№ 80919
гр. С., 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.Г.Т.
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20231110119345 по
описа за 2023 година
1. При запознаване с обстоятелствата по връчване на съобщение на Д. Б. А. с ЕГН**********,
живеещ в гр. С. на ул. „И.Д.“ №10 на етаж II в апартамент III, ответник по настоящото
гражданско дело, съдията-докладчик установи, че:
Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс: като
установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение.
В заповедното производство заповедта за изпълнение е получена от длъжника.
Ответникът е търсен на адреса, посочен в заповедното производство в разписката от 21. XII.
2018 година.
На адреса не е намерен нито ответникът, нито друго лице, съгласно да получи съобщението.
Извършена е справка от касиерката на етажната собственост Б.П..
От справката е установено, че ответникът не живее на адреса, а жилището е собственост на
друго лице;
Отсъствието на ответника е удостоверено с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
2. За да се произнесе по редовността на връчването на съобщението, съдът взе предвид, че:
г
Според т. 11 от Тълкувателно решение №4/2013, постановено на 18. VI. 2014 година от
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд на
Република България, в производството по иска по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс е допустимо да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното
производство, ако страната е била предупредена от съда за прилагането на последиците по
чл. 40 и чл. 41 от същия кодекс при връчване на първото съобщение, т. е при връчване на
заповедта за изпълнение.
Според чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а ако не го стори всички
адресирани до нея съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези
последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото
съобщение.
1
Според чл. 47, ал. 1, изречение III от Гражданския процесуален кодекс невъзможността
участник в процеса да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с
три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-
малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато
връчителят събере данни, че лицето не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Тълкувайки систематично двете алинеи на чл. 41 от Гражданския процесуален кодекс,
съдът стига до извода, че прилагането на втората от тях при иск, предявен по реда на чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс, е необходимо едновременното наличие на следните
предпоставки:
ответникът да е получил заповедта за изпълнение при провеждане на заповедното
производство и/или
да е подал възражение срещу заповедта, в което е посочен адрес;
да му е указано задължението по чл. 41, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс с акта на
съда, с който е разпоредено издаването на заповед за изпълнение;
ответникът да отсъства в продължение на поне един месец от адреса, на му който е получена
заповедта за изпълнение и/или който сам е посочил.
Настоящият съдебен състав приема, че едномесечното отсъствие на участникът в
производството от адреса се установява по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Посочената разпоредба урежда две хипотези. В първата от тях, която настоящият съдебен
състав приема за основна, връчителят търси лицето на адреса най-малко три пъти за един месец, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях е в
неприсъствен ден. Разпоредбата урежда и втора хипотеза, която настоящият съдебен състав
приема за изключение от първата: случай, в който не е необходимо връчителят да търси лицето
няколко пъти, тъй като установява с голяма степен на сигурност, че то изобщо не пребивава на
адреса. За да се приеме такава степен на сигурност в отсъствието на лицето, е необходимо
връчителят да извърши справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и да удостовери това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
При запознаване с материалите по делото съдът установи, че:
Ответникът е търсен на адреса, посочен в заповедното производство в разписката от 21. XII.
2018 година.
На ответника е указано за задължението да уведоми съда за новия си адрес, ако отсъства
повече от един месец от адреса, като е предупреден, че в противен случай призовката или
съобщението ще се приложат към делото, с разпореждане на съда от 04. IХ. 2018 година, с
което е разпоредено издаването на заповедта за изпълнение;
Разпореждането е връчено заедно със заповедта за изпълнение на 21. ХII. 2018 година.
Събрани са сведения от касиерката на етажната собственост, че ответникът не обитава
жилището на адреса.
Водим от изложеното съдът намира, че условията за прилагането на чл. 41, ал. 2 във връзка
с чл. 47, ал. 1, изречение IV от Гражданския процесуален кодекс са налице и
2
РАЗПОРЕДИ:
1. Съобщението до ответника Д. Б. А. ЕГН**********, живеещ в гр. С. на ул. „И.Д.“ №10 на
етаж II в апартамент III, ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото и ДА СЕ СЧИТА за редовно
връчена по реда на чл. 41, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс от 14. IV. 2024 година.
2. Настоящото разпореждането ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото без да се връчва на страните по
аргумент от противното основание на чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3