Р Е Ш Е Н И Е
№. 591
гр. Пловдив, 25.03.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV наказателен състав в публично заседание на деветнадесети март, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря:
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД №8082/2018 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 1455 от
25.10.2018 г., издадено от З.И.В.– Заместник
кмет „Транспорт” в Община Пловдив с което на П.Т.Т. е било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.43, ал.3 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив за нарушение на чл.6, ал.2 от същата наредба.
С жалбата
се прави искане за отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допускане на съществени процесуални нарушения, като се твърди липса на
извършено нарушение.
Жалбоподателят П.Т., редовно и своевременно призован се явява в
съдебно заседание, представлява се от адв. Г.С., който в пледоарията си сочи,
че поддържа изцяло жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е опорочено и иска отмяната
му.
Въззиваемата страна – Община Пловдив
редовно призована не се представлява.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят П.Т. притежавал лек автомобил
„Сеат” с регистрационен №
**. На 02.08.2018 г. същият паркирал автомобила си в гр. Пловдив, на тротоара
на ул. „Иларион Макариополски” №
23. Това било констатирано около 16.35 часа от Т.А.Д.
– ** на Сектор „Общинска полиция” Пловдив, който залепил на лекия автомобил фиш
№ **********
за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Фишът бил оспорен от
жалбоподателя, като образуваното съдебно производство било прекратено и материалите
изпратени за съставяне на АУАН на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН. Жалбоподателя Г.бил
призован да се яви на 03.10.2018 г. в 08.30 часа в сектор „Общинска полиция”
Пловдив за съставяне на АУАН. Същият се явил на посочената дата и час заедно
със св.А.К., където се явил актосъставителя Т.Д. и поднесъл за подпис на
жалбоподателя Т. съставен АУАН за нарушение по чл.6, ал.2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, като на място била дописана датата на съставяне на акта – 03.10.2018
г. Съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя, като същият отразил че има
възражения, а именно че оспорва направените констатации. Въз основа на
съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от свидетелските показания на св.Т.Д. и св. А.К., от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, оправомощителни заповеди.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на Пловдивски районен съд,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА,
тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
На първо
място АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от
приложените по делото оправомощителни заповеди.
Съдебния състав счита, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че лек автомобил „Сеат” с регистрационен № ** е бил паркиран на 02.08.2018 г. в гр. Пловдив, на
тротоара на ул. „Иларион Макариополски” № 23.
Неоснователни са възраженията изложени в жалбата по отношение на неустановяване
на вярна фактическа обстановка и непълно описание на нарушението. Следва да се посочи
и че съставения АУАН съдържа всички изискуеми реквизити дадено е описание на
допуснатото нарушение, от което може да се установи кога и къде е допуснато
същото, както и в какво се изразява. По отношение на възражението, че в
съставения фиш липсвало данни за това кой е извършителят следва да се посочи,
че съставеният фиш не поставя началото на административно наказателното
производство, а това става са АУАН, където се сочи кое е лицето собственик на
автомобила, а не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
друго лице е управлявало автомобила на датата на нарушението. От друга страна
коректно е посочена санкционната разпоредба и е наложено предвиденото
наказание, което в твърд размер и наказващия орган няма възможност за
индивидуализация на същото. По отношение
на възражението, че не е посочен коректно номерът на прекратеното АНД по описа
на Районен съд гр. Пловдив следва да се посочи, че действително от
доказателствата по делото се установява, че това е така, но това е без значение
в конкретния случай, тъй като съставът на нарушението е описан подробно, точно
и ясно и е без значение дали актосъставителя ще посочи, че съставя АУАН във
връзка с прекратено АНД по жалба срещу залепен фиш или не.
Същевременно обаче съдът намира, че действително е
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, което е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. В конкретния случай се
установява, че същият е бил съставен предварително, т.е. в отсъствието на
жалбоподателя. Това е съществено нарушение, доколкото макар в конкретния случай
да няма спор, че АУАН е съставен в законоустановения срок, то със съставянето
му преди датата и часа, за който е бил призован нарушителят, същият се лишава
от възможността да се увери, че именно лицето, което му връчва съставения АУАН
е актосъставителят на същия. Това пък от своя страна е особено съществено,
доколкото ако акт за административно нарушение е съставен от некомпетентно
лице, то този порок не може да се санира с връчването на съставения акт от лице,
което привидно е вписано като актосъставител и е компетентно да стори това.
Соченото предварително съставяне не се отрича и от актосъставителя, поради
което и се приема за безспорно доказано от настоящия съдебен състав. Независимо
от това, че актосъставителят твърди, че именно той е съставил акта, то в
конкретната ситуация съдът не може да приеме, че актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя. С опорочаването на АУАН се стига до извод, че
издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото извън обхвата на тази разпоредба
попадат случаите, в които е ограничено правото на защита на жалбоподателя.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 1455 от 25.10.2018
г., издадено от З.И.В.– Заместник кмет „Транспорт” в
Община Пловдив с което на П.Т.Т. е било наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева на основание чл.43, ал.3 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив за нарушение на чл.6, ал.2 от същата наредба.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.