№ 588
гр. София, 02.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 15677 от 20.02.2023 г. срещу
Определение № 1284 от 31.01.2023 г. постановено по гр.д. № 20221100113597 по опис на
СГС за 2020 г. с което съдът е прекратил производството по делото като неподсъдно на
Софийски градски съд, определил е местната подсъдност на Административен съд – гр.
Кърджали и е изпратил делото на компетентния съд.
Жалбоподателят Н. Н. А., който изтърпява наказание – Лишаване от свобода в затвора гр.
***, счита определението за неправилно и необосновано. В обстоятелствената част на
жалбата излага аргументи по същество на предявения иск. Отправя искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от СГС.
Настоящият въззивен съд, констатира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, от страна обосновала правен интерес от обжалване, поради
което съдът я приема за процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна, предвид следното:
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим. По отношение на правилността и
обосноваността съдът приема, че претенцията на ищеца, възоснова, на която е образувано
исковото производство пред СГС е насочена срещу Държавата, по предявен осъдителен иск
с цена 30 000 лева, претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
следствие на противоправно деяние – достатъчно нарушение на правото на ЕС при
осъществяване на правораздавателната дейност на Върховния административен съд по адм.
Дело № 2410/ 2020 г. Ответник по делото е Върховен административен съд.
Съдът е квалифицирал иска с правно основание чл. 2 в, ал. 1 т.1 от ЗОДОВ. Правното
основание в редакцията на ДВ, бр. 94 от 2019 г. предвижда, че когато вредите са причинени
1
от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се
разглеждат от съдилищата по реда на Административно процесуалния кодекс – за вреди по
чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд. Настоящият случай попада във втората
хипотеза, предложение последното. Претендират се вреди от правораздавателната дейност
на Върховния административен съд. АПК в разпоредбата на чл. 203, ал. 3 (Нова – ДВ, бр.
94 от 2019 г.), определя, че по реда на Глава единадесета "Производства за обезщетения", се
разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за
допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на
държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
Спорният въпрос е дали редът за разглеждане на делото определя компетентността на
административния съд и дали местната подсъдност е включена в този ред. По първия спорен
въпрос, настоящият съд приема, че безспорно процесуални норми са всички правила, по
които се движи производството по делото, от неговото образуване до неговото
приключване. Затова и въпросът за подведомствеността на спора, за компетентността на
съда, в това число избора между граждански и административен съд и на последно място,
родовата и местната подсъдност следва да се определи по реда на АПК, ако липсва
специална разпоредба в ЗОДОВ. Такава обаче е налице по отношение на местната
подсъдност и това е тази в чл. 1 (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) ЗОДОВ според която,
исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административно процесуалния
кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. ЗОДОВ. В ДВ бр. ДВ, бр. 94 от
2019 г. е публикувано изменение на разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, която регламентира
компетентността на съда, в случаите на предявен иск срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2,
ал. 1 от ЗОДОВ. От анализа на тази разпоредба следва, че специално уредената подсъдност
се отнася само в случаите на предявен иск срещу Държавата, когато тя е отговорна в
хипотезите предвидени в чл.1 , ал. 1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ. Понеже хипотезата на чл. 2 в не
е измежду посочените, то следва, че местната подсъдност следва да бъде определена от
АПК. В случая от естеството на предявения иск, с който се претендира обезщетение,
приложимата правна норма е чл. 133, ал. 5 АПК - исковете за обезщетения се предявяват
пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя.
Ищецът е физическо лице. Нормата на чл. 133, ал. 5 от АПК не свързва адреса с
административното задължение гражданите да посочват постоянен и настоящ адрес, то
следва, че адреса е този, който страната е посочила в исковата молба в изпълнени на
изискването на чл. 129, ал. 1 т. 2 ГПК. Нормата на чл. 133, ал. 5 от АПК е дала разрешение
за местната подсъдност, в съответствие с интереса на ищеца, да получи правосъдие от съда,
до който има достъп. Ищецът Н. Н. Азис е лице лишено от свобода. В исковата молба е
посочил своя адрес - Затвора гр. *** . Следователно адресът към датата на предявяване на
иска не е установения в справка НБД постоянен адрес – гр. *** или настоящ адрес – Р
Турция, а Затвора гр. ***, поради което местно компетентен да разгледа претенцията на
2
ищеца е Административен съд – гр. Пазарджик.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че обжалвания съдебен акт следва да бъде
потвърден в частта, в която производството по делото е прекратено, като неподсъдно на
гражданските съдилища и отменен като неправилен в частта, в която е определена
местната подсъдност на Административен съд – гр. Кърджали.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1284 от 31.01.2023 г. постановено по гр .д. № 20221100113597 по
опис на СГС за 2020 г. в частта, в която съдът изпратил делото на Административен съд –
гр. Кърджали и вместо него ПОСТАВОВЯВА:
ИЗПРАЩА гр.д. № 20221100113597 по опис на СГС за 2020 г. на Административен съд –
гр. Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1284 от 31.01.2023 г. постановено по гр.д. №
20221100113597 по опис на СГС за 2020 г. в частта, в която съдът е прекратил
производството пред СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3