№ 10760
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20231110135357
по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. С. Б. дължи на „***********“
ЕАД сумата от 955.99 лева, представляваща непогасена главница по сключен между нея и
„*********“ ООД Договор за паричен заем № 466085/03.11.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано 31.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 80.01 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.11.2020г. до
13.04.2021г., както и сумата от 354.71 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 18.11.2020г. до 30.03.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата
на приложение № 1 от 15.10.2021г. към рамков договор от 26.08.2021г. за покупко-
продажба на вземания (цесия), за които парични притезания по ч. гр. дело № 17309/2022г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът твърди, че между С. С. Б. и „*********“ ООД бил сключен Договор за
паричен заем № 466085/03.11.2020г., по силата на който последното предоставило на
ответницата паричен заем в размер на 1000.00 лева, като общата стойност на плащанията по
кредита възлизала на сумата от 1103.38 лева, в т. ч. стойност на заетата сума и на
следващата се върху нея възнаградителна лихва. Ответницата се задължила да върне тази
сума на 23 седмични вноски, последната дължима на 13.04.2021г., но въпреки това не
извършила плащания за погасяване на всички свои задължения по договора за кредит. По
силата на рамков договор за цесия от 26.08.2021г. и приложение № 1 към него от
15.10.2021г. вземанията по договора за заем били прехвърлени в полза на ищеца, за което до
С. С. Б. било изпратено писмо от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, което
не достигнало до нея, поради което същото следвало да се счита за връчено на длъжника с
връчването му като приложение към исковата молба. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК. В подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът- ответник в
настоящото производство, е изложил фактически твърдения, че след като бил помолен от
своя позната за това, изтеглил кредит от „*********“ ООД, който впоследствие бил
1
рефинансиран със средствата, отпуснати въз основа на процесния договор за кредит, както и
че бил подложен на тормоз от служители на дружеството- заемодател с цел изплащане на
предоставения заем.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен
договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и „*********“ ООД,
чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от
ищеца условия и срок, както и да заплаща претендираната лихва; 2/ реално предоставяне на
уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията
по договора; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за потребителски кредит
вземания на заемодателя в полза на ищеца; 5/ съобщаване на длъжника по
правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда
от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая, доколкото ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, като по
същество в подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е признала сключването на
процесния договор за потребителски кредит, както и фактическото предоставяне на заетата
сума в нейна полза, изявления в какъвто смисъл са направени и в проведеното на
06.03.2024г. по настоящото дело открито съдебно заседание, съдът намира, че следва да
приеме за установено възникването на 03.11.2020г. на договорно правоотношение между С.
С. Б. и „*********“ ООД по договор за паричен заем, по силата на който последното е
предоставило на заемателя уговорения паричен ресурс, а той, от своя страна, се е задължил в
срок до 13.04.2021г. да върне заетата сума, както и да заплаща на заемодателя
възнаграждение за ползването й през срока на действие на договора. Не е спорно между
страните и правнорелевантното обстоятелство, че въпреки настъпилия краен падеж на
задълженията по договора, неудовлетворени са останали вземанията на кредитора за
главница и за възнаградителна лихва, както и че в резултат на настъпилата забава в правната
сфера на кредитополучателя е възникнало и задължение за обезщетение за забава, както и че
размерите на тези вземания възлизат именно на претендираните суми.
Въпреки липсата на спор по така изложените факти с правно значение, за пълнота
следва да се изясни, че от приетите и неоспорени писмени доказателства- договор за
потребителски кредит № 466085/03.11.2020г. и погасителен план и общи условия към него,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,
се установява възникването на 03.11.2020г. на облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит между „*********“ ООД и ответника с посочените в него параметри
и съдържание, както и изпълнението на задължението на заемодателя реално да предостави
уговорения финансов ресурс, т. нар. усвояване на кредита.
С оглед на това съдът следва да приеме за установено възникването в правната сфера
на „*********“ ООД на претендираните с исковата молба вземания за главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Настъпилото правоприемство на страната на кредитора, както и противопоставимостта
му на длъжника, също не се оспорват в настоящото производство, а и се установяват от
2
надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 26.08.2021г. и приложението към него, в резултат от който
валидно възникналите в правната сфера на „*********“ ООД вземания са прехвърлени в
полза на ищеца в настоящия процес „***********“ ЕАД.
Съдът намира за установено и правнорелевантното обстоятелство, че длъжникът е
уведомен за преминаване на процесните вземания от патримониума на заемодателя в
правната сфера на ищеца, доколкото като приложение към исковата молба е представено
уведомление в този смисъл, което е връчено на ответника (лично) съобразно правилата на
процесуалния закон ведно с препис от исковата молба. Действително, това се е случило след
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но доколкото се касае за
настъпило в хода на процеса обстоятелство и на основание разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК същото следва да бъде взето предвид от съда при преценка основателността на иска,
тъй като е факт, имащ значение за спорното право. В този смисъл е и формираната по реда
на чл. 290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I
т. о., ТК; Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о, Решение
№ 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от
30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК, съгласно която цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, какъвто именно е
настоящият случай. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.),
съответно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Коментираното уведомление изхожда от „***********“ ЕАД, но доколкото същото по
силата на представеното по делото изрично пълномощно- л. 32, е действало от името на
цедента по договора за цесия, съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, съгласно което съобщаването на цесията на длъжника следва да бъде
извършено от стария кредитор. Допустимостта (в материалноправен смисъл на това
понятие) уведомяването за настъпилото на страната на кредитора правоприемство да бъде
съобщено на длъжника от новия кредитор в качеството му на пълномощник на предишния
следва както от факта, че в закона липсва ограничение в тази насока, така и от действащия в
областта на договорното право принцип за свобода на договарянето, регламентиран в чл. 9
ЗЗД. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 02.06.2015г.
по гр. д. № 5759/2014г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, съгласно което
„съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие.
Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36
ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на принципа за свободата на
договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор.“ А такива доказателства са представени към
исковата молба- л. 32 от делото.
При тези фактически и правни съображения и при липсата на доказателства, а и на
3
твърдения за извършено плащане на процесния дълг, както и на възражения, касаещи
размера на претендираните суми, съдът намира, че ищецът „***********“ ЕАД е
материално легитимиран да получи плащане на валидно възникналите в полза на
„*********“ ООД и останали непогасени главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава в заявените от него размери, поради което исковете, имащи за предмет тези вземания,
следва да бъдат изцяло уважени.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изложените от ответницата в хода на
заповедното производство твърдения, касаещи причината за сключване на процесния
договор за кредит и развилите се след възникване на договорното правоотношение
отношения между кредитополучателя и конкретни служители на „*********“ ООД, биха
могли да бъдат възприети като житейски и морални доводи за евентуална недължимост на
сумите, предмет на заповедното и последвалото го исково производство, но не и като
правни такива, поради което сами по себе си същите, дори и да се приемат за истинни, не са
годни да разколебаят извода за валидното възникване на процесното договорно
правоотношение и за съществуване на предявените вземания в претендираните от ищеца
размери.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 77.81
лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 127.81 лева- разноски за
исковото производство, включващи заплатените от ищеца държавни такси, както и
определените от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски
възнаграждения за заповедното и за исковото производство в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. Б., ЕГН **********, дължи на „***********“ ЕАД,
ЕИК ******, сумата от 955.99 лева, представляваща непогасена главница по сключен между
нея и „*********“ ООД Договор за паричен заем № 466085/03.11.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано 31.03.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 80.01 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
17.11.2020г. до 13.04.2021г., както и сумата от 354.71 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 18.11.2020г. до 30.03.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца
по силата на приложение № 1 от 15.10.2021г. към рамков договор от 26.08.2021г. за
покупко- продажба на вземания (цесия), за които парични притезания по ч. гр. дело №
17309/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 77.81 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 127.81 лева, представляваща разноски за
исковото производство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5