Р Е Ш Е Н И Е
№
/29.07.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на седми юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 878/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Ю.А.Ю., ЕГН **********, с която са предявени първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: ищецът твърди, че на 10.04.2018 г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл.
99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* и „Микро Кредит"
АД, ЕИК *********, по
силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Ю.А.Ю., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989 и двата от дата 08.11.2017 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди, че договорът за
заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица „Агенция за събиране на вземания" АД
/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Твърди, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на
вземането от страна на „Микро Кредит" АД с уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне.
По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД ответникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от
страна на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1182-00027989
от 13.04.2018 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит постоянен адрес на заемополучателя. Видно от известието за доставяне,
писмото било получено от член на семейството на ответника на 18.04.2018 г.
Твърди се също, че на 08.11.2017 г., между ответника и трето лице –
кредитор „Микро Кредит” АД, бил сключен
договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989, по силата на който дружеството му е
предоставило заем в размер на 2100 лева. Условията на
„Договора за кредит" се съдържали в отделните полета или клетки,
отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и
"Договор за заем", като "Общите условия", при които се
отпуска кредитът, били неразделна част както от "Искане за кредит",
така и от "Договор за заем". Подписвайки договора за заем,
заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се
е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 2467.92 лева, представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят
удостоверил, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема
клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните
разпоредби и желае договора да бъде сключен.
Съгласно Общите условия, при които е подписан
договорът, заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната
лихва, която е в размер на 367,92 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски в размер
на 205,66 лева, като първата погасителна вноска е платима на 30.11.2017 г. Така
страните са договорили общ размер на плащанията по заема 2467,92 лева.
На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 08.11.2017 г. между „Микро Кредит" АД и Ю.А.Ю. е сключен Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора,
което било предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 221,76 лева, като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни
вноски, всяка в размер на 18,48 лева, при първа погасителна вноска, платима на 30.11.2017
г.
Твърди
също, че на основание сключения договор за допълнителни услуги, „Микро
Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит"
АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот"
АД, ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна
полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения
договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя
платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия в срок от 12
месеца на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка в размер на 138,60 лева, платими считано от 30.11.2017
г., или обща сума за застрахователна премия – 1663.20 лева, която покривала следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставяли на заемополучателя само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр „Искане за допълнителни
услуги” и след сключване на договор за допълнителни услуги.
Посочва,
че на длъжника била начислена лихва за забава, както следва:
- по договор за заем: 67,56 лв. за периода от 31.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
- по договор за допълнителни услуги: 49,61 лв. за периода от 31.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Размерът на начислената лихва бил съвкупност
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска.
Срокът
на договора изтекъл на 30.10.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 363.00 лв., с която били погасени, както
следва: 151.58
лв. - главница, 54.34 лв. - договорна лихва, 18.48 лв. - допълнителни услуги,
138.60 лв. - застрахователна премия.
Към
настоящия момент задължението на ответника Ю.А.Ю., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, било сума в общ размер на 4107.05 лева, от които
главница по договор за заем - 1948.42 лева, договорна лихва по договор за заем - 313.58 лева, застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги -
1524.60 лева, сума за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги - 203.28
лева, ведно със законната лихва
за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава
по договор за заем в размер
на 67.56 лева и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 49.61 лева.
Съдът уважил претенцията на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и по образуваното ч.г.д. № 1602/ 2018 г., по описа на
PC-Провадия, била издадена заповед
за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси и заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от подаването на исковата молба.
Моли да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
следните суми:
- 1948.42 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №: 1182-00027989 от 08.11.2017
г.;
- 313.58 лева, представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 30.12.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 30.10.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска).
- 203.28 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 30.12.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор
за допълнителни услуги) до 30.10.2018 г. (падеж на последна вноска по договор
за допълнителни услуги).
- 1524.60 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
30.12.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 30.10.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги).
- 67.56 лева, представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 31.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
- 49.61 лева, представляваща
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 31.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1068/11.12.2018 г. по ч. г. д. №
1602/2018 г. на РС - Провадия.
Претендира разноските в
заповедното и настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева. Представя списък по чл. 80 ГПК (л.87).
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. С писмени молби вх. № 2576/10.06.2020 г. и вх. №
3127/06.07.2020 г. поддържа исковете и моли за тяхното уважаване (л. 84 –л.
86).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, уточнен с молба вх. № 7872/30.12.2019 г., чрез
назначения от съда особен представител адвокат К.Г., с който оспорва допустимостта
на исковите претенции. Твърди, че е налице пълна неяснота към кой момент, от
какво се поражда вземането и в какъв размер. Моли да се приеме, че след като
ищецът не е изложил и конкретизирал правния си интерес от водене на
установителен иск във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, то и производството по
този иск следва да се прекрати като недопустимо, поради липса на правен
интерес. Липсата на твърдения как са породени и откъде произтичат тези
вземания, предвид факта, че Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 16.01.2015 г. е частен документ между трети за ответника страни и
същият не съдържа индивидуализация на обвързващи го задължения, то липсвал правен
интерес от водене на тези искове, както и не била налице активна легитмация на
ищеца. Счита, че е налице нередовност на предявените
искове и същите следва да бъдат уточнени /ако съдът прецени, че това е порок на
волята/ и ако не бъдат, то следва производството да бъде прекратено.
При условията на евентуалност твърди, че
исковите претенции са неоснователни, като оспорва същите по основание и размер.
Оспорва валидността и истинността на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 16.01.2015 г. като неотносим към спора и в тази връзка
оспорва прехвърлителното действие на цесията по отношение на Ю.Ю. като
задължено лице; оспорва като нищожна твърдяната от ищеца цесия, ведно с
уведомлението по нея. В молба вх. № 7872/30.12.2019 г. уточнява следното:
счита, че уведомление не е връчено на длъжника преди връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което прави възражение и във връзка с
уведомяването му, тъй като ответникът бил уведомен най – рано с връчването на
заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В договора за цесия
не била посочена цената на прехвърленото вземане и не било представено
допълнително споразумение, от което да се установява възмездния характер на
цесията, както и дали са спазени изискванията на чл. 99, ал. 1 – 3 от ЗЗД.
Непосочването на цената било основание за недействителност на договора за
цесия. Оспорва Договор за заем № 1182-00027989/08.11.2017 г. и Договор за
допълнителни услуги към заем CreditHome+ № 1182-
00027989/08.11.2017 г. като нищожни, сключени в нарушение на добрите нрави и в
противоречие на закона, предвид прекомерно високия размер на договорената лихва
и годишния процент на разходите; оспорва твърдението ответникът да се явява
длъжник по отношение на лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
период от 31.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в размер
на 49,61лв.; оспорва качеството на Ю.А.Ю. като
кредитополучател по посочения от ищеца договор за заем и договор за
допълнителни услуги, тъй като не били налице доказателства, че лицето действително е
получило сумата и допълнителните услуги; оспорва, твърдението, че именно Ю.А.Ю.
е подписал договор за заем и договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г. В тази връзка оспорва автентичността на подписа, положен
от соченото като ответник лице.
Твърди, че за периода от 30.12.2017
г. до настоящи момент, ответникът не е влизал в договорни отношения с „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД и никога не е изпадал в неизпълнение по отношение
на ищеца; твърди, че ответникът е изпълнил задълженията си по Договор за заем №
1182- 00027989/08.11.2017 г. и Договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г., ако такъв въобще е бил сключен между страните; твърди,
че ответникът не се явява длъжник и не дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД така заявените с исковата молба вземания. Оспорва условията,
методиката и начина на формиране на всеки друг вид задължения като разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, съдържащи се в
Общите условия на договора за заем, като същите се явявали и при липса на
основание, тъй като в случая не се касаело за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, а било подадено заявление по чл. 410 от ГПК; твърди, че
в случай че се приеме, че е налице неплащане от страна на ответника по Договор
за заем № 1182-00027989/08.11.2017 г. и Договор за допълнителни услуги към заем
CreditHome+ № 1182-00027989/08.11.2017 г., то била налице
нищожност на клаузите по отношение на Договор за заем №
1182-00027989/08.11.2017 г. и по Договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г. с оглед разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Оспорва изцяло действителността на договорите и в частност твърди че
договорът за заем и договорът за допълнителни услуги към него са нищожни, като
сключени в нарушение на добрите нрави и в противоречие на закона, предвид
прекомерно високия размер на
договорената лихва и годишния процент на разходите. В тази връзка моли съда да приеме,
че при нарушение на изискванията на чл. 10, чл. 11, и чл. 12 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен. Същият е нищожен при условията на чл.
22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК
и при условията на чл. 21, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 32, ал. 4 от ЗПК и не
е породил правно действие между страните. Клаузата за уговорената лихва и ГПР е
нищожна на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради противоречие с добрите
нрави. Излага, че съгласно § 4 от ДР на ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните
разпоредби следва да се приеме, че договорът за паричен заем по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор. Договорът за паричен заем, както и останалите търговски сделки
се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките,
установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в
специалния Закон за потребителския кредит не са предвидени особени правила за
сключването и действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в
редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г.,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е
определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с
оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата
реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът
е недействителен. Моли съда да приеме, че ответникът се позовава на някои от
хипотезите на чл. 143 от ЗЗП.
Според ответника, дори
да се приеме, че в договора са отразени голяма част от съществените реквизити
на договора, а именно: общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, той не
съдържал останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11-12 и т.
20 ЗПК реквизити, тъй като липсвала
клауза относно условията за издължаване на кредита от потребителя, липсвала
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; липсвала клауза относно наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. В
представените от ищеца документи нямало данни ответникът да е получил
преддоговорна информация за параметрите на кредита и че такава му е била
предоставена съгласно изискванията за стандартен европейски формуляр.
Представена била само тарифа да допълнителни услуги на „Микро Кредит” АД, която
при това не била относима към договор за заем CreditHome+.
Не се твърдяло, а и от представените документи не се установявало заемателят да
е запознат и съгласен с Тарифа на „Микро Кредит” АД, актуална към датата на
сключване на договора, както и Тарифа за
допълнителни услуги, относима към процесния договор. Счита, че с оглед на изложеното, следва да
се приеме, че договорът за кредит, сключен между страните, е нищожен при
условията на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, както и
при условията на чл. 21, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 4 от ЗПК и не е породил
валидно правно действие между страните.
Сочи, че
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева и във валута, определена с ПМС, е приета преди
датата на сключване на договора, със ЗИД на ЗПК, в сила от 23.07.2014 г.
Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са
разполагали с възможността по чл. 9, ал. 1 от ЗЗД свободно да определят
съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. Така при наличие на законов лимит към момента на подписване
на договора, то атакуваните клаузи на договора са нищожни като договорени в
противоречие със закона.
В тази
връзка моли да бъде прието за основателно възражението, че уговорената лихва и
ГПР са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, като моли да бъде
прието, че изключително голямата разлика в престациите при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С
оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД сделки, сключени
при значителна липса на еквивалентност на престациите, включително и при
необосновано висок размер на възнаграждение за услуга са нищожни /Решение № 153
от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК/.
От друга
страна посочва, че от особеното искане в исковата молба е видно, че със същата
следва да се извърши и уведомление за цесията с изрично позоваване на
преупълномощаването за уведомяване на длъжника за прехвърлянето. Счита, че това
искане не следва да бъде зачетено за действие на получаването на уведомление по
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, още повече, че съгластно т. З, ал. 1, т. 1 от Договор за
заем и Договор за допълнителни услуги към заем CreditHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г. заемодателят е задължен при прехвърляне правата си
по договора на трето лице да уведоми заемателя. Твърди, че няма данни и
доказателства, които да потвърждават, че прехвърлянето е породило действие за
длъжника, поради което исканията се явяват неоснователни, необосновани и
незаконосъобразни и следва да бъдат отхвърлени. Следвало да се отчете, че защитата по делото се осъществява от особен
представител и ответникът не бил уведомен лично за делото, поради което не
можело да се счита, че същият е уведомен за договора за цесия.
С оглед изложеното и предвид
заявеното с петитума на исковата молба искане за заплащане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, счита тази акцесорна претенция за
неоснователна като оспорва същата по основание и размер и моли същата да бъде
отхвърлена. Оспорва изцяло искането за
заплащане на сторени разноски в заповедното производство, като в този смисъл
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете, като
неоснователни, недоказани и необосновани. Моли да се приеме, че с поведението
си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения от съда особен представител, поддържа отговора на исковата молба.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч. г. д. № 1602/2018 г. по описа на
съда се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против
Ю.А.Ю. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1068/11.12.2018
г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 1948.42 лева –
главница по договор за заем Договор
за заем CrediHome+ № 1182-00027989, сключен на
08.11.2017 г. между „Микро
Кредит" АД и Ю.А.Ю., като по силата на Приложение № 1/10.04.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г. вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018
г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането; сумата 313.58 лева,
представляваща договорна лихва по договор за заем CrediHome+ №
1182-00027989/08.11.2017 г. за периода от 30.12.2017
г. до 30.10.2018 г.; сумата 203.38 лева, представляваща сума за
допълнителни услуги за периода от
30.12.2017 г. до 30.10.2018 г. по Договор за допълнителни услуги от 08.11.2017
г. към договор за заем CrediHome+ №1182-00027989/08.11.2017 г., сключен между „Микро
Кредит" АД и Ю.А.Ю., като по силата на Приложение № 1/10.04.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г. вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД; сумата 1524.60 лева, представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 30.12.2017 г. до 30.10.2018 г.;
сумата 67.56 лева, представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 31.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-07.12.2018
г.; сумата 49.61 лева, представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 31.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 07.12.2018 г., както и сумата 132.14 лева, разноски
по делото, от която платена държавна такса в размер на 82.14 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК.
С разпореждане от 18.04.2019 г.
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищецът е предявил срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията
му по заповедта.
Тъй като въпросът за легитимацията на ищеца е
общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, той следва
да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на
всеки един от тях.
Неоснователен е доводът на процесуалния
представител на ответника, че исковете са недопустими поради липса на правен
интерес/активна легимация на ищеца поради липса на индивидуализация на
вземанията, които са предмет на Рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г. Действително, в сключения рамков договор за
прехвърляне на вземания, конкретни вземания не са описани. Това обаче не
означава, че договорът е с неопределен предмет.
В § 2, т. 2.1 от договора изрично е предвиден ред, по който ще се определят
вземанията, предмет на рамковия договор. Договорено е това да стане на по-късна
дата с подписване и от двете страни на Приложение № 1, в което подробно да
бъдат изброени вземанията. Това приложение № 1 е представено на л. 24-26 от
делото. В него изрично е посочено, че се издава въз основа на сключения между
страните рамков договор, подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от
подробно индивидуализирани вземания към ответника.
Всичко гореизложено дава основание да
се приеме, че за ищеца е налице правен интерес/активна легитимация за
предявяване на настоящите искове.
Неоснователен е доводът, че Рамковият договор за цесия е нищожен, поради
това че в
същия не е определена покупната цена на вземанията. В § 3, от договора е
изложен подробен механизъм, по който страните при взаимно съгласуване на волите
да определят конкретната изкупна цена на всяко вземане. Тоест, цената в
договора за възмездна цесия е определяема, което е достатъчно да се приеме, че
същият не е нищожен поради неопределеност на покупната цена на вземанията. В
този смисъл следва да се съобрази, че и двете страни по договора за цесия са
търговци, следователно за тях се прилагат общите правила за търговските сделки,
уредени в ТЗ. Поради това дори и цената по договора за възмездна цесия да беше
абсолютно неопределена, то договорът пак не би бил нищожен, доколкото на
основание чл. 326, ал. 2 ТЗ ще се дължи средната пазарна цена.
В т. 3.5 на § 3 от Рамковия договор от 16.01.2015 г.
страните са договорили, че срокът му на действие е дванадесет месеца, считано
от датата на прехвърляне на първото регулярно прехвърляне по договора, като
срокът може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена
форма. С Анекси № 1 от 11.12.2015 г., № 3 от 16.12.2016 г. и № 4 от 22.01.2018
г. страните са удължавали действието на Рамковия договор и са изменяли неговия
предмет, като с Анекс № 4 от 22.01.2018 г. са удължили договора за цесия до
22.01.2019 г. Представено е потвърждение от „Микро Кредит” АД за сключена цесия,
с което на основание т. 4.1 от Рамковия договор от 16.01.2015 г. е потвърденена
извършената цесия на вземания, цедирани от „Микро Кредит” АД на 10.04.2018 г., като
вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1/10.04.2018 г., за което е
посочено, че представлява неразделна част от Рамковия договор, с който
вземанията са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Съгласно т.
3.3 на § 3 от Рамковия договор от 16.01.2015 г., страните са договорили, че
конкретният размер на покупната цена за всяко регулярно прехвърляне, ще бъде
посочван допълнително в изпратения опис /Приложение № 1/.
Неоснователен е и доводът, че уведомлението за цесията е
ненадлежно връчено. Действително, от изричния текст на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия
е цедентът (предходният кредитор). Това разрешение обаче, намира приложение
само в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента
да извърши от негово име съобщаването на цесията. Трайна е практиката на ВКС,
че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши
уведомяването по смисъла на чл. 99, ал. 3 и чл. 99, ал. 4 ЗЗД (така
решение № 156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г.,
ВКС, II т.о., решение № 114
от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС). На лист 27 от делото е приложено нарочно пълномощно от „Микро
Кредит” АД, с което упълномощава ищеца да извърши уведомяването за извършената
цесия на всички длъжници, чиито задължения са предмет на цесията. Длъжникът е получил уведомлението за
прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна
разписка, пратката е доставена на 18.04.2018 г. и получена от лице с посочено
качество – съпруга (л. 29).
Съдът
счита, че цесията е породила своето действие и е противопоставима на ответника,
тъй като той, като длъжник, е бил своевременно и надлежно уведомен от страна на
цесионера, който е бил изрично упълномощен да стори това от цедента-кредитор. Съображенията
за това са следните:
По
правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява
съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице.
В този договор не участва длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането. За
валидността му е необходимо съгласието на първоначалния и новия кредитор. От
своя страна длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния
кредитор, за да има то действие за него. Както вече се посочи трайната съдебна
практика допуска кредиторът-цедент да упълномощи
кредитора-цесионер да извърши от негово име уведомяването и в случая такова
нарочно упълномощаване е налице. Уведомлението
е изпратено с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен от
самия него в договора, като съобщението е с пощенско клеймо от 18.04.2018г.
и пратката е връчена на съпругата му.
С исковата молба ищецът е представил за връчване и
уведомлението за цесията на длъжника, което съгласно утвърдената съдебна
практика, следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов
факт, настъпил в хода на делото. Ответникът не е намерен на същия постоянен
адрес, съвпадащ с настоящия и съобщението е прието за редовно връчено при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК на разноски на ищеца, с оглед охрана на интересите му, на когото
са връчени всички книжа.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Това категорично се
отнася и до уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземането и то поражда последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка е
налице също последователна практика на ВКС /решение № 148/02.12.2016 г. по
т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д.
№ 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./, приложима в случая по аналогия, в
която се застъпва най-общо становището, че кредиторът, ако
не е уговорено друго, може да избере начин за връчване
на своите изявления на длъжника, включително и чрез нотариална
покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по
чл. 50 от ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1- 5 от ГПК - отсъствието от адреса
по чл. 47 от ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство.
Това виждане сочи на заключението, че и в
настоящата хипотеза, при която е необходимо изявление на кредитор да достигне
до длъжник, което е допустимо да се извърши в рамките на исковото производство,
щом в исковата молба е обективирано изявление на кредитора-ищец, че
уведомява от името на праводателя си – цедент, първоначален кредитор по
договора за заем, прехвърлянето на вземането му, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
На последно място в тази връзка следва да се посочи
също, че доколкото в настоящото производство се твърди, че задължението на длъжника, произтичащо от договора за заем, не
е погасено, то получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от ответника-кредитополучател е ирелевантно
за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. В случая обаче не се установява претендираното с
исковата молба вземане да е погасено чрез плащане.
Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че сумата, която е погасена до
момента от длъжника по Договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989 и двата от дата
08.11.2017 г., е в размер на 363.00 лв., с която са погасени, както
следва: 151.58
лв. - главница, 54.34 лв. - договорна лихва, 18.48 лв. - допълнителни услуги,
138.60 лв. - застрахователна премия /определение по чл. 140 от ГПК №
232/24.02.2020 г. - л. 72 -76/.
Съдът приема тези
факти за доказани, предвид признанието на ищеца.
Основният спорен момент по делото касае
валидността на сключените между страните Договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989 и двата от дата 08.11.2017 г.,
които представляват правопораждащи юридически факти, от осъществяването на които
ищецът извлича основателността на претенциите си.
В
тази връзка са наведени правоизключващи и правопогасяващи аргументи на ответника,
чрез особения му представител:
С оглед направеното оспорване истиността на Договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989, ведно с погасителен план към него и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989 относно автентичността на подписа, положен от
соченото като ответник лице, в първото по делото заседание съдът е открил
производство по чл. 193 от ГПК.
По откритото производство по чл. 193 от ГПК:
Във връзка с представените от ищеца документи,
а именно: Договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989, ведно с погасителен план към него и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989 и двата от дата 08.11.2017 г. и при оспорване истинността им по отношение
авторството на документите – положените подписи от длъжника, съдът, с оглед
обективираното изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае да се
ползва от тях, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така
оспорените документи, като е постановил да се извърши проверка на автентичността
на документите, а именно: дали подписите в документите са положени от ответника. Така
оспорените документи представляват по същността си частни диспозитивни документи
и като такива притежават т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в
разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Съобразно разпределената доказателствената
тежест, предвидена в разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, тежестта за
доказване неистинността, (в настоящата хипотеза неавтентичността) на документите
пада върху страната, която ги оспорва, в настоящия случай - ответника.
Съобразявайки събраните по делото писмени доказателства и изготвеното
заключение по извършената СГЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвено, според което подписите, положени в
документите, са изпълнени от ответника Ю.А.Ю., съдът намира, че в случая не е оборена
формалната доказателствена сила на оспорените документи. Напротив, ангажирани
са доказателства, даващи основание да се направи извод за истинност (автентичност)
на документите. Ето защо оспорването не е доказано и документите не следва да
се изключват от доказателствения материал по делото.
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
заплащане на дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл, при
което следва да се приеме, че се претендират задължения по процесния договор,
изискуеми на краен падеж 30.10.2018 г.
Съобразно погасителния план,
инкорпориран в договора за заем, заетата сума следвало да бъде върната на 12
вноски, всяка от по 205.66 лева, на посочени падежи. Посочен е фиксиран годишен
лихвен процент – 30,91%, ГПР – 50,00% и обща сума за връщане – 2 467.92
лева. Няма
размер на възнаградителната лихва, както и разпределение на вноските по
задължения.
„Микро
кредит“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Относно
действителността на договора за заем:
Всеки
съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. Затова чл. 5 ГПК задава като основен
принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да
осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите
нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице
неравноправна клауза.
Съгласно легалното
определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР
на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът
за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на
общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не
са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
договорът следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата
реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът
е недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
общия размер на кредита и условията за усвояването му (т.7); стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит (т.8);
лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти (т.9); годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин (т.10), условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т.11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; дължимото
съдържание на погасителния план (т.12), т.20 - наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Съгласно чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако не са посочени лихвеният процент и условията за
прилагането му. В случая не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, т.к. не са посочени -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора”
/възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна
вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е
определен размерът на общата дължима сума от 2 467.92 лева и какви
вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си са достатъчни, за да
се приеме, че договорът е недействителен. Този
порок не може да бъде отстранен и от приетата по делото ССЕ, тъй като
изискването на закона е да се съдържа в самия договор.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Процесният
договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, но в същия не е посочена базата за изчисление на възнаградителна
лихва /без уточнен размер/, от която би зависел нейният размер и частта на
главницата от всяка месечна вноска. Още повече, че от съдържанието на договора
се установява, че размерът на чистата стойност на заема е 2100 лева, от които
са удържани 105 лева еднократна такса, като сумата за получаване е 1995 лева.
Видно е същественото нарушение на изискванията на чл. 11 от ЗПК.
Съгласно договора, за
кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница и
лихва. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да
бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението
погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността,
в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така – самата
информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена
и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска
като части от отделни вземания.
Констатира се неизпълнение и на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, т.к. описаната в него информация
следва да бъде обективирана в съдържанието на договора, което не е сторено.
Според чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.
12, ал.1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че
не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, 11 и 12 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно
чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи.
С оглед на това съдът приема, че със
сумата в размер на 54.34 лева, разпределена от ищеца и вещото лице по приетата
ССЕ за погасяване на договорната лихва от заплатената от ответника сума в
размер на 363 лева, е погасена главницата по договора за заем.
Предвид разпоредбата на чл. 28 от Общите
условия към договора за заем, страните са се уговорили, че при сключване на
договор за допълнителни услуги, какъвто между страните по процесния договор за
заем безспорно е сключен, направените от заемополучателя плащания ще погасяват
първо дължимите суми по договора за заем CrediHome и след това дължими суми по
договора за допълнителните услуги, поради
което не може да се възприеме направеното от ищеца и вещото лице разпределение
на платената от ответника сума от 363.00 лева, а именно, че с нея са платени и 18.48
лева – допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги и 138.60 лева –
застрахователна премия по договора за застраховка. Доколкото длъжникът не
дължи никакви суми по договор за допълнителни услуги от 08.11.2017 г. към договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989 от същата дата, сключен между Ю.Ю. и „Микро Кредит“
АД, по съображения, които ще бъдат изложени по-долу, то според съда и с тези
суми, които възлизат в общ размер на 157.08 лева е погасена главницата по
договора за заем или общо погасената главница по договора за заем е в размер на
363 лева /151.58 лева + 54.34
лева + 157.08
лева/.
Поради това останалата непогасена главница възлиза на 1 737.00 лева и за
тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер
от 1948.42 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите, произтичащи от договор за допълнителни
услуги от 08.11.2017 г. към договор за заем CrediHome+ № 1182-00027989/08.11.2017 г.:
Безспорно се
установи, че между „Микро
Кредит“ АД и Ю.Ю. е
сключен договор за допълнителни услуги от 08.11.2017 г. към договор
за заем CrediHome + № 1182-00027989/08.11.2017 г. /л.8 и л.9/, въз основа
на надлежно отправено искане от потребителя /л. 10/, по силата на който
клиентът се е задължил да заплати цената на пакетите допълнителни услуги –
Пакет „Комфорт”, включващи: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноски, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка *** „Микро
Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноски директно в
офиса на търговеца; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. Съгласно
договора за допълнителни услуги клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги, платима на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
18.48 лева, или общият размер на дължимата цена по договора възлиза на 221.76
лева.
Процесният договор за
кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с договора за допълнителни услуги
към договор за потребителски кредит CrediHome + № 1182-00027989/08.11.2017 г., кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което
уговорките се явяват нищожни поради неравноправност и противоречие с императивни
законови разпоредби.
Систематичното тълкуване
на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод
за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на т.нар.
„допълнителни услуги“, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Изброените допълнителни
услуги представляват действия, които кредиторът без друго следва да извърши или
не са достатъчно конкретизирани, поради което уговарянето на цена за същите
представлява израз на недобросъвестност от страна на търговеца. По
същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
но не и за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Видно е, че така
направената уговорка за заплащане на цена за допълнителни услуги изцяло попада
и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По
същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение срещу мними или
незначителни ползи и облекчения за кредитополучателя, което, освен на
цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност,
респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
С оглед изложеното съдът
приема, че съглашението в тази част, е нищожно и като такова не поражда права и
задължения за страните по договора за допълнителни услуги, а претенциите по
реда на чл. 422 от ГПК за възнаграждение и обезщетение за забава, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Според съда е налице
още едно основание за отхвърляне претенцията за сумите по
предоставените допълнителни услуги и то е свързано с прехвърлянето
на вземанията. Видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за
прехвърляне на вземания от "Микро кредит"
АД на ищеца, липсва отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани
вземания за допълнителни услуги. В Приложение
№ 1, в графа "отпусната главница" е посочена единствено сумата по
договор за заем, а именно 2100 лева, като други задължения по договор за допълнителни услуги и съответно остатък от това
задължение не са посочени. Вземанията в това число и тези от допълнителни
услуги, трябва да бъдат конкретно посочени и трябва да се индивидуализирани в
представен от цедента опис – Приложение № 1
към този договор и това е предвидено в чл. 1.2 от Рамковия договор. Това е
допълнително основание да се приеме, че предявените искове за установяване
на дължимост на сумата по договора за
допълнителни услуги Пакет „Комфорт“ в размер на 203.28 лева, както и лихва
забава върху сумата по този договор, са неоснователни. Право да
търсят тези вземания, за ищеца възниква само, ако се установи, че те са валидно
прехвърлени и индивидуализирани по вид и размер, а в случая това изискване не е
изпълнено.
В разпоредбата на чл. 4.3
от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че клиентът е
избрал да сключи застраховка с посредничеството на „Микро Кредит“ АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна
премия да се финансира от същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи
връщане на сумата на дружеството на равни вноски.
От съдържанието на
сключения договор е видно, че Ю.Ю. е избрал да сключи застраховка защита пакет
„Премиум Живот” със ЗК „Уника” АД с посредничеството на „Микро Кредит“ АД при уговорена премия от 1663.20 лева.
Така постигнатите
уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на
заем, по силата на който „Микро
Кредит“ АД е поел и изпълнил задължението да заплати
на застрахователя дължимата от Ю.Ю. застрахователна премия /л. 122/, която
последният се е задължил да върне разсрочено на търговеца. Застрахователната
премия е платена от „Микро Кредит“ АД и
съгласно заключението на ССЕ.
Ето защо съдът приема,
че в патримониума на кредитора е възникнало вземане, установено по основание и
размер.
Вземането по това
правоотношение обаче също не е прехвърлено на цесионера „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с договора за цесия от 16.01.2015 г., анексите и
Приложение № 1 от 10.04.2018 г. към него, поради което негов титуляр е
останал цедентът „Микро Кредит“ АД. В Приложение № 1 не
е отразено конкретно индивидуализирано вземане за сума, с която е платена
от „Микро Кредит“ АД дължимата от Ю.Ю.
застрахователна премия по процесния договор, а безспорно между цедента и
ответника са били сключени два договора, които представляват самостоятелни
правоотношения, по всяко от които са поети задължения за погасяване на суми,
имащи отделно основание.
След като вземането не е
придобито от цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, то
предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане
в заявения размер, следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното
съдът приема, че извършените
от потребителя плащания следва да се отнесат единствено към задълженията на Ю.Ю.,
поети с договор за заем CrediHome + № 1182-00027989/08.11.2017 г., а не към последващия договор.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /в настоящото производство ответникът е
представляван от особен представител/. Направено е искане и е представен е
списък по чл. 80 ГПК /л.87/, според който се претендират разноски за настоящото
производство в размер на 104.28 лева за платена държавна такса, 517.50 лева –
възнаграждение за особен представител, 250 лева за вещо лице по допуснатата ССЕ
и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на
основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. НЗПП. Общият размер на разноските на ищеца
за исковото производство възлизат на 1021.78 лева, от които в полза на ищеца
следва да се присъдят 432.14 лева. За заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 132.14 лева, от които 82.14 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 56.73 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *************** , и Ю.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, че Ю.А.Ю.
ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 1737 лева /хиляда седемстотин тридесет и
седем лева/, представляваща дължима главница по Договор
за заем CrediHome + №:
1182-00027989 от 08.11.2017 г., сключен между Ю.А.Ю., ЕГН ********** и „Микро Кредит” АД, ЕИК
**********, вземанията по който са прехвърлен с Приложение № 1 от
10.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г., с анекси към него, както следва: Анекси № 1 от
11.12.2015 г., № 3 от 16.12.2016 г. и № 4 от 22.01.2018 г., на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
за която е издадена заповед № 1068/11.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д. № 1602/2018 г. на РС - Провадия, на основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за признаване за установено по отношение на Ю.А.Ю., ЕГН **********, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за
разликата от уважения размер от 1737.00
лева до пълния предявен размер от 1948.42 лева, представляваща остатък от неплатена
главница по договор за заем CrediHome + №: 1182-00027989 от 08.11.2017 г., сключен между Ю.А.Ю., ЕГН **********
и „Микро Кредит” АД,
ЕИК **********,
вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 10.04.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. и анекси към
него, както следва: Анекси № 1
от 11.12.2015 г., № 3 от 16.12.2016 г. и № 4 от 22.01.2018 г. на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 313.58 лева –
договорна лихва по договор за заем CrediHome + №: 1182-00027989 от 08.11.2017 г. за периода 30.12.2017 г. – 30.10.2018 г., и
67.56 лева – лихва за забава по договор за заем CrediHome + №: 1182-00027989 от 08.11.2017 г.
за
периода 31.12.2018 г. – 07.12.2018 г., за които суми е издадена заповед № 1068/11.12.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1602/2018 г.
на РС – Провадия, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************** против
Ю.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** искове за установяване съществуване на
вземане в размер на 203.28 лева /двеста
и три лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща остатък от стойност на допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги от 08.11.2017 г. към договор
за заем CrediHome + №: 1182-00027989/08.11.2017 г., сключен между Ю.А.Ю.,
ЕГН ********** и „Микро
Кредит” АД, ЕИК **********, сумата от 49.61 лева /четиридесет
и девет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща лихва
за забава върху неплатената сума по договор за допълнителни услуги от 08.11.2017
г. към договор за заем CrediHome + №: 1182-00027989/08.11.2017 г. за периода от 31.12.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда - 07.12.2018 г., сумата от 1524.60 лева /хиляда петстотин двадесет и
четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща остатък от дължима
разсрочена застрахователна премия по от договор за допълнителни услуги от 08.11.2017
г. към договор за заем CrediHome+ №: 1182-00027989/08.11.2017 г., за които суми е издадена заповед № 1068/11.12.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1602/2018 г.
на РС – Провадия, като неоснователни.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл.
193 от ГПК проведеното от ответника Ю.А.Ю., ЕГН **********, чрез адвокат
К.Г., оспорване на истинността на представените по делото Договор
за заем CrediHome+ № 1182-00027989, ведно с погасителен план към него и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00027989 и двата от дата 08.11.2017 г., сключени между „Микро Кредит” АД,
ЕИК ********** и Ю.А.Ю., ЕГН **********, относно
авторството на подписите, положени от ответника.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***************, сумата
от 56.73 лева /петдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство, както и сумата от
432.14 лева /четиристотин тридесет и два лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща направени разноски за настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Провадия сумата в размер на 150.00 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща разноски за вещо лице допуснатата съдебно –
глафологическа експертиза относно направено оспорване истинността на
документ по чл.193 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: