Решение по дело №526/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8372
Дата: 12 декември 2017 г. (в сила от 4 юни 2018 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20171100100526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2017 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

12.12.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 16.11.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 526/17г. и констатира следното:

Предявени са искове от В. М. против ЗК „О.– К.Б.“ КЧТ с правно основание чл. 432 от КЗ за сумите 180 000 лева и 957, 41 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 30.05.16г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 30.05.16г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на ищцата. Произшествието е причинено от А. И.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на А. И./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – А. И. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсените обезщетения. Отделно от това – страните не спорят /а този факт е и удостоверен по делото с писмени доказателства/, че – ответникът вече е изплатил на ищцата /извън-съдебно/ сума в размер на общо 50 000 лева /обезщетение за претърпените от инцидента неимуществени вреди/. Посоченото обстоятелство на практика представлява признаване на иска за неимуществени вреди по – основание.

Искът за неимуществени вреди е основателен – до размера на сумата 30 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищцата физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалата и перспективата за лечението й/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/. Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищцата е претърпяла и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалата и наличието на доказателства за съпричиняване на процесния вредоносен резултат /констатациите на приетата по делото техническа експертиза, в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание дават основание да се направи извод, че ищцата е имала фактическа, обективна възможност да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка, да предприеме действия, ако не за избягване на инцидента, то поне за ограничаване на вредоносните последици от същия/. На последно място – председателят на състава съобразява и размера на вече изплатеното на ищцата /извън-съдебно/ обезщетение от застрахователя.

Искът за имуществени вреди е основателен – изцяло:

Тази претенция е удостоверена по делото с писмени доказателства /които председателят на състава съобразява и в контекста на констатациите на приетата по делото медицинска експертиза/. Действително – т. нар „избор на екип“ в съответното медицинско заведение – не е задължителен за пациента. Известен е обаче фактът, че тази практика се прилага от медицинските заведения в преобладаващият процент от провежданите лечения /т.е. същата е трайно наложена, установена в медицинската дейност/. С оглед това – правото на ищцата да претендира този разход /под формата на обезщетение за имуществени вреди/ не следва да бъде отричан /принципно/.

Основателен е и акцесорният иск:

На ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху горните главници в хипотезата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ, считано от 14.12.16г. /когато е изтекъл срокът по цитирания текст от закона, започнал да тече на 14.09.16г. – когато застрахователят е бил сезиран в хипотезата на чл. 380 от КЗ/.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА ЗК „О.– К.Б.“ КЧТ да плати на В.С.М. ЕГН ********** сумите 30 000 лева и 957, 41 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ и законната лихва върху тези суми от 14.12.16г. до цялостното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лева, а акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за периода до 14.12.16г.

ОСЪЖДА В.С.М. да плати на ЗК „О.– К.Б.“ КЧТ – 250 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

ОСЪЖДА ЗК „О.– К.Б.“ КЧТ да плати на адвокат Николова – 1 460 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА ЗК „О.– К.Б.“ КЧТ да плати на СГС – 1 238 лева държавна такса и – 51 лева съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Присъдените с настоящото решение суми са платими по конкретно посочените от страните банкови сметки.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: