№ 20170
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110105138 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т-С“ ЕАД против С. К. Н..
Ищецът „Т-С“ ЕАД твърди, че между него и ответника, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, с абонатен номер 292701. Твърди, че за
периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но
последният не бил заплатил дължимата за това цена в общ размер от 1183,75 лева,
както и сумата от 18,21 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава в размер на 219,48 лв. за периода от 15.09.2021г. – 12.06.2023
г., както и сумата от 4,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода
16.07.2020 г. до 12.06.2023 г.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-С” АД на потребители в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“
в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след
издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им
в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна енергия през
процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил задълженията си.
1
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем
Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки.
Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който исковете се оспорват по основание. Сочи,
че по ответникът не бил собственик на процесния имот за процесния период, поради
което не дължи начислената топлинна енергия. Ответникът не е ползвал доставяната
топлинна енергия, поради което не дължи плащането й. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за процесните вземания. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Третото лице - помагач на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД твърди, че дяловото
разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния
период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
2
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
При съвкупна преценка на представените по делото доказателства съдът намира,
че ищецът не е провел пълно и главно доказване на посочения правнорелевантен
факти, а именно – не се доказва наличието на облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника по отношение на процесния
имот.
Това е така, доколкото в подкрепа на твърденията за наличието на такова ищецът
е поискал по реда на чл. 192 ГПК от Министерството на отбраната да се представи по
делото документ за собственост на процесния недвижим имот.
В отговор на молбата на ищеца, изпратена по реда на ч. 192 ГПК до
Министерството на отбраната, е по делото е постъпило писмо с вх. 3283336/28.05.2025
г. от Министерството на отбраната на Република България, към което е приложен
договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда
на Наредбата за държавните имоти от 14.12.1990 г. по силата на който лицето Д.К.А е
придобила правото на собственост върху следния имот: апартамент №8, находящ се
*******.
Представено е и удостоверение за идентичност на адреси, от което се установява,
че стар адрес **** се отнася за жилищна сграда с три входа, отразена с идентификатор
68134.****.39.1, който е със следния адрес: ******
По делото обаче липсват каквито и да било други доказателства относно
собствеността на процесния имот, включително такива за наличието на универсално
или частно правоприемство между лицето Д.К.А – купувач на процесния имот по
договора от 1990 г., и ответника по настоящото дело С. К. Н..
По изложените съображения и доколкото не се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата,
3
предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 150 и сл. ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца суми за доставена до имота топлинна енергия и за извършване на услугата
„дялово разпределение“ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия:
Неоснователността на главните предявени искове обуславя неоснователност и на
акцесорните претенции за лихви за забава в плащането на главниците.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който не
претендира заплащането на такива.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т-С” ЕАД, ЕИК: ********* срещу С. К. Н., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумите, както следва: 1) сумата от 1183,75 лева - главница, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес *** през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; 2) сумата от 18,21 лева – главница за услугата
дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.07.2023 г. до изплащане на
вземанията; 3) сумата от 219,48 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2023 г., както и 4)
сумата от 4,54 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. – 12.06.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №37572/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4