РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 06.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4794 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „ЯЙЦА
И ПТИЦИ – ЗОРА”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Дончево, Община
Добричка, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от
изпълнителния директор ***, по чл.124 ал.1
от ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 15783.23 лева (петнадесет
хиляди седемстотин осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки),
представлявана стойността на консумирана вода за обект хотел *** отдих, за
което са издадени фактура №**********/24.07.2018 г. (за сумата от 11995.66 лева)
и фактура №**********/01.08.2018 г. (за сумата от 3787.57 лева). В исковата си
молба ищецът сочи, че е получил на 09.11.2018 г. покана за доброволно
изпълнение от ответното дружество, според която към 05.11.2018 г. му дължи за
ползване на ВИК – услуги за периода от 24.07.2018 г. до 31.10.2018 г. сумата от
16024.61 лева; обектът е собственост на ищеца, но се ползва от трето лице –
наемател; ответното дружество е било уведомено за повреди на водоизмервателните
устройства (един главен и два пасантни) и през месец май 2018 година е
извършена тяхната подмяна; през месец юли 2018 година е установена повреда на
главния водомер, за което е съставен констативен протокол на 27.07.2018 г.; при
самата процедура по отчитането и смяната не е присъствал представител на
ищцовото дружество; има разлика между сбора на двата пасантни водомера и
показанията на главния водомер, което означава неточно измерване по вина на
дружеството – оператор; не са приложени надлежно разпоредбите на общите условия
за предоставяне на ВИК – услуги на потребителите на ответното дружество;
настоява се за установяването на недължимостта на процесната сума и
присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът не е
представил писмен отговор.
В последното
съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник е посочил, че при отчитането и
фактурирането са допуснати всички възможни грешки; преди процесното отчитане
служителите на ответното дружество 3 пъти са подменяли всички средства за
търговско измерване по негово искане, а след отчитането – още веднъж; има
категорични доказателства, изходящи от ответното дружество, че демонтираните
при три от случаите средства за търговско измерване са дефектирали; с процесните
две фактури от август 2018 година са определени необичайно големи количества,
които не могат да се проследят по общия водомер; ответникът при дадени много
възможности не е доказал с надлежни доказателства, че това е вярното количество
при спазени процедури, предвидени в Наредба №4/2004 г. и в общите му условия;
настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В
последното съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител е заявило, че предявеният иск е неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Между
страните не се спори, че посочените в исковата молба суми не са заплатени и до
настоящия момент. От извършената с помощта на съдебно – деловодната програма на
ДРС справка за движението на частно гр. дело №4966/2018 г. по описа на ДРС
настоящият съдебен състав установява, че в действителност (въпреки пропуска на предходния
съдебен състав, разглеждал първоначално настоящото производство) в посочената в
исковата молба сума в размер на 16024.61 лева са включени освен сумите по
фактура №**********/24.07.2018 г. (11995.66 лева) и фактура
№**********/01.08.2018 г. (3787.57 лева) и 241.38 лева законна лихва за периода
от 22.07.2018 г. до 07.12.2018 г. Именно последните суми са били предмет на
претенцията на ответното дружество в подаденото заявление по чл.410 от ГПК по
частно гр. дело №4966/2018 г. по описа на ДРС, което е завършило с обезсилване
на издадената заповед за изпълнение. Доколкото в исковата молба не са изложени
никакви обстоятелства в претендираната сума да се включват законни лихви,
настоящият съдебен състав приема, че претенцията е за недължимостта на двете
главници по издадените фактури (недължимостта и на законната лихва би следвала
от евентуално установената недължимост на главниците). Доста след изтичането на
срока за отговор ответното дружество е представило заверени преписи от карнети,
като от намиращия се на лист 61 от делото, касаещ процесния имот за процесния
период, е видно, че сумите по процесните фактури са начислени за изразходено
количество вода в размер на 3601 кубически метра за периода от 22.06.2018 г. до
18.07.2018 г. и в размер на 1137 кубически метра за периода от 18.07.2018 г. до
29.07.2018 г. Тези карнети обаче не се ползват с материална доказателствена
сила, тъй като в графата „подпис на клиента“ няма положени такива; разпитаната
в последното съдебно заседание инкасаторка изрично е посочила, че през
процесния период няма полагани подписи от представители на ищцовото дружество и
освен това при снемането на показанията на водомера никога не е присъствал
представител на „ЯЙЦА И ПТИЦИ – ЗОРА“АД. От представения на лист 75 от делото
карнет е видно, че за процесния период общият водомер (отчитащ подадената вода общо
към имота на ищеца и към съседния имот на Министерството на земеделието и
храните) е имал следните показания – за периода от 22.06.2018 г. до 18.07.2018
г. в размер на 877 кубически метра и за периода от 18.07.2018 г. до 29.07.2018
г. в размер на 685 кубически метра. Инкасаторката е заявила, че единият обект е
на ищцовото дружество, другият е на Министерството на земеделието и храните, а
общият водомер е навън; първо засича общия водомер, който е навън; после влиза
в обекта на Министерството на земеделието и храните, където са и двата пасантни
водомера; кубиците на общия водомер са били значително по-малко от тези на
двата пасантни водомера, защото този водомер задържал вода. От констативния
протокол (на лист 10 от делото) се установява, че на 30.07.2018 г. е демонтиран
водомера на ищцовото дружество и е монтиран нов водомер за сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“АД – гр. Добрич. При липсата на надлежно положени
подписи на клиента в съответната графа на карнета (задължението за
осигуряването на което е на водоснабдителното дружество и на инкасаторката в
частност по собствените признания в последното съдебно заседание), при
драстичното разминаване в показанията на общия водомер (който е отчел
многократно по-ниски показания от водомера на ищцовото дружество, отчитащ само
част от преминалата през общия водомер вода) и при представените справки, от
които е видно, че за всички останали периоди на отчитане (включително през предходните
и следващите години) показанията са били драстично по-ниски, единствено
възможният извод е, че ответното дружество не е доказало дължимостта на
процесните суми. Освен това е пропуснало в едномесечния срок за отговор на
исковата молба да изложи своите твърдения във връзка с формирането на
процесното задължение. Следователно предявеният иск е основателен и трябва да
бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 631.33 лева внесена държавна такса и 1300 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание на чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че „ЯЙЦА И
ПТИЦИ – ЗОРА”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Дончево, Община
Добричка, представлявано от изпълнителния директор ***, не дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 15783.23
лева (петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и три лева и двадесет и три
стотинки), представлявана стойността на консумирана вода за обект хотел *** –
Зона отдих, за което са издадени фактура №**********/24.07.2018 г. (за сумата
от 11995.66 лева) и фактура №**********/01.08.2018 г. (за сумата от 3787.57
лева).
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на „ЯЙЦА И ПТИЦИ – ЗОРА”АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с. Дончево, Община Добричка, представлявано от
изпълнителния директор ***, направените разноски по гр. дело №4794/2018 г. по
описа на ДРС в размер на 1931.33 лева (хиляда деветстотин тридесет и един лева
и тридесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: