О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
12.06. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 816 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу А.М.А., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати неустойка.
Исковете са допустими – налице е интерес от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на първия съединен иск.
Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за мобилни услуги от 08.12.2015 год.;
2.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 08.12.2015 год.;
3.
Фактура № **********/10.03.2016 год.;
4.
Фактура № **********/10.04.2016 год. ,
5.
Фактура № **********/10.06.2016 год.,
6.
Общи условия на
Теленор България ЕАД от 30.04.2016 год.,
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 3059/2017 год. на РС
– Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, адв. П. П., МАК, счита исковете за допустими, но
неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер.
Оспорването е бланкетно.
Доказателствени искания от ответната страна:
няма
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 3050/2017 год. на РС – Лом.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г.,
САК, срещу А.М.А., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати неустойка.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за мобилни услуги от 08.12.2015 год.;
2.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 08.12.2015 год.;
3.
Фактура № **********/10.03.2016 год.;
4.
Фактура № **********/10.04.2016 год. ,
5.
Фактура № **********/10.06.2016 год.,
6.
Общи условия на
Теленор България ЕАД от 30.04.2016 год.,
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 3059/2017 год. на РС – Лом
ПРИЕМА писменият отговор на ответнинка.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 11.07.2019
г. от 10,00 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
- чл. 79 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника, с абонатен номер при Оператора
№ *********, е бил сключен и валидно е действал Договор за мобилни услуги за
мобилен № 0892 988 978 от дата 08.12.2015 год., за срок от 24 месеца, по
програма Резерв Стандарт.
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал под абонатен № *********.
Издадени са:
1.
Фактура № **********/10.03.2016 год., за отчетен период на потребление 10.02
-09.03.2016 год., на стойност 93,34 лв. и срок за плащане – 25.03.2016 год.,
2.
Фактура № **********/10.04.2016 год., за отчетен период 10.03.-09.04.2016
год., на стойност 16,51 лв. и назеплатен баланс от предходен период, или общо
79,78 лв., със срок за плащане – 25.04.2016 год.
След извършена корекция на дълга е останало незаплатено
задължение в размер на 75,94 лв.
Начислено е и обезщетение за неизпълнение, на осн. т. 11
от Договора.
Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство
е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение,
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за
заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да
претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане
на ищеца, в размер на 75,94 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
Иска се също, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 648,53 лв.,
представляваща начислена договорна неустойка по договор за абонатен
номер № *********.
Иска се също ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 77,49 лв., представляваща незаплатените лизингови
вноски по договор за абонатен номер № *********
Претендират се и направените разноски по водене на
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, адв. П. П., МАК, счита исковете за допустими, но
неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер.
Предвид становището на ответника, съдът приема, че между страните са спорни всички изложени в исковата молба фактически твърдения. Няма
признати фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенциите си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение.
На ищеца да се ввръчи и препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: