Решение по дело №1064/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от И. А. Ц. от [населено място], обл.София, [улица]чрез адв.П. Н. – АК [населено място] против решение № 270/14.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 739/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство досежно неяснота касаеща установената превишена скорост. Възразява още за неприложимост на квалифицирания състав за повторност предвид липсата на данни кога е връчен и влязъл в сила предходно издаден електронен фиш. Прави искане да се отмени обжалваното решение и потвърденото наказателно постановление.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ редовно уведомен, не изразява становище за оставяне в сила на съдебния акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 24-0769-004132/19.11.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на И. Ц. за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието в условията на повторност, като е намерил нарушението за безспорно установено, чрез допустимо от закона изправно техническо средство, с оглед на което е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално разрешената скорост за движение в населено място до 80 км./ч., сигнализирана с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното деяние, тъй като автомобилът управляван от Ц., за което са събрани данни по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е заснет при движение със скорост от 167 км./ч., с автоматизирано техническо средство в [населено място], ПП-Е773, км.491, до бензиностанция Ромпетрол, в посока към кв.Ветрен. При измерване на скоростта е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 %, при въведено ограничение от 80 км./ч., като първоначално установената скорост, с която се е движел автомобилът е била 173 км./ч. и от нея е приспадната допустимата грешка/толеранс и електронният фиш е издаден за движение със скорост от 167 км./ч.

Неоснователни са възраженията на касатора за неяснота относно реално установената скорост на движение. Толерансът от +- 3% е предвиден в Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Разпоредбата на чл.425, ал.1, т.2 от Наредбата, сочи за толеранс ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В случая е установено, че системата е заснела и записала скорост на водача от 173 км/ч, за което като писмено доказателство по делото е представена снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 07.07.2024 г. в 03,30 часа, като е заснет и регистрационният номер на автомобилът. Това допустимо отклонение от 3% е винаги в полза на водача, поради което и в обжалваното НП е посочена скорост по-ниска от установената.

И. Ц. е наказан за нарушение, извършено при условията на повторност, като е прието, че то е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 8481685, издаден за извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, връчен на 24.01.2024 г. и влязъл в сила.

По смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, което обстоятелство в случая е налице.

Съгласно представената справка за нарушител, на И. Ц. е издаден електронен фиш серия К №8481685г., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, връчен на 24.01.2024 г., като е отбелязано, че е влязъл в сила. С оглед посочената дата на връчване, срока за обжалване на електронния фиш изтича на 07.02.2024 г. и след като от касатора не се твърди и не се установява той да го е обжалвал, правилно е прието от първоинстанционния съд, че този фиш е влязъл в сила, така както е отбелязано в справката. Аналогични са и данните изведени след справка за водача в Автоматизираната информационна система – Административно-наказателна дейност (АИС АНД). В потвърждение на изложеното следва да се има в предвид и че от представените по делото доказателства се установява, че наложената глоба, с този предходен електронен фиш, е била заплатена на 09.02.2024 г. Ето защо, след като електронния фиш издаден на касатора, за предходно, също по вид нарушение е влязъл в законна сила на 08.02.2024 г., а процесното нарушение е извършено на 07.07.2024 г., правилно е прието, че е налице повторност.

След като процесното деяние е извършено при повторност, правилно при определяне на размера на санкцията е приложена нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП и на касатора са наложени глоба в размер на 2 100,00 лева, представляваща глобата предвидена в нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и 50лв. увеличение за всеки 5 км/ч. превишение над 50 км/ч. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 270/14.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 739/2025г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.