№ 39210
гр. София, 20.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110102574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение №
12631 от 26. 06. 2024 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. Във връзка с
постановеното от съда решение обаче своевременно е постъпило искане от ответника *** с
ЕИК *** то да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските. Ответникът
твърди, че неправилно първоинстанционният съд го осъдил да заплати разноските по
делото, въпреки че своевременно признал предявения иск и не е давал повод за завеждането
му. Евентуално се позовава на решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, което тълкува в
смисъл, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения била приета
за нищожна. Иска от първостепенния съд да измени решението в частта за разноските, като
те да останат в тежест на ищеца.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК от
ищеца А. К. И. с ЕГН **********, макар и препис от него да му е бил редовно връчен.
След като съобрази доводите на участниците в процеса, Софийският районен
съд направи следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна в процеса, поради което е процесуално допустимо.
Първият довод на ответника, че своевременно е признал предявения иск и не е дал
повод за завеждането му, е неоснователен. Както първостепенният съд вече изложи в
мотивите към постановеното решение, в настоящия случай не е налице пълно признание на
иска. Това е така, защото отговорът на исковата молба съдържа оспорване на допустимостта
на предявения иск. За да е налице същинско признание на иска, то трябва да е пълно и
безусловно. Това означава, че ответникът трябва да признае както процесуалната
допустимост, така и основателността на иска по същество. Ако ответникът отрича иска да е
процесуално допустим, това означава, че той го оспорва, а оспорването е действие обратно
на признанието на иска. При това положение не са налице кумулативно зададените
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да бъде освободен от отговорността за
разноските. В такъв случай изявлението, че основателността на иска се признава, означава
само и единствено признание на фактите (чл. 175 ГПК), които се твърдят в исковата молба.
Вторият довод на ответника обаче първостепенният съд намира за основателен.
Действително, съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (НМРАВ) минимален
размер на адвокатското възнаграждение (което не прави тази наредба нищожна;
1
прогласяването на нищожността на националните подзаконови нормативни актове е
правомощие на ВАС, а не на СЕС). Ако съдът прецени, че присъждането на адвокатско
възнаграждение в такъв „минимален“ размер би било непропорционално и би довело до
постигането на нелегитимни цели, то той може да определи адвокатското възнаграждение и
в по-нисък размер. В разглеждания случай са адв. Н. К. е оказвала безвъзмездна правна
защита и съдействие в полза на ищеца И., изразяваща се в изготвянето и предявяването на
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и подаването на искане за
освобождаване от държавна такса. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че
исковата молба е бланкова и не се различава от типизираните искови молби, които адв. Н. К.
подава и по други дела. Тя страдаше от нередовности, които наложиха оставянето й без
движение и даването на указания от първостепенния съд. В единственото проведено
открито съдебно заседание адв. К. не се яви, макар и да беше редовно призована. Делото не
се отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност. Дейността на процесуалния
представител на ищеца беше облекчена още повече от признанието на фактическите
твърдения, направено от ответника. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият
съдебен състав приема, че присъждането на минимално адвокатско възнаграждение на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ в размер на 1 223 лева и 39 стотинки би довело до
постигането на нелигитмни цели по смисъла на обсъжданата практика на Съда на ЕС.
Справедливият (легитимният) размер на адвокатското възнаграждение за безвъзмездна
правна помощ следва да бъде определен на 50 лева.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането по чл.
248 ГПК е частично основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
решение № 12631, постановено на 26. 06. 2024 г. от Софийския районен съд, III гражданско
отделение, 150-и състав, по настоящото дело, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА
присъденото в полза на адвокат Н. Д. К., член на Софийската адвокатска колегия личен
номер на адвокат ***, адрес град С. "Адрес", адвокатско възнаграждение за безвъзмездна
правна помощ в първоинстанционното производство от 1 223 лева и 39 стотинки на 50
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника *** с ЕИК *** в останалата част,
в която се иска решение № 12631, постановено на 26. 06. 2024 г. от Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, по настоящото дело да бъде отменено и по
отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
размер на 50 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2