Р Е Ш
Е Н И Е
№ 752 / 21.12.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Диляна Славова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 612 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от управителите Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов;
против О.О.М. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 31.10.2015 г. между „Микро Кредит“ АД, като
заемодател, и ответника, като заемател, бил сключен договор за заем CrediHome № 1161-10118890, по силата на който дружеството му предоставило заем в
размер на 700 лв. Неразделна част от договора били ОУ към него. С подписването
на договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума, която се задължил да му върне в сроковете и при условията, посочени в
договора и ОУ, а именно – общо 790,81 лв., представляващи чистата стойност на
заема с договорната лихва по него. Според ОУ, с подписването на договора
заемополучателят удостоверил, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и на ОУ, съгласен е с тях и желае сключването на
договора. Според ОУ, заемополучателят се задължил, да върне заема с договорна
лихва в размер на 90,81 лв., на 31 равни седмични погасителни вноски в размер
на по 25,51 лв., всичко общо 790,81 лв., с падеж на първата погасителна вноска 09.11.2015
г. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – искане за
допълнителни услуги, на 31.10.2015 г. между същото дружество и ответника бил
сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10118890. По
силата му, дружеството се задължило да му предостави пакет от допълнителни
услуги, описани в приложение № 1 към договора, предоставено на заемополучателя
при подписването му. При подписването му, ответникът се задължил да плати
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 151,90 лв., като му била
предоставена възможност, да я плати на 31 равни седмични вноски в размер на по
4,90 лв., с падеж на първата 09.11.2015 г. По втория договор, дружеството като
застрахователен посредник предоставяло на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД с
конкретни условия, посочени в индивидуалната застрахователна полица, предоставена
на и подписана от заемополучателя. Последният се задължил да върне на
дружеството застрахователната премия в срок от 31 седмици на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
всяка в размер на по 11,55 лв., платими от 09.11.2015 г., или обща сума по
застрахователната премия – 358,05 лв. Същата покривала следните застрахователни
рискове – смърт вследствие на злополука, трайна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука, временна неработоспособност вследствие на злополука,
смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и
чл.28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги не били задължителна
предпоставка за отпускане на заема, а се предоставяли на заемополучателя само
при негово писмено искане. На ответника била начислена и лихва за забава, както
следва: по договора за заем – 55,47 лв. за периода от 05.01.2016 г. /датата, на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до
датата на подаване на заявлението в съда; по договора за допълнителни услуги –
35,91 лв. за същия период. Срокът на договора изтекъл на 06.06.2016 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът не изплатил изцяло дължимия паричен
заем, а само сумата от 338 лв., с която били погасени: 164,83 лв. главница,
41,57 лв. договорна лихва, 39,20 лв. допълнителни услуги и 92,40 лв.
застрахователна премия.
На 08.04.2016 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Микро
Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник бил
ищецът. По силата му, вземането, произтичащо от горецитираните два договора било
прехвърлено с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Длъжникът
бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
уведомително писмо от страна на „Микро Кредит“ АД, чрез ищцовото дружество.
Нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението за цесията. Уведомителното писмо било върнато като неполучено с
отбелязване, че пратката не е била потърсена. На 14.02.2018 г. до длъжника било
изпратено ново уведомление за цесията чрез куриер, отново върнато поради
ненамиране на ответника. Към исковата молба ищецът прилагал и копие от
уведомление за цесията, което да се връчи на ответника, което с връчването му и
според съдебната практика следвало да се приеме за надлежно съобщаване на
цесията, дори и при призоваването му по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, с което
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника. Ответникът не
изплатил изцяло задължението си, предвид на което ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК, което било уважено. Заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което и на основание чл.422, вр.
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, както
следва:
- 535,17 лв. - главница по договор за заем CrediHome №
1161-10118890/31.10.2015 г.;
- 49,24 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 04.01.2016 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 06.06.2016 г. /падеж на последната погасителна
вноска/;
- 112,70 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 04.01.2016 г. /падеж на първата неплатена вноска/ -
06.06.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 265,65 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 04.01.2016 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 06.06.2016 г.
/падеж на последната погасителна вноска/;
- 55,47 лв. - лихва за забава по договор за заем от 05.01.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 35,91 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от
05.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
както и законната лихва върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане; като на ищеца се присъдят
направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. В допълнителни
писмени становища поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло като
основателен и доказан.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим,
но за неоснователен и недоказан. Оспорва съществуването на претендираното
вземане в полза на ищеца, с когото ответникът нямал отношения. Договорът за
цесия не пораждал действие спрямо ответника, поради нищожност на клаузата на
т.21 от ОУ към договора за кредит. Той не бил и надлежно уведомен за цесията по
чл.99 ал.3 от ЗЗД, като не се установило и спазването на реда по чл.99 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.26 ЗПК. Рамковият договор за цесия бил нищожен поради липса на
предмет. Процесният договор за заем бил сключен в нарушение на чл.5 и 11 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от същия бил недействителен. Той не
пораждал действие по отношение на извършената цесия, т.к. в т.21 съдържал неравноправна
клауза, по смисъла на чл.143 т.15 от ЗЗП, която била нищожна, по силата на
чл.146 ал.1 от ЗЗП. Оспорва се претенцията по отношение на застраховката, т.к.
застрахователната полица била сключена с ответника и ищецът не бил оправомощен
да претендира застрахователна премия по нея. Договорите за допълнителни услуги
и за застраховка били сключени при неравноправни условия във вреда на
потребителя, на основание чл.143 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, т.к. вземането по тях
възлизало на 509,95 лв. – повече от половината от отпуснатия заем. Особеният
представител на ответника оспорва исковете по основание и размер, като
възразява, че размерът на лихвата не бил съобразен с чл. 33 от ЗПК, според
който след изпадане в забава се начислява само законовата лихва за забава, но
не и договорената такава. Той оспорва още договорите за заем и за допълнителни
услуги към него. Според чл. 99 ал. 1 от ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли
своето вземане, само ако законът, договорът или естеството му позволяват това,
а в случая императивната норма на чл. 26 ал. 1 от ЗПК не е позволявала на
кредитора „Микро кредит" АД, да прехвърли вземането си. Касаело се за
договор за потребителски кредит по чл. 9 ал. 1 от ЗПК, към който се прилагали
чл. 143-148 ЗЗП (чл. 24 ЗПК). В ОУ на договора за заем била включена
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 15 от ЗЗП, а именно т. 21, която
не била уговорена индивидуално в текста на процесния договор за заем и била
нищожна, по силата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК. Затова липсвала
възможност за цедиране на вземането и налице била нищожност по силата на чл. 26
ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 26 ал. 1 ЗПК, която не допускала прехвърлянето по
смисъла на чл. 99 ал. 1 ЗЗД. Ето защо, ищецът не бил титуляр на вземанията на
това основание и той не бил активно материално правно легитимиран да иска
плащането им от ответника, при което исковете като неоснователни и недоказани
следвало да се отхвърлят. Особеният представител на ответника иска, съдът да
прогласи за нищожна т. 21 от ОУ на договора за заем. На следващо място, рамковият
договор за цесия бил нищожен, т.к. с него се договаряли бъдещи вземания и
липсвал предмет. Неоснователна била ищцовата претенция по договорите за
допълнителни услуги и за застраховка, т.к. били неравноправни и във вреда на
потребителя, не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и били нищожни - чл.143 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Вземанията
трябвало да бъдат конкретно посочени, доколкото в чл. 1.2 от рамковия договор било
предвидено, че вземанията, които са предмет на цесията трябва да се индивидуализират
в представен от цедента опис – приложение от 08.04.2016 г., което не било
сторено. В приложението освен дължимата главница в размер на 535,17 лв. и
остатък от лихва в размер на 49,24 лв., липсвало отразяване за прехвърляне на
конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги пакет „Преференциално
обслужване“ и застраховки. В приложението не бил посочен друг договор и вземания,
произтичащи от такъв, а в случая били сключени два договора - за заем и за
допълнителни услуги. В Приложение № 1 в графа „отпусната главница" била
посочена единствено сумата по договор за заем. В договора за допълнителни
услуги в т.3 не била договорена цена, а едва от исковата молба се установявал
общият размер за предоставяне на допълнителни услуги - 151,90 лв. Наред с това
от съдържанието на същия не се установявала разлика между този договор и договора
за заем. Ето защо и този договор бил нищожен поради липса на съществени
елементи, а така също и по чл. 143, вр. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Относно
застрахователната полица, нямало данни за изрично оправомощаване на застрахователния
агент да съдейства при сключване на застраховка и да заплати цялата застрахователна
премия в своя полза, която по размер представлявала половината от размера на
предоставения кредит и явно било във вреда на потребителя на застрахователни услуги.
Ето защо и той бил нищожен поради липса на изрично оправомощаване на
кредитодателя, както и по чл.143, вр. чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Ищецът не положил
необходимите усилия, да намери и уведоми ответника за извършената цесия, като
не били спазени и ОУ на договора с потребителите на универсална пощенска услуга
и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи" ЕАД, в сила от
19.05.2014 г. - т. 44 б. „б". На основание чл.193 от ГПК се оспорва съдържанието на представената
разписка на „Български пощи" ЕАД, с отбелязване на нея от неизвестно
длъжностно лице - „непотърсена". Неоснователно било и алтернативното
искане на ищеца, съдът да приеме, че длъжникът е уведомен за цесиите с исковата
молба, към която уведомленията били надлежно приложени, т.к. те били връчени не
на него, а на особения му представител. Така не било спазено изискването на
чл.99 ал.З и 4 от ЗЗД и цесията не породила действие спрямо ответника.
Процесният договор за заем представлявал договор за потребителски кредит, при
което бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като сключен в нарушение на
чл. 5, чл. 11 и чл.33а от същия, доколкото в случая не бил предоставен
стандартен европейски формуляр. По отношение на претендираните договорна лихва
и обезщетение за забава, дължала се само законовата лихва - след изпадането в
забава от 05.01.2016 г., определена по реда на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Не се
установявало и не било ясно, кога и какъв размер от отпуснатия кредит бил
усвоен от кредитополучателя. Ищецът твърдял, че по кредита има погасена сума, но
не представял доказателства за това. Предвид изложеното, особеният представител
на ответника иска отхвърлянето на предявените искове изцяло. Алтернативно, ако
съдът не прогласял нищожността на договорите, иска да обяви за недействителен
договора за заем, на основание чл.22 от ЗПК. Ответникът не се явява в открито
съдебно заседание, а се представлява от назначения му особен представител,
който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск
изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие искане за заем CrediHome № 1161-10118890, отправено на 30.10.2015 г. от ответника до „Микро Кредит“
АД с ЕИК *********, като е посочил параметри на желания заем.
Въз основа на него е сключен процесният договор за заем CrediHome № 1161-10118890/31.10.2015 г., между ответника, като заемополучател, и
дружеството, като заемател. Те са уговорили чиста сума на заема от 700 лв.,
обща сума за погасяване 790,81 лв., при 31 броя седмични вноски, всяка на
стойност 25,51 лв., с дата на първото плащане 09.11.2015 г., с ГПР 49,82% и
фискиран лихвен процент 40,64%. С подписването на договора, заемополучателят е
удостоверил, че е надлежно получил заема, според уговорените параметри, като се
е задължил да го върне в сроковете и при условията описани в него и в ОУ.
Договорът съдържа трите имена и подписи на ответника и на представител на
заемодателя. Такива съдържа и приложеният към него погасителен план с описани в
него 31 седмични погасителни вноски, всяка от по 25,51 лв., в периода
09.11.2015 г. – 06.06.2016 г. Представителят на дружеството е декларирал, че
ответникът е получил заемната сума. Ответникът като заемополучател е подписал
представените по делото ОУ към договор за заем CrediHome. Той е подал и искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10118890, отправено също на 30.10.2015 г. до „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, като е посочил желаните параметри. Въз
основа на него е сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10118890/ 31.10.2015 г., между ответника, като
клиент, и дружеството, като изпълнител. По силата му, дружеството е
предоставило на ответника пакет от допълнителни услуги „Преференциално
обслужване” за срок от 31 седмици, с вноска от 4,90 лв., както и застраховка
защита пакет „Премиум живот” за срок от 31 седмици, с вноска от 11,55 лв. В
т.4.6. е уговорено, при забава на 4 седмични вноски или при предсрочна
изискуемост на заема – дружеството да има право да прекрати едностранно този
договор, като ще има право на неустойка в размер на оставащите дължими вноски
до края на срока на договора, включително дължими по тях неустойки или законови
лихви за забава. Договорът е сключен за срок от 1 година, като се прекратява с
изтичането му и изплащане на всички дължими вноски по него /чл.4.7./. Договорът
съдържа и застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141161-10118890,
със застраховател ЗК „Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“
АД и застраховано лице – ответникът в настоящото производство. Описани са
ползващо лице, покрити рискове и застрахователна сума от 700 лв., както и
застрахователна премия от 358,05 лв. с включена вноска от 0,70 лв. за
обезпечителен фонд, начална дата на застраховката 31.10.2015 г. и крайна дата
04.06.2016 г., със срок от 31 седмици. Приложени са специални условия за
застраховка „Защита” тарифа № МС32014, подписани от ответника.
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., е
сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач/цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ООД като
купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
договор /т.2.1/. Тези вземания произтичат от договори за заем и договори за
допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти със закъснение
на погасителните вноски по тях /т.2.1.3./. Моментът на потвърждаване на
получаването на месечния опис от цедента се счита за настъпване на прехвърлителния
ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне; като след получаване на
пълния размер на покупната цена, цедентът се задължава да предостави на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне, според чл.99 ал.3 от ЗЗД, като формата и съдържанието на документа на потвърждението се съгласува
между страните и представлява приложението № 3 към договора за цесия /т.4.1./. Цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на уведомлението до
длъжник се съгласува между страните и представлява приложение № 2 към рамковия
договор /т.4.4./. В същата разпоредба е уговорено, цедентът да предостави на
цесионера пълномощно във формата на приложение № 5, по силата на което да
извърши уведомяването – по всяко регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от
датата на прехвърляне.
По делото се представи извлечение от Приложение № 1/08.04.2016
г. към рамковия договор за цесия, в което под № 163 е индивидуализиран като длъжник ответникът по договор № 1161-10118890 от
31.10.2015 г. с отпусната главница от 700 лв., договорна лихва от
90,81 лв., общо дължимо по кредита 1 300,76 лв., остатък от главница
535,17 лв., остатък от лихва 49,24 лв., общо дължимо към датата на продажбата
962,76 лв., дата на последно платената сума – 29.01.2016 г. От името на
продавача по цесията „Микро Кредит“ АД е представеното
по делото потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, без
номер и дата, с което е потвърдена извършената цесия по процесното приложение №
1. От името на това дружество е представеното по делото пълномощно, без номер и
дата, в полза на ищеца, който да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно
рамковия договор. До ответника е било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от ,,Агенция за
събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10118890 от 15.04.2016 г., на
основание процесното приложение № 1, като към същата дата задължението му
възлизало на сумата от общо 972,33 лв. Приложено е известие за доставяне -
обратна разписка, с клеймо от дата 12.05.2016 г., без да е оформено връчване и с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. До ответника е било изпратено и второ уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от ,,Агенция за
събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10118890 от 13.02.2018 г., на
основание процесното приложение № 1, като към същата дата задължението му
възлизало на сумата от общо 1 165,47 лв. Приложена е куриерска обратна
разписка към товарителница № 67668155, без да е оформено връчване и с
отбелязване, че и двата телефонни номера на ответника са грешни.
За цялостното изясняванена фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 22291/ 29.09.2017 г., изпратено по пощата на 28.09.2017 г., въз
основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2459/2017 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на процесните договор за заем и договор за допълнителни
услуги към първия, рамков договор за цесия и приложение № 1 към него. По това ч.гр.дело
е издадена заповед № 1278 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 02.10.2017 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите от:
- 538,17 лв. - главница
по договор за заем CrediHome № 1161-10118890/31.10.2015 г. и по договор за
допълнителни услуги към първия договор от същата дата;
- 49,24 лв. - договорна
лихва по договор за заем за периода 04.01.2016 г. - 06.06.2016 г.;
- 112,70 лв. - сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 04.01.2016 г.
- 06.06.2016 г.;
- 265,65 лв. -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 04.01.2016
г. - 06.06.2016 г.;
- 55,47 лв. - лихва за
забава по договор за заем от 05.01.2016 г. до 28.09.2018 г.;
- 35,91 лв. - лихва за
забава по договор за допълнителни услуги от 05.01.2016 г. до 28.09.2017 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2017 г. до изплащане на
вземането и направените по делото разноски от 25 лв. за платена държавна такса
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 09.02.2018
г. са дадени указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което
той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 4509/08.03.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
По категоричен начин по делото се установиха облигационните правоотношения, от
които ищецът черпи процесните си права. По искане за заем от 30.10.2015 г. от
ответника до „Микро Кредит“ АД, помежду им е сключен процесният договор за заем
CrediHome № 1161-10118890/ 31.10.2015 г. – с чиста заемна сума от 700 лв., обща сума
за погасяване 790,81 лв., при 31 броя седмични вноски в периода 09.11.2015 г. –
06.06.2016 г., всяка на стойност 25,51 лв., с дата на първото плащане
09.11.2015 г., с ГПР 49,82% и фискиран лихвен процент 40,64%, с погасителен
план и ОУ към договора. Помежду им е сключен същия ден и втори договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №
1161-10118890/31.10.2015 г. – за пакет от допълнителни услуги „Преференциално
обслужване” за срок от 31 седмици, с вноска от 4,90 лв., както и застраховка
защита пакет „Премиум живот” за срок от 31 седмици, с вноска от 11,55 лв., със застрахователна
полица за застраховка „Защита” № МС320141161-10118890, със застраховател ЗК
„Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД и застраховано
лице – ответникът в настоящото производство, със застрахователна премия от
358,05 лв. със срок от 31 седмици. Вземането по договорите е било валидно
цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1/08.04.2016 г. към рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г., в което под №
163 е индивидуализиран като длъжник ответникът по договор №
1161-10118890 от 31.10.2015 г. с отпусната главница
от 700 лв., договорна лихва от 90,81 лв., общо дължимо по кредита 1 300,76
лв., остатък от главница 535,17 лв., остатък от лихва 49,24 лв., общо дължимо
към датата на продажбата 962,76 лв., дата на последно платената сума –
29.01.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова
уведомяване в случая не се установява, както към датата на подаване заявлението
по чл.410 от ГПК, така и до приключването на устните състезания в настоящото
производство. С процесния договор за цесия, цесионерът се е задължил от името
на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
цесията, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува
между страните и представлява приложение № 2 към рамковия договор, въз основа
на предоставено му пълномощно във формата на приложение № 5 - в рамките на 6
месеца от датата на прехвърляне. Ищецът не представи по делото доказателства,
да са били съобразени уговорените форма и съдържание на уведомлението до
ответника. Установи се, че уведомления до ответника за цесията не е изпращал
продавачът по този договор, а ищцовото дружество, като купувач, за което той е
бил надлежно упълномощен. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства
за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК). Но за да има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за
нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, такова
обстоятелство не е налице, нито към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към приключване на
устните състезания по делото. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания от ищеца, едното с
дата от 15.04.2016 г., а другото с дата непосредствено преди предявяване на
иска 13.02.2018 г. Нито едно от тях обаче не е достигнало до знанието на
ответника, като и двете писма са върнати като непотърсени, респ. недоставени. За неоснователен съдът счита алтернативния довод на ищеца,
че длъжникът бил
уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за
надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на уведомлението в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане
следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от
исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда
на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие, по смисъла на чл.99 ал.4
от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било
връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия
не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията,
произтичащи от процесния договор за заем и от договора за допълнителни услуги
към него, в полза на цесионера – ищцовото дружество.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан
и като такъв, съдът следва да го отхвърли изцяло, без да е необходимо да се разглеждат по същество и останалите
множество възражения на ответника, чрез особения му представител.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от
управителите Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов; против О.О.М. с ЕГН ********** *** – да се приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на
ищеца сумите, както следва:
- 535,17 лв. - главница по договор за заем CrediHome № 1161-10118890/ 31.10.2015
г.;
- 49,24 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 04.01.2016 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 06.06.2016 г. /падеж на
последната погасителна вноска/;
- 112,70 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 04.01.2016 г. /падеж на първата неплатена вноска/ -
06.06.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 265,65 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 04.01.2016 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 06.06.2016 г.
/падеж на последната погасителна вноска/;
- 55,47 лв. - лихва за забава по договор за заем от 05.01.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 35,91 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от
05.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
както
и законната лихва върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане; които суми били
дължими по договор за заем CrediHome № 1161-10118890/31.10.2015 г. и по договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10118890/31.10.2015 г., двата
сключени между ответника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК
*********; вземанията по които са цедирани от посоченото дружество на ищеца с Приложение
№ 1/08.04.2016 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.; за които суми е издадена заповед № 1278 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2017 г. по ч.гр.дело
№ 2459/2017 г. на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.