МОТИВИ към Решение №....... по АНД № 540 по описа
за 2014 година г. на РС- Свиленград от 21.07.2014г.
Производството
е по реда на чл.1 от УБДХ.
На
20.07.2014година е съставен
Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от служител на
РУП–
Свиленград на
лицето М.И.М.,ЕГН: ********** ,
роден на ***г***,ром,български гражданин, неженен, безработен,без образование,
неосъждан,живущ *** за това че на 20.07.2014година около 19,10часа в гр.Любимец на улица Теменуга №14, извършил
непристойни прояви, изразяваща се в
отправяне на закани и заплахи за убийство спрямо Георги Михайлов Георгиев
служител към УП Любимец, с които действия е нарушил
общественият ред и спокойствие на гражданите, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс- нарушение по чл.1,ал.2 от УБДХ.
На лицето З.А.Р. ЕГН: **********,родена на ***г.в
гр.Харманли,ромка,българска гражданка , неомъжена,безработна,без образование,
неосъждана,живущ ***, за това
че на 20.07.2014година около 19,10часа в гр.Любимец на улица Теменуга №14, извършил
непристойни прояви, изразяваща се в
отправяне на закани и заплахи за убийство спрямо Георги Михайлов Георгиев
служител към УП Любимец, с които действия е нарушила
общественият ред и спокойствие на гражданите, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс- нарушение по чл.1,ал.2 от УБДХ.
Нарушителят М.И.М.,разбира обвинението , не се признава за
виновен, дава обяснения по случая,като
твърди че действително на посочената дата станал посочения в акта инцидент,но оспорва,
че по някакъв начин да се е заканвал на полицият или да го е заплашвал. Моли
съда за справедливост.
Нарушителят З.А.Р. ,разбира обвинението ,не се признава за виновна,дава обяснения по случая,като
твърди че действително на посочената дата станал посочения в акта инцидент,но по
никакъв начин не е заплашвала или заканвала на Георгев. Моли съда за
справедливост.
В съдебно производство РП-Свиленград редовно
уведомена не изпраща представител .
Съдът,
след преценка на събраните в съдебно заседание гласни доказателства и
материалите, съдържащи се в преписката на РУП– Свиленград, приема за
установено следното
от фактическа страна:
На 20.07.2014г. св.Георги Михайлов Георгиев и Деян Димитров Павлов ,които на посочената
работели като автопатрул от 08,00часа до
20,00часа. В 19,10часа постъпил сигнал в дежурната ,че в ромската махала в
гр.Любимец на улица Теменуга №11 има сбиване,поради което двамата свидетели
били изпратени да проверят сигнала. Отивайки в ромската махала пред дома на
двамата нарушители,спрели свидетелите,като автопатрула бил управляван от
св.Георгиев.В този момент двамата нарушители бил отвън на улицата и св.Георгиев
,който познавал М. само по физономия,като му бил известен и прякора”Бързака” се
обърнал към него за информация относно получения сигнал.М.,който бил във видимо
нетрезво състояние тръгнал към автопатрула,подпрял се на отвореното стъкло на
лекия автомобил със запалена в ръката цигара и казал на Георгиев да не се
занимава с циганите,те се били оправили. Тъй като димът влизал в колата,а
свидетелят Георгиев бил непушач избъскал ръката на М. и му казал да не си
вкарва цигарата в патрулката. М. се ядосал и започнал да заплашвал полицай
Георгиев ,че ще го накълца и не му пукало,тъй като нямало в него живот.
Георгиев излезнал от колата,като в нея останал св.Павлов.Св.Георгиев хванал за
рамото М. и го помолил да не вика и да не го заплашва,но М. който имал
негативно отношение към свидетелят,тъй като преди една година брат му бил
осъден по указа за борба с дребното хулиганство,продължил да заплашва Георгиев.Свидетелят
Павлов излезнал от автопатрула тъй като забелязал,че към двамата мъже тръгнала Р.,
която хванала М. и се опитала да го вразуми да спре да заплашва полицая.Под
въздействието на алхола,който М. бил изпил по рано и случая с брат му,М.
продължил да отправя закани към св.Георгиев, като в това време започнали да се
събират хора от циганската махала,а през това време Р. влезнала в дома си взела
един сатър и започнала с него да заплашва Георгиев,че ще го накълца като
замахвала.Двамата полицаи преценили,че по добре да се приберат в полицейското
управление в гр.Любимец,за да не ескалира напрежението и поканили двамата
нарушители да се явят в полицията. Когато се качили в лекият автомобил
забелязали,че М. бил взел ел.резачка и се насочил към тях,а Р. със сътъра се
опитвала да удари лекият автомобил. Насъбралите се хора успели да спрат двамата
нарушители,като се наложило да съборят на земята М. и да му взета
резачката.Двамата свидетели потеглили от ромската махала и се прибрали в
полицейския участък,като след около 15-20минути пристигнали и двамата
нарушители,които били задържани, съставен им бил акт за констатиране на дребно
хулиганство.
Така
очертаната фактическа обстановка се потвърждава от част
обясненията на нарушителите,
съставения акт и депозираните свидетелски показания на свидетелите.Следва
да се посочи,че двамата нарушители оспорват твърдението,че са заплашвали или
заканвали на свидетелите полицейски служители, които обяснения съдът не
кредитира с доверие,тъй като в тази им част обясненията им противоречат на
показанията на разпитаните по делото свидетели Георгиев и Павлов . Неубедително
звучат обясненията на двамата нарушители,че без видима причина св.Георгиев
започнал да блъска М. и след което двамата полицаи са си тръгнали от
местопроизшествието,като са им казали да се явят в полицейското управление ,които
и сторили. Житейски и логично звучат показанията на Павлов и Георгиев,че
двамата нарушители са били агресивни,отправяли са закани към Георгиев,като Р. е
размахвала сатър,а М. е излезнал с ел.резачка ,в резултат на което им поведение
се е насъбрала тълпа от роми,което поведение на нарушителите и впредвид
ескалирането на обстановката е принудило двамата полицейски служители да се
оттеглят от местопроизшествието без да успеят да проверят получения сигнал в
дежурната ,нито пък да задържат Р. и М. за непристойното им поведение.Следва да
се посочи,че не се ангажираха доказателства,които да опровергат събраните по
делото показания,поради което съдът кредитира изцяло показанията на Павлов и
Георгиев,а що се отнася до обясненията на двамата нарушители относно
твърденията им,че не са заплашвали или заканвали на Георгиев и не са извършвали
действие,които застрашават неговия живот по изложените по-горе доводи,съдът не кредитира и не изгражда правни изводи
относно фактическата обстановка по делото.
Нарушителят
М.И.М.
не се признава
за виновен , но моли съда да отсъди по
справедливост . Видно от данните по полицейската преписка и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, касае
се за конфликт, предизвикан от нарушителя М. вследствие на алкохолното
му опиване и негативното му отношение към св.Георгиев впредвид,че същият е
полицейски служител,а брата на нарушителя е бил признат за виновен по УБДХ.
Нарушителят З.А.Р. не се признава за виновна като
и тя моли съда да отсъди по справедливост. Видно от данните по полицейската преписка и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, касае
се за конфликт, предизвикан от нарушителя М. в който конфликт се е
намесила Р. тъй като е живеела на семейни начала с него и се е опитала да
подпомогне „съпруга” при създалата се ситуация през процесната вечер.
Вместо общоприетото
поведение на обществено място, нарушителите са се
държали
непристойно на обществено място, като и двамата нарушители са употребили заплахи
и са застрашили живота и здравето спрямо свидетеля Георгиев, на публично
място пред повече хора. От друга страна нарушителите са проявили
оскърбително отношение и държане към гражданите, с което са нарушили
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като
проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав ,счита че нарушителя
М.И.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на състава на чл.1, ал. 2 от УБДХ.
От обективна
страна нарушителят М.И.М. -
на 20.07.2014година около 19,10часа в гр.Любимец на улица Теменуга №14, извършил
непристойни прояви, изразяваща се в
отправяне на закани и заплахи за убийство спрямо Георги Михайлов Георгиев
служител към УП Любимец, с които действия е нарушил
общественият ред и спокойствие на гражданите, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс- нарушение по чл.1,ал.2 от
УБДХ
От
субективна страна е налице
евентуален умисъл по отношение на извършеното от нарушителя М.И.М. –съзнавал
е , че постъпките му представляват нарушаване на обществения ред и спокойствие
и незачитане на правата на българските граждани /независимо от тяхната
народност/ и на законите на Република България, предвиждал е общественоопасните
последици на извършеното от него е и допускал настъпването им .
Предвид доказаността на нарушението, Съдът
следва да постанови Решение по смисъла на чл.1 от УБДХ и да наложи на
нарушителя едно от предвидените в същата норма административни наказания.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
нарушителя, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската
степен на обществена опасност на дееца , здравословното му състояние/има
онкологично заболяване по негови данни/,социалното положение на М.,който е безработен,както
и че същият спомогна за изясняване на обективната истина по делото,като
съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът не констатира ,поради което
настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят налагане на по лекото
предвидено в указа наказание , а именно
„ГЛОБА” . При определяне размера на наказанието
„Глоба” ,който размер варира в границите от 100 до 500лева , съдът
въпреки че липсват събрани данни за материалното
и имотно състояние на нарушителя ,отчете,че същият не
работи /по заявени от лицето данни/ и имайки
предвид тежестта на деянието, съдът счита че наказанието „глоба” следва да
бъде определено в минимален размер предвиден в закона,
а именно
глоба в размер на 100 лева.
С
оглед на горното, Съдът намира че с налагането на административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 100 лв. /сто лева/ в по – голяма степен ще се постигнат
целите на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН – да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С така
наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и
предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав ,счита че нарушителя
З.А.Р.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на състава на чл.1, ал. 2 от УБДХ.
От обективна
страна нарушителят З.А.Р. -
на 20.07.2014година около 19,10часа в гр.Любимец на улица Теменуга №14, извършил
непристойни прояви, изразяваща се в
отправяне на закани и заплахи за убийство спрямо Георги Михайлов Георгиев
служител към УП Любимец, с които действия е нарушила
общественият ред и спокойствие на гражданите, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния
кодекс- нарушение по чл.1,ал.2 от УБДХ
От
субективна страна е налице
евентуален умисъл по отношение на извършеното от нарушителя З.А.Р. –съзнавала
е , че постъпките й представляват нарушаване на обществения ред и спокойствие и
незачитане на правата на българските граждани /независимо от тяхната народност/
и на законите на Република България, предвиждала е общественоопасните последици
на извършеното от нея и е допускала
настъпването им .
Предвид доказаността на нарушението, Съдът
следва да постанови Решение по смисъла на чл.1 от УБДХ и да наложи на
нарушителя едно от предвидените в същата норма административни наказания.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
нарушителя, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската
степен на обществена опасност на дееца ,същата не е осъждана ,липсват събрани
по делото лоши характеристични данни , социалното положение на Р.,който е безработна,както
и че същата спомогна за изясняване на обективната истина по делото,като
съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът не констатира ,поради което
настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят налагане на по лекото
предвидено в указа наказание , а именно
„ГЛОБА” . При определяне размера на наказанието
„Глоба” ,който размер варира в границите от 100 до 500лева , съдът
въпреки че липсват събрани данни за материалното
и имотно състояние на нарушителя ,отчете,че същата не
работи /по заявени от лицето данни/ и имайки
предвид тежестта на деянието, съдът счита че наказанието „глоба” следва да
бъде определено в минимален размер предвиден в закона,
а именно
глоба в размер на 100 лева.
С
оглед на горното, Съдът намира че с налагането на административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 100 лв. /сто лева/ в по – голяма степен ще се постигнат
целите на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН – да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С така
наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително
както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Водим от изложеното
съдът постанови
своя съдебен акт.
Съдия:.............................