Р
Е Ш Е
Н И Е №
261730
гр. Пловдив, 14.06.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14940 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
Г.Н.Н., ЕГН **********,***; чрез адв. Б.
против
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от П.Д.
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 54,54 лева недължимо
платена такса за оценка на досие и сумата от 643,32 лв.-такса за услуга кредит
у дома, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендират се разноски.
В исковата молба
се твърди, че между страните е бил подписан договор за потребителски кредит № ........
за сумата от 1350 лв., при ГЛП-29,73%. Плащането е на 45 седмични вноски по
54,89 лв. Предвидено е заплащане на такса оценка на досие- 67,50 лв. ; кредит у
дома-867,78 лв. Общото задължение по кредита е 2469,70 лв. По договора са
платени 2245,28 лв. Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна
лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Същата надвишава
трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при
обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и
трикратния размер на законната. Не е посочен начинът на изчисляване на годишния
процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Начисляването на таксата 3а
оценка на досие и 3а кредит у дома е незаконосъобразно ,
поради противоречието им със ЗПК. Същите са свързани с отпускането и
управлението на кредита.
В предоставения
срок за отговор ответника оспорва. Твърди липса на нарушение на добрите нрави,
както и нарушения на ЗПК. Заявява, че вземането е прехвърлено на трето лице ..............
с договор за цесия от 01.07.2017г. Към момента на
прехвърлянето дължимата сума е била в размер от 224,46 лв.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените
писмени документи- договор за кредит от 13.09.2016 г. погасителен
план; справка за извършени плащания (лист 15-19
от делото) е видно, че на 13.09.2016 г. между
страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от
1350 лв. за срок от 45 седмици,
платима на 45 вноски от по 54,89
лв., при ГЛП -29,73%, ГПР-49 %, такса за
услуга кредит у дома-867,78 лв., такса за услуга –оценка на досие-67,50 лв. и общ размер на
задължението с оскъпяването, от 4469,70 лв. По договора са извършени плащания от длъжника в
периода 27.09.2016-06.04.2017 г. в размер от 2245,24 лв., с която е погасена дължимата главница, лихва
от 332,27 лв.; такса за оценка на досие-97,50 лв. и такса за услуга кредит у дома-1234,12 лв.
Предвид
установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед
депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи
съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените
от ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 867,78 лв. погасила задължение за услуга кредит
у дома и сума от 67,50 лв. за такса за слуга по оценка на досие.
Спора се състои
в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда
недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън
предоставената заемна такава, в частност за предоставени от заемодателя допълнителни
услуги.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с
условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху
която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да
са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е
изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е
приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 29,73 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че
този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо
място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е
налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49
%/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен
извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9,
10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това
основание.
Съобразно
изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира, че
същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, какъвто се явява таксите за
„оценка на досие“ и „кредит у дома“.
Тъй като не се
оспорва от ответника, че е платена сума за „оценка на досие“-67,50 лв. и такса
за услуга „кредит у дома“-867,78 лв., същите се
явават дадени
без основание на ответника преди прехвърляне на вземането и подлежи на
възстановяване на ищеца в притендираните от него
размери от 54,54
лева за
платена такса за оценка на досие и сумата от 643,32 лв.-такса за услуга кредит
у дома. Предвид това исковете са основателни и следва да се уважат изцяло.
Уважаването на
главните искове е основание за уважаване и обективосъединените с тях такива за
заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването им до изпълнение
на задължението, доколкото не се твърди и не се установява ответника да е
възстановил на ищеца притендираната сума.
Предвид изхода
на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 100 лв. за държавна такса. Тъй като същия
е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско дружество ....... следва да се
определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 на Наредба №
1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, в размер от
300 лв. за иска за връщане на сумата от 54,54 лв. –такса за „Оценка на досие“ и 300 лв. за иска са сумата от 643,32 лв.
такса „кредит у дома“. С оглед постъпилите данни за
налична регистрация на адвокатско
дружество ....... по ЗДДС съдът намира, че към възнаграждението следва да
се начисли и 20% ДДС, при което същото възлиза на 720 лв.
На ответника
разноски не се дължат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П.Д. да заплати на Г.Н.Н.,
ЕГН **********,***; сумата от 54,54 лева (петдесет
четири лева и 54 ст.) недължимо
платена такса за оценка на досие и сумата от 643,32 лв.(шестстотин четиридесет и три лева и 32 ст.) -такса за услуга кредит у дома,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране исковата
молба в съда до окончателното й изплащане, както и
сумата от 100 лв.(сто лева ) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П.Д. да заплати на адвокат Адвокатско дружество ....... с ЕИК ....... с
адрес гр. ......., ул. ....... № ... представлявано от ...... С.Г. сумата от 720
лв. (седемстотин и двадесет лева) за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ