Определение по дело №28230/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35215
Дата: 2 септември 2024 г. (в сила от 2 септември 2024 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20241110128230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35215
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110128230 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с
нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
посочените в исковата молба документи за допустимо и относимо, предвид което
следва да бъде уважено.
Следва да се уважи и искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.
Съдът намира за неотносимо искането за издаване на съдебно удостоверение на
ищцата за снабдяване с информация относно всички сключени сделки между страните.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за ответната страна да посочи основанието, на което твърди да е недължимо
зaплатена сумата от 30,48 лева (главница, лихва, неустойка и т.н.).
При неизпълнение на дадените указания исковата молба в тази част ще бъде
върната.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.10.2024 г. от 10:00 часа, за когато
да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото
1
определение, на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да предостави договор
за паричен заем № .......... от 29.10.2022г., ведно с погасителен план, Стандартен
европейски формуляр, разписки, извадка от счетоводни книги.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба писмени
доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени
в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението. НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза В. Д. П.. Вещото лице да се уведоми за поставената задача след
представяне на доказателства за внесения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4
ЗЗД от В. С. С. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем № .......... от 29.10.2022г. поради противоречието му със
закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 30,48 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен
заем № .......... от 29.10.2022г., ведно със законната лихва от 16.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 29.10.2022г. е
сключен договор за паричен заем № .......... за сумата от 600 лв. В чл. 4 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-две
физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита, като на 29.10.2022г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № ........... „Файненшъл България“ ЕООД
поел задължението да обезпечи заема срещу възнаграждение, разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил
упълномощен да получава в полза ответното дружество възнаграждението за
поръчителството. Ищецът излага аргументи за попадане на договора за заем и
договора за поръчителство в обхвата на ЗПК. Сочи, че клаузата от чл. 4 на договора за
паричен заем на практика не предоставя избор на заемополучателя, предвид
завишените и на практика неосъществими изискания, което принуждава да се
предостави обезпечение чрез одобреното от заемодателя дружество, както е в случая.
Поддържа, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Излага аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по
този начин се заобикаля чл. 19, ал.4 ЗПК. От съдържанието на договора потребителят
2
не може да направи извод кои точно разходи се включват в него и как е формиран.
Навежда доводи, че договорът за поръчителство е изцяло лишен от основание, тъй
като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е изцяло в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което е цялото възнаграждение. Според чл. 5, ал. 1
от 2 договора за поръчителство в случай, че „Файненшъл България“ ЕООД изпълни и
погаси вземането, то има право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на
платеното, т.е. задължението от едното дружество преминава към другото, като двете
дружества са свързани. Ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
кредит. Твърди, че ответникът и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица.
Сочи, че в договора за заем не е посочено дали възнаграждението за гаранта е
включено в ГПР. Посочва, че договорът за заем е недействителен, тъй като не е
посочено кои разходи формират ГПР. Цитира европейска практика, сочи, че е
недостатъчно само цифровото представяне на ГПР в договора, а е необходимо да се
посочат всички разходи, които го формират. Твърди, че възнаграждението за гарант не
е включено в ГПР, а е следвало да бъде отразено при формирането му, тъй като
договорът за поръчителство и този за паричен заем били едно цяло поради силната
зависимост между тях. Изтъква, че съгласно ЗЗД договорът за поръчителство се
сключва между кредитора и поръчителя, а не между поръчителя и длъжника, както е в
случая. Навежда доводи за нищожност на договора за паричен поради накърняване на
добрите нрави, тъй като с изискването на чл.3, ал.1 от него за заплащане на
възнаграждение, се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Дължимата сума по него
не е включена в ГПР. Сочи, че е налице противоречие с добрите нрави и предвид
размерът на възнаграждението. Твърди, че с решение № 4386/12.03.2024 г.,
постановено по гр. дело № 36897/2023 г. по описа на СРС, 39 гр. състав е постановено,
че съдът признава, че договорът за париен заем и договорът за предоставяне на
поръчителство се намират във взаимовръзка по между си, поради което последиците
от недействителността на договора за паричен заем неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за поръчителство. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че договорът за
заем е действителен. Счита, че ищецът е имал цялата необходима информация и
свобода да избере дали да сключи процесния договор. Сочи, че са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че възнаграждението за гарант не
следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не представлява пряк разход, нито разход за
допълнителна услуга, нито е задължително условие за сключване на договора за заем.
Твърди, че предоставянето на обезпечение не замества оценката на
кредитоспособността. Сочи, че процесният договор е действителен и сключен в
съответствие със законовите изисквания, регламентиращи поръчителството. Според
ответника предметът на договора за поръчителство не става част от съдържанието на
договора за потребителски кредит и твърдяното несъответствие на последния със ЗПК
е неотносимо. Оспорва договорът да противоречи на добрите нрави, както и да е
накърнено изискването за добросъвестност. Сочи, че клаузите по договора за ясни и
разбираеми и всеки потребител би могъл да прецени икономическите последици.
Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира сторените в производството
разноски. В условие на евентуалност релевира възражение за прекомерност на
претендираното адв. възнаграждение .
3
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1, 2 и 3 и ал.2, предл. 4 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за паричен
заем № .......... от 29.10.2022г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи
доказателства.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД е да докаже, че процесната сума е платена на ответника, както и че същата е
получена от него.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства
е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата, съответно задържането
й.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни клаузи,
съдът ще се произнесе служебно.
ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстяотелства
включени в предмета на спорното право: че между страните на 29.10.2022г. е сключен
договор за паричен заем № ..........; че с решение № 4386/12.03.2024 г., постановено по
гр. дело № 36897/2023 г. по описа на СРС, 39 гр. състав е прогласен за нищжен по
предявения от В. С. С. срещу „Файненшъл България“ ЕООД, иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за предоставяне на поръчителство № .......... от
29.10.2022 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и В. С. С..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални
представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4