Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260029
гр.
Севлиево, 02.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на първи октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 317 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят Н.Я.Н. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 20-0341-000297 от 14.07.2020 година на Началника на РУ на МВР -
Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата
се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 31.07.2020 година. Жалбата е подадена в същия ден, т.е. в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 20.08.2019 година
в 15:45 часа в село Батошево, община Севлиево свидетелите С. Ц. и Е.Т. спрели
за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, събственост на П.П..
По време на проверката се установило, че управляваният от жалбоподателя Н. автомобил
е със служебно прекратена регистрация поради липса на пререгистрация на
автомобила след смяна на собствеността му. в срок. За констатирането на тези
обстоятелство бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 667/2019 от 20.08.2019 година. Актосъставителят квалифицирал описаното
от него деяние като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на
акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и
да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН
жалбоподателят Н. е подписал акта, без да впише възражения срещу отразените в
него констатации. Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в обстоятелствената част на
което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го
е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се
издава на основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува
досъдебно производство от 14.07.2020 година. По делото е приложен заверен
препис от това постановление. От него е видно, че съгласно Договор за покупко –
продажба № 5960 собствеността на лекия автомобил, управляван на 20.08.2019
година от жалбоподателя, била прехвърлена на 07.06.2019 година на новия му
собственик С.а Веселинова Спасова. Тъй като последната не изпълнила
задължението си да пререгистрира автомобила, на -08.08.2019 година
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП. Това служебно прекратяване на регистрацията не било доведено до
знанието на новия собственик, тъй като МВР няма задължение да уведомява
собствениците на МПС с прекратена регистрация.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и Т. потвърдиха
пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят представи служебна бележка от „Етра –
Ел“ ООД гр. Велико Търново, от която е видно, че автомобилът, който е
управлявал на инкриминираната дата, е служебен и че същият го ползва ежедневно
в работата си.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. №
81218-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената
разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Н.Н. е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 20.08.2019
година жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат“ с рег.
№ *****, собственост на друго лице, и че регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно поради непререгистриране на автомобила при смяна на
собствеността му. Това означава, че към момента на управлението и проверката
превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Изложеното сочи,
че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме
обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са
налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят
е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства
в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив,
установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и че
той не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Липсата на
субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието
извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице
обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че
автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа
обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната
страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата
несъставомерност поради тази причина, съдът намира, че наказателното
постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на
сумата от 300,00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000297 от 14.07.2020
година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на Н.Я.Н, е наложена глоба
в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Габрово да заплати на Н.Я.Н., ЕГН: **********,***,
направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от
300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: