№ 1521
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110203421 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Н. Х. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № 10 – 6197 от 04.10.2010 г., издадено от
Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателката Г., на
основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване,
й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за
това, че на 21.06.2010 г. в ТД на НАП гр. Варна при извършена проверка е
установено, че Н. В. Г., в качеството си на самоосигуряващо лице, е
допуснала Декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на
Министерството на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, да не бъде
подадена в срок до 30.04.2010 г. за дължимите осигурителни вноски за
предходната календарна година – нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2
вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на
финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
Жалбоподателката Н. В. Г. намира издаденото наказателно
1
постановление за незаконосъобразно, с един основен аргумент в защита на
своята позиция, а именно, че е изтекъл давностния срок за ангажиране на
административно – наказателната й отговорност за извършеното нарушение,
доколкото самото то е осъществено през 2010 г. Поради тази причина отправя
молба за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Н. В.
Г. не се явява лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален
представител адв. Н. Х. от АК – Варна, която поддържа жалбата на
посочените в нея основания, като моли за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Зам.
Директора на ТД на НАП гр. Варна не се явява лично, не изпраща и
процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на
делото по същество.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 21.06.2010 г. Миглена Маринова Кочева – инспектор по приходите в
ТД на НАП гр. Варна установила в хода на извършена от нея проверка, че Н.
В. Г., в качеството си на самоосигуряващо лице, е допуснала Декларация обр.
№ 6 по смисъла на Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на
финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, да не бъде подадена в срок
до 30.04.2010 г. за дължимите осигурителни вноски за предходната
календарна година.
Преценявайки, че със своето поведение, в частност бездействие в срока
до 30.04.2010 г. жалбоподателката Г. е извършила нарушение на разпоредбите
на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на
Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване, на 30.07.2010 г. инспектор Кочева съставила акт за установяване
на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателката за
2
нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.10.2010
г. Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата
на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, наложил на Н. В. Г.
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н –
8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от
Кодекса за социално осигуряване.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради
следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателката Г. и
нейния процесуален представител адв. Н. Х. не оспорват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, поради което и съдът не вижда
някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства.
Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба, а и
впоследствие в дадения ход на делото по същество, е, че нарушението е било
извършено през 2010 г., като давностния срок за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на жалбоподателката за
процесното нарушение, според нея самата, вече е изтекъл.
Съдът се солидаризира с тази позиция. Според Тълкувателно решение
№ 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е
3
предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца,
считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е
извършено на 01.05.2009 г., при което следва да се приеме, че абсолютният
давностен срок е изтекъл на 02.11.2013 г.
Поради тази причина и с оглед изричното възражение на
жалбоподателката Г., че административно – наказателната й отговорност не
следва да бъде ангажирана поради изтичане на давностния срок, според съда
Наказателно постановление № 10 – 6197 от 04.10.2010 г., издадено от Зам.
Директора на ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде отменено.
С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на
настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна
сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение,
които възлизат в размер на 150 лева, съгласно приложения на л. 32 от НАХД
№ 3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд договор за правна
защита и съдействие от 11.10.2022 г., сключен между жалбоподателката Н. В.
Г. и адв. Н. Х. от АК – Варна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 10 – 6197 от 04.10.2010 г., издадено
от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Н. В. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от
Кодекса за социално осигуряване, й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 250 лева за това, че на 21.06.2010 г. в ТД на НАП гр.
Варна при извършена проверка е установено, че Н. В. Г., в качеството си на
самоосигуряващо лице, е допуснала Декларация обр. № 6 по смисъла на
Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, да не бъде подадена в срок до 30.04.2010 г. за
дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година –
нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н –
4
8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от
Кодекса за социално осигуряване.
Осъжда ТД на НАП гр. Варна да заплати на Н. В. Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, парична сума в размер на 150 лева (сто и петдесет лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
НАХД № 3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5