№ 5231
гр. Варна, 28.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100502379 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№67804/23.08.2024г., подадена от ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67 А,
чрез юл. Л. срещу решение №2933/01.08.24г., постановено по гр.д.№4815/23г.
на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на М. П. М., ЕГН
********** сумата в размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляваща
неплатената част от обезщетение по застрахователна щета в размер на 675.95
лева, която сума е получена след приспадане на платената част 268.36 лева от
дължимо обезщетение в общ размер 944.31 лева за имуществени вреди на лек
автомобил „************“ с peг. № *******, собственост на М. М.,
настъпили от ПТП на 20.01.2023 г. в гр. Варна, ул.“******“, причинено от
водача на лек автомобил „**************“ с per. № ********, застрахован
при „Лев Инс“ АД към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата 20.00 лева, считано от подаване на молбата – 18.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва се извода на първоинстанционния съд
по делото да са доказани механизмът на произшествието и вината за
застрахования водач. Поддържа се, че произшествието е настъпило по вина на
ищеца, който паркирал автомобила си на разстояние по-малко от 5 метра от
кръстовището в обратна посока на движение, евентуално е налице
съпричиняване на вредите от негова страна. Поддържа се, че съдът не се е
произнесъл по своевременно въведеното възражение относно механизма на
произшествието. Съдът не е отчел и оспорването на приетата САТЕ. В
заключението се съдържа неяснота по отношение времето за възстановяване
1
на увреденото имущество, а оттам и относно необходимия нормочас труд.
Първоинстанционният съд необосновано не е зачел възражението за
овехтяване на увреденото имущество, с оглед годината на производство на
автомобила. Въз основа на тези оплаквания настоява за отмяна на решението
и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна М. П. М., чрез адв. А.
депозира писмен отговор. Намира, че размерът на присъденото обезщетение е
съответен на установените щети по автомобила. Възражението по отношение
механизма на събитието намира за преклудирано, като заявено едва с
подаването на въззивната жалба. Освен това, намира, че чрез заплащането, в
рамките на рекламационната процедура, на частично обезщетение
застрахователят конклундентно е признал релевирания механизъм.
Настоява за потвърждаване на решението.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса. Доказателствени искания не са релевирани.
Производството по делото е образувано и по частна жалба вх.
№88078/01.11.2024г., депозирана от ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67 А,
чрез юл. Л. срещу определение №11539/14.10.2024г. по гр.д.№4815/2023г., с
което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение
на постановеното по делото решение №2933/01.08.24г. в частта за разноските.
В жалбата се сочат оплаквания, че при произнасяне по молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът не е съобразил възражението за
прекомерност по отношение размера на адв. възнаграждение на насрещната
страна. При определяне на този размер намира, че следва да се отчетат ниския
материален интерес и провеждането на делото само в рамките на две съдебно
заседание. Акцентира, че размерите по Наредбата за размерите на
адвокатските възнаграждения са само ориентировъчни и не са задължителни
за съда. Отделно от това се позовава на липса на доказателства за реалното
заплащане на възнаграждението. Доколкото предоставената от адвоката
услуга е извън обхвата на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на ДДС, намира, че ДДС не се дължи. Въз основа на
изложеното настоява за отмяна на обжалваното определение и допускане на
изменение на решението съгласно молбата.
В срока по чл. 276,ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с
което обжалваното определение се намира за законосъобразно и се настоява за
неговото потвърждаване.
Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 248, ал.
3 от ГПК от процесуално легитимира на страна. По тази жалба съдът ще се
произнесе с крайния съдебен акт във въззивното производство.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
2
чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№67804/23.08.2024г.,
подадена от ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, чрез юл. Л. срещу
решение №2933/01.08.24г., постановено по гр.д.№4815/23г. на ВРС, с което
дружеството е осъдено да заплати на М. П. М., ЕГН ********** сумата в
размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляваща неплатената част от
обезщетение по застрахователна щета в размер на 675.95 лева, която сума е
получена след приспадане на платената част 268.36 лева от дължимо
обезщетение в общ размер 944.31 лева за имуществени вреди на лек
автомобил „************“ с peг. № *******, собственост на М. М.,
настъпили от ПТП на 20.01.2023 г. в гр.Варна, ул.“******“, причинено от
водача на лек автомобил „**************“ с per. № ********, застрахован
при „Лев Инс“ АД към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата 20.00 лева, считано от подаване на молбата – 18.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№88078/01.11.2024г.,
депозирана от ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, чрез юл. Л. срещу
определение №11539/14.10.2024г. по гр.д.№4815/2023г., с което е оставена без
уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по
делото решение №2933/01.08.24г. в частта за разноските.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.01.2025г. от 13.30 часа.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника ЗК“ Лев Инс“ АД, да посочи електронен
адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като й указва, че съдът
ползва ССЕВ(Система за сигурно електронно връчване на Министерство на
електронното управление), а пълномощник на страната може да поиска
връчване на съобщения през ЕПЕП( Единен портал за електронно правосъдие
на Република България) след като се регистрира като потребител и подаде
заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение в срок
до съдебно заседание, съдът ще оставя книжата за тази страна на
разположение по делото, без да ги връчва по друг начин.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4