължат и лихви за забава върху
главниците, както следва: върху главницата от 4 738.64 лева за периода
05.05.2017г. до 19.10.2018г. в размер на 699.03 лева и върху главницата от
4 620.24 лева за периода 19.05.2017г. до 19.10.2018г. в размер на 667.42
лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъде ответниците,
в качествато им на съдружници в ДЗЗД „Терес и Ко” с адрес: гр.Русе, ул.”Видин”
№ 8А, вх.1, ет.5, да му заплатят сумите: 4 738.64 лева, представляваща
неплатена главница по фактура № 544/24.04.2017г.; 699.03 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 4 738.64 лева за периода 05.05.2017г.
до 19.10.2018г.; 4 620.24 лева, представляваща неплатена
главница по фактура № 568/05.05.2017г. и 667.42 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 4 620.24 лева за периода 19.05.2017г. до
19.10.2018г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира и направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните
петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.327 и чл.294 от ТЗ.
Ответникът Т.Р.К. оспорва изцяло предявените искове, като
твърди, че между ищеца и ДЗЗД „Терес и Ко” не са сключвани договори за
търговска продажба на стоките описани във фактура № 544/24.04.2017г. и фактура
№ 568/05.05.2017г. Тези фактури не са подписани за купувач от страна на някой
от съдружниците в ДЗЗД и стоките описани в тях не са били получени от
ответниците. Представените от ищеца търговски документи № 261/22.04.2017г. и №
308/05.05.2017г., на които се позовава, че стоките били получени, не са
подписани от никой от съдружниците в ДЗЗД, както и те не са упълномощавали
други лица да сключват договори за търговска продажба и да получават стоки от
името и за сметка на дружеството. По тази причина и оспорва истинността на
представените от ищеца писмени доказателства - търговски документи №
261/22.04.2017г. и № 308/05.05.2017г.
Ответникът Р.Р.К. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен
представител оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че няма
доказателства за съществуването на договорни отношения между страните, а
процесните фактури не са подписани от нито един от съдружниците в ДЗЗД, поради
което и претендираните суми не се дължат.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От предстявената справка-извлечение от
Търговския регистър, се установява, че Т.Р.К. и Р.Р.К.
са съдружници в ДЗЗД „Терес и Ко” с адрес: гр.Русе,
ул.”Видин” № 8А, вх.1, ет.5.
Представена е фактура № 544/24.04.2017г. издадена от ищцовото търговско дружество
като доставчик, с получател „Терес и Ко” – ДЗЗД, в
която е фактурирано 1 378.00 кг. свинско трупно месо и 21.60 кг. свински
бузи на обща стойност 4 738.64 лева с включен ДДС. Фактурата не е
подписана от страна на получателя. Към тази фактура е представен търговски
документ № 261/22.04.2017г. по чл.79, ал.1, т.2 от Наредба № 7/19.03.2002г. за ветеринаро-санитарните изисквания към животните,
предназначени за клане и при производството и предлагането на пазара на прясно
месо, с посочен получател ДЗЗД „Терес и Ко“, като е
подписана за приел.
Представена е фактура № 568/05.05.2017г. издадена от ищцовото
търговско дружество като доставчик, с получател „Терес
и Ко” – ДЗЗД, в която е фактурирано 1 344.35 кг. свинско охладено трупно
месо и 20.00 кг. свински бузи на обща стойност 4 620.24 лева с включен
ДДС. Фактурата не е подписана от страна на получателя. Към тази фактура е
представен търговски документ № 308/05.05.2017г. по
чл.79, ал.1, т.2 от Наредба № 7/19.03.2002г. за ветеринаро-санитарните
изисквания към животните, предназначени за клане и при производството и
предлагането на пазара на прясно месо, с посочен получател ДЗЗД „Терес и Ко“, като е подписана за приел.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че процесните фактури са
осчетоводени текущо в месеците на издаването им в счетоводството на ищцовото търговско
дружество, но не са осчетоводени в счетоводството на ДЗЗД „Терес и Ко”, не са
включени в дневниците за покупки по чл.124 от ДДС и справки-декларации по
чл.125 от ЗДДС и не са ползвали правото си на приспадане на данъчен кредит,
следователно и няма извършено плащане по тях. Лихвата за забава върху
главницата 4 738.64 лева за периода 05.05.2017г. до 19.10.2018г. възлиза в
размер на 701.59 лева, а лихвата за забава върху главницата от 4 620.24
лева за периода 19.05.2017г. до 19.10.2018г. възлиза в размер на 666.10 лева.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-графична експертиза се установява, че подписите за „приел” във
фотокопията на търговски документи № 261/22.04.2017г. и № 308/05.05.2017г.
приложени на лист 14 и 15 в гр.дело № 878/2018г. по описа на Районен съд –
гр.Велики Преслав, се различават по общи признаци от подписите на Т.Р. Коранков и Р.Р.К. и не са
положени /изпълнени/ от тях.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Търговската продажба по своята
правна характеристика е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален договор, като основното задължение на
продавача по такъв договор е да прехвърли собствеността на вещите на купувача,
което става с предаването на стоката. В случая съдът намира, че по делото не е
доказано наличието на твърдените търговски продажби между страните по делото. Представените
по делото фактури сами по себе си не доказват сключването на търговски продажби
между страните. На първо място фактурите не са подписани от купувача. От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, е видно, че процесните две фактури не са
осчетоводени текущо в счетоводството на ДЗЗД „Терес и
Ко“, не са били включени в дневниците за продажби и покупки по ЗДДС и
справките-декларации по чл.125 от ЗДДС и не е ползван данъчен кредит по тях. От
заключението на изготвената по делото съдебно-графична експертиза се установява
от друга страна, че подписите за „приел” във фотокопията на търговските
документи № 261/22.04.2017г. и № 308/05.05.2017г.
приложени на лист 14 и 15 в гр.дело № 878/2018г. по описа на Районен съд –
гр.Велики Преслав, придружаващи фактурите, се различават по общи признаци от
подписите на Т.Р. Коранков и Р.Р.К.
и не са положени /изпълнени/ от тях. Т.е. по делото няма доказателства, че на
първо място е постигнато съгласие между страните за сключване на твърдените
договори за търговска продажба, както и че стоките са били предадени от страна
на продавача на купувача, т.е. да е била прехвърлена собствеността на същите.
Оспорените търговски документи не са подписани от никой от съдружниците
в ДЗЗД, както няма доказателства по делото, те да са упълномощавали други лица
да сключват договори за търговска продажба и да получават стоки от името и за
сметка на дружеството по ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ се явяват изцяло
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Поради неоснователността на
тези искове, неоснователни се явяват и акцесорните такива, за претендираните
лихви за забава върху главниците, които също следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявените искове, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника Т.Р.К. направените по делото разноски в размер на 1 050.00
лева – заплатени възнаграждения на вещо лице и на редовно упълномощения
адвокат.
Ответникът Р.Р.К.
не е направил разноски по делото, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани поради отхвърлянето на предявените искове.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Златно руно” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.”Братя Миладинови” № 16, ЕИК
*********, представлявано от управителя Радка Динева, против Т.Р.К. ***, с ЕГН:
********** и Р.Р.К., с ЕГН: ********** и регистриран
постоянен и настоящ адрес:***,
обективно съединени искове за сумите от 4 738.64 лева /четири хиляди
седемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
неплатена главница по фактура № 544/24.04.2017г.; 699.03 лева /шестстотин
деветдесет и девет лева и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата от 4 738.64 лева /четири хиляди седемстотин тридесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода 05.05.2017г. до 19.10.2018г.; 4 620.24 лева /четири хиляди шестстотин и двадесет лева и
двадесет и четири соттинки/, представляваща неплатена главница по фактура №
568/05.05.2017г. и 667.42 лева /шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет
и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от
4 620.24 лева /четири хиляди шестстотин и двадесет лева и двадесет и
четири соттинки/ за периода 19.05.2017г. до 19.10.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Златно руно” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.”Братя Миладинови” № 16,
ЕИК *********, представлявано от управителя Радка Динева, да заплати на Т.Р.К. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 1 050.00 /хиляда и петдесет/ лева – направине
по делото разноски.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника Р.Р.К.
чрез назначения му особен представите.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: