№ 17263
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110165208 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Й. М. Г. не дължи на
******************, сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 01.09.2016г. по ч.гр.д. № 1436/2013г.
по описа на СРС, 183-ти състав, както следва: сумата от
1017,46, представляваща главница за топлинна енергия, за
периода от 01.12.2009г. до 30.04.2012г. и сумата в размер на
311,90 лева, представляваща мораторна лихва, за периода
от 24.01.2010г. до 10.01.2013г., и въз основа на който изп.лист
е образувано изп.д. № 2016***0403145 по описа на ЧСИ
С.Х., поради обстоятелството, че вземането е погасено по
давност.
В исковата молба ищецът твърди, че по горепосоченото
1
изпълнително дело е извършено едно същинско
изпълнително дейстиве, а именно налагане на 09.08.2019г.
на възбрана върху имот, собственост на ищеца, като от
последното изпълнително действие не били извършени
същински изпълнителни действия повече от пег години.
Освев това се позовава и на настъпила перемпция, което
обуславяло извод, че делото следвало да бъде прекратено по
силата на закона, като следващи изпълнителни дейстивя
били незаконносъобразни. Моли за уважаване на иска и
претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Счита за
неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност,
тъй като не е съобразена правилно фактическата
обстановка. Посочва, че изп.лист от 01.09.2016г. бил издаден
въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 4883/2013г.
по описа на СРС, 80-ти състав, потвърдено с Решение от
04.05.2015г. по възз.гр.д. № 19923/2014г. по описа на СГС,
IV-Г състав, поради което приложимата давност в случая
била пегодишна. Сочи, че по изпълнителното дело са
предприемани изпълнителни действия, описани в отговора,
които прекъсвали давността. Посочва, че изп.д. №
2016***0403145 по описа на ЧСИ С.Х. било прекратено през
2022г. и изпълнителния лист оттеглен, след което било
образувано ново изп.дело № 2023***0400134 по описа на
ЧСИ Б.Б., по което също били извършвани същински
изпълнителни дейстивя. Моли да бъде отхвърлен
2
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът И. М. Г., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
244759/14.07.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът ******************,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт К.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след издаването на заповедта
3
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1436/2013г. по описа на
СРС, 83-ти състав, при висящо изпълнително производство,
поради и което исковата претенция с правно основание чл.
439 от ГПК е допустима.
Изпълнителен лист от 01.09.2016г. е издаден по ч.гр.д.
№ 1436/2013г. по описа на СРС, 83-ти състав в полза на
****************** срещу ищеца, за сумата в размер на
1017,46 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия, за периода от м.12.2009г. до м.04.2012г.,
ведно със законната лихва, за периода от 24.01.2013г. до
изплащане на вземането, за сумата от 311,90 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
24.01.2010г. до 10.01.2013г. и за сума за разноски в размер на
141,80 лева. Съдът не установи и при служебна проверка
посоченото от ответника, че изп.лист от 01.09.2016г. е
издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. №
4883/2013г. по описа на СРС, 80-ти състав, потвърдено с
Решение от 04.05.2015г. по възз.гр.д. № 19923/2014г. по описа
на СГС, IV-Г състав, а и такива доказателства не са
приложени към отговора на исковата молба.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
****************** от 02.11.2016г. е образувано изп.д. №
3145/2016г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие, районна на СГС. По делото се
установяват следните същински изпълнителни действия:
на 18.11.2016г. са наложени запори върху банковите сметки
4
на ищеца в редица банки, а на 31.01.2017г. в
******************. На 03.02.2017г. е наложена възбрана
върху идеални части от имот, собственост на ищеца. С
молби от 31.07.2018г. и от 05.07.2019г. взискателят е поискал
извършване на нови същински изпълнителни действия за
събиране на вземането. На 09.08.2019г. е наложена отново
възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими
имоти. На 11.02.2020г. визскателят е поискал извършване
на нови същински изпълнителни действия.
Изпълнителното производство е прекратено с
постановление от 08.11.2022г. в хипотезата на чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК. С проемно-предавателен протокол от
28.11.2022г. на взискателя е върнат изпълнителният лист в
оригинал. По молба на взискателя от 25.01.2023г. е
образувано ново изпълнително дело № 0134 от 2023г. по
описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС. По това дело на 09.03.2023г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в
***************, както и запор върху вземанията на ищеца
в ********************. На 09.12.2024г. е наложен запор
върху банковите сметки на ищеца в ************.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, в частност приетите по делото изп.д. №
3145/2016г. по описа на ЧСИ С.Х. и изп.д. № 0134/2023г. по
описа на ЧСИ Б.Б., като извежда следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
5
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото
право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в
момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал.
6
2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред,
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се
приравни по правни последици на признание на вземането
от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство е да се установи дали претендираното вземане
е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора – в тази
връзка Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените
съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
следва да намери приложение и по отношение на вземане,
за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
7
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в този смисъл са Решение №
1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г.
по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав; Решение №
2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г.
по описа на СГС, ГО, III – "Б" въззивен състав; Решение №
791 от 24.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3948/2012 г. по
описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г. по
описа на ВКС, III ГО.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г.,
постановено по в.гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО,
IV – "А" въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО,
II – "В" въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по
гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен
състав и др./.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
8
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнително дело № 3145/2016г. е
образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г.
следователно не е било приложимо задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните. Следователно
давността е прекъсната с предприемане на първото
конкретно изпълнително действие, от категорията да
прекъсне давността, като това са запорите върху банковите
сметки на ищеца от 18.11.2016г. Доколкото по делото няма
данни заповедта за изпълнение да е връчена на ищеца и
кога точно е влязла в сила, да е образувано исково
производството по чл. 422 от ГПК и постановено по него
влязло в сила решение, съдът приема, че давността е
започнала да тече от издаването на изпълнителния лист -
01.09.2016г., като е прекъсната с горепосочените същински
9
изпълнителни действия на 18.11.2016г. и впоследствие на
31.01.2017г., когато е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в ******************, съответно на
03.02.2017г., когато е наложена възбрана върху идеални
части от имот, събственост на ищеца и последно на
09.08.2019г., когато е наложена отново възбрана върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти.
Действително делото е прекратено в хипотезата на чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК, поради перемпция и непредприемане на
действия от взискателя по сезиране на ЧСИ за извършване
на същински изпълнителни действия, което се установи в
производството, като в тази хипотеза давността тече от
последното изпълнително действие – а това е наложената на
09.08.2019г. възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти. Следва да се подчертае, че перемпцията
и погасителната давност са два отделни института, с
различни последици, като перемпцията в редица случаи се
разглежда и с оглед възражението за давност. Перемпцията
настъпва по силата на закона, а постановлението на ЧСИ
има само оповестително действие. Съдът отчита
обстоятелството, че когато след настъпване на перемпция
взискателят отправи искане за извършване на нов способ
или за образуване на ново изпълнително производство, в
което да бъдат реализирани конкретни способи, то
съдебният изпълните не може да откаже да изпълни
искания способ, респективно да образува ново
изпълнително дело, предвид наличието на годно
10
изпълнително основание. Съдебният изпълнител дължи
подчинение на намиращия се при него или представен му
изпълнителен лист, като той е длъжен да приложи искания
способ. /В този смисъл разясненията към т. 10 на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г./ В конкретиката на случая
визскателят въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувал ново изпълнително дело № 0134/2023г. по описа
на ЧСИ Б.Б., като молбата му датира от 25.01.2023г. По
новото изпълнително дело на 09.03.2023г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца в
***************, впоследствие запор върху вземанията на
ищеца в ********************, на 09.12.2024г. е наложен
запор и върху банковите сметки на ищеца в ************, с
които действия давността е многократно прекъсвана.
Следователно от дата 09.08.2019г., когато е последното
изпълнително действие до образуване на новото
изпълнително дело на 25.01.2023г. не е изтекла
предвидената в закона давност, като впоследстиве отново е
прекъсвана, като от 09.12.2024г. когато е последното
същинско изпълнително действие по изп.д. № 0134/2023г.
отново не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
По всичко гореизложено така предявения иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
11
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съдът с оглед правната и фактическа
сложност на делото намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален
размер от 200,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Г., ЕГН **********
срещу ******************, ЕИК **********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Й. М. Г. не дължи на ******************, сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 01.09.2016г. по ч.гр.д.
№ 1436/2013г. по описа на СРС, 183-ти състав, както следва:
сумата от 1017,46, представляваща главница за топлинна
енергия, за периода от 01.12.2009г. до 30.04.2012г. и сумата в
размер на 311,90 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 24.01.2010г. до 10.01.2013г., и въз основа на който
изп.лист е образувано изп.д. № 2016***0403145 по описа на
ЧСИ С.Х., поради обстоятелството, че вземането е погасено
12
по давност.
ОСЪЖДА Й. М. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
******************, ЕИК **********, сумата в размер на
200,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13