Решение по дело №1033/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Б., чрез пълномощника-адвокат С.Ч., против Решение № 74 от 20.04.2023г., постановено по АНД № 200 от 2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0304-001514 от 17.09.2021г., издадено от началник сектор към ОД на МВР- Бургас, РУ-Несебър, с което за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния жалбоподател са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца. Освен това са наложени и две глоби от по 10 лева, съответно за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не направил верен анализ на събраните гласни доказателства и безкритично приел за установена фактическата обстановка изложена от АНО. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът достигнал до неправилен извод, че касаторът управлявал автомобила на инкриминираната дата. Позовава се на нормативната уредба съдържаща дефиниция на понятието „водач на МПС“, а именно разяснителната разпоредба на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Заявява се, че отказът на касатора да бъде тестван се дължи на това, че поканата за такава проверка е направена, когато той е бил извън МПС. Когато е поканен от служителите на МВР за тази проверка касаторът се е намирал пред павилион за закуски в гр.Свети Влас, съответно автомобилът е бил заключен, с неработещ двигател и загасени светлини. Сочи се, че свидетелят Д.И.С.категорично отрекъл да е видял касаторът да управлява автомобила през въпросната вечер. От събраните доказателства не се доказва по категоричен и безспорен начин факта на управление на автомобила. Изтъква се, че предположенията на решаващият съд, че контролните органи имали повод да извършват проверка на касатора, след като той е извън автомобила не презюмира обстоятелството на управление на превозното средство.

Иска се настоящата касационна инстанция да отмени решението на Районен съд – Несебър и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендират се разноските по делото.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител. Не взема становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването и предлага да бъде оставено в сила решението, тъй като по категоричен начин е установено управлението на автомобила от касатора.

От страните не са ангажирани нови писмени доказателства, допустими в касационното производство.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд –Несебър е образувано по жалба на Н.Б., против Наказателно постановление № 21-0304-001514 от 17.09.2021г., издадено от началник сектор към ОД на МВР- Бургас, РУ-Несебър, с което за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., както и кумулативно предвиденото в закона административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца. Освен това са наложени и две глоби, всяка от които в размер на 10 лева, съответно за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С оспореният съдебен акт е потвърдено наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът подробно е обсъдил установените по делото факти и обстоятелства и доказателствата, въз основа на които е направил фактическите си констатации. Констатирано е, че издаденият АУАН и НП са законосъобразни и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че изложените факти и обстоятелства в наказателното постановление кореспондират с приетите писмени и гласните доказателства, кредитирани с доверие, поради което нарушението е надлежно доказано. Изрично са обсъдени възраженията на жалбоподателя, че в момента, когато са му поискани документи за проверка се е намирал извън МПС. Анализирани са всички свидетелски показания, вкл. показанията на свидетеля Д.С., на които се позовава касатора Н.Б., както и заявеното, че втомобилът е бил заключен, с изгасен двигател и светлини. Обсъдено е, че определената правна квалификация е правилна и законосъобразна, наложените наказания са фиксирани от законодателя и не подлежат на редуциране и при липса на основания за отмяна и изменение на НП, оспореният санкционен акт е потвърден изцяло.

Настоящият касационен състав счита, че решението на Районен съд-Несебър е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Касационната инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства решаващият състав на НРС е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, както и за доказване с категоричност на основния съставомерен факт- управлението на МПС от страна на касатора, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

От приетите по делото гласни и писмени доказателства, анализирани всестранно и обективно от РС-Несебър действително се установява че именно Н.Б. е управлявал автомобила на инкриминираната дата и място. Правилно съдът е кредитирал показанията на полицейските служители, които са безпристрастни, последователни и логични. Заявеното от свидетеля Д.С.не може да опровергае направените от наказващият орган фактически констатации, в каквато насока са и изводите на съда.В случаят, по несъмнен начин е доказано, че Н.Б. е управлявал процесния автомобил и именно в това качество му е извършена законосъобразно проверка, независимо, че е излязъл от автомобила, в момента, когато са му изискани документите.Управлението на превозното средство е осъществено непосредствено преди извършената проверка, макар водачът да е преустановил движението на МПС и да е излязъл от автомобила по своя преценка преди мястото, където са се намирали служителите на МВР. Тези факти сами по себе си не препятстват възможността лицето да бъде проверено именно в качеството на водач на съответното МПС, при положение, че факта на управлението е установен по категоричен начин от показанията на свидетелите – полицейски служители и както правилно е изтъкнал предходният състав на съда, поведението на водача да спре автомобила преди мястото, където са били позиционирани служителите на МВР обосновава извода, че Н.Б. е целял да осуети извършването на такава проверка.

Безспорно е по делото, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, съответно е отказал да попълни талон за изследване относно метода на кръвно изследване, респективно да се подпише на разписката за получаване на самият талон. Въз основа на установеното нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, законосъобразно е издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора са наложени предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от нормата фиксиран размер. В тази връзка, в съответствие с приетите по делото доказателства правилно НП е потвърдено от решаващия състав на РС-Несебър. Колкото до другите две нарушения, за непредставяне на изискуеми удостоверителни документи, в касационната жалба въобще не са наведени доводи оспорващи извършването на тези нарушения, поради което такива не следва да бъдат обсъждани.

Обобщено, оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират от ответника по касация и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 20.04.2023г., постановено по АНД № 200 от 2022г. по описа на Районен съд – Несебър.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

	Председател:
	Членове: