РЕШЕНИЕ
№ 4275
гр. Варна, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110110299 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Молителката И. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: *** е сезирала РС
Варна с молба за защита по ЗЗДН, регистрирана с вх.№
74659/01.09.2025г.Така подадената от молителката молба е уточнена с Молба
с рег.№ 75633/04.09.2025 г. депозирана от молителката, чрез надлежно
упълномощен представител - адвокат Т. З. от АК Варна. По делото е
депозирана и коригираща молба от молителката, чрез адв.Т.З. която молба е
регистрирана под номер 776290/09.09.2025 г.По делото на 16.09.2025 г. е
докладвана нова молба за защита от домашно насилие, депозирана от
лично молителката, адресирана до съда чрез Второ РУ ОД МВР Варна, която
молба съдът е приел за разглеждане съгласно чл. 15 от ЗЗДН.
В обобщение, молителката сезира съда с искане за защита по Закона
за защита от домашно насилие против ответника И. В. М., ЕГН:
**********, ***.
Твърди се от молителката, че спрямо нея осъществени актовете на
домашно насилие от лицето И. В. М., ЕГН: **********, ***. И. Ж. С. сочи
била във фактическо съжителство с лицето И. В. М. за период от около 1
година, като по време на това фактическо съжителство двамата живели в
жилище с административен адрес: ***, в което отв. И. М. живеел под наем.
Отношенията между двамата не се развили благополучно, поради което И. Ж.
С. взела решение за раздяла и решила да напусне съвместно обитаваното от
тях жилище. Това се е случило на 14.08.2025 год., когато И. С. взела решение
1
да се премести да живее при своята майка С. И.а Р.. Жилището на майката на
И. С. се намирало на административен адрес: ***. Желанието на молителката
да прекрати партньорството си с И. В. М., твърди молителката, че
провокирало изключителна агресия от страна на извършителя М..
В подкрепа на твърденията си молителката е представила с молбата от
04.09.2025 г. нотариално заверена декларация по чл. 9, ал. 3, от ЗЗДН, в
която като пострадалото излага факти за агресивно спрямо нея поведение,
изразяващо се в това, че отв. И. М. започнал да й звъни непрекъснато, да я
заплашва, изпратил й клип за това как й чупи вещите. Всичко това
предизвикало страх у молителката и тя се обърнала за съдействие към
органите на МВР, като подала сигнал във Второ-ро РУ на МВР - Варна.
Полицаите придружили молителката до входната врата на жилището на И. В.
М., находящо се в ***, като под тяхна закрила И. Ж. С. започнала да си събира
багажа. Отв. И. М. отново станал агресивен. Проявил спрямо вече бившата си
партньорка вербална агресия пред самите полицаи, позволил си да хвърля
срещу пострадалото лице нейни лични вещи, изхвърлил част от дрехите й
през прозореца на апартамента директно на улицата. Молителката била
блокирала неговия номер, за да не я безпокои повече, но той продължил да
й звъни от други телефонни номера.
Агресивни действия твърди молителката, че били извършени от отв. М.
на 23.08.2025 год. при случайна среща в Гранд Мол - Варна. Тогава той отново
започнал да заплашва и да обижда молителката.
Агресията на отв. М. спрямо И. С. ескалирала на 30.08.2025 год. На
тази дата семейството в разширен състав и с две леки коли решили да
отпразнуват рожден на племенника й в ресторант „Вълшебният извор“,
намиращ се в близост до гр. Девня. След семейното тържество на връщане, на
второстепенен път недалеч от местност „Побити камъни“, отв. М., шофирайки
агресивно, ги настигнал със своя лек автомобил, изпреварил колите, в които се
движили членовете на семейството на И., пресякъл им пътя и с това свое
действие ги принудил да спрат. Когато двете коли спрели, отв. М. се опитал
да принуди И. С. да тръгне с него. Това предизвикало голяма уплаха у нея и
у всички, които са били с нея - нейната майка, сестра й със своя съпруг и две
малолетни деца, първа братовчедка и нейното бебе. Всичко това наложило
обаждане на тел. 112. Обаждането на тел. 112 било от телефона на
молителката ***. За този инцидент пояснява молителката, че също има
подадена жалба в полицията, входирана в РУ на МВР - гр. Аксаково, т. к.
инцидентът се осъществил на територията на това РУ на МВР.
На следващия ден 31.08.2025 год., сочи молителката, че отв. М. отново
отишъл пред дома на майката на молителката в ***, като отново накарал
молителката да влезе в неговия автомобил със заплахи, дърпане и агресия,
което отново принудило И. С. да потърси помощ от органите на МВР.
Всички гореописани актове на вербално, физическо и психическо
насилие подчертава молителката, че описани в представената с .
уточняваща молба нотариално заверена декларация по чл. 9, ал. 3, от
ЗЗДН.
2
Пояснено е още, че към дата 04.09.2025 г. има три подадени жалби във
Второ РУ на МВР - Варна, и една жалба, подадена в РУ на МВР - Аксаково,
както и че има регистрирани обаждания на тел. 112 от телефона на
молителката *** и от телефоните на други членове на нейното семейство.
Молителката е навела твърдения, че отв. И. В. М. е с предишна
съдимост за тежки престъпления от общ характер и е изтърпявал е
наказание лишаване от свобода. В по-ранен момент на връзката между него
и молителката, според молителката, отв. М. имал и други прояви на
агресия, които тя премълчавала, но предвид обстоятелството, че е осъждан,
изтърпял наказание лишаване от свобода за извършено тежко престъпление,
склонен към конфронтация и имал прояви, от които можело да се направи
извод, че не зачитал законоустановения ред, неговото поведение спрямо
пострадалото лице от гледна точка оценка на риска - молителката определя
като особено високо рисково. Всичко изложено по-горе обосновавало
правния интерес на молителката да иска от съда издаването на Заповед
за незабавна защита и Заповед за защита срещу отв. М..
За целите на двете заповеди И. С. е уточнила в молбата си от 04.09.2025
г. че понастоящем живее в жилището на своята майка С. И.а Р., находящо
се в ***.
Освен това жилище, нейни места за социални контакти били:
а/ домът на нейния дядо И. Й. Г., ЕГН: **********, находящ се в ***;
б/ жилище с административен адрес: ***, който съвпада с постоянния
адрес на молителката;
в/ жилище с административен адрес: ****, в което живеела първа
братовчедка на молителката - Е. Т., с която И. Ж. С. била изключително близка
и където тя пребивавала много често.
Молителката И. С. желае да й бъде издадена Заповед за незабавна
защита срещу отв. И. В. М., с която да предприети следните мерки за защита:
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - извършителят да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие;
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - да бъде наложена забрана на извършителя
да приближава пострадалото лице, както и жилището, в което в момента
живее молителката, находящо се в ****, както и забрана да приближава
следните места, в които молителката осъществява социални контакти и отдих,
а именно: а/ домът на нейния дядо И. Й. Г., ЕГН: **********, находящ се в
*** ; б/ жилище с административен адрес: ***, който съвпада с постоянния
адрес на молителката; в/ жилище с административен адрес: гр. ***, ***, в
което живее първа братовчедка на молителката - Е. Т., с която И. Ж. С. е
изключително близка и където тя пребивава много често.
по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН - да бъде наложена забрана на извършителя
да осъществява с молителката какъвто и да било контакт под каквато и да
било форма, включително и по нейния телефон, чрез електронна и/или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, включително електронни чатове (вайбър, уатсап, телеграм и
3
др.), социални мрежи (фейсбук, инстаграм, тик- ток и прочие).
Молителката желае мерките за защита да бъдат предоставени за срок,
не по-малък от една година, а по отношение минималното разстояние на
ответника спрямо пострадалото лице - счита, че то следва да осигурява
безопасност на пострадалото лице, като предоставя на преценката на съда
определи размера на това разстояние с оглед степента на риска и обичайната
съдебна практика.
Във връзка с така направените уточнения молителката е уточнила
петитумната част на молбата както следва :
И. Ж. С., ЕГН: **********, моли да й бъде издадена Заповед за
незабавна защита срещу отв. И. В. М., с която да предприети следните мерки
за защита :
а/ по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - извършителят да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие; б/ по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН -
да бъде наложена забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
както и жилището, в което в момента живее молителката, находящо се в ***,
както и забрана да приближава следните места, в които молителката
осъществява социални контакти и отдих, а именно: а/ домът на нейния дядо И.
Й. Г., ЕГН: **********, находящ се в ***; б/ жилище с административен адрес:
***, който съвпада с постоянния адрес на молителката - за срок не по-малък от
1 година; в/ жилище с административен адрес: ***, в което живее първа
братовчедка на молителката -Е. Т., с която И. Ж. С. е изключително близка и
където тя пребивава много често.в/ по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН - да бъде
наложена забрана на извършителя да осъществява с молителката какъвто и да
било контакт под каквато и да било форма, включително и по нейния телефон,
чрез електронна и/или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, включително електронни чатове (вайбър,
уатсап, телеграм и др.), социални мрежи (фейсбук, инстаграм, тик- ток и
прочие) -за срок не по-малък от 1 година.
Молителката И. Ж. С., ЕГН: ********** моли за уважаване на молбата й
и издаване на Заповед за защита срещу отв. И. В. М., с която да бъдат
наложени мерките за защита изброени и по-горе. Моли при уважаване на
молбата за предоставяне на защита отв. И. В. М. да бъде осъден ответника да
заплати на молителката всички направени от нея разноски в настоящото
производство съдебно-деловодни и такива за адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на исканията си молителката е направила доказателствени
искания.
В Молба № 78 280/16.09.2025 г., имаща характер на молба с правно осн.
чл. 15 ЗЗДН молителката е навела твърдения за извършен нов акт на насилие
над нея , а именно :
Молителката твърди, че на 14.09.2025 г. излязла с приятели на вечеря в
гр.Варна. Около 03:00 ч. приятелите на И. С. я оставили пред настоящия й
адрес - ***, като тръгнал с автомобила си. Докато молителката отключвала
входната врата на блока И. я нападнал в гръб , започвал да я удря с
4
юмруци по цялата глава ,след което я хванал за косата и започнал за я
влачи по земята към колата си. Ответникът вкарал молителката насила
на предната седалка , след което и той се качил в колата си .Там ,твърди
молителката , че ответникът продължил с ударите си и докато удрял
молителката карал колата си към апартамента си находящ се в ***.
Тогава, обяснява молителката, че ответникът спрял пред адреса, хванал за
ръцете молителката и насила я качил в жилището си. В жилището си
ответникът малко се успокоил и започнали с молителката да разговарят.
Докато молителката била в дома на ответника твърди същата, че ответникът
повече не я е бил, не я карал да прави неща против волята си, но
единствено отказвал да я пусне. На 14.09.2025 г. молителката и ответника
излезли около 11 ч. и ответникът я откарал до блока в който живеела на
ул. „***“. Молителката сочи, че се качила в дома си и видяла, че лявото й
око има кръвоизлив от ударите на И., а отделно от това изпитвала силни
болки по цялото тяло.По тази причина пояснява молителката, че посетила
„Съдебна медицина“ и от там и издали молба и декларация по ЗЗДН до РС
Варна.
С оглед изложеното по-горе и именно за описаните актове на насилие,
декларирани от молителката с нотариално заверени декларации молителката
желае издаване на Заповед за защита против ответника .
В последното по делото открито съдебно заседание молителката желае
срокът на мерките за защита да бъде максималния, а не първоначално
посочения .Уточнение в исканото за налагане на мерки за защита е въведено
от молителката в първото открито съдебно заседание ,в което о.с.з.
молителката се е явила лично и е представлявана от адв.Т.З. . Въведеното от
адв.З. е едно уточнение по отношение местоживеенето. Родителите на И.
сочи адв.З., че са собственици на жилището, където живеели съвместно
майката на И., И. и по-голямата сестра на И. със семейството си , бащата
бил извън страната в момента. В момента всички те пребивавали в това
жилище. Отделно от това, родителите на И. – Ж. С. Р., и С. Р., имали
жилище на *** по документ за собственост, по кадастрална карта - № 3, и
тъй като бащата щял се върне в България много скоро, адв.З. представя
документ за собственост. Прави това уточнение, което да се има предвид по
отношение на фактите и моли като място за социални контакти да се
допълни именно този адрес, на това жилище. Моли Заповедта за защита
да включва и този адрес като адрес за социални контакти на
молителката. СЪДЪТ изрично е ОБЯВЯВИЛ на страните, че допуска
уточнение на искането, с което молителката сезира съда, като желае сред
местата за социални контакти да бъде посочен и издадена съответно
Заповед за защита с крайния акт на съда и на жилището на адрес: гр. Варна,
*** по документ за собственост, а по КККР на *** (собственост на родителите
на молителката).
Депозираните по делото молби за защита от молителката са
оспорени от ответника .
Още в първото открито съдебно заседание от 03.10.2025 г.
5
ответникът И. М. е заявил , че молителката пред съда, пред всички , пред
майка си лъже, обаче истината била, че той няма за какво да лъже, нямал
интерес. Ответникът сочи, че е чел Заповедта и е наясно с издадената
Заповед по чл.18 ЗЗДН, като твърди, че адвокатката на молителката няма за
какво да се притеснява , подчертавайки че , молителката ходела при него и
пита съда : „ Аз какво трябва да направя, като дойде в апартамента,
блъска, иска да влезе? „.В първото о.с.з. ответникът твърди пред съда, че
за първи път влиза в съда за такова нещо, че е на 48 г., всички във Варна
знаели за какво бил осъждан, но това няма нищо общо производството, поне
той мислел така , а и в неделя И. спала при него.
Молителката И. С. в първото о.с.з. е заявила ,че казаното от ответника не
е вярно, след което ответникът М. от своя страна е подчертал, , че там където
живее има подземен паркинг с камери и портиерна служба, а молителката
„лъже майка си, лъже всички“.Във връзка със заявеното от ответника
процесуалният му представител адв.Н. е направила изявление , че ще
помоли за видеозаписи, че молителката е спала при ответника
доброволно. Ответникът е уточнил, че не е само това , преди това пак се
виждали, много обичал И., като мисли, че тя даже го обича повече, само ,
че майка й, тя не го обичала, всичко правела майка й - тя звъняла на телефон
„112”, тя пускала жалби, тя пращала И. при адвоката. Ответникът е твърдял
пред съда, че са заедно с И. от година и 4-5 месеца, петдесет пъти ставало
това, този случай, който бил последният, бил най-лекият, имало и по-тежки
случаи.
В първото о.с.з.молителката е заявила пред съда, че е на 28 г.,а
ответникът на 48 г. От година и половина живели заедно, вече месец и
половина били разделени, при което ответникът не спирал да я притеснява. И.
С. е твърдяла в о.с.з. на 03.10.2025 г., че не обича И. М., преди – да, искала
просто той да приеме раздялата им и да спре да я притеснява, а той не спирал,
в смисъл – тя не можела да си продължи нормално живота, защото той месец
след раздялата я нападал пред дома й и не мисли, че е в право по някакъв
начин да й държи сметка тя какво прави и къде прави и т.н. Майката на
молителката , твърди молителката, че не била замесена, просто ответникът
искал по някакъв начин да си оправдае неговото държание спрямо
молителката, че не може да я задържи и трябвало някой да е виновен. Личното
мнение на молителката заявено в първото о.с.з. е , че И. М. нямало да се спре и
с издаване на заповед за незабавна защита, но била длъжна да опита със
защитата.
В проведеното по делото на 14.11.2025 г. второ и последно открито
съдебно заседание молителката не се е явила, представлявана e била от
адв.Т.З. . В хода на спора по същество адв.З. в качеството й на процесуален
представител на молителката, моли съда да постанови Решение, с което да
уважи искането на молителката за издаване на Заповед за защита, като бъдат
предприети мерките, които са поискани с двете молби. Предвид събраните
писмени доказателства, от които било видно, че ответникът има предишна
съдимост, излежавал наказание лишаване от свобода за некратък период от
време, от свидетелските показания , счита адв.З., че по делото е установено ,
6
че ответникът преобладаващо проявява сприхавост в поведението си и
агресия спрямо молителката, поради което и адв.З. счита, че поведението му е
с повишена обществена опасност в този смисъл и в тази връзка , моли срокът
на издадената Заповед да бъде за максималния законов срок, въпреки че
първоначално молителката е поискала за 1 г. да бъде предоставена тази
Заповед за защита. Според адв.З., с оглед характеристичните данни ( за
ответника), се налага по-дълъг срок на действие на Заповедта за защита.
Адв.З. счита, че от доказателствата по делото ( и от писмените, и от гласните),
се установяват всички факти и обстоятелства, които са изтъкнали в молбите за
защита, в подробности. Последният инцидент, който представлявал акт на
насилие, определя адв.З. за много тежък спрямо молителката – последната
била с много сериозни увреждания и поради това процесуалният
представител на молителката счита, че са налице всички основания да бъдат
уважени нейните молби така, както са били уточнени, включително и
впоследствие. В този смисъл адв.З. моли да бъде постановено Решение и да
бъдат присъдени разноските , сторени от молителката . Касателно
претендираното от молителката адвокатско възнаграждение смята още адв.З.,
че възнаграждението, което е определила и което е заплатено, не е
прекомерно, с оглед фактическата сложност, поради което моли съда да
остави без уважение това възражение, но преценката за това - предоставя на
съда.
В същото открито съдебно заседание ответникът се е явил лично,
представляван от адв. Н.. В хода на устните състезания адв.Н., счита, че
молбите на молителката за защита по ЗЗДН не са категорично доказани с
гласните доказателства, изслушани в последното о.с.з. Свидетелските
показания според адв.Н. са противоречиви, на моменти абсолютно
разминаващи се, дори между двамата полицаи, , както и между майката и по-
голямата сестра (които явно си предавали информацията, но всъщност от И.) и
дори нямало потвърждение от сестрата, че чула, разбрала за побоя. За
последния, т.нар. най-сериозен побой също счита адв.Н., че нямало много
ясни и категорични доказателства от кого бил нанесен, защото нямало
очевидци точно, на всички други, където имало очевидци, И. сочи адв.Н., че
не потършпевшата, дори от датата 30-ти август ставало видно, че потърпевш
бил ответникът, а не молителката. С оглед на всички събрани писмени и
гласни доказателства, адв.Н. моли съда да бъдат отхвърлени молбите на
молителката, а в евентуалност, ако съдът уважи молбите на молителката,
които първоначално били първоначално една, после изменена, в последното
заседание от 1 г. срок, на 18 месеца да е, максимумът, счита адв.Николав че не
са събрани доказателства, че ответникът е толкова агресивен, посягащ на
хората, защото, да, изтъквало се съдебното му минало, но то нямало никакво
касателство с насилие, агресия към когото и да било. За ответника твърди
адв.Н., че имал три бивши жени, с които нямал такива развили се ситуации и
също така адв.Н. моли (срока на мерките за защита по ЗЗДН) да бъде
евентуално в минимума, защото към днешна дата никой не казал от майка,
сестрата, които, подчертава адв.Н., че свидетелите на молителката са точно
майката и сестрата, които станало видно, че живеели заедно, станало видно,
7
че от последното, когато на 14-ти септември било събитието, до към днешна
дата повече нямало , имало за предходни дати - за юни месец цитирани, но от
14-ти септември до 14-ти ноември, нямало дати, цитирани за контакт, агресия
и насилие, отправено от страна на ответника към молителката.
Адв.З. е репликирала адв. Н. , че актовете на домашно насилие като
правило се осъществяват не пред очевидци и именно затова законодателят
предвидил Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Счита, че този аргумент на
защитата е абсолютно несъстоятелен. С последвала дуплика адв. Н. е
посочила ,че Декларацията е волеизявление на самата молителка в това
производство, а очевидците, точно органите на реда направили разлика за
констатация между акт на домашно насилие и това, на което те са
присъствали.
В последното о.с.з. процесуалните представители на двете страни са
представили списъци на разноски, като адв. Н. е направила възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от молителя.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните , на база
събрания по делото доказателствен материал,ценен в съвкупност и поотделно,
при съоразяване на приложимите материално правни и процесуално правни
норми на Закона за защита от домашно насилие и Гражданския процесуален
кодекс, приема за установено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА следното :
Производството по делото е образувано по реда на Закона за защита от
домашно насилие по молба на молителката И. С. против ответника И. М. .
Твърди се от молителката и е декларирано с нарочни ( нотариално заверени)
Декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , че на датите 14.08.2025 г., 23.08.2025 г.,
30.08.2025 г., 31.08.2025 г. и 14.09.2025 г. ответникът е извършил актове на
домашно насилие над молителката под формата на психическо и емоционално
насилие , а на последната дата и под формата и на физическо насилие.
Както бе посочено и по-горе ответникът е оспорил молбите на
молителката , като твърди, че всички те са резултат от отношението и
действията на майката на молителката , като не отрича че е имало над
петдесет спора между него и молителката и твърди, че 30.08.2025 г. е най-
сериозният за него случай, при който той е пострадалият.
Предвид характера на производството по делото още с проекта за доклад
по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на молителката и на ответника , на основание § 1а от ЗР от ЗЗДН , вр. чл. 146,
ал. 1, т. 5 от ГПК, , че доказателствената тежест в процеса се разпределя,
както следва: Молителката е следвало да установи в условията на пълно и
главно доказване, че на посочените от нея дати, време и място и по
декларирания в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН начин, ответникът е
осъществил над нея актове на домашно насилие /вербално, психическо и
физическо на 14.09.2025 г, така както е описано в молбите й и преповторено в
Декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Ответникът, ако оспорва тези твърдения, е
следвало да проведе насрещно доказване като ангажира доказателства , от
които да се изведе извод, че не е извършвал акт/актове на домашно насилие
8
над молителката или не по указания в молбата начин, но без да доказва
отрицателни факти.
При така разпределената тежест на доказване съдът маркира събраните
доказателства и прави обобщени изводи от фактическа и правна страна на
твърдените от двете страни взаимоизключващи се по същество факти и
обстоятелства, за да изведе от правна страна извод дали е налице домашно
насилие .
По делото са приобщени като писмени доказателства представените
със сезиращата съда молба: оригинал на Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с
нотариална заверка на подпис рег.№ 8858/03.09.2025 г. на нотариус К. И., рег.
№ *** на НК; заверено копие на лична карта № *** г.; заверено копие на лична
карта № *** г. ; молба вх.рег.№ 78586/17.09.2025 г., ведно с приложените към
нея : оригинал на Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с нотариална заверка на
подпис рег.№ 9407/16.09.2025 г. на нотариус К. И., рег.№ *** на НК;заверено
копие на медицинско удостоверение № 1146/2025 г.; заверено копие на
амбулаторен лист № 343/14.09.2025 г.; заверено копие на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 131, том ІІІ, рег. № 5689, дело № 554/2006
г.; заверено копие на лична карта № *** г.; заверено копие на лична карта №
*** г. ; представения от ответника отговор вх.рег.№ 80578/24.09.2025 г.;
служебно изготвени 2 бр. справки от Национална база данни „Население” за
страните по делото; справки за съдимост за лицата И. В. М. и И. Ж. С. от Бюро
за съдимост при РС – Варна с вх.рег.№ № 79766/23.09.2025 г. и
79763/23.09.2025 г.; писмо от 29.09.2025 г. от РУ – Аксаково при ОД на МВР –
Варна ; писмо вх.рег.№ 81944/30.09.2025 г. от УМБАЛ „Света Марина” ЕАД –
Варна; писмо вх.рег.№ 81974/30.09.2025 г. от Второ РУ при ОД на МВР –
Варна, с приложена към него докладна записка относно проверка по преписка
УРИ № 436000-16544/2025 г. по описа на Второ РУ – Варна; допълнително
представеното от адв.З. копие на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 148, том ІІ, рег.№ 4820, дело № 388/2018 г., ведно с приложената към
него схема № 15-732698-11.10.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.
Приобщено по делото и писмо вх.рег.№ 80805/25.09.2025 г. от Районен
център 112 – Варна, с което уведомяват съда, че са открити 4 обаждания от
телефонни номера ********** и ***, посочени подробно в писмото ведно със
CD с 8 файла с електронни картони и 4 файла с аудио записи.
В откритото съдебно заседание от 14.11.2025 г. са събрани допуснатите в
полза на страните гласни доказателства .
В качество на свидетели са разпитани: Р. Г. И., ЕГН **********, и О. Ш.
К., ЕГН **********, двамата служители при Второ РУ Варна – ОД МВР
Варна, присъствали на място на 14.08.2025 г. на адреса във *** , при събиране
на багажа на молителката от дома в който е живеела с ответника .
В качество на свидетели по делото са разпитани С. И.А Р., ЕГН
**********, майка на молителката по делото и Д. Ж. С., ЕГН **********,
сестра на молителката.Св. С. Р. е дала показания във връзка със случилото се
на 14.08.2025 г ./събиране на багажа на дъщеря й И. от дома на И. / ;
9
инцидента на пътя Варна –Девня от 30.08.2025 г.и т.нар. побой над
молителката от 14.09.2025 г. Св. Д. С. – сестра на молителката е дала
показания във връзка със случилото се на датите 30.08.2025 г. и 14.09.2025г.,
вкл. и за предходни скандали и спорове между И. и И..
Допуснат до разпит е и водения от ответника свидетел Р. Р. Р., ЕГН
**********, присъствал на случилото се на 30.08.2025 г. на пътя Варна –Девня
.Св.Р. е единственият който е твърди, че не ответника , а молителката е тази
която е с агресивно и непристойно поведение и че на 30.08.2025 г. ответникът
и негов приятел е пострадалия , т.к. окото му било „ бушон „, .
Приложени на листи 124 и 125 са 2 бр. 2 стр. екранни снимки от
мобилно приложение, представени от ответника за да докаже, че той е
пострадалият при инцидента случил се на 30.08.2025 г.
Съвкупният и поотделен анализ на писмените и гласни доказателства и
изявленията на страните по делото мотивира съда да приеме за установено и
доказано, че молителката И. С. е родена през 1997 г. , адресно регистрирана в
*** , св.С. Р. е родена *** г. и е майка на молителката, а св. Д. С. е родена *** г.
и е сестра на молителката. Установено е по делото , че ответникът И. М. е
роден *** г. , адресно регистриран на адрес *** ,със семейно положение
неженен, има двама сина и една дъщеря и брат , а майка му е починала /л. 83/.
Страните по делото не спорят, че ответникът живее на адрес *** , както
е че на този адрес е живяла и молителката до датата на която си е събрала
багажа и напуснала ответника.
Липсва спор, че от момента на раздялата между страните молителката е
отишла да живее при майка си и сестра си и семейството на последната, както
и че всички те живеят на адрес в гр.Варна, ул *** *** .
Фактите и обстоятелствата свързани с твърденията на молителката за
това, че е имала фактическо съжителство и интимна връзка с ответника,
пордължителността на тази връзка и проблемността на връзката се подкрепят
изцяло не само от декларациите на молителката по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , но и от
гласните доказателства допуснати в полза на двете страни .
Всички актове на домашно насилие молителката е разказала в писмен
вид в молбите по делото , преповторени в двете декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН
.
Ответникът е оспорил доказателствената сила на декларациите като е
твърдял, че това са едностранни изявления на молителката, и подчертавал в
хода на цялото съдебно дирене , че той е пострадалия .
Именно за правилната преценка на подлежащите на доказване факти и в
изпълнение и на императивните норми на ЗЗДН съдът е изискал и събрал
писмени доказателства свързани със здравето на страните и съдебното им
минало.
От приложените по делото справки от УМБАЛ Св.Марина Варна /л. 95/
за страните по делото се установява, че молителката и ответника не са били
настанявани за лечение в психиатричните клиники.
10
От приложените на л. 84-90 справки за съдимост е видно, че
молителката не е осъждана, а ответникът нееднократно е осъждан за
осъществени престъпления в периода 2007 – 2021 г. против собствеността,
като присъдите са постановени от наказателни съдилища в РБ / гр.Варна и
гр.Пловдив / и в Италия, били са налагани наказания : ЛОС , пробация, глоба,
наказанията ЛОС са били групирани и изтърпени .
Спор няма по делото, че молителката и ответника са имали интимна
връзка , живели са на семейни начала, на адреса на който в момента сочи , че
живее ответника в ***, което обосновава и извода за допустимост на молбите
за защита подадени от молителката . Спор затова, че връзката между И. и И. е
била динамична също няма по делото, като самите страни твърдят това,
потвърждава го и майката на молителката и сестрата на молителката и
допуснатия в полза на ответника свидетел.Допуснатия в полза на ответника
свидетел определя молителката като сприхава, ревнива, агресивна, кълняща
жена, с грозно и неприемливо поведение и изразява явното си неодобрение на
връзката между страните.Същият свидетел твърди пред съда , че към момента
страните продължават да имат връзка, били заедно на дискотека, спали у дома
на ответника след дискотека.
Ответникът е оспорил изложеното от молителката в молбите й за защита
и в двете декларации, като твърди категорично, че И. сама , доброволно ,
въпреки раздялата йм, отива при него и го търси и че тя го обича по-силно от
колкото той нея . Фактите по делото за осъществени актове на
психическо,вербално, и емоционално насилие от датите 14.08.2025 г.,
23.08.2025 г., 30.08.2025 г. и 31.08.2025 г. са описани и декларирани от
молителката в писмен вид в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН с нотариална
заверка с рег. № 8858/2025 г. / л. 17, 18 /, а от дата 14.09.2025 г. за осъществено
и физическо насилие в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН с нот.заверка с №
9407/2005 г./ л. 73/. Същите факти са преповторени в молбите за защита и
описани и по-горе, поради което не е необходимо да бъдат сочени отново.
Приобщените на л. 74 и 75 писмени доказателства - медицинско
свидетелство от 14.09.2025 г. издадено от д-р С.П. при КСМ МБАЛ Св. Анна
Варна и амбулаторен лист 343 14.09.2025 г. от д-р Е.Х. при УСБ по Очни
болести за активно лечение Варна ЕООД отразяват факта, че на 14.09.2025 г.,
И. С. е имала левостранен окоолочен хематом, кръвоизлив в конюктивната
лява очна ябълка, кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна,
ожулване по кожно – лигавичната повърхност на долната устна, травматични
отоци и кръвонасядания по лицето, като травматичните увреждания са в
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, обусловили временно
разстройство на здравето и са могли да бъдат получени по начина, по който
И.С. е споделила пред лекаря при КСМ . Видно от л. 75 –ти , след като
молителката е била насочена от КСМ към Очна клиника, лекар в очна клиника
Варна е поставил на 14.09.2025 г. диагноза на И.С. контузия на клепача и
околоочната област , като е била предписана медикаменозна терапия .
От приобщените на листи 100-102 данни от РЦ 112- Варна се установят
фактите по който страните не спорят, а именно, че повод случилите се спорове
11
между страните е имало телефонни прозвънявания на тел.112 , като страните
не са пожелали звукозаписите да бъдат изслушвани и оглед по чл.207 ГПК не
и извършван.
Ответникът е представил 2 бр. цветни снимки и кореспонденция
приложени на 124,125 от които е видно, че на 31.08.2025 г. ответникът е
пращал звукови и текстови съобщения на молителката и екранни снимки,
дясното му око очевидно е с кръвонасядания със следи от кръв , т.е. така както
е опредено от допуснатия в полза на ответника свидетел „ като бушон „.
Становищата на участниците в производството и личното впечатление
на съда от тях в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание
чл. 11 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията
за бърза защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда
всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или
някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне
към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна
администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава
правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им.
Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно,
но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае
разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба
актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от
ответника и конкретно в срока по ЗЗДН , преди сезиране на съда. В тези
производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат
деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за
качествата и способности на който и да било от участниците в процеса.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и
целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго
принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или
личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в
семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Водещи
характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на
физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и
специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание
да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата
нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на
домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване
на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и
волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано - по
12
реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо
деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в
съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от
обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителката насилствени въздействия от страна на И. М. над И. С. са
декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. / л.17, 18 и л.73/.Декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН , до последните изменения в ЗЗДН, имаше смесена същност-
процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на
доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от
ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени
деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е
ситуацията, като Заповед за защита може да се даде и само при наличие на
декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други
доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено
значение.Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е изгубила вече смесената си
същност и не е предпоставка за допустимост на производството , но не и
изгубила доказателствената си стойност .
В разглеждания казус молителката е твърдяла , че на 14.08, 23.08. 30.08.
и 31.08.2025 г. отв.М. е осъществил над нея актове на психическо и
емоционално насилие, декларирани от нея в Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН
приобщена по делото на л.17 и 18. Данните в молбата за защита и
декларацията приложена на 17 и 18 са обосновали и издаването в полза на
молителката на Заповед за незабавна защита № 189/16.09.2025 г. /л.37/ , като
съдът е допуснал мерки за защита по чл.5 , ал.1 т.1 , т. 3 и т.4 ЗЗДН . В хода на
образуваното производство за извършен нов акт на домашно насилие
молителката е представила допълнителната молба с декларацията по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН / л. 73 / за осъществено вече физическо насилие над нея от
ответника .
Липсва спор между страните относно твърденията затова, че на
изброени по -горе дати , на територията и на гр.Варна и на пътя Девня-Варна
между страните са възниквали конфликти , довели до подаване на сигнали до
национален телефон 112 , сезиране на органите на реда и завеждане на
настоящото производство. Т.е. съдът следва съпоставяйки декларираното от
молителката с писмените и гласни доказателства за да прецени е ли е налице
осъществено домашно насилие и ако да - какви мерки за защита да се
допуснат.
Определянето на един конкретен като акт на домашното насилие следва
да се извърши на база разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно
насилие. Законово е определено в чл.2 ЗЗДН , че това е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
13
фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието
„емоционално насилие“, но в практиката, като такива се окачествяват всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на
едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат:
вербално насилие /отправяне на обидни думи и квалификации и или заплахи /,
унижение, предизвикване на страх, изолация.Преценката дали е налице
емоционално и или психическо насилие следва да се направи конкретно, като
се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Необходимо и да се направи разграничение между психическо и емоционално
насилие. Психическото насилие, съгласно създадената до момента практика
на първоинстанционните и въззивни състави представлява въздействие върху
психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно
поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или
систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с
жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо
насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на
последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се
изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.
Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието
отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се
увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър -
изразява се в заплашване, контрол, водещо до чувство на страх, на
малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се
припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат
емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани.
Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета,
трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което
емоционалното насилие се приема в практиката , че представлява по-лека
форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в
психиката на засегнатото лице. По отношение на физическото насилие по
см. на чл.2 ЗЗДН , съдът намира , че колебания относно определяне на един
акт като физическо насилие няма в съдебната практика и всяко едно действие
на извършител на акт на физическо насилие реално припокрива
съставомерните деяния по см. на чл.128, чл.129 и или чл.131 НК .
С оглед изложеното и след съпоставка на вписаното в Молбите за
защита с легалната дефиниция дадена от законодателя на термина „домашно
насилие“, съдът намира, че молбите на молителката са доказани по
основание . В настоящото производство дори и само на база
доказателствената сила на Декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , без да е
14
опровергана посредством гласните доказателства допуснати в полза на
ответника , се установява и доказват твърдението на молителката , че
ответникът е осъществил над нея актове на емоционално насилие, на
изброените дати в двете декларации, както и физическо насилие на дата
14.09.2025 г. именно по декларирания начин, време ,място и начин. Съдът
намира, че молителката е доказала твърдяното и декларирано в двете
декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН извършване на пет отделни акта на
емоционално насилие , като последният е бил и акт на физическо насилие , по
описаните в деклараците начин, които са обуслови страх у молителката, стрес
и емоционална нестабилност . Очевидно от изложеното в молбите за защита и
в декларациите молителката е претърпяла емоционални изживявания и
физически болки от последния по време акт на насилие , които съдът следва
да съобрази при определяне на мерките за защита и тяхната продължителност.
Актът на физическо и емоционално насилие от 14.09.2025 г. /деклариран
в декларацията на л.73/ съдът определя като най-тежък от всички актове, за
които молителката е потърсила съдействие.Травматичните увреждания по
лицето и окото на молителката са доказани не само чрез декларацията , но и
чрез медицинското свидетелство и амбулаторен лист, вкл. и показанията на
майката и на сестрата на молителката .
Актовете на емоционално насилие, наричането на молителката
проститутка от страна на ответника са доказани чрез първата по време
декларация, разпитите на полицейските служители придружили молителката
до дома на ответника, за да си събере багажа, показанията на майката и на
сестрата на молителката .
Показанията на допуснатия в полза на ответника свидетел /допуснат във
връзка с инцидента на пътя Варна –Девня / не кореспондират с показанията на
майката и на сестрата на молителката, а само със снимките представени от
ответника.Въпреки противоречията между показанията на свидетелите
допуснати в полза на молителката и свидетеля допуснат в полза на ответника,
по фактите стоящи в основата на единия от спорните въпроси – имало ли е
пререкания между молителката и ответника на пътя Варна –Девня ,
свидетелите дават едни и същи сведения .Разпитите на майката и на сестрата
на молителката и на приятеля на ответника водят до извод, че е доказано, че
молителката заедно със сестра си, майка си , племенниците си и съпруга на
сестра си празнували рожден ден на едно от децата на сестрата на
молителката извън гр.Варна, прибирали се с две коли на 30.08.2025 г.в
ранните часове , като били пресрещнати на пътя от ответника , който бил с
колата си и им сякъл пътя .Ответникът в него момент е бил с приятеля си – св.
Р., който се водел в автомобила управляван от ответника.При пресрещането
ответникът дърпал молителката от колата в която била за да говорят и тя да
отиде при него, като съпругът на сестрата на молителката отишъл да говори с
ответника, двамата се прегърнали и паднали в петметрова канавка, а
едновременно с това молителката се обадила на 112 . Тези факти обясняват и
хематомите и кръвонасядания по окото на ответника.
За доказани съдът намира и останалите актове на вербална агресия към
15
молителката извършени от ответника, т.к. се припокриват със сведенията
дадени от допуснатите в нейна полза свидетели.
Съдът отчита известната заинтересованост на дадените показания от
майката на молителката и от сестра й , както и от страна на приятеля на
ответника, като кредитира същите само в частите в които кореспондират
напълно и буквално с декларираното от молителката . В интерес на
обективната истина , обаче, съдът кредитира и показанията на допуснатия
един свидетел в полза на ответника , като приема за доказано, че връзката
между молителката и ответника излиза извън общите представи за обичайно
фактическо съжителство , а и вероятно по причини стоящи извън предмета на
доказване , страните по делото не са разрешили въпроса окончателна ли е им
раздялата или все още не . Тези последните обстоятелства съдът отчита при
определяне и на вида и на срока на мерките които молителката желае за
защита.
При произнасянето си по същество, съдът следва да прецени всички
доказани и установени факти обективно и съобрази специфичната цел на
производството по ЗЗДН.На първо място съдът отчита , че обвързващата
доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по
съществото си тя представлява частен документ. В доказателствена тежест на
ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно
насилие, бе да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната
доказателствена сила. В настоящия случай доказателствената сила на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от ответника. Обясненията
на ответника, че молителката е тази , която по-силно го обича представляват
негова защитна теза.Данните по делото за периодичните звънения на телефон
112 , звукозаписите сигналите до полицията подадени от молителката ,
свидетелстват за наличие на силно изразен личен конфликт между двамата,
който не може да бъде разрешен от съда , а още по-малко в производството по
Закона за защита от домашно насилие .Действително при сезирането с молбата
от 01.09.2025 г съдът в настоящия му състав съдът е издал Заповед за
незабавна защита № 189/16.09.2025 г./л.37 -ми от делото / в полза на И. С. с
мерките по чл.5 , ал. 1 т.1 , т. 3 , т.4 ЗЗДН.Постановените по реда на чл.18
ЗЗДН мерки съдът намира, че към момента,два месеца след издаването на
Заповедта по чл.18 ЗЗДН , не са адекватни на търсената от молителката
защита и не съответстват на целите на Закона за защита от домашно насилие .
Смисълът и целите на ЗЗДН се свеждат до защита на особена категория
посегателства извършвани от и срещу лица, намиращи се в най-близки
взаимоотношения, като с последните изменения в ЗЗДН кръга на лица бе
разширен . Именно поради спецификата на връзката между страните и
поради факта , че обичайно преки свидетели на посегателствата няма
законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила.
Настоящият първоинстанционен съдебен състав, след анализ на
доказателствата по делото и преките впечатления придобити в о.с.з. ,достига
16
до извод, че процесните действия на ответника следва да бъдат
санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед че интензитетът и характера на
тяхното въздействие е излязъл извън рамките на обичайния житейски
конфликт между молителката и ответника, вече бивши партньори , довел до
сезиране на съда с молбата за защита по ЗЗДН и допълнителна молба за
защита, но не е рефлектирал или поне няма данни да е рефлектирал върху
молителката в степен която да е създала у нея трайно усещане за страх от
ответника . Фактът , че поведението , действията и думите на ответника
описани в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН са актове на домашно насилие
по смисъла на чл.2 ЗЗДН не следва да бъде омаловажаван нито обратното – да
му се придава смисъл на извършено престъпление от общ характер . ЗЗДН не
изисква настъпването на вредоносен резултат - негативно изменение върху
психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма.
Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно, каквато е
и настоящата хипотеза, върху психическото спокойствие и уравновесеност на
пострадалия , като предизвика у него уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми,
макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на
извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал.
1 ЗЗДН. Също така, освен да даде бърза и ефективна защита и да осигури
помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск,
Законът има за цел и да упражни превантивно и възпиращо действие върху
извършителя на насилието. Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно
извършените действия от страна на извършителя, въздигнати от закона като
противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като домашно насилие, от
една страна и исканите от молителката мерки, като се прецени адекватността
им за постигане целите на закона, но едновременно с това да не се стига до
прекомерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на
извършителя да се въздържа от насилие по отношение на молителката на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С налагането на тази мярка ще се
постигне целта на закона да не се извършват актове на домашно насилие. Тази
мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й са сериозни. Съдът
отчита и възрастта на страните по делото, факта, че са лица , които могат сами
да избират как и с кого да споделят личния си живот, но намира също така, че
за да не се достига до аналогични случаи на този от дата 14.09.2025 г., че
следва да наложи и мярката по чл. 5 , ал 1 т.3 като забрани на ответника да
приближава на повече от 20 м. молителката и жилището в което молителката
живее в гр.Варна, ул.*** № 75, вх.Б, ет.3 , ап.11 .
В останалите части молбите на молителката следва да се отхвърлят, т.к.
данни да е извършено домашно насилие на адреси на които живее дядото на
молителката, приятелка на молителката, адреса на който родителите на
молителката имат имот, адреса на който се води регистрирана молителката –
няма. Съдът намира, че и мярката по чл.5 , ал. 1 т.4 ЗЗДН също не следва да се
налага , т.к. ако се забрани на ответника да комуникира по телефон или в
социалните мрежи с молителката биха се ограничи съществено неговите
17
права ,а и от приложените по делото доказателства се констатира, че страните
са комуникирали и след издаване на заповедта по чл. 18 ЗЗДН.
В обобщение съдът налага мерки за защита само по чл. 5 , ал.1 т.1 и т. 3
ЗЗДН , така както е посочено по-горе, като приспада времето през което е
действала Заповедта по чл.18 ЗЗДН / от 16.09.2025 г./.
Настоящият съдебен състав , вземайки предвид степента на въздействие
върху личността на пострадалата, както и интензитета на осъщественото
насилие спрямо нея (не един, а отделни актове на емоционално насилие и
физическо насилие рамките на месец) счита, че мерките за защита по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъдат наложени не за 18 месеца, а максимум за 12 м.
Този срок, при приспадане на времето на действие на заповедта по чл.18
ЗЗДН,а и при доказаността на акта на физическо насилие извършено от
ответника над молителката, ще изтече на 16.09.2026 г. и е достатъчен за да
бъде гарантирано спокойствието на молителката и да се осъществи
превантивното действие на ЗЗДН .
При тези мотиви съдът уважава молбите на молителката на като
основателни и доказани, като допуска налагане на мерки за защита по чл. 5 ,
ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, за срок от 12 м. по отношение на мярката по т.3 , като
оставя без уважение молбата в останалите части.
При произнасянето си по същество , съдът счита, че не следва да изготвя
отхвърлителен диспозитив т.к. така повелява нормата на чл.16 от ЗЗДН, но с
оглед практиката на въззивния съд и с цел яснота относно наложените мерки
съдът постановява и нарочен диспозитив в частите в които не налага исканите
от молителката мерки.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответника
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на РС-Варна сума в размер на 25 лева, представляваща държавна
такса за разглеждане на делото .Ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде осъден да заплати на молителката сумата от 830 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един
адвокат пред настоящата инстанция и за разпит на свидетел, който разход е
доказан и по основание и размер, въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства.Съдът не намира възнаграждението от 800 лв. за
прекомерно предвид характера на производството и подлежащите на
доказване отделни актове на защита, поради което и не редуцира по реда на
чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение претендирано от молителката .
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. В. М., ЕГН: **********, *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице И. Ж. С., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
18
ЗАБРАНЯВА на И. В. М., ЕГН: **********, *** ДА ПРИБЛИЖАВА
пострадалото лице - И. Ж. С., ЕГН **********, както и жилището, в което
в момента живее молителката, находящо се в *** на разстояние не по-малко
от ДВАДЕСЕТ МЕТРА, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
датата на издаване на заповед № 189/16.09.2025 г. за незабавна защита, т.е.
от 16.09.2025 г. , на осн. чл. 5, ал.1, т.3 ЗЗДН .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на молителката И. Ж. С., ЕГН
**********, с адрес: *** за защита по ЗЗДН против ответника И. В. М., ЕГН:
**********, ***В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ с исканията да бъдат наложени
мерки за защита по ЗЗДН както следва:
по чл. по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН : да бъде наложена забрана на
извършителя да приближава следните места, в които молителката
осъществява социални контакти и отдих, а именно: а/ домът на нейния дядо И.
Й. Г., ЕГН: **********, находящ се в *** ; б/ жилище с административен
адрес: ***, който съвпада с постоянния адрес на молителката; в/ жилище с
административен адрес: ***, в което живее първа братовчедка на молителката
- Е. Т., с която И. Ж. С. е изключително близка и където тя пребивава много
често ; г./жилището на родителите на И. С. – Ж. С. Р., и С. Р., находящо се на
адрес гр.Варна , *** по документ за собственост, по кадастрална карта - № 3 ;
по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН - да бъде наложена забрана на извършителя
да осъществява с молителката какъвто и да било контакт под каквато и да
било форма, включително и по нейния телефон, чрез електронна и/или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, включително електронни чатове (вайбър, уатсап, телеграм и
др.), социални мрежи (фейсбук, инстаграм, тик- ток и прочие), за срок, не по-
малък от една година, изменен на 18 месеца, а по отношение минималното
разстояние на ответника спрямо пострадалото лице - на преценката на съда .)
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на молителката И. Ж. С.,
ЕГН **********, с вписаните реквизити , препис от която да се изпрати на
съответното РУ- ОД - МВР .
Заповедта да съдържа последиците от неизпълнението й, а именно при
неизпълнение на заповедта на съда полицейския орган констатирал
нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата. (чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение; чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) При
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 5 полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта.(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
1.01.2024 г.) ; (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009
г., предишна ал. 3, изм., бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) В случаите по
ал. 1 при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата. )
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН: **********, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
19
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Варна държавна
такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева), на основание чл.11, ал.2 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН: **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж.
С., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 830.00 лв. (осемстотин и
тридесет лева) - представляваща сторените от молителката съдебно-
деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар и за депозит за разпит на
свидетел , пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,вр.
чл.11, ал.2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Варна в
седемдневен срок, считано от датата на обявяването 28.11.2025г.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20