№ 991
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330203757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №4206289, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който се налага глоба от 400/четиристотин/ лева за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
на Б. Д. Б., ЕГН ********** от **.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш,
изтъкват се доводи за недоказаност на нарушението, както и процесуални
нарушения в хода на производството.
Жалбоподателя, редовно призован не се явява в съдебно заседание,
постъпило е становище на защитника му адв.С.С., който заявява, че поддържа
жалбата и излага доводи по същество, моли за разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, не изпраща представител,
взема становище по делото чрез юрк.Б., която моли електронния фиш да бъде
потвърден и моли за разноски.Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство-Cordon-M2 MD 1196 за това, че на
1
24.11.2021г. в 16.46 часа в гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе, пътен възел
„Скобелева майка“ посока запад, при въведено ограничение от 50 км/ч
заснетото МПС "Хюндай И30“ с рег. номер ** се движело с установена
стойност на скоростта 83 км/час и превишена стойност на скоростта 33
км/час, като стойностите са дадени след отчетен толеранс от 3км/час от
отчетената скорост, която е била 86км/час, с което е извършено нарушение,
касаещо за движение с превишена скорост.Отразено е в електронния фиш, че
с горното е извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.Ползвател на МПС
е дружеството Парсек Груп ЕООД, чиито представител е жалбоподателя Б.Б..
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, видно от
приложената снимка, за което средство е издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, както и протокол за текуща проверка за
изправност към датата на установяване на нарушението, изискано и
приложено по делото.Приложена е и снимка на техническото средство
установило нарушението.Мястото и времето на нарушението са отразени по
надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на
наказаното лице какво именно поведение се санкционира.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 86 км/ч., след отчетен толеранс от минус
3км/ч е установена скорост 83км/час. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост
при стационарна система от 3 процента. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост от 86км/час е намалена на 83км/час.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок,
2
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна
промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно
дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че
използването на мобилна и стационарна техническа система е допустима. С
цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните
фишове наредбата предвижда към административната преписка, която се
изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и
координатите, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната
метрологична проверка.Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
3
технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в
електронния фиш. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Ето защо и
съдът не намира за основателни изложените в жалбата аргументи за липса на
задължителни реквизити на издадения електронен фиш.
В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения
снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била
ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство,
което е безспорно установено.Същевременно е представено и копие от
протокол за проверка, от който се установява, че техническото средство
отговаря на метрологичните изисквания.
По делото е наличен коректно и в пълнота попълнен протокол за
работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата.
В случая обаче г-н Б. е попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДВП в
която е вписал, че автомобила на датата 24.11.2020г. за периода от 12.08ч. до
18.00ч. е бил предоставен на друго лице, а именно С.В. от гр.**.Към
декларацията са представени копия от СУМПС и контролен талон на г-н
В..Жалбоподателя Б. е получил електронния фиш на 20.02.2021г., и в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДВП е подал декларацията.Това е така поради следното.Не се
спори че електронния фиш е връчен на 20.02.2021г..Спори се дали е спазен
срока за подаване на декларация.В случая 14-я ден от получаване на фиша се
пада неприсъствен /06 март-събота/.Първия работен ден е 08 март.В случая
видно от представените товарителници същите, които касаят нарушение се
изпратени на ОД на МВР-Пловдив, чрез „Еконт“ на 08.03.2021г.Получени са в
ОД на МВР-Пловдив на 09.03.2021г. Декларацията, се счита подадена в срок,
4
ако това е сторено в деня когато е постъпила в пощенски клон или
лицензиран пощенски оператор с адресат, съответната дирекция на ОД на
МВР.Ето защо действително неправилно не е бил анулиран електронния фиш
и същия се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
За пълнота съдът следва да отбележи, че няма как да се произнесе по
самия отказ от анулиране, обективиран в писмо тъй като това е
административен акт, той не подлежи на разглеждане по реда на ЗАНН пред
районен съд.Освен това жалбоподателя няма да получи никакъв резултат, тъй
като самия електронен фиш ще остане законосъобразен.Решение на районен
съд, в производство по ЗАНН, с което пък се отменя отказ от анулиране на
електронен фиш и се указва на ОД на МВР да го стори би бил абсолютно
нищожен съдебен акт.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото по реда на АПК.Видно от представения договор за правна помощ
разноските е в размер на 700лв.Според наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения именно 300лв. е минимума предвид размера на
глобата.Делото е с елементарна фактическа и правна сложност, правния
интерес е 400лева, протече в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели
и според съда следва да бъде уважена възражението на ОД на МВР за
прекомерност на възнаграждението и ще следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя разноски на минимума в наредбата, а именно 300лв.Ето защо
с оглед изхода на делото ще следва ОД на МВР-Пловдив да бъде осъдено да
заплати адвокатското възнаграждение на жалбоподателя в размер на 300лв.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ал.3 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4206289, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който се налага глоба от 400/четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на Б. Д. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив с БУЛСТАТ 129 009 870 да заплати
на Б. Д. Б., ЕГН ********** разноски по делото, представляващи
5
възнаграждение за защитник в размер на 300/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6