№ 278
гр. Плевен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20244400100345 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. И. А.,
с ЕГН **********, чрез И. Л. И., ЕГН ********** и Ц. Л. Д., ЕГН **********, в качеството
им на временни попечители на Д. И. А., назначени с определение №763/ 30.04.2024г. по
гр.дело №279/24г. по описа на Окръжен съд-Плевен - двете представлявани от адв. И. А. от
АК Плевен, с която против ответницата А. Г. Г. от гр.С. са предявени множество обективно
съединени искове, някои от тях – при условията на евентуалност, с които са атакувани
брачен договор, пълномощно, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане.Предявен е и иск за разваляне на алеаторния договор.
В исковата молба се твърди, че по силата на Брачен договор - акт №43, том II,
нот.дело №160, с рег.№3100/20.12.2023г. за удостоверени подписи и рег.№3101, том 1, акт
123 от 20.12.2023г. за удостоверено съдържание на нотариус М. М., рег.№*** на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в Служба по
вписванията - Плевен с вх.рег. № 13740/20.12.2023г., акт №246. том 8, дело №2350/2023г.,
съпрузите/съгл. акт №19 издаден от кметство село Реселец, община Червен бряг, за сключен
граждански брак на 10.11.1961г. и удостоверение за граждански брак серия ГБ-69, издадено
на 29.07.1985г./ Л.М. А., ЕГН ********** и Д. И. А., ЕГН **********, на основание чл.38 от
СК са уредили имуществените си отношения.В исковата молба се твърди, че това е станало
по време на престоя на ищцата в специализирания хоспис за хора с ментални заболявания
„АПЕКС", находящ се в гр.Плевен, парк „К.'" № 63, където е била настанена на 28.02.2023г.,
с цел полагане на високоспециализирани грижи, и където се намира и към настоящия
момент. Твърди се, че съгласно чл.9 от брачния договор, на основание чл.27, ал.3, пр.2 от
СК, съпрузите са се споразумели да прекратят семейната имуществена общност помежду им
1
по отношение на придобития по време на брака им недвижим имот, описан подробно в
исковата молба, който е бил с характеристиките едновременно на единствено и на семейно
жилище, като жилището находящо се в гр. Плевен, ул. Г., остане безвъзмездно в
изключителна собственост на съпруга Л.М. А.. Твърди се още, че към момента на
подписване на брачния договор ищцата Д. И. А. не е била в състояние да разбира действията
си и да ръководи постъпките си, поради наличието на надлежно констатирано болестно
състояние, което е засегнало интелекта, психиката и волята й и се е отразило върху
възможността й да осъзнава действията и волеизявленията си. Установяването на
състоянието и е станало с експертно решение № 90317 от заседание №19/26.01.2023г. на
ТЕЛК при „УМБАЛ д-р Г.Странски" ЕАД-гр.Плевен, с което лекарската комисия е
установила следното: „…АНАМНЕЗА: След психоемоционален стрес преди години,
започнали прогресивни паметови нарушения, обърквала се и се страхувала сама да остане в
къщи, забравяла оставени вещи, имала нарушен сън, ниска продуктивност, особено към
дейност, изискваща психични усилия. Тежко изразени нарушения на образната, цифрова и
логическа памет. Нарушена апопсихична ориентация, частично засегнати езикови
способности. Упадък на нИ. умерено изразена деменция(17Т по ММ8Е). През последните
няколко месеца рязко влошаване на състоянието - не може да се справи с елементарни
ежедневни дейности, не познава съпруга си, обърква се в домашна обстановка. Започнала да
се страхува от съпруга си и да го обвинява. че я тормози. Нощем не спи. Говори с
въображаеми хора. Търси починалите си близки….ПСИХИЧЕН СТАТУС: Видимо спокойна.
Емоционално притъпена. Ориентирана частично за собствена личност, неориентирана за
време и място. Данни за делириозни епизоди във вечерните часове. Мисловен процес
забавен по темп, спънат, неинформативен. Волево хипобулична. ПИ-тежък когнитивен
дефицит, обуславящ невъзможност за самостоятелно функциониране и необходимост от
постоянни грижи и контрол….Определя се 100% ВСУ с чужда помощ за тежък и необратим
разпад на личността.“ Касае се за специфичното си заболяване, което не предполага наличие
на т.н. „светли моменти", а състоянието е константно и необратимо.
В исковата молба се твърди и това, че наличието на заболяване се вижда дори
и от начина на изписване на имената и подписа в документа от страна на Д. И. А., и че се
касае до разпад на почерка и на т.н. „фина моторика", което лесно е могло да се установи в
рамките на евентуално назначена графологична или комплексна експертиза. Твърди се, че в
необходимата грижа на нотариуса е вменено същият да обследва всички факти и
обстоятелства, които му стават известни в рамките на нотариалното производство. В случая
самото местонахождение в специализирания хоспис на съпругата, която безвъзмездно се
лишава от единственото си жилище, е налагало назначаването на нарочна психиатрична
експертиза, която да изследва възможностите на страната да възприема текста, а още по-
конкретно да разбира свойството и значението на постъпките си. Твърди се, че към момента
на подписване на брачния договор, другата страна по него – съпругът е бил наясно със
заболяването на своята съпруга и вероятно осъзнато е целял последиците от този договор.
В исковата молба се твърди още, че след като е станал единствен титуляр на
2
правото на собственост върху имота, Л.М. А. посредством пълномощно, с рег.№ 679 от
27.03.2024г. за удостоверен подпис и рег. №680, том 1, акт 45 от 27.03.2024г. за удостоверено
съдържание на същия от нотариус М. М., рег.№*** на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд-Плевен, е упълномощил своята племенница - ответницата А. Г. Г., да
се разпореди изцяло с недвижимия имот. Твърди се, че Л.М. А., действащ чрез
пълномощника си А. Г. Г. е прехвърлил на приемателя А. Г. Г. въпросния недвижим имот с
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, срещу неясното по обем задължение за
гледане и издръжка - н.а.№ 60, том I, рег.№687, дело №44 от 28.03.2024г. на нотариус М. М..
рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в
Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№3085/28.03.2024г., акт №125, том VIII, дело
№1743/2024г. Само два дни след изповядване на сделката, прехвърлителя Л.М. А. е починал
от напреднало онкологично заболяване, като е оставил за свой единствен наследник по закон
съпругата си Д. И. А.. Съгласно експертно решение № 93122 от заседание №
202/20.10.2023г. на ТЕЛК при „УМБАЛ д-р Г.Странски" ЕАД-гр.Плевен, Л.М. А. е имал
злокачествено новообразувание на простатата, както и диабетна полиневропатия (Е10-Е14 с
общ четвърти знак и това заболяване е било известно на приобретателката, като с оглед на
стадия на болестта, последиците са били категорично предвидими в краткосрочен порядък.
Освен това се твърди, че към момента на подписване на пълномощното на 27.03.2024г., въз
основа на което е прехвърлен недвижимия имот, Л.М. А. не е бил в състояние да съзнава
извършеното и да ръководи постъпките си. Ищцовата страна твърди и това, че ответницата
като пълномощник на прехвърлителя и същевременно приемател, действащ при условията
на чл.38, ал.1 от ЗЗД, знаейки за състоянието на упълномощителя, е злоупотребила, като по
този начин е нарушила добрите нрави. Това обстоятелство, според ищеца е прието
безпротИ.речИ. в константната съдебната практика като основание за нищожност по
смисъла на чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД.
Поради наличието към този момент на висящо дело за поставяне под
запрещение на ищцата, исковата молба в защита на интересите и, е предявена от
назначените и с определение на Плевенски ОС по гр.д. № 279/24г. временни попечители.
Същите, чрез пълномощника си адв. И. А. заявяват, че считат договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за нищожен на следните
основания: Поради липса на предмет в частта, в която прехвърлянето на имота е станало
срещу вече положени от ответницата грижи и предоставена издръжка до сключване на
договора и поради липса на основание в частта, с която ответницата е поела задължение да
полага грижи и да дава издръжка на прехвърлителя за в бъдеще. В тази връзка се твърди, че
преди сключване на договора ответницата не е полагала грижи за прехвърлителя в пълен
обем, от каквито той е имал нужда. Ответницата не е изразходвала свои лични средства за
прехвърлителя и поради липса на престация от страна на ответницата, договора се явява без
предмет и на това основание е нищожен. Твърди се, че при сключване на договора
приобретателят е знаел за близката смърт на прехвърлителя, която е настъпила съвсем скоро
след сделката-само след два дни. Изводът се обосновава с това, че към датата на
упълномощаването, както и към датата на сделката прехвърлителят е бил в тежко
3
здравословно състояние, което е предвещавало близката му смърт. Нищожността на
договора се обосновава със съдебната практика, която приема, че е налице нищожност на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
поради липса на основание в случаите, когато имотът е прехвърлен само срещу задължение
за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за близката смърт на прехвърлителя и
липсата на намерение да изпълнява поетото задължение.
Ищците считат, че същият договор е нищожен и поради протИ.речие с
добрите нрави. Доводът е, че е налице очевидна неравностойност на престациите по
процесния договор - данъчната оценка на прехвърления имот е 72 756.40 лева. Пазарната му
стойност на квадратен метър е над 1 300, с оглед на което, ищцовата страна счита, че е
неморално обогатяване на приобретателката, при положение, че не е полагала изключително
и сама грижи за прехвърлителя в обема, в който той е имал нужда, а всички разходи за него
са били погасявани от личните му средства, а не с такива на ответницата. Т.е. срещу имота
2
си на стойност 72756,40 лева по данъчна оценка, а по пазарна стойност - 1300 евро/м
прехвърлителя не е получил съответните равностойни грижи и издръжка нито преди, нито
след сключването на договора, до момента на смъртта си, което прави атакувания договор
протИ.речащ на добрите нрави.В условията на евентуалност са наведени доводи, че
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е
сключен без учредена валидна представителна власт, поради което е недействителен в
състояние на висяща недействителност. В тази връзка се оспорва подписа на
упълномощителя под посоченото в нотариалния акт пълномощно, както и авторството
относно изписването на имената на упълномощителя.
Твърди се още, че при удостоверяване на пълномощното, послужило за
извършване на сделката са нарушени изискванията на чл.589, ал.1 от ГПК - документът не е
бил представен на нотариуса от прехвърлителя лично, за да бъде удостоверено
съдържанието му и на чл.589, ал.2 от ГПК - упълномощителя не се е явил лично пред
нотариуса и не е подписал пред него документа, респ. не е потвърдил предварително
положения подпис, и не е изписал собственоръчно пълните си имена. Поради това,
нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл.576, вр. чл.578, ал.4 и 5, вр.
чл.589, ал.2 от ГПК, а договорът за прехвърляне на недвижим имот - сключен без
представителна власт и недействителен до размера на наследствената квота на ищцата. В
тази връзка, се оспорва автентичността на подписа и собственоръчното изписване на текста -
имената на прехвърлителя под пълномощното, както и верността на съдържанието на
упълномощителната сделка и на нотариалния акт.В условията на евентуалност се поддържа,
че към момента на изготвяне и подписване на пълномощното, прехвърлителят, макар и
формално да е бил дееспособен, не е можел, поради заболяванията си, да разбира и да
ръководи действията си, поради което упълномощителната сделка е унищожаема на
основание чл.31 от ЗЗД.В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме договора за
действителен, се твърди, че са налице основания за неговото разваляне поради неизпълнение
- ответницата не е давала издръжка за прехвърлителя в пълен обем нито за времето преди
4
сделката, нито в периода след нея до смъртта му. Ищцовата страна е формулирала следният
петитум : Да бъде постановено съдебно решение, с което:
ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТ на нотариалното действие, изразяващо
се в заверка на подписа на Л.М. А., ЕГН ********** на пълномощно рег.№
679 от 27.03.2024г. за удостоверен подпис и рег.№680, том 1, акт 45 от
27.03.2024 за удостоверено съдържание на нотариус М. М., рег.№*** на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, на
основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, поради нарушаване на
изискването за лично явяване пред нотариуса на участващото в
нотариалното производство лице, а при УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ, ДА СЕ УНИЩОЖИ посочената в т.1 упълномощителна
сделка, както и сключения по силата на нея договор, обективиран в
Нотариален акт № 60, том I, рег.№687, дело №44 от 28.03.2024г. на нотариус
М. М., рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-
Плевен, вписан в Служба по вписванията-Плевен с вх.рег.№3085/
28.03.2024г., акт №125, том VIII, дело №1743/2024г., на основание чл.31 от
ЗЗД, поради това, че към момента на полагане на подписа си
упълномощителя не е можел да разбира и ръководи действията си.
ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТ на договор за прехвърляне нанедвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, предмет на Нотариален акт
№60, том I, рег.№687, дело №44 от 28.03.2024г. на нотариус М. М., рег.№***
на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в
Служба по вписванията-Плевен с вх.рег.№3085/28.03.2024г., акт №125, том
VIII, дело №1743/2024г., с който Л.М. А., ЕГН **********, действащ чрез
пълномощника си А. Г. Г., съгласно пълномощно с рег.№ 679 от 27.03.2024г.
за удостоверен подпис и рег. № 680, том 1, акт 45 от 27.03.2024 за
удостоверено съдържание на нотариус М. М., е прехвърлил на приемателя
А. Г. Г., ЕГН **********, притежавания от него недвижим имот,
представляващ индивидуална собственост, а именно:САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.660.29.2.27, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен,
одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект е от 11.12.2023г. Адрес на
самостоятелния обект: гр. Плевен, ул. Г., находящ се на етаж 10 в сграда с
идентификатор 56722.660.29.2 , с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.660.29, с предназначение: на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначени», брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ:
103,00 кв. м., ведно с прилежащите на самостоятелния обект: таванско
5
помещение № 19, с площ: 6,00 кв.м. и 1/96 ид.ч. идеална част от общите
части на сградата, и съответната идеална част от отстъпеното право на
строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56722.660.29.2.28, под обекта: 56722.660.29.2.24,
над обекта: 56722.660.29.2.30, стар идентификатор: няма, който имот,
съгласно легитимационен документ за собственост е описан като:
апартамент № 27, находящ се в груповия жилищен блок „П.М.", в гр.
Плевен, ул. „Г., с изложение запад-изток, състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня, клозет, със застроена площ 103,00 кв.м. без стълбището, при
посочени съседи, заедно с прилежащото на апартамента таванско
помещение № 19 в източната страна на тавана, с площ от 6,00 кв.м., при
посочени съседи, заедно с 1/96 ид.ч. идеална част от стълбището, общата
избена част, общата таванска част, външната канализация, външната
електрическа мрежа до електрическото табло и със съответната идеална част
от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, върху която е
построена сградата, съставляваща парцел I, в стр.кв.353 по плана на града,
при посочени съседи, поради липса на основание, а в частта му касаеща
прехвърляне на имота срещу минали грижи и издръжка - и поради липса на
предмет, и в условията на евентуалност - нищожност на целия договор,
поради протИ.речие с добрите нрави - злоупотреба с особеното състояние и
правата на представлявания и поради неравностойност на престациите. При
условията на евентуалност, да се прогласи относителна недействителност
на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка, до размера на наследствения дял на Д. И. А. от имуществото на
наследодателя Л.М. А., поради сключването му от пълномощника на
прехвърлителя без надлежно учредена представителна власт. При
условията на евентуалност, да се развали договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до размера на
притежаваната от Д. И. А. квота от имота, поради неизпълнението му от
ответницата;
ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на Брачен договор –акт № 43, том
втори, нот.дело №160, с рег.№3100/20.12.2023г. за удостоверени подписи и
рег. №3101, том 1, акт 123 от 20.12.2023г. за удостоверено съдържание на
нотариус М. М., рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд-Плевен, вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№
13740/20.12.2023г., акт №246, том 8, дело №2350/2023г., поради липсата на
възможност на Д. И. А., да разбира свойството и значението на постъпките
си (липса на воля).
Към исковата молба са приложени и приети като писмени доказателства,
следните документи: Брачен договор акт №43, том II, нот.дело №160, с рег.
6
№3100/20.12.2023г. за удостоверени подписи и рег.№3101, том 1, акт 123 от 20.12.2023г. за
удостоверено съдържание на нотариус М. М., рег.№*** на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд-Плевен, вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх. рег. №
13740/20.12.2023г., акт № 246, том 8, дело № 2350/2023г.; Експертно решение №90317 от
заседание №19/26.01.2023г. на ТЕЛК при „УМБАЛ д-р Г.Странски" ЕАД-гр.Плевен; Договор
за постъпване от 28.02.2023г. в хоспис; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот,
срещу задължение за гледане и издръжка № 60, том I, рег.№687, дело №44 от 28.03.2024г. на
нотариус М. М., рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-
Плевен, вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх.рег. № 3085/28.03.2024г., акт №125,
том VIII, дело №1743/2024г.; Експертно решение № 93122 от заседание №202/20.10.2023г. на
ТЕЛК при „УМБАЛ д-р Г.Странски" ЕАД-гр.Плевен;Етапна епикриза от 01.04.2024г.;
Определение №763/30.04.2024г., постановено по гр.дело №279/24г. по описа на Окръжен
съд-Плевен. Не е представено описаното в т. 4 Пълномощно с рег. № 679 от 27.03.2024г. за
удостоверен подпис и рег. №680, том 1, акт 45 от 27.03.2024 за удостоверено съдържание на
нотариус М. М., рег. №*** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-
Плевен.
На осн. чл. 131 и сл. от ГПК, в срок е подаден отговор на исковата молба от
А. Г. Г., чрез адвокат И. Ал. И. от САК, в който е взето становище, че исковите претенции са
недопустими поради липса на правен интерес, а по същество – неоснователни. Оспорват се
твърденията в исковата молба, като неотговарящи на истината. ПротИ.поставят се следните
насрещни твърдения: Ответницата е роднина на починалия съпруг на ищцата - Л.М. А.,
който е брат на бабата на ответницата, на име И.. Двамата със съпругата си Д. И. А. са
загубили дъщеря си, която преди години сама е сложила край на жИ.та си. Д. много трудно е
преживя този инцидент, което според ответницата е „отключило в нея“ психическо
заболяване, което с течение на времето се е развивало и задълбочавало. Л. изцяло е бил
ангажиран с грижите за съпругата си, без да има помощ от другиго. Постепенно и неговото
здравословно състояние е започнало да се влошава в резултат на сборния ефект от няколко
заболявания. Най-много затруднения му създавало подуването и отичането на крайниците
му, което в определени периоди му пречело да се придвижва, да домакинства, да пазарува и
т.н. Тогава ответницата и майка и са започнали да му оказват помощта от, която се е
нуждаел. Преди това роднините на съпругата му и сегашни нейни временни попечители И.
Л. И. и Ц. Л. И. са казали на Л., че ще се грижат за него и за съпругата му, но ако им
прехвърлят жилището и спестяванията си, а също и възможността да получават пенсиите им
и социалните им добавки. Тъй като Л. им е отказал, в края на месец септември 2023г. те са
се дезинтересирали от него и от съпругата му. Поради това от началото на месец октомври
2023г. ангажимента на ответницата станал много активен. Заедно с майка си са наели хора,
които да се грижат за семейство А.и и през деня и през нощта. Ответницата и съпругът и
всеки уикенд са пътували от С. до гр.Плевен, за да почистват апартамента, да перат,
пазаруват, готвят и т.н. Всяко тяхно пътуване е било свързано с разходи около 500 лв. за
горИ., пазаруване и т.н.
7
В отговора се твърди също, че семейството на ответницата се е ограничавало
при покриване на собствените си нужди, за да има пари за нуждите на Л.. Твърди се, че и
преди месец октомври 2023г. също са помагали на Л. и на Д.. Майката на ответницата-С.,
понякога всяка седмица, понякога през седмица, е ходила с влака при тях, за да почиства
основно апартамента, да готви да пазарува. Макар и по-рядко, ответницата също е
посещавала Л. и Д. и ги е обгрижвала. От месец октомври 2023г. се е ангажирала лично и
много сериозно с грижата за семейството, който ангажимент е включвал както лични грижи,
така и наемането на трети лица, на които е заплащала. Освен това е заплащала и
консумативните разноски за жилището им - ток, вода, отопление, кабелна телевизия и т.н, в
размер около 300лв. месечно. Заплатила е и погребението на Л.. Поради това счита, че е
невярно твърдението в исковата молба, че липсва предмет на договора за издръжка и
гледане, основание и че той протИ.речи на добрите нрави. Ответницата твърди, че в
продължение на повече от 6 месеца е полагала грижи за една възрастна двойка, която не е
могла да се обслужва сама, а и днес продължава да се грижа за преживялата съпруга на
прехвърлителя. Твърди, че не разполага с разходни документи, защото не е предполагала, че
ще се озове в подобна ситуация.
В отговора се твърди, че през период от около половин година /до смъртта на
Л./ племенниците на Д. - И. Л. И. и Ц. Л. И. не са се интересували от нея и от съпруга й.
Когато Л. е починал/на 31.03.2024г./, ответницата е била в жилището му и се е грижила за
него. След констатиране на смъртта, заедно със семейството си, ответницата е започнала да
организира погребението. Едва тогава се е запознала с племенниците на Д.. Ответницата
оспорва наличието на правен интерес от предявяване на исковете със следните аргументи:
Целта на завеждането на делото не е защита на интересите на Д., а само и единствено на
интересите на временните й попечители, които използват леля си, за да защитят правата си
на нейни бъдещи наследници. Изложено е виждането на ответницата, че състоянието на
ищцата Д. е такова, че тя няма нужда от апартамента си и дори не знае за воденото от нейно
име дело. Според ответницата, за нея е много по-добре да стои в хосписа, където получава
специализирани грижи и е под постоянен надзор. Заявява, че за престоят й в този хоспис
заплаща тя. Счита, че от развалянето на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу
задължение за гледане и издръжка, полза ще имат само временните й попечители, като
нейни единствени наследници.Поради това ответницата счита, че заведеното от временните
попечители на Д. А. дело представлява злоупотреба с права и нарушение на добрите нрави.
Освен това ответницата счита, че интереса на временните попечители протИ.речи на
интересите на лицето, което представляват, поради което същите следва да бъдат
отстранени, а по делото следва да бъде назначен особен представител на Д. А..
Ответницата оспорва твърденията, че договорът за прехвърляне на имот
срещу задължение за гледане и издръжка е сключен без представителна власт. Твърди, че
пълномощното е било подписано лично от упълномощителя Л.М. А., като за целта нотариус
М. М., с рег.№*** е посетил дома му. Това се е налагало, поради неподвижността на Л., който
от години е страдал от подагра, диабет и подуване на крайниците. Освен това състоянието
8
му не е позволявало да държи химикалката, поради което подписването на пълномощното е
станало чрез поставяне на пръстов отпечатък и това поставяне е било удостоверено от
нотариуса. Ответницата счита, че пръстовият отпечатък е строго индивидуален и по никакъв
начин не може да бъде фалшифициран. Признава, че при подписването на пълномощното Л.
А. е страдал от онкологично заболяване и това им е било известно - както на него, така и на
близките му. Твърди, че състоянието му към този момент с нищо не е предвещавало
скорошната му кончина, тъй като е бил диагностициран с това заболяване още през 2013г. и
през годините не е имало някаква особена промяна в състоянието му. Очаквали са да
преживее поне още няколко години, но комбинацията от няколко заболявания се е оказала
фатална. По отношение на психичната годност на Л., се твърди, че той до последно е бил с
напълно ясно съзнание и мисъл, напълно адекватен и разбиращ свойството и значението на
действията си. Удостоверява се с представената с отговора Индивидуална оценка за
потребности на хора с увреждания, в която се посочва, че при него няма интелектуална
недостатъчност.
По отношение на Д. А. се твърди, че психичното и заболяване се е развивало и
задълбочавало. Въпреки това, до края на 2023г. е имало периоди както на влошаване, така и
такива, през които е била напълно адекватна. Състоянието й рязко се е влошило от края на
месец януари 2024г. и вече почти не е имала „светли" моменти. Преди това Д. е можела да
разсъждава, да преценява и да взема решения и в определени моменти външен човек изобщо
не е можел да разбере, че тя има някакъв психически проблем. Настаняването и в хосписа се
е наложило заради тежко падане и счупване на крак, което е изисквало продължителни
грижи за възстановяване. Там състоянието и се е подобрило и към момента на подписване
на брачния договор, тя е разбирала същината на действията си, както и техните последици.
В заключение, ответницата моли да бъде прекратено производството по
делото поради липса на правен интерес у ищцата поради протИ.речие между нейните
интереси и интересите на временните й попечители. Ако това искане не бъде уважено,
ответницата моли да бъдат отхвърлени предявените срещу нея искове като неоснователни,
необосновани и недоказани. Към отговора са приложени и приети следните писмени
доказателства: Вносни бележки от „Юробанк България"-АД и от „ПИБ“-АД за плащане на
такси към хоспис „Апекс"; Фактура от Общ. Плевен и Списък на извършени услуги от
траурен център Алеа, свързани с погребението на Л. А.; Индивидуална оценка за
потребности на хора с увреждания относно състоянието на Л. А..
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорва се валидността на брачен договор между ищцата Д. И. А. и
починалия и съпруг Л.М. А., сключен на 20.12.2023г. поради това, че при сключването му
ищцата, макар и формално дееспособна, не е могла да разбира и да ръководи действията си,
който иск е с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на договора.
Оспорва се валидността на пълномощното, с което съпругът на ищцата е
9
упълномощил ответницата да се разпорежда с процесния имот и с което тя го е прехвърлила,
при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД, на себе си договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане. Искането е да бъде обявено за нищожно
нотариалното удостоверяване, поради нарушение на изискването за личното явяване на
упълномощителя, който иск е по чл.576, вр. чл. чл.578, ал.4 ГПК. При условията на
евентуалност спрямо иска за нищожност, е предявен иск за унищожаване на
упълномощаването, на основание чл. 31 ЗЗД, поради това че упълномощителят не е
разбирал и ръководел действията си.
Оспорва се валидността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане: поради липса на предмет относно положените грижи и
давана издръжка за минало време и поради липса на основание – за бъдещите, а при
евентуалност и поради протИ.речие с добрите нрави/неравностойност на насрещните
престации/, чрез искове в посочените хипотези по чл. 26, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, с искане да се
прогласи договора за нищожен на някое от твърдяните основания за нищожност. Предявена
е и нищожност на договора на основание чл.42 от ЗЗД/до размера на наследствените права
на ищцата, които не е посочено в какъв обем са/, с твърдение, че ответницата е действала
като представител, без да има надлежно учредена представителна власт и без
потвърждаване приживе от страна на упълномощителя на сключения договор. При
условията на евентуалност спрямо исковете за нищожност, е поискано на основание чл. 87,
ал.3 от ЗЗД, да се развали същия договор до размера на притежаваната от ищцата квота от
имота/съобразно наследствените и права/, поради неизпълнение на задълженията от страна
на преобетаталката А. Г..
С доклада по делото, съдът приема, че ищцата има правен интерес да предяви
както исковете касаещи недействителност на сключения от нея брачен договор, така и
относно недействителност на правните действия на съпруга и, довели до ощетяването и като
негов наследник по закон. В тежест на ищцата е указано да установи, че са налице
предпоставките на закона за прогласяване на исканата нищожност/унищожаемост на
брачния договор, на упълномощаването на ответницата от съпруга на ищцата и на
алеаторния договор, респ. за унищожаването им, както и за наличието на обстоятелствата
водещи до разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. В тежест на ответницата е указано установяването на насрещните и
твърдения, изложени в отговора на исковата молба, в т.ч. и относно изпълнението на
договора от 28.03.2024г. С доклада по делото е прието, че ищцата има правен интерес да
установи твърдяното в исковата молба нарушение на имуществените и права, като
предприетата защита е чрез законните и представители/временни попечители/, доколкото тя
е в трайно състояние на недееспособност и не може да се погрижи сама за правата и
законните си интереси. След поставянето на ищцата под пълно запрещение, с решение №
315 на Плевенски РС по гр.д. № 279/1924г., в сила от 14.08.2024г., тя е представлявана от
назначения й с решение № 25/22.08.2024г. на Органът по настойничеството и по
попечителството при Община Плевен настойник Ц. Л. Д.. Когато няма настойник или
10
попечител по право/чл.173 от СК/, обичайно за настойници или за попечители се назначават
най-близките родственици, които обикновено са и с наследствени права при смърт на
поставения под запрещение. Поради това съдът приема, че техните права и интереси не са
протИ.речиви, а еднопосочни и целят запазване на имуществото на лицето което
представляват. Затова и не е назначен особен представител на ищцата.
Безспорно е между страните, че на 20.12.2023г. е сключен Брачен договор с
акт №43, том II, нот.дело №160, с рег.№3100/20.12.2023г. за удостоверени подписи и рег.
№3101, том 1, акт 123 от 20.12.2023г. за удостоверено съдържание на нотариус М. М., рег.
№*** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в Служба
по вписванията - Плевен с вх.рег. № 13740/20.12.2023г., акт №246. том 8, дело №2350/2023г.,
с който съпрузите/съгл. акт №19 издаден от кметство село Реселец, община Червен бряг, за
сключен граждански брак на 10.11.1961г. и удостоверение за граждански брак серия ГБ-69,
издадено на 29.07.1985г./ Л.М. А., ЕГН ********** и Д. И. А., ЕГН **********, на
основание чл.38 от СК са уредили имуществените си отношения. Приели са законов режим
на разделност по см. на чл. 33, ал.1 от СК от датата на сключване на договора.Няма спор, че
съгласно чл.9 от брачния договор, на основание чл.27, ал.3, пр.2 от СК, съпрузите са се
споразумели да прекратят семейната имуществена общност помежду им по отношение на
придобития по време на брака им недвижим имот находящ се в гр. Плевен, ул. Г., който е
бил и семейното им жилище, като имота стане изключителна собственост на съпруга Л.М.
А.. Съпругата Д. А. е заявила в чл.10 от договора, че е съгласна и приема, че недвижимият
имот описан в чл.9 ще има статут на лична собственост на нейния съпруг, като
придобиването на недвижимия имот се извършва с дарствени намерения от съпругата, а
съпругът заявява, че приема дарението.
Няма спор, че това е станало по време на престоя на ищцата в
специализирания хоспис за хора с ментални заболявания „АПЕКС", находящ се в гр.Плевен,
парк „К.'" №63, където е била настанена на 28.02.2023г. и където се намира и понастоящем.
Не се спори, че настаняването е станало след като с експертно решение № 90317 от
заседание №19/26.01.2023г. на ТЕЛК при „УМБАЛ д-р Г.Странски" ЕАД-гр.Плевен,
съответната лекарската комисия е определила на ищцата 100% ВСУ с чужда помощ за тежък
и необратим разпад на личността. В решението на ТЕЛК е посочено е, че се касае се за
специфично заболяване, което не предполага наличие на т.н. „светли моменти", а
състоянието е константно и необратимо. Няма спор, че в „анамнеза“ на документа е
посочено следното: „След психоемоционален стрес преди години, започнали прогресивни
паметови нарушения, обърквала се и се страхувала сама да остане в къщи, забравяла
оставени вещи, имала нарушен сън, ниска продуктивност, особено към дейност, изискваща
психични усилия. Тежко изразени нарушения на образната, цифрова и логическа памет.
Нарушена апопсихична ориентация, частично засегнати езикови способности. Упадък на нИ.
умерено изразена деменция(17Т по ММ8Е). През последните няколко месеца рязко
влошаване на състоянието - не може да се справи с елементарни ежедневни дейности, не
познава съпруга си, обърква се в домашна обстановка. Започнала да се страхува от съпруга
11
си и да го обвинява, че я тормози. Нощем не спи. Говори с въображаеми хора. Търси
починалите си близки. В „психичен статус“ на решението е посочено : Видимо спокойна.
Емоционално притъпена. Ориентирана частично за собствена личност, неориентирана за
време и място. Данни за делириозни епизоди във вечерните часове. Мисловен процес
забавен по темп, спънат, неинформативен. Волево хипобулична. ПИ-тежък когнитивен
дефицит, обуславящ невъзможност за самостоятелно функциониране и необходимост от
постоянни грижи и контрол.
Безспорно е, че Л.М. А. е упълномощил ответницата А. Г. Г. с пълномощно/на
л.104/, с рег.№ 679 от 27.03.2024г. за удостоверен подпис и рег. №680, том 1, акт 45 от
27.03.2024г. за удостоверено съдържание на същия от нотариус М. М., рег.№*** на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, да се разпореди изцяло с
описания по-горе недвижим имот.
Няма спор, че ответницата при условията на „договаряне със себе си“, въз
основа на пълномощното дадено й от Л.М. А., си е прехвърлил въпросния апартамент, с
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка
- н.а.№ 60, том I, рег.№687, дело №44 от 28.03.2024г. на нотариус М. М.. рег.№*** на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Плевен, вписан в Служба по
вписванията - Плевен с вх. рег. № 3085/28.03.2024г., акт №125, том VIII, дело №1743/2024г.,
като видно от акта, имота е прехвърлен срещу грижите и издръжката до момента към
прехвърлителя и неговата съпруга Д. А., както и срещу задължението за в бъдеще А. Г. да
поеме лично, и с участието на членовете на семейството си, гледането и издръжката на
прехвърлителя и съпругата му, докато са живи, в т.ч. да поеме разходите за престоя на
съпругата в „Хоспис Апекс“ в м.“К.“/без право на преместване в друг подобен/,
включително храна, облекло и др., като им осигури заедно и поотделно спокоен и нормален
жИ.т, какъвто са водили, а прехвърлителят си е запазил правото на ползване на имота
пожизнено.
Няма спор, че два дни след изповядване на сделката, прехвърлителя Л.М. А. е
починал на 31.03.2024г./удост. за наследници на л.109/, като е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Д. И. А. и майката на ответницата А. Г. – С. М. Г., която е
низходяща/дъщеря/ на неговата сестра И. Маринова Стоилова. Безспорно е, че Л.М. А. също
е бил освидетелстван с експертно решение/на л.17/ на ТЕЛК при „УМБАЛ д-р Г.Странски"
ЕАД-гр.Плевен № 93122 от заседание № 202/20.10.2023г., със злокачествено
новообразувание на простатата, както и диабетна полиневропатия и че тези заболявания са
били известни на приобретателката.
Основните спорни въпроси са: Била ли е ищцата в състояние да разбира и
ръководи постъпките си при подписване на брачния договор, бил е Л.М. А. към момента на
подписване на пълномощното на 27.03.2024г., въз основа на което е прехвърлен недвижимия
имот, в състояние да съзнава извършеното и да ръководи постъпките си; било ли е
предвидимо за преобретателя, с оглед стадия на болестта, настъпването в краткосрочен
порядък на смъртта на прехвърлителя, респ. на съпругата му; злоупотребила ли е
12
ответницата, респ. нарушила ли е добрите нрави като пълномощник на прехвърлителя, а
същевременно и като приемател, действащ при условията на чл.38, ал.1 от ЗЗД, знаейки за
здравословното му състояние; нищожен ли е договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на предмет в частта, в която
прехвърлянето на имота е станало срещу вече положени от ответницата грижи и
предоставена издръжка до сключване на договора и поради липса на основание в частта, с
която ответницата е поела задължение да полага грижи и да дава издръжка на прехвърлителя
за в бъдеще, при знание на приобретателя за близката смърт на прехвърлителя и липсата на
намерение да изпълнява поетото задължение; нищожен ли е алеаторният договор поради
протИ.речие с добрите нрави и поради очевидна неравностойност на престациите по него.
Има ли основание за разваляне на договора поради неизпълнението му от ответницата.
За да се произнесе по тези и други спорни въпроси, съдът съобрази следното:
Предявени са множество обективно съединени искове в посочената по-горе връзка за
оспорване на действителността на три правни акта, като при разглеждането им е нужно да се
следва от една страна последователността на извършването им, и от друга - заявения от
ищеца ред за разглеждане на евентуалните искове.Преди всичко следва да се установи
действителен ли е първият по време акт - брачният договор подписан на
20.12.2023г.Задължителната съдебна практика, в Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022г.
на ВКС по т.д.№ 5/2020г., ОСГТК, приема че договорът, сключен от дееспособно лице, ако
то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Настоящата хипотеза е
именно такава, тъй като съпругата Д. И. А. е подписала брачния договор като формално
дееспособно лице, което не е било поставено към датата на сключване на
договора/20.12.2022г./ под запрещение. По това време, обаче, тя не могла да разбира
свойството и значението на извършения правен акт и да ръководи постъпките си. Била в
трайна неспособност да преценява такива правни действия, поради установената и още на
02.11.2022г. от психиатъра д-р Алина Десимирова, въз основа на КТ на глава от 01.11.2022г.
смесена корова и подкорова деменция. В амбулаторен лист от 27.06.2022г. д-р Магдалена
Куюмджиева е установила и описала последици от мозъчен инфаркт при ищцата. На
26.01.2023г. с решението на ТЕЛК, е потвърдена диагнозата смесена корова и подкорова
съдова деменция. В изложението по-горе подробно са посочени констатациите на ТЕЛК,
заради които на ищцата е определена 100% ВСУ с чужда помощ за тежък и необратим
разпад на личността. След това на 28.02.2023г. тя е била настанена в специализирания
хоспис за хора с ментални заболявания „АПЕКС", находящ се в гр.Плевен, парк „К.'" №63.
Съгласно заключението на ВЛ д-р Т./на л. 160 и сл./ заболяването смесена
корова и подкорова съдова деменция е психична болест, продължително разстройство на
съзнанието, което е визирано в чл.5 от ЗЛС. Данните по делото, констатирания и описан
патологичен субстракт при образно изследване на мозъка на 01.11.2022г., както и
клиничната картина на когнитивния упадък на нИ. деменция/02.11.2022г./ са дали основание
на ВЛ да приеме, че психичната болест у ищцата Д. А. е възпрепятствала психичната и
13
годност правилно да възприема, анализира и оценява фактите от действителността към
20.12.2023г., както и понастоящем. Категорично е заключението, че изразеният упадък по
органичен тип на нИ. глобарна деменция, е медицинска пречка, която е нарушавала
психичната годност на А. да разбира свойството и значението на постъпките си при
сключване на брачния договор. Показанията на нотариуса М. М., който установява, че преди
да завери подписите под договора, е изпълнил професионалното си задължение да установи,
че лицето е годно да разбира смисъла значението и последиците от договореното и че е
изразило валидна воля за сключването му, не са убедителни и не се подкрепят от други
доказателства по делото. Те не са в състояние да опровергаят установеното с писмените
доказателства и чрез съдебно-психиатричната експертиза заболяване и степента на засягане
на когнитивните способности на сключилата договора съпруга.Същевременно показанията
на св.Д. Д.ев, който е посещавал ищцата в хосписа, заедно със съпруга и, потвърждават
неадекватното състояние на Д. А. през изследвания период. Свидетелят дава показание, че
тя не го е познала, гледала е „в точка“ и не е отговаряла на въпросите на съпруга си относно
гледането му от други хора.
Не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението на ответницата, че
настаняването на Д. А. в хосписа се е наложило не заради психичното й заболяване, за което
ответницата признава, че се е развивало и задълбочавало, а заради тежко падане и счупване
на крак, което е изисквало продължителни грижи за възстановяване й. Никой от
свидетелите, освен нотариуса М. не установява състоянието на ищцата да се подобрило и
към момента на подписване на брачния договор, тя да е разбирала същината на действията
си, както и техните последици. Не се установява твърдяното в отговора на исковата молба,
че до края на 2023г. е имало периоди както на влошаване на състоянието на ищцата, така и
такива, през които е била напълно адекватна, можела да разсъждава, да преценява и да взема
решения и че в такива моменти външен човек не е можел да разбере, че тя има някакъв
психически проблем.
При този анализ на доказателствата, съдът приема, че брачният договор е
сключен при порок на волята. Относно вида на порока и до каква форма на
недействителност е довел, съдът съобрази разясненията дадени в посоченото Тълкувателно
решение № 5 от 30.05.2022г. Съгласно мотивите му, липсва съгласие по смисъла на чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез
надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и
двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. Когато
договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му, не е могло да разбира
или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без
разум /липсва елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика
разграничителен критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ -
съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам
какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си“. Ето защо фактическият
14
състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. За
разлика от това, в мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014
г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например –
изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен
пример и др. подобни/.
Видно от мотивите на ТР, в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице
невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на
ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е
поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на
извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал.
1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да
ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно
опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата
разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която
те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на
трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние
обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните
последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
В заключителната част на ТР е формиран извода, че няма легални, теоретични
или практически основания да се приеме, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е нищожен, а не унищожаем. Ето защо и съдът приема, че процесният брачен
договор е унищожаем. Общото между основанията за нищожност и унищожаемост на
договорите е, че те са с пороци /юридически факти/, които осуетяват настъпването на
правното действие на договора - от самото начало при нищожност, или откриват възможност
за заличаване на породените правни последици с обратна сила – при унищожаемите. За
разлика от нищожността, която е абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на
нея/, изначална е и не може да бъде санирана, унищожаемостта е по-лек порок на договора,
затова той може да бъде саниран изрично - чрез потвърждаването му от страната, в чийто
интерес законът я допуска, или чрез отстраняване на ощетяването от другата страна, както и
чрез конклудентни действия – доброволно изпълнение на договора от засегнатия и
бездействието му в давностния срок. В случая, обаче, такова саниране липсва, тъй като е
поискано унищожаването на договора на основание чл.31 от ЗЗД, в тригодишния срок по
чл.32, ал.2 от ЗЗД /от сключване му/, като уважаването на иска има обратно действие. Искът
е основателен и следва да бъде уважен.
Поради това, че унищожаемите договори пораждат действие като валидни
15
докато не бъдат прогласени за унищожени с влязло в сила решение/с конститутивно
действие/, следва да се разгледат исковете за нищожност и за унищожаване на другите два
правни акта, доколкото въз основа на придобитите с брачният договор права върху
апартамента е извършено разпореждане, преди вписването на исковата молба за
унищожаването му. Първият от исковете е за прогласяване на нищожност на нотариалното
действие, на основание чл.576, вр. чл. 578, ал.4 от ГПК относно личното явяване на
участващите лица/Л.М. А./ пред нотариус М. М. за извършване на заверка на подписа на
упълномощителя на 27.03.2024г. В случая липсва такова нарушение на предписаната в ГПК
процедура, тъй като нотариуса е посетил дома на упълномощителя и е извършил заверката
на пълномощното в присъствието на лицето. Това посещение се е налагало, видно от
показанията на св.М. М. и П. Д. поради неподвижността на Л. А. - страдащ от подагра,
диабет, карцином на простата и свързаното с тях подуване на крайниците. Освен това,
съгласно показанията на свидетелите състоянието му не е позволявало да държи
химикалката, поради което подписването на пълномощното е станало чрез поставяне на
пръстов отпечатък и това поставяне е извършено в присъствието на нотариуса, и
удостоверено от него. Впрочем, оспорване на автентичността на пълномощното не се прави.
Поради изложеното, съдът приема, че пълномощното не е нищожно на соченото основание
и искът за прогласяване на нищожност на нотариалното действие, с което нотариус М. М. е
извършил заверка на подписа на упълномощителя Л.М. А. на 27.03.2024г., на основание
чл.576, вр. чл. 578, ал.4 от ГПК, следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и искът за унищожаване на основание чл.31 от ЗЗД на
упълномощителната сделка, поради това че събраните по делото доказателства не
установяват влошаване на менталното здраве на Л. А., даже кратковременно. Напротив – от
писмените документи, свидетелските показания и най-вече от съдебно-психиатричната
експертиза на д-р Л. Т., който е анализирал всички данни съдържащи се в тях, се установява,
че към момента на подписване на пълномощното, Л.М. А. е разбирал свойството и
значението на извършения правен акт и е могъл да ръководи постъпките си. Видно от
заключението/на 145 и сл./ доколкото освидетелстването е извършено посмъртно, ВЛ д-р Т. е
дал заключение, че вероятно Л. А. е бил способен правилно да възприема, анализира и
оценява фактите от действителността. Вероятно е формирал адекватно поведение и е могъл
да се грижи за себе си, вероятно към момента на подписване на брачния договор на
20.12.2023г. и на пълномощното на 27.03.2024г. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещото лице не е установило психично
психотично разстройство и/или интелектуално-когнитивен упадък достигащ до деменция у
освидетелствания. Ето защо съпоставяйки заключението с писмените доказателства –
индивидуална оценка на потребностите за хора с увреждания на ДСП-Плевен/на л.56/,
решение на ТЕЛК/на л.17/ при „УМБАЛ д-р Г.Странски" ЕАД-гр.Плевен № 93122 от
20.10.2023г. за налични злокачествено новообразувание на простатата и диабетна
полиневропатия, както и с показанията на всички разпитани по този въпрос свидетели,
съдът приема, че до смъртта си Л. е бил напълно вменяем, играел е шах, общувал е с
близките си, бил е в състояние да взема адекватни решения за себе си и интересите си.
16
Поради това искът за унищожаване на основание чл.31 от ЗЗД на упълномощителната
сделка като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Досежно искането за прогласяване на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане за нищожен, съдът прецени наведените
основания за нищожност – липса на предмет на договора, в частта за вече положени от
ответницата грижи и предоставена издръжка до сключването му и липса на основание за
полагане на бъдещи грижи и даване на издръжка при знанието на близката смърт на
прехвърлителя. Видно от пълномощното на л.104, Л.М. А. е упълномощил А. Г. Г. да го
представлява пред нотариус, като се разпореди с процесния недвижим имот по нейна
преценка чрез продажба, дарение, замяна или чрез друг алеаторен договор, на когото намери
за добре, при цена и условия, каквито договори, включително и с правото да договаря сама
със себе си по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Същевременно, на гърба на пълномощното е
направено следното изявление от упълномощителя: „Настоящото пълномощно отразява
действителната ми воля, която е за разпореждане с недвижимия имот, чрез договор за
гледане и издръжка лично за мен и за съпругата ми Д. И. А., ЕГН **********, като са ми
разяснени всички последици, произтичащи от делегирането на правата.“ С оглед редакцията
на текста на пълномощното, и като се има предвид, че продажба, дарение, замяна не са
алеаторни договори, а в текста е посочено „…или чрез друг алеаторен договор“, и
последващото изявление, че действителната воля на упълномощителя е била за
разпореждане с недвижимия имот, чрез договор за гледане и издръжка лично за него и за
съпругата му Д. И. А., то тълкувайки волята на упълномощителя следва да се приеме, че въз
основа на него, ответницата е имала пълномощие да сключи именно процесния вид договор.
За намеренията на упълномощителя да прехвърли собствеността върху семейното жилище-
апартамент именно по този начин, може да се съди и от показанията на свидетелите Д. Д.ев
и П. Д.. Пълномощникът Г., обаче, не е имала пълномощие да прави изявление от името на
представлявания, че е осъществявала такива грижи и че е давала издръжка за минало време,
респ. да ги включва в клаузите на договора, който в тази част има характер на продажба. До
смъртта си Л. не е извършил потвърждаване, още по-малко в съответната форма, на
действието извършено без представителна власт.
По отношение на твърдяната липса на основание на договора – хипотеза на
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, съдът взе предвид следното: Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД
съдържа оборимата презумпция, че основанието се предполага до доказване на противното.
Ответницата признава, че при подписването на пълномощното Л. А. е страдал от диабет и от
онкологично заболяване и тези обстоятелства са и били известни. Твърди, че състоянието му
към този момент с нищо не е предвещавало скорошната му кончина, тъй като е бил
диагностициран с откологичното заболяване още през 2013г. и през годините не е имало
някаква особена промяна в състоянието му. Това твърдение не се потвърждава от събраните
по делото доказателства, а напротив установява се постепенно, но много видимо влошаване
на общото състояние на Л. А.. Свидетелят М. М., който е бил извикан за да извърши
заверката на пълномощното на 27.03.204г. установява, че преди това е имал срещи с Л. А. и
17
му е давал консултации в кантората си. При посещението в дома на А. в деня на оформяне
на пълномощното, е видял влошаване на състоянието му. Бил е отпаднал и болен от грип, не
е бил „на ход“, а е лежал. Свидетелката П. Ф. установява, че Л. е получавал кризи, но като е
изпиел нужното количество лекарства, болките му са отшумявали. Кризите са се изразявали
най-вече в болезнени усещания в краката-болки, подуване, не е могъл да стъпва на краката
си. Приемал е таблетки и е бил с катетър. Свидетелката П. Д., която се е грижила за Л. дава
показание, че до м. януари 2024г. той е ставал и я е посрещал в дома си, а след това като е
„закъсал“ й е дал ключовете на жилището за да влиза и излиза спокойно. От този момент
нататък той е бил обездвижен и не е излизал от дома си.Заради рак на простата краката му
са се подували и не е можел да ходи. Същата свидетелка установява, че за Л. са полагани
грижи денонощно, като през деня като негов личен асистент се е грижила тя, а нощем – св.
П. Ф.. Същото се установява и от св. Ф., която твърди, че от средата на м. януари 2024г. до
м. март, когато Л. е починал, е поела грижите за него за периода от 19ч. до 7ч. сутринта. Тези
показания кореспондират с писмените доказателства за заболяванията на Л. А. -
комбинацията от диабет, проявен в диабетна полиневропатия, водеща до движение с
помощно средство и чужда помощ в рамките на стаята, и злокачествено новообразование на
простата са дали основание на ТЕЛК да определи 100 % ВСУ, пожизнено. През този период
ответницата, която живее в друго населено място, е посещавала дома на своя близък и
заедно с майка и са организирали полагането на грижи за него. С оглед на влошаващото се
здравословно състояние на Л. е станало необходимо осигуряването на грижи за него и през
нощта. Обстоятелството, че от началото на 2024г. е било невъзможно той да се предвижва
извън дома, честите кризи, болки и подуване в краката, а през м. март и заболяване на от
грип са влошили общото му състояние. Невъзможността дори да държи писалка при
подписване на пълномощното и др. болки и физически ограничения са говорели за
прогресиращо развитие на онкологичното и съпътстващото го заболяване диабет. Всяко едно
от тях е могло до доведе до фатален край в близко време.
Състоянието на ищцата, към момента на подписване на пълномощното, респ.
и на следващия ден, когато е сключен договора за издръжка и гледане е било много тежко и
с оглед на характера на множеството заболявания, водещи до разпад на личността, описани в
решението на ТЕЛК, продължава да е такова. Това са общи заболявания и засягат целия
организъм – смесена корова и подкорова деменция, рецидивиращо деприсивно разстройство,
други уточнени тревожни разстройства, двустрА. невросензорна загуба на слуха, хроничен
атрофичен гастрит, диафрагмална херния, язва на дванадесетопръстника.
При така установеното, съдът приема, че при сключване на договора
приобретателката е знаел за близката смърт на прехвърлителя, респ. за тежкото общо
състояние на съпругата му, за които е поела задължения за издръжка и гледане. Към датата
на упълномощаването й, както и на сделката на следващия ден, прехвърлителят е бил в
тежко здравословно състояние, което е предвещавало близката му смърт. В такива случаи
съдебната практика приема, че е налице нищожност на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание,
18
когато не е имало възможност за реално гледане. Предвидимостта или близостта на смъртта
не правят автоматично договора без основание, а това зависи от реалната възможност за
изпълнение на задължението за издръжка и гледане. В случая е имало такава възможност и
грижи са полагани, макар и за кратко време по отношение на прехвърлителя, и все още има
възможност по отношение на съпругата му, поради което съдът приема, че договорът има
основание и тази хипотеза на нищожност не е налице.Съпрузите са били в състояние на
нужда, старост и болест, поради което е налице валидно основание на договора. Ето защо
следва да бъде отхвърлен иска за прогласяване, на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, на
нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, като неоснователен.
Следва да бъде разгледана и твърдяната от ищцата нищожност на договора
поради протИ.речие с добрите нрави. Съдът приема за основателен доводът, че е налице
очевидна неравностойност на престациите по договора, като се има предвид, че данъчната
оценка на прехвърления имот е 72 756.40 лева., а пазарната - още по-висока. Положените
грижи за прехвърлителя в изпълнение на договора и тези за съпругата му, които се изразяват
в заплащане на таксата за хосписа, в който е настанена/около 1600лв. месечно/, дори да се
приеме, че са плащани изцяло от ответницата и че тя продължава да ги заплаща, макар че
липсват такива доказателства, не са равностойни на насрещната престация. Следва да се
посочи, че миналите грижи доколкото ответницата е имала мандат за включването им в
предмета на договора, не са предмет на насрещната престация по типичния договор за
издръжка и гледане. По- скоро включването им съставлява злоупотреба с доверието на
упълномощителя, при положение, че тя не е имала право, въз основа на даденото
пълномощно, да заявява минали грижи като насрещна престация срещу получения в
собственост недвижим имот.
Само по себе си нееквивалентност на престациите не прави договора
нищожен поради протИ.речие с добрите нрави защото договорът е алеаторен, т.е
изпълнението или ползата зависи от несигурно събитие, освен ако тази нееквивалентност е
груба и договорът е морално неприемлив. Обстоятелството, че прехвърлителят е починал
два дни след договора и три дни след пълномощното, и то не от внезапна смърт, от
злополука или др. подобна причина, говори за предвидимост на иначе алеаторната насрещна
престация по договора за издръжка и гледане. В случая престираните грижи и издръжка са
незначителни с оглед на конкретната ситуация и това е било очевидно, или най-малкото -
предвидимо към датата на сключване на договора, видно от обсъдените по-горе
доказателства. Договорът е сключен от тежко болен човек, при видимо нереализуема
престация на приобретателя и обективно няма насрещност. Колкото до поетото задължение
към съпругата на прехвърлителя, ответницата е представила писмени доказателства само за
две заплатени от нея суми по сметка на Хоспис Апекс ЕООД – 1580лв. на 28.05.2024г. и
1630лв. на 02.05.2024г. Други разходи във връзка с договора са сумата 1640.10лв. заплатена
от ответницата за погребението на Л. А. и сумата 104.40лв. заплатена на Община Плевен за
изкопаването на гроба му. Събрани са и свидетелски показания, че А. Г. е заплащала на св.
19
П. Ф. за три месеца гледане през периода от средата на януари до смъртта на Л. в края на
март 2024г.
Освен вече изтъкнатото, съдът приема, че в разрез с добрите нрави е
обстоятелството, че сключването на договорът за издръжка и гледане, с посоченото по-горе
съдържание, е последица от действия насочени към увреждане на интересите на ищцата,
респ. за обезнаследяване на нейните наследници. За това намерение може да се съди не само
от събраните писмени и гласни доказателства, а и от отговора на исковата молба, който
съдържа твърдения граничещи с цинизъм. Според ответницата, ищцата не се нуждае от своя
дом, а в хосписа се чувства по-добре. За нея не е учредено право на ползване върху имота –
бивша СИО, а е предвидено да остане в хосписа до края на жИ.та си. Това становище освен
защитна теза, представлява и щокиращо несъответствие с моралните ценности на
обществото, и обяснява мотивите за предприетите от ответницата действия. При преценката
дали са засегнати и колко съществено добрите нрави, следва да се отчете дали поведението
на приобретателката е било насочено към придобиване на недвижим имот срещу
договорното задължение да се грижи и издържа възрастна семейна двойка, без деца или с
цел неоснователно обогатяване, с оглед предвидимата им близка смърт. Ценното благо на
всеки възрастен и болен човек е да бъде в дома си, сред близките си, които да се грижат
лично за него, като при нужда му осигурят и лечение.
В случая, видно от показанията на св.М. М., подписването на брачния договор,
пълномощното и последващия договор за издръжка и гледане са били консултирани с него
предварително и са целели наследниците на съпругата да не придобият имущество след
смъртта и. Същото се установява и от показанията на св.Д. Д.ев, който твърди, че Л. е
споделил с него за намерението на негова роднина да получи имота му, „за да не го даде на
чуждите“. Свидетелят го е запознал с нотариуса и е присъствал при разговор, в който Л. е
поискал имота да остане само за него, а нотариуса М.М. е казал: „Само ако съпругата ти се
съгласи“.
Не се събраха убедителни доказателства в подкрепа на твърдението на
ответницата, че роднините на ищцата - племенниците й И. Л. И. и Ц. Л. И. са поставили
условие на Л., че ще се грижат за него и за съпругата му, ако им прехвърлят жилището и
спестяванията си, а също и възможността да получават пенсиите им и социалните им
добавки. Такова твърдение се съдържа само в показанията на св. С. Г.-майка на ответницата,
която е явно заинтересована, а показанията й-недостоверни. Напротив – от събраните гласни
доказателства, чрез разпита на св. П. Д. и Д. Д.ев, които нямат родство със страните, се
установява, че Л. е имал намерение да прехвърли имота срещу издръжка и гледане на тях, но
впоследствие се е отказал, тъй като те нямат достатъчно средства за това, нито за заплащане
на таксата за хосписа, а и Л. не е искал съпругата му да остане в дома им.
При така установеното, съдът приема, че изложените обстоятелства
съставляват, в своята съвкупност, накърняване на добрите нрави и изпълват хипотезата на
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Ето защо искът за прогласяване на нищожност на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, е основателен и следва да бъде
20
уважен като се обяви за нищожен на основание чл.26, ал, ал.1, пр.3 от ЗЗД като сключен в
протИ.речие с добрите нрави. Поради това съдът не следва да се произнася по предявените
като евентуални иска за унищожаване на договора за издръжка и гледане поради това че е
сключен без надлежно учредена представителна власт и иск за разваляне на договора поради
неизпълнение, до размера на наследствения дял на ищцата.
При този изход на делото страните не си дължат заплащането на разноски, по
компенсация.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
договор за договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен с нотариален акт №60, том I, рег.№687, дело №44 от 28.03.2024г. на
нотариус М. М., рег.№*** на НК, с район на действие Районен съд - Плевен, вписан в
Служба по вписванията-Плевен, с вх.рег.№3085/28.03.2024г., акт №125, том VIII, дело
№1743/2024г., с който Л.М. А., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си А. Г. Г.,
съгласно пълномощно, с рег.№ 679 от 27.03.2024г. за удостоверен подпис и рег. № 680, том1,
акт 45 от 27.03.2024г. за удостоверено съдържание на нотариус М. М., е прехвърлил на А. Г.
Г., ЕГН **********, притежавания от него недвижим имот, представляващ индивидуална
собственост, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56722.660.29.2.27, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, общ.
Плевен, обл. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 11.12.2023г. Адрес на самостоятелния обект: гр. Плевен,
ул. Г., находящ се на етаж 10 в сграда с идентификатор 56722.660.29.2 , с предназначение:
жилищна сграда-многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.660.29, с предназначение: на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначени», брой нива на обекта 1, с
посочена в документа площ: 103,00 кв. м., ведно с прилежащите на самостоятелния обект:
таванско помещение № 19, с площ: 6,00 кв.м. и 1/96 ид.ч. идеална част от общите части на
сградата, и съответната идеална част от отстъпеното право на строеж върху поземления
имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56722.660.29.2.28, под
обекта: 56722.660.29.2.24, над обекта: 56722.660.29.2.30, стар идентификатор: няма, който
имот, съгласно документ за собственост е описан като: апартамент № 27, находящ се в
груповия жилищен блок „П.М.", в гр. Плевен, ул. „Г., с изложение запад-изток, състоящ се
от две спални, дневна, кухня, баня, клозет, със застроена площ 103,00 кв.м. без стълбището,
при посочени съседи, заедно с прилежащото на апартамента таванско помещение № 19 в
източната страна на тавана, с площ от 6,00 кв.м., при посочени съседи, заедно с 1/96 ид.ч.
21
идеална част от стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната
канализация, външната електрическа мрежа до електрическото табло и със съответната
идеална част от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, върху която е построена
сградата, съставляваща парцел I, в стр.кв.353 по плана на града, при посочени съседи, срещу
грижите и издръжката до момента към прехвърлителя и неговата съпруга Д. А., както и
срещу задължението за в бъдеще А. Г. да поеме лично, и с участието на членовете на
семейството си, гледането и издръжката на прехвърлителя и съпругата му, докато са живи, в
т.ч. да поеме разходите за престоя на съпругата в „Хоспис Апекс“ в м.“К.“/без право на
преместване в друг подобен/, включително храна, облекло и др., като им осигури заедно и
поотделно спокоен и нормален жИ.т, какъвто са водили, докато същите са живи, а
прехвърлителят си е запазил правото на ползване на имота пожизнено, поради накърняване
на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. И. А., с ЕГН **********, поставена под
запрещение, действаща чрез законния си представител – попечител Ц. Л. Д., ЕГН
**********, против А. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.С., бул.“Р. иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.1 и пр.4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на същия договор поради липса на
основание и поради липса на предмет.
ПРОГЛАСЯВА ЗА УНИЩОЖЕН, на основание чл.31 от ЗЗД Брачен договор
– акт № 43, том втори, нот.дело №160, с рег. № 3100/20.12.2023г. за удостоверени подписи и
рег. №3101, том 1, акт 123 от 20.12.2023г. за удостоверено съдържание на нотариус М. М.,
рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в
Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№ 13740/20.12.2023г., акт № 246, том 8, дело №
2350/2023г., като сключен от дееспособното лице Д. И. А., което при сключването му не е
могло да разбира и да ръководи действията си.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. И. А., с ЕГН **********, поставена под
запрещение, действаща чрез законния си представител – попечител Ц. Л. Д., ЕГН
**********, против А. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.С., бул.“Р. иск с правно основание
чл.576, вр. чл.578, ал.4 от ГПК за прогласяване на нищожност на нотариалното действие,
изразяващо се в заверка на подписа на Л.М. А., ЕГН ********** на пълномощно рег.№ 679
от 27.03.2024г. за удостоверен подпис и рег.№680, том 1, акт 45 от 27.03.2024 за
удостоверено съдържание на нотариус М. М., рег.№*** на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд-Плевен, на основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. А., с ЕГН **********, поставена под
запрещение, действаща чрез законния си представител – попечител Ц. Л. Д., ЕГН
**********, против А. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.С., бул.“Р. искове с правно основание
чл.31 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка - пълномощно рег.№ 679 от
27.03.2024г. за удостоверен подпис и рег.№680, том 1, акт 45 от 27.03.2024 за удостоверено
съдържание на нотариус М. М., рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд-Плевен, както и на сключения по силата на нея договор, обективиран в
22
Нотариален акт № 60, том I, рег.№687, дело №44 от 28.03.2024г. на нотариус М. М., рег.№***
на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в Служба по
вписванията-Плевен с вх.рег.№3085/ 28.03.2024г., акт №125, том VIII, дело №1743/2024г., на
основание чл.31 от ЗЗД, поради това, че към момента на полагане на подписа си
упълномощителя не е можел да разбира и ръководи действията си, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
23