№ 4338
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110212423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. И. Г. против Наказателно постановление № 22-4332-
015904/25.08.2022 г., издадено от началник на сектор в Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП. Били му отнети и 8 контролни точки.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непрецизна квалификация; липса на надлежно препращане) и за недоказаност на
административното обвинение. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.08.2022 г., около 20:50 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил Хонда Сивик,
ДК *** в гр. София, по бул. „Шипченски проход” от ул. „К. Лулчев” към бул. „А. Йорданов”. На
кръстовището с ул. „Ив. Д. - Куклата“ Г. преминал при червена сигнализация на светофара, в
резултат на което бил спрян за проверка от служителите при ОПП-СДВР В. П. и К.П.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля В. П.; АУАН; НП; справка за нарушения; заповеди за компетентност.
Относително малката времева отдалеченост на инкриминираните събития позволи
разпитаният актосъставител да изложи ясен и последователен спомен за хода на събитията, дори с
детайли, нямащи отношение към предмета на спора (подробности за спътниците на жалбоподателя
и за поведението им). Същевременно, свидетелят с категоричност потвърждава наличието на свой
подпис върху акта за установяване на административно нарушение, както и изложената в него
фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП
възражението за недоказаност на административното обвинение се явява неоснователно.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснати процесуални нарушения е неоснователно. Действително,
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДП има бланкетен характер и препращане към цитираната от
жалбоподателя нормативна уредба (Наредба № 17/2011 г.) би било уместно. Липсата на подобно
препращане, обаче, в настоящия случай не би могла да се коментира, в контекста на съществените
процесуални нарушения (т. е. такива, не просто ограничаващи, а отнемащи възможността за
организиране на адекватна защита), доколкото санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДП
привнася в административното обвинение съответния елемент от обективния състав на
нарушението – „сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“ (кой е този сигнал всеки
водач знае, по необорима презумпция, по силата на водаческата си правоспособност).
2
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 11.08.2022 г., около 20:50 ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил Хонда Сивик, ДК *** в гр. София, по бул. „Шипченски проход” от ул.
„К. Лулчев” към бул. „А. Йорданов”. На кръстовището с ул. „Ив. Д. - Куклата“ Г. преминал при
червена сигнализация на светофара.
Нарушението е на просто извършване, като за неговата съставомерност законодателят не
е поставил изискване за настъпване на определени съставомерни имуществени или
неимуществени вреди.
От субективна страна, вън от съмнение е обстоятелството, че жалбоподателят е имал
възможност да формира представи за наличието на червена светофарна сигнализация, т. е. за
общественоопасния характер на своето действие по несъобразяване с изрично правило за
поведение, като, въпреки това, е предприел действие по навлизане в кръстовището.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
пътната безопасност – особено актуална тема като неправомерно навлизане в кръстовище крие
риск от настъпване на мащабно ПТП с потенциално неограничен кръг засегнати лица, поради
което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай.
По наказанието
3
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Санкцията е фиксирана,
поради което всякакви разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, а не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.).
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и правилно и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-015904/25.08.2022 г., издадено
от началник на сектор в Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДП, на Р.
И. Г. била наложена глоба, в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. И. Г. в частта, касаеща отнемането на 8
контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5