РЕШЕНИЕ
№ 158
Плевен, 23.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, осми
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател:
Недялко И.
при секретар Милена Кръстева изслуша
докладваното от съдията Недялко И. адм. дело № 59 по
описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба на л.св. Д.И.И.,*** срещу Заповед Л-67/05.01.2023г. на Зам. главен
директор на ГДИН, с която лишеният от свобода се премества от ЗООТ гр. Белене в
ЗООТ към затвора гр. Варна за доизтърпяване на
наложеното наказание.
В жалбата посочва, че Д. И. желае да остане в ЗООТ гр.
Белене, тъй като му е подсигурена работа и скоро ще бъде назначен на щат, освен
това желае да изтърпи наказанието си при най- благоприятните за него условия
както предвижда ЗИНЗС. Моли за отмяна на заповедта.
На л. 12 по делото е представен писмен отговор по
жалбата, в който се посочва, че заповедта е законосъобразна и е в изпълнение на
издадената заповед на главния директор на ГДИН за разпределение на лишените от
свобода с оглед постоянния им адрес, като с оглед постоянния адрес на И., той
следва да доизтърпи наказанието си в общежитие към
затвора гр. Варна.
В съдебно заседание оспорващият - Д.И.И., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и
моли да се отмени заповедта.
Ответникът – Зам. главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Административен съд - Плевен, осми състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Д.И. ***.2021
година за изтърпяване на наказание в размер на 3 години лишаване от свобода по ЧНД
№702/2021 година на РС Добрич, първоначално определен строг режим.
Със заповед № 3938/23.11.2022
година на началника на Затвора Белене /л. 13/, лицето е преместено в ЗООТ към
затвора Белене.
В писмо на л. 12 по делото
от гл. директор на ГДИН е посочено, че лицето, с оглед адресната регистрация,
следва да изтърпява наказанието в затвора Варна. Посочва се, че на основание
т.3.3 от Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на ГДИН е наредено преместването на И.
в ЗООТ към затвора гр. Варна.
На л. 32 по делото е
приложено копие на личната карта на И., от която се установява, че същият е с
постоянен адрес ***.
Със заповед № Л-5488/21.12.2022 година на Зам. главен директор на
ГД „Изпълнение на наказанията”, се разпорежда И. да бъде преместен в ЗООТ към
Затвора Ловеч, като по делото няма данни същата да е връчвана на Д.И..
Със заповед № Л-67/05.01.2023 година на Зам. главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията”, е изменена заповед
№ Л-5488/21.12.2022 г., като се разпорежда И. да бъде преместен в ЗООТ
към Затвора гр. Варна, като именно срещу тази заповед е жалбата на оспорващия.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на
чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС – Зам. главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”
по силата на Заповед № Л-4743 от 08.11.2022г. на Главен директор на ГДИН /л.
26/, както и на основание чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно който „Главният
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със
заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция,
който е с висше юридическо образование“, а в случая правата са делегирани на
Зам. главен директор на ГДИН с нарочна заповед.
Съдът намира, че актът е издаден в нарушение на
административно производствените правила, не е мотивиран и не съответства на
материалния закон.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. Приложена е
заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г. на гл. директора та ГДИН София /л. 15/ относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически
общежития и съгласно т. 3.3 в затворническо общежитие „Варна“ и затворническо
общежитие „Разделна“ към Затвора гр. Варна се настаняват лишени от свобода от
област Варна и Добрич. В случая лицето има постоянен адрес *** и съгласно
заповедта следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към Затвора гр. Варна, но в
заповедта като основание е посочен и чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, който предвижда на
лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м. площ и с оглед посоченото в
заповедта, основанията за преместване са две – постоянен адрес и липса на
възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за
изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че
не са налице доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от
свобода в Затвора Белене – не са ангажирани доказателства от ответника в тази
насока и не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в
затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на
наказанието от И..
Преместването на
лишен от свобода от един затвор в друг се осъществява по реда на чл. 62 от ЗИНЗС
и съгласно т. 5 от ал.1 от същия преместване се извършва при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода.
Член 58 от ЗИНЗС
регламентира редът за първоначално настаняване на лишението от свобода в
местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване
с основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то
правно основание освен чл. 58 от ЗИНЗС е и чл. 62, т. 5 от същия и в случая е
необходимо съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано от И., а от
съдържанието на жалбата му срещу заповедта става ясно, че същият не е съгласен
да бъде преместен от ЗООТ затвора Белене, т.е. желанието на И. е да остане в
ЗООТ към затвора Белене.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.5 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в ЗООТ
друг затвор, тъй като не е налице съгласие от страна на И., а такова се
изисква, съгласно чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, поради което оспорената заповед
следва да бъде отменена.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, осми състав,
РЕШИ:
Отменя Заповед Л-67/05.01.2023г. на Зам. главен
директор на ГД „Изпълнение на наказанията”.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/