РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300500942 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.53
ал.2 изр.1 от ЗКИР.
Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение №
260006/08.02.2021г. по гр.д.№ 330/2018г. по описа на Районен съд –
Първомай, II състав,
съответно от И. Г. Р. , ЕГН- **********, с адрес: *********, чрез
адв.С.Б., в частта, с която са -
отхвърлени исковете против П. Г. Ц. , ЕГН – **********, гр.
*************, за заснемането на реални части, обозначени съответно между
точките ЕСТДЕ и СПОТС /в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена
от **********, и представляваща неразделна част от решението/ от УПИ VІ-
49 в кв. 7 по регулационния план на с. *********, от 1989 г., находящ се в
същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48,
УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50;
1
отхвърлени исковете против Община – Първомай за
заснемането на реална част, обозначена между точките ЗМНПЗ /Скица изх.
№ 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, *********, и
представляваща неразделна част от решението/ от УПИ VІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на ************, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48, УПИ
ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50.
отхвърлени исковете против П. Г. Ц. , ЕГН: **********, с адрес:
гр. ************, за признаване на установено, че е собственик на реална
част, обозначена между точките АЖДРА /в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л.
37), издадена от Кметство, **********, и представляваща неразделна част от
решението/, от УПИ ХІІ-49 в кв. 7 по регулационния план на
**************, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1
290 кв. м. и граници: УПИ VІ-49, УПИ ХІІІ-49, улица, УПИ ХІ-51 и УПИ
VІІІ-50, която е заснета като част от УПИ VІІІ-50 в кв. 7 по регулационния
план на с. *********, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ
от 1 140 кв. м. и граници: УПИ VІІ-50, УПИ VІ-49, УПИ ХІІ-49 и УПИ ХІ-
51;
отхвърлени исковете против В. Г. Р. , ЕГН- **********, с адрес-
гр. ***********, за признаване на установено, че е собственик на реални
части, обозначени съответно между точките ДЛКРД и КЛГВК /в Скица изх.
№ 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, ***********, и
представляваща неразделна част от решение/, съответно от УПИ ХІІ-49 в кв.
7 по регулационния план на **********, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ VІ-49, УПИ ХІІІ-49,
улица, УПИ ХІ-51 и УПИ VІІІ-50, и от УПИ ХІІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на с. *************, от 1989 г., с площ от 1 420 кв. м. и
граници: УПИ VІ-49, УПИ V-48, УПИ № І-кметство, читалище и здравна
служба, улица и УПИ ХІІ-49, които са заснети като част от УПИ VІ-49 в
кв. 7 по регулационния план на ************, от 1989 г., находящ се в
същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48,
УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50;
както и в частта, с която е осъден да заплати на Община
Първомай, ЕИК- *********, сумата от 100 лв. – съдебно-деловодни
2
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
съответно от Община – Първомай, ЕИК- *********,
представлявана от ***********чрез юрк. П.П., в частта, с която е признато за
установено, че И. Г. Р. , ЕГН: **********, с адрес: ************, е
собственик на ½ ид. ч. от реална част, обозначена между точките ЗМНПЗ
/в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, ************,
и представляваща неразделна част от решение/, от УПИ VІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на ************, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48, УПИ
ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50,
както и в частта, с която е осъдена да заплати на И. Г. Р. сумата
83,35 лв. за направени съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
И. Г. Р. моли да бъде отменено решението в обжалваните части и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените
искове.
Община – Първомай моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли
изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна П. Г. Ц., ЕГН- **********, с адрес- гр.
***********, не депозира писмен отговор по въззивната жалба, не се яви
лично, нито изпрати процесуален представител в проведените съдебни
заседания по въззивното дело.
Въззиваемата страна В. Г. Р., ЕГН- **********, с адрес-
***********, също не депозира писмен отговор по въззивната жалба. В
съдебно заседание на 31.05.2021г. се явява лично и заяви, че няма конкретно
становище за изразяване по делото /протокол – на л.70/.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбите и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Първомай от И. Г. Р. е заведена искова молба,
ведно с уточнителни молби, неразделна част към нея, с която прави
3
искане да бъде признато за установено
по отношение на ответника П. Г. Ц., че е собственик
-на реална част с площ от 80 кв. м., обозначена между точките
АЖДРА в приложената към исковата молба скица, от УПИ ХІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на *************, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ VІ-49, УПИ ХІІІ-49,
улица, УПИ ХІ-51 и УПИ VІІІ-50, която е погрешно заснета като част от
УПИ VІІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на ************, от 1989 г.,
находящ се в същото населено място, с площ от 1 140 кв. м. и граници: УПИ
VІІ-50, УПИ VІ-49, УПИ ХІІ-49 и УПИ ХІ-51;
-на ½ ид. ч. от реална част с площ от 65 кв. м., обозначена между
точките ЕСТДЕ в приложената към исковата молба скица, от УПИ VІ-49 в
кв. 7 по регулационния план на **************, от 1989 г., находящ се в
същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48,
УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50, която е погрешно
заснета като част от УПИ VІІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на
************, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1
140 кв. м. и граници: УПИ VІІ-50, УПИ VІ-49, УПИ ХІІ-49 и УПИ ХІ-51;
-на ½ ид. ч. от реална част с площ от 190 кв. м., обозначена
между точките СПОТС в приложената към исковата молба скица, от УПИ
VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на ************, от 1989 г., находящ се
в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48,
УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50, която е погрешно
заснета като част от УПИ VІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на
************, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1
860 кв. м. и граници: УПИ VІ-49, УПИ VІІІ-50 и две улици;
по отношение на ответника В. Г. Р., че е собственик на
-реална част с площ от 20 кв. м., обозначена между точките
ДЛКРД в приложената към исковата молба скица, от УПИ ХІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на ************, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ VІ-49, УПИ № ХІІІ-
49, улица, УПИ ХІ-51 и УПИ VІІІ-50, която е погрешно заснета като част от
УПИ VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на ***********, от 1989 г.,
4
находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица,
УПИ V-48, УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50;
-реална част с площ от 100 кв. м., обозначена между точките
КЛГВК в приложената към исковата молба скица, от УПИ ХІІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на ***********, от 1989 г., с площ от 1 420 кв. м. и
граници: УПИ VІ-49, УПИ V-48, УПИ № І, улица и УПИ ХІІ-49, която е
погрешно заснета като част от УПИ VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на
************, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1
370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48, УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ
VІІІ-50 и УПИ VІІ-50;
по отношение на ответника Община Първомай, че е собственик
на ½ ид. ч. от реална част с площ от 145 кв. м., обозначена между точките
ЗМНПЗ в приложената към исковата молба скица, от УПИ VІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на *************, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48, УПИ
ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50, която е погрешно заснета
като част от улица по източната граница на кв. 7 по регулационния план на
***********, от 1989 г.
С исковата молба, ведно с уточнителни молби неразделна част
към нея, се излагат фактически твърдения, че по силата на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт №
************ г. по описа на Районен съд – Първомай, И. Г. Р. /дядо/ е продал
признатото му с Нотариален акт № ********* от 12.02.1979 г. по описа на
Районен съд – Първомай право на собственост върху празно дворно място с
площ от 1 300 кв. м., находящо се в **********, съставляващо парцел VІ, пл.
№ 95 в кв. 27 по плана на същото село от 1936 г., на своята внучка в лицето
на ответницата В. Г. Р. и на снаха си Б. Н. Р., в качеството на единствен
наследник на която се легитимирал ищецът.
С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***********по описа
на Районен съд – Първомай, И. Г. Р. /дядо/ е прехвърлил на ищеца също с
имената И. Г. Р. /внук/ съгласно Нотариален акт № ***********г. по описа на
Районен съд – Първомай собственото си, дворно място от 2 500 кв. м.,
находящо се в **********, съставляващо парцел ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 по
5
плана на селото от 1936 г., при граници: улица, училищен двор, Е. И. Н. и Б.
Н. Р., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки.
С одобрен през 1989 г. регулационен план на ***********,
действащ и понастоящем, за парцел ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 по плана на
населеното място от 1936 г. били отредени УПИ ХІІІ-49 и УПИ ХІІ-49 в кв.
7, а за парцел VІ, пл. № 95 от кв. 27 по плана от 1936 г. – УПИ VІ-49 в кв. 7,
като за разширяване на улица се предвиждало изместване на източната
регулационна линия за целия квартал и вътрешната регулационна линия
между УПИ № № ХІІІ-49 и ХІІ-49, от една страна, и УПИ VІ-49 и VІІІ-50, от
друга, от изток на запад с около 5, 5 метра, а на южната регулационна линия
на УПИ VІ-49, граничеща с УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50 – от юг на север, така,
че:
1). две части от УПИ ХІІ-49 с площ съответно от 80 кв. м. и 20
кв. м., означени в гореспоменатата скица между точките съответно АЖДРА и
ДЛКРД, били придадени съответно към притежавания от ответника П.Ц.
УПИ VІІІ-50 и съсобствения на ищеца и ответницата В.Р. УПИ VІ-49;
2). три части от последния с площ съответно от 65 кв. м., 190 кв.
м. и 145 кв. м., заключени, съобразно работната скица, между точките
съответно ЕСТДЕ, СПОТС и ЗМНПЗ, били присъединени съответно към
УПИ VІІІ-50, УПИ VІІ-50, принадлежащ на ответника П.Ц., и улица по
източния контур на кв. 7 – собственост на Община Първомай;
3) част от УПИ ХІІІ-49 с площ от 100 кв. м., очертана между
точките КЛГВК, попадала в УПИ VІ-49.
Според ищеца визираните регулационни изменения не са
приложени, доколкото процедура за отчуждаване на отнетите от имотите
участъци за обществени нужди по построяване на улици не е провеждана и на
ощетените собственици не са изплатени полагащите им се обезщетения,
поради което отразяват погрешно действителния обем и граници на правото
на собственост на страните, меродавно обективирани в плана от 1936 г.
Ответникът П. Г. Ц. не е депозирал Писмен отговор по чл.131 от
ГПК, явил се и лично по делото и е оспорил исковете.
Ответникът В. Г. Р. не е депозирала Писмен отговор по чл.131 от
ГПК, явила се е лично по делото, но не е изразила конкретно становище по
6
исковете.
Ответникът Община – Първомай, е депозирал Писмен отговор по
чл.131 от ГПК с вх. № 1386/05.03.2019 г., с който застъпва становище за
неоснователност на иска изцяло и моли за отхвърлянето му. Сочи, че с
действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД-22-12/1989 г. на
Кмета на Община Първомай, който е влязъл в сила и е приложен, не се
отнема част от УПИ № VІ-49 за улица, тъй като местоположението на
последната по двата плана съвпада. Същата се явявала крайна регулация на
населеното място, поради което по отношение на нея липсвал технически
вариант за промяна на плана дори и при постановяване на решение за
уважаване на предявената претенция.
Към Писмения отговор Община – Първомай прилага извадка от
двата плана от 1936г. и 1989г. на ************.
В хода на производството по искане на ищеца е допусната СТЕ,
която е изпълнена от назначеното от съда в.л. инж.В.Г. и приета по делото.
Районният съд, за да постанови решението излага основни
съображения. При проследяване на база приобщените скици, изработени от
Общинска администрация – Първомай, и изслушаната експертиза на в.л.
инж.Г., се е изяснило, че устройството на територията в ******** е
регламентирано с подробни кадастрално-регулационни планове, одобрени
през 1936 г. и 1989 г. при режима съответно на Закона за благоустройството
на населените места в Княжество България (ЗБНМКБ, обн., ДВ, бр. 67 от
1905 г., и отм., ДВ, бр. 117 от 31.05.1941 г.) и Закона за териториално и
селищно устройство (ЗТСУ, обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от
01.06.1973 г.), отменен с § 20, ал. 1 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ
(обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.). С ал. 1, изр. 1 от
цитирания параграф ЗУТ запазва действието на заварените от него общи и
подробни градоустройствени планове. При уредбата на ЗБНМКБ (отм.) и
ЗТСУ (отм.) в меродавната му към 1989 г. редакция от ДВ, бр. 14 от
19.02.1988 г., правото на собственост върху дворищнорегулационните
парцели за жилищно и вилно строителство, които се образуват с
дворищнорегулационните планове, следва това върху урегулираните с тях
имоти. От момента на влизането си в сила дворищната регулация произвежда
непосредствен отчуждителен ефект, като частите от дворните места,
7
придадени към съседен парцел, се придобиват от неговия притежател, а
предвиденото парично или имотно обезщетяване поражда единствено
облигационни правоотношения между собствениците. С ТР № 3/15.07.1993 г.
по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС, чиито постановки са важими относно
благоустрояването по ЗТСУ (отм.) и преди действащото законодателство
/Решение № 200/11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., г. о./,
регулацията получава значение на безусловен придобивен способ от
момента на прилагането й, тъй като, съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ
/отм./, дотогава при евентуалното й изменение предвидените с нея
отчуждения отпадат с обратна сила и се изхожда от предхождащото я
положение на имотите.
Затова понятието е относимо към вярната имотна основа, при
която следва да се изработи новият дворищнорегулационен план и която ще
съвпадне с този предшестващ го, по отношение на който е настъпила
трансформация на регулационните линии в имотни граници по регламента на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./. Разпоредбите свързват стабилизирането
на отчуждителните последици с различни изходни предпоставки в
зависимост от причините за регулационното изменение. Съгл. чл. 33, ал. 2 от
ЗТСУ /отм./, когато то се предприема в случаите на чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗТСУ /отм./ – в обществен интерес във връзка с цели и нужди на
градоустройството или понеже не е осигурена възможност за целесъобразно
застрояване по действащите строителни и технически правила, норми и
нормативи за архитектурно-градоустройствените изисквания, т. е. по
съображения за техническа и стопанска целесъобразност поради възникнали
впоследствие нови нужди и обстоятелства, парцелните очертания се приемат
за имотни, ако до датата на откриване на производството за промяната:
1/. придадените имоти са били заети по законния ред чрез
доброволно отстъпване по реда на чл. 111 от ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във
владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за
собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за
обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134,
ал. 3 ЗТСУ (отм.)
2/. дължимото за тях обезщетение е било изплатено при
условията на ППЗТСУ /отм./.
8
С правната уредба ЗУТ зачита като имотни регулационните
граници по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни
планове, а с § 6, ал. 2, изр. 1 от преходните си разпоредби предоставя
възможност заварените от него, но неприложени да бъдат приложени по
досегашния ред в 6-месечен срок, след изтичането на който настъпват
последствията по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ – автоматично прекратяване на
отчуждителното им действие без необходимост от провеждане на
административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 /сега ал. 2/ от ПР на ЗУТ /в ТР
№ 3/28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК/. Правото на собственост върху
дворищнорегулационен парцел с неуредени сметки по регулация се
преобразува в право на собственост върху поземления имот, за който е
отреден, а придадените части се връщат на бившите собственици.
Районният съд посочва, че с актуалния регулационен план на
********, утвърден със Заповед № РД-22-12/15.02.1989 г. и коригиран със
Заповед № РД-15-69/16.02.1998 г. /на л.79/ на Кмета на Община Първомай за
парцел VІ, пл. № 95 в кв. 27 с площ от 1 300 кв. м. по първия и отменен план
от 1936 г., е предвидено-
за жилищно строителство парцел (УПИ) VІ-49 в кв. 7 с площ
от 1 370 кв. м. и граници: УПИ VІІ-50, УПИ VІІІ-50, УПИ ХІІ-49, УПИ ХІІІ-
49, УПИ V-48 и улица с о. т. 34-18, чието местоположение съвпада с това (о.
т. 45-32) по предходния план и която на терен съществува като черен селски
път;
от парцел ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 с площ от 2 500 кв. м. по плана от
1936 г. са обособени за жилищно строителство в кв. 7 парцел УПИ ХІІІ-49 с
площ от 1 420 кв. м. и граници: улица, УПИ І-кметство, читалище и здравна
служба, УПИ V-48, УПИ VІ-49 и УПИ ХІІ-49, с площ от 1 290 кв. м. и
граници: улица, УПИ ХІІІ-49, УПИ № VІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ ХІ-51;
а от парцел VІІ, пл. № 95 по плана от 1936 г. са формирани
парцели (УПИ) VІІІ-50 и VІІ-50, които по данни от Удостоверения изх. № №
********** (л. 53) и ********** (л. 54)/19.12.2018 г. за данъчна оценка по чл.
264, ал. 1 от ДОПК, издадени от Община Първомай, са с площ съответно от 1
070 кв. м. и 1 930 кв. м. и са данъчно декларирани като притежание на
ответника П. Г. Ц.
С изработената от вещото лице инж. Г. комбинирана скица се
9
показва, че вътрешната регулационна линия между парцели (УПИ) ХІІІ и
ХІІ-49, от една страна, и парцели (УПИ) VІ-49 и VІІІ-50, от друга, която
ищецът е изобразил в представената работна скица (л. 37) между точките
АБРКВ и която некоректно сочи като минаваща по точките ЖЕДЛГ, изцяло
съвпада с имотната по предходния план.
В тази връзка, Районният съд аргументира, че независимо дали
сегашната дворищна регулация е приложена, твърдяното в исковата молба
изместване на обсъжданата граница от изток на запад никога не е
осъществявано. Обосновава се извод, че частите, обозначени в работната
скица (л. 37) между точките АЖДРА, ДЛКРД и КЛГВК, не са принадлежали
към ищцовия парцел ІІІ, пл. № 95 по плана от 1936 г. или към някой от
отредените за него парцели (УПИ) ХІІІ-49 и ХІІ-49 в кв. 7 по действащия
план, поради което исковите претенции досежно тях подлежат на отхвърляне.
Според плана от 1989 г. в очертанията на парцел (УПИ) VІ-49,
съсобствен в равни дялове между ищеца и ответницата В. Г. Р., е включена
територията на парцел VІ, пл. № 95, и придадени части от съседни от север и
юг терени, като от разположения южно бивш парцел VІІ, пл. № 95, е отнет
участък, защрихован в комбинираната експертна скица (л. 126) с жълт цвят
между точките ЗЛКИЗ, а в работната скица (л. 37) – между точките ЕПОДЕ.
На изток парцелът е разширен с ивица, попадаща в улица с о. т. 45-32,
изобразена в работната скица (л. 37) между точките ЗМНПЗ. Районният съд
налага извод, че последно споменатата зона е предназначена за улица, но
при уредбата на ЗТСУ /отм./ отреждането на имотите със ЗРП за обществени
мероприятия само по себе си не води до отчуждаването им, което предполага
провеждане на специално нормативно закрепено административно
производство / Решение № 227/28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 735/2009 г., I
г. о./. Доказателства за протичане на такова не са били ангажирани от
ответника Община Първомай, който с оглед процесуалната си позиция по
оспорване на иска носи тежестта да установи твърдението си за прилагане на
уличната регулация /Решение № 122/06.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г., І г.
о/. Противното важи само за дворищната, чийто вещен ефект е стабилизиран
преди влизането на ЗУТ в сила и се зачита от него съгласно § 6, ал. 1 от
преходните му разпоредби и който ищецът вероятно поради заблуда отричал.
Макар да не е изследвано конкретното проявление на предпоставките на чл.
10
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), с извънсъдебните удостоверителни изявления
на Общинска администрация – Първомай в Скици № № 594/22.06.2018 г. /л.
14/ и 584/20.06.2018 г. /л. 15/, както и в хода на процеса, ответната община е
признала неизгодното за нея обстоятелство, че по отношение на УПИ VІ-49
дворищнорегулационният план от 1989 г. е приложен, поради което ищеца е
притежател на ½ ид. част от реалните части, маркирани в работната скица (л.
37) между буквите ЕСТДЕ, СПОТС и ЗМНПЗ, но доколкото са съвсем
вярно отразени в съвременните пространствени предели на имота, исковете
относно погрешното им заснемане към съседни обекти са неоснователни.
С подадените въззивни жалби И. Г. Р. и Община – Първомай са
останали недоволни от направените правни изводи с атакуваното решение и
намират същото за неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части.
И. Г. Р. възразява по-конкретно, че изместванията на границите, за
които твърди в исковата молба, могат да се видят само при сравнения с
оригиналния кадастрален план от 1936г., защото са невярни копията,
предадени от Община – Първомай на вещото лице за изготвяне на
експертизата. Поддържа, че в Община – Първомай има друг, оригинален
работен план от 1936г. Счита също така, че вещото лице не е направилно
замерване на место, за да установи местоположението на оградите.
Община – Първомай възразява, от своя страна, че от събраните
доказателства по делото ищецът И. Г. Р. не е установил да е собственик на ½
ид. част от реална част, обозначена между точките ЗМНПЗ /в Скица изх. №
32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, *********, и представляваща
неразделна част от решение/, от УПИ VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на
***********, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1
370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48, УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ
VІІІ-50 и УПИ VІІ-50. Счита, че не са налице основания за признаване на
право на собственост. Възразява също, че са необосновани оплакванията на
Р., че в Община – Първомай се укрива „друг, оригинален работен план от
1936г.“ и който не бил предаден на вещото лице, за да изготви експертиза.
По искания на жалбоподателите И. Г. Р. и Община – Първомай,
направено с въззивните жалби, съдът допусна Допълнителна СТЕ с
формулирани от тях доизясняващи подробни въпроси към същото вещо лице
инж.Г.. Експертизата бе приета в съд. заседание на 22.11.2021г. и съдът я
11
намира за компетентно изготвена.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно
чл.51 ал.2 от ЗКИР - Кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: т.2 –
непълноти и грешки.
1/.Относно въззивната жалба на И. Г. Р. в частта, с която са
отхвърлени исковете -
относно площта, обозначена съответно между точките АЖДРА /в
Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37) , която вместо като част от УПИ ХІІ-49
в кв. 7 по регулационния план на ***********, от 1989 г., била неправилно
заснета като част от УПИ VІІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на
**********, от 1989 г. /собственост на П. Г. Ц./, и -
относно площите, обозначени съответно между точките ДЛКРД и
КЛГВК /в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), които неправилно били са
заснети като част от УПИ VІ-49, който е собственост в размер на ½ ид.ч.
на сестра му В. Г. Р. вместо като част съответно от УПИ ХІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на ********, от 1989 г., и като част от УПИ ХІІІ-49 в кв.
7 по регулационния план на *********, от 1989 г.
Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя, че има и друг
работен план, която Община –Първомай укрива и не го предоставя на вещото
лице, са необосновани. От разпита на вещото лице инж. Г. се разбира, че е
посетил на място Община – Първомай и длъжностните лица са му
отговорили, че това е единственият план при тях и това е работното копие,
което е ползвано през годините. От друга страна, жалбоподателят не
разполага с някакво различно копие от плана, с което чрез представянето му
делото да внесе съмнение, че действително има и друг план с различни
12
очертания на процесните имоти. Според изявлението му в съд. заседание на
22.11.2021г. той лично някога бил работил с този друг различен план, но
копие не бил запазил тогава за себе си и затова сега не може да го приложи.
Отправил питане към други служители, работили някога в този период, но те
не могли да му съдействат.
От приетото Основно и Допълнително заключение на СТЕ с в.л.
инж. Г. се констатира, след извършено обследване на двата плана, че
регулационната линия от 1936г. съвпада напълно с кадастралната и
регулационна линия по плана от 1989г., тоест никога не е имало каквото и да
било изместване на границата на изток /към УПИ VІІІ-50 и към УПИ VІ-49/.
Вещото лице е онагледило отново заключението си и с изработена повторна
Комбинирана скица /л.95 по възз.гр.д.№ 942/21г./. Резултатът при сравняване
на границите при двете заключения е един и същи.
2/.Относно въззивната жалба на И. Г. Р. против решението в
частта, с която са отхвърлени исковете против Община – Първомай относно
площите, обозначени съответно между точките обозначена между точките
ЗМНПЗ /Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство,
**********, и представляваща неразделна част от решението/ от УПИ VІ-49
в кв. 7 по РП на **********, от 1989 г.
Съобразно приложените по делото нотариални актове, както и от
представената по делото издадена Скица от Община –Първомай за УПИ VI –
49 /на л.14/, Районният съд е направил правилни изводи, че се установява, че
жалбоподателят се легитимира като съсобственик на УПИ VI-49, заедно със
своята сестра В.Р., включително и на процесната площ, за по ½ ид.ч. Тази
процесна площ е очертана от вещото лице в скица по букви ЗМНПЗ в Скица
изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), в първата изготвена Комбинирана скица /на
л.126/ и във втората изготвена Комбинирана скица /на л.95 по възз.гр.д.№
942/21г./. Според експерта, ПИ № 95 по отменения план от 1936 г. на
*******, преминава през улица с о.т. 45932 в съседен кв.28, който квартал,
намиращ се в края на населеното място е останал извън регулацията на
**********/заличен/ и е бил оставен като земеделска земя, част от КВС.
Улицата е била предвидена както по стария, така и по действащия
регулационен план, одобрен със Заповед № РД-22-12/1989г. на кмета на
Община – Първомай. Очертанията са правилно изпълнени, съответстват на
13
плана, поради което и искът е отхвърлен в частта откъм претенцията, че е
налице грешно заснемане на тази площ.
3. Относно въззивната жалба на Община – Първомай против
решението, в частта, с която е признато за установено по отношение на нея,
че ищецът И. Г. Р. е собственик на ½ ид. ч. от реална част, обозначена
между точките ЗМНПЗ /в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37).
Неоснователно е възражението, че са неправилни изводите на
Районния съд относно въпроса дали е приложена регулацията. В издадената
Скица от Община –Първомай /на л.14/, е записано, че уличната и дворищната
регулация е приложена. От Община – Първомай не са ангажирани
доказателства, че е проведено административно производство по отчуждаване
на тази процесна площ и съответно да е бил определен размер на конкретна
цена за заплащане на собственика и да е налице в тази връзка влязъл в сила
индивидуален административен акт. Доказано се явява твърдението на ищеца,
че процедура за отчуждаване на отнетия от имота участък за обществени
нужди не е провеждана. От изготвените заключения на СТЕ се констатира, че
фактически на място е налице такава улица, която е отворена за преминаване
и в момента представлява черен път /приложена са и 4 бр. фотоснимки към
заключението по възз.гр.д.№ 942/21г., на л.36/. Вещото лице е установило, че
улицата по о.т. 45 -32 по плана на селото от 1936 г. съвпада с улицата по
осови т.34-18 по плана на селото от 1989г. Според въззивния съд, предвид
събраните доказателства по делото се установява, че действително е налице
предвиждане на участъка за улица, нещо повече - в случая тази улица /черен
път/ фактически винаги си е съществувала и е преминаваща и покрай
процесния имот. От правна страна, обаче, регулацията по отношение на тази
процесна площ от имота не е приложена, защото не е довършена процедурата
чрез реалното провеждане на отчуждително производство по разплащане и
затова тази площ е останала де юре в патримониума на ищеца. Вещото лице
инж.Г. в съдебно заседание на 22.11.2021г. /протокол – на л.103/, при защита
на експертизата при коментар на този въпрос също потвърди и негово
становище като експерт, че по плана липсват данни за тази регулация да е
приложена; уточнява, че като регулационно мероприятие и габарити, улицата
и в двата плана е една и съща. В тази насока е и съдебната практика, съгласно
Решение № 196/10.10.2014г. на ВКС – I г.о. по гр.д.№ 2362/2014г.,
14
постановено на осн. чл.290 от ГПК, кадастралният план представлява
заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не
действащ. Заснетите с него граници на имотите не определят
собствеността върху тях. От друга страна, имотите се индивидуализират чрез
актуалния им териториален статут, което при действащ ПУП или
регулационен план означава индивидуализация по него, включително
граници и площ.
Решението в обжалваните части се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждение. В останалата част решението е влязло в законна
сила.
Разноски.
Съобразно правния резултат на страните не се присъждат
разноски по делото и ще останат за тях така, както са ги направили.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260006/08.02.2021г. по гр.д.№
330/2018г. по описа на Районен съд – Първомай, II състав, в частта, с която
са отхвърлени, предявените от И. Г. Р. , ЕГН- **********, с адрес:
************, чрез адв.С.Б. исковете против П. Г. Ц. , ЕГН – **********,
**********, за заснемането на реални части, обозначени съответно между
точките ЕСТДЕ и СПОТС /в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена
от Кметство, *********, и представляваща неразделна част от решението/ от
УПИ VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на *********, от 1989 г., находящ
се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-
48, УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50; са отхвърлени
исковете против Община – Първомай, ЕИК- *********, за заснемането на
реална част, обозначена между точките ЗМНПЗ /Скица изх. № 32/22.04.1999
г. (л. 37), издадена от Кметство, ***********, и представляваща неразделна
част от решението/ от УПИ VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на
***********, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1
15
370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48, УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ
VІІІ-50 и УПИ VІІ-50; са отхвърлени исковете против П. Г. Ц. , ЕГН:
**********, с адрес: **********, за признаване на установено, че е
собственик на реална част, обозначена между точките АЖДРА /в Скица изх.
№ 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, ************, и
представляваща неразделна част от решението/, от УПИ ХІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на с********, от 1989 г., находящ се в същото населено
място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ VІ-49, УПИ ХІІІ-49, улица,
УПИ ХІ-51 и УПИ VІІІ-50, която е заснета като част от УПИ VІІІ-50 в кв. 7
по регулационния план на ************, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 140 кв. м. и граници: УПИ VІІ-50, УПИ VІ-49,
УПИ ХІІ-49 и УПИ ХІ-51; са отхвърлени исковете против В. Г. Р. , ЕГН-
**********, с адрес- гр. ***********“, за признаване на установено, че е
собственик на реални части, обозначени съответно между точките ДЛКРД и
КЛГВК /в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство,
************, и представляваща неразделна част от решение/, съответно от
УПИ ХІІ-49 в кв. 7 по регулационния план на ************, от 1989 г.,
находящ се в същото населено място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ
VІ-49, УПИ ХІІІ-49, улица, УПИ ХІ-51 и УПИ VІІІ-50, и от УПИ ХІІІ-49 в
кв. 7 по регулационния план на ***************, от 1989 г., с площ от 1 420
кв. м. и граници: УПИ VІ-49, УПИ V-48, УПИ № І-кметство, читалище и
здравна служба, улица и УПИ ХІІ-49, които са заснети като част от УПИ VІ-
49 в кв. 7 по регулационния план на **********, от 1989 г., находящ се в
същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица, УПИ V-48,
УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50; както и в частта, с
която е осъден да заплати на Община Първомай, ЕИК- *********, сумата от
100 лв. – съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Потвърждава Решение № 260006/08.02.2021г. по гр.д.№
330/2018г. по описа на Районен съд – Първомай, II състав, в частта, с която е
признато за установено по отношение на Община – Първомай, ЕИК-
*********, представлявана от ************, че И. Г. Р., ЕГН: **********, с
адрес: **************, е собственик на ½ ид. ч. от реална част, обозначена
16
между точките ЗМНПЗ /в Скица изх. № 32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от
Кметство, ************ и представляваща неразделна част от решение/, от
УПИ VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на ***********, от 1989 г.,
находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници: улица,
УПИ V-48, УПИ ХІІІ-49, УПИ ХІІ-49, УПИ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50, както и в
частта, с която е осъдена да заплати на И. Г. Р. сумата 83,35 лв. за направени
съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно на уважената част от
иска.
В останалата част решението е влязло в законна сила като
необжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17