Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 11.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Д. Борисова, като разгледа гр.д. № 5617/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.М.А. твърди,
че като пътник в л.а. Опел, с рег. № ****** пострадал при ПТП, реализирано на
16.05.2015 г. в гр. Драма, Р. Гърция по
вина на водача а л.а. „Сеат”, с рег. № РМТ-6745
– В.К.Л.,
който не е спрял на червен светофар.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът
P.I.CO LTD /П.И.К.Л./ отговаря за
вредите, причинени от виновния водач. Сочи,
че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилите травматични
увреждания – съчетано счупване на долните краища на лакътна и лъчева кост на лявата ръка. Претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, които определя на 70 000,00 лева, както лихва
за забава от датата на настъпване на произшествието – 16.05.2015 г. до
плащането, както и разноски.
Ответникът P.I.CO LTD /П.И.К.Л./
оспорва
исковете. Оспорва водачът на застрахования при него автомобил да е виновен за
настъпване на произшествието, като твърди, че причината за настъпването му стои
изцяло в поведението на водача на л.а. Опел, в който ищецът е бил пътник.
Оспорва посочените в исковата молба вреди при ищеца да са настъпили в следствие
на посоченото ПТП, тъй като са констатирани в момент отдалечен от датата на
деликта. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради не
поставянето на предпазен колан. Твърди претендираното обезщетение да е
прекомерно спрямо претърпените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По приложимото материално право.
С исковата молба се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от деликт, настъпил в Р.Гърция, като ищецът
твърди, че ответникът отговаря в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на МПС с рег. № *****. За
определяне на приложимото материално право приложим е Регламент
/ЕО/ 864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения
/Рим ІІ/ и Регламент /ЕО/ 593/2008 г. относно
приложимото право към договорните задължения. Според правилото на чл. 4, т. 1
от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. /“Рил ІІ“/ приложимото право към
извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане е правото на
държавата, в която е настъпила вредата, независимо от това, в коя държава е
настъпил вредоносния резултат. В настоящия случай, вредата е настъпила на
територията на Р. Гърция. Според чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г. по
отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено приложимо право,
се прилага правото на държавата, в която е разположен рискът според правилата
на чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО – правото на държавата, в която
е регистрирано МПС. Ето защо приложимо право относно обема на отговорността на
застрахователя също е това на Р. Гърция. В горния смисъл и в Решение на СЕС от
24 октомври 2012 г. по дело С-22/12, се приема, че приложимият закон е по
принцип националният закон на държавата, на чиято територия е настъпило ПТП.
В конкретния случай относимите
нормативни актове на гръцкото материално право са: Президентски указ № 237/1986
г., уреждащ въпросите във връзка със застрахователното покритие в рамките на
задължителната осигуровка «Гражданска отговорност», както и момента, от който
застрахователят дължи лихви, при неизпълнение на задължението си да се
произнесе в определения срок; Гръцкият граждански кодекс уреждащ отговорността
при непозволеното увреждане и Закон 2696/1999, който урежда правилата за
движение по пътищата.
Правната квалификация на иска според
така посоченото приложимо право е чл. 914 във връзка с чл. 932 от Гражданския
кодекс на Република Гърция, вр. с чл. 10, т. 1 от Президентски указ 237/1986.
Съгласно разпоредбата на чл. 914 от
Гръцкия граждански кодекс (ГГК), който навреди другиго противоправно и виновно,
е длъжен да го компенсира. В чл. 932 от ГГК е регламентирано обезщетяването на
неимуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, които се присъждат по
преценка на съда в разумен размер.
Според правилото на чл. 300 от Гръцкия граждански кодекс ако
пострадалият е допринесъл по своя вина за вредата или размера й, съдът може да
не присъди обезщетение или да намали размера му.
Според чл. 12 от Закона за движение по
пътищата 2696/1999 г. всеки участник в движението трябва да избягва всяко
поведение, с което може да причини щети на публична или частна собственост.
Водачите са длъжни да управляват превозното средство разумно и с постоянно
внимание. Съгласно нормата на чл. 19, ал.1 от Закона водачът на пътно превозно
средство трябва да има пълен контрол над
него, за да може по всяко време да извърши необходимите действия, а според ал.
2 на разпоредбата водачът трябва постоянно да регулира скоростта на своето
превозно средство, като вземе предвид съществуващите условия, особено терен,
състояние и характеристики на пътя, състоянието и натоварването на неговото
превозно средство, метеорологични условия и условия на пътния трафик, така че
той са е в състояние да прекъсне хода на автомобила си пред всяко препятствие,
което може да се предвиди и което се намира във видимата част на пътя пред
него. Той също така е длъжен да намали скоростта на превозното средство и ако е
необходимо да преустанови движението му, когато обстоятелствата го налагат. Според
чл. 12, ал.5 от Закона за движение по пътищата 2696/1999 г. използването на
предпазни колани е задължително, както за водачите, така и за пътниците.
Предвид изложеното, за основателността
на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на застрахования при ответника водач е претърпял вреди.
Размерът им следва да се определи по преценка на съда, при съобразяване
практиката на гръцките съдилище по аналогични случаи.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на починалия в причинна връзка,
с което е настъпил вредоносният резултат.
Не е спорно между страните, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. с рег.
№ ***** към момента на настъпване на произшествието.
По делото е приета като писмено
доказателство решение от 21.11.2016 г. по дело № 1890/2016 г. на едночленен
първоинстанционен съд гр. Драма, с което обвиняемият В.К.е признат за невиновен
за това, че в гр. Драма, на 16.05.2015 г. по непредпазливост,
т.е. липса на внимание, което е длъжен при обстоятелствата и е можел да обърне,
не е предвидил наказуемия ефект а деянието си, като е причинил телесна повреда
увреждаща здравето на Д.К.А. и по-специално, докато е шофирал своя лек
автомобил с рег. № РМТ – 6745, се е движел по ул. Вергинас с посока към ул. Хрисоверги и на
височината на кръстовището с ул. 1-ви юли не е шофирал разумно и с непрекъснато
заострено внимание и е предприел да пресече кръстовището като е нарушил червен
сигнал на светофара, който е имал в своята посока, в резултат на което е
връхлетял върху лек автомобил с рег. № ******, който е шофиран от
пострадалия.
Влизането в сила на така постановената
присъда не е спорно между страните /определение по чл. 140 ГПК №
251252/31.10.2018 г./, а и същото се установява от удостоверение лист 155 от
делото, че към 17.01.2018 г. жалба не е подавана, а според разпоредбата на чл.
504 от НПК на Р.Гърция жалбата срещу оправдателна присъда може да бъде подадена
в срок от 10 дни от датата на вписване на решението в Специалната книга на
Наказателния съд, което вписване се извършва в рамките на 15 дни от
публикуването й. Влизането в сила на решението се потвърждава и от полученото
по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. уверение от 22.01.2020 г. на Районен
съд гр. Драма.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда/решение на
наказателния съд се ползва със сила на пресъдено и е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Присъдата е
задължителна за гражданския съд относно конкретното деяние, обективирано
в обвинителния акт, като влязлата в сила оправдателна присъда, с която е
прието, че подсъдимия не е извършил престъплението, за което е обвинен, се
ползва със сила на пресъдено нещо относно основанието
за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. За да бъде приложено
установителното действие на влязлата в сила присъда не е необходим пълен идентитет на деянието и неговите вредни последици, като
същото се прилага от гражданския съд само по отношение на тези елементи от
фактическия състав, при които е налице идентичност /в този смисъл /в този
смисъл решение № 180 от 05.01.2017 г. по т. д. № 3155/2015 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС, решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС и др./
В настоящия случай, присъдата на
наказателния съд в частта относно елементите от изпълнителното деяние,
изразяващо се в не проявяване на дължимо внимание от страна на обвиняемия В.К.Л.докато
е шофирал 16.05.2015 г своя лек автомобил с рег. № РМТ – ****, и при движение по
ул. Вергинас с посока към ул. Хрисоверги
и на височината на кръстовището с ул. 1-ви юли е предприел пресичане на
кръстовището на червен сигнал на светофара, който е имал в своята посока, в
резултат на което е връхлетял върху лек автомобил с рег. № ****** напълно
съвпада с противоправното поведение, посочено в исковата молба, поради което на
основание чл. 300 ГПК съдът приема, за установено по делото, че процесното ПТП
на 16.05.2015 г. не е настъпило в следствие противоправното поведение на водача
на лек автомобил с рег. № РМТ – 6745, застрахован при ответника, изразяващо се
в преминаване на кръстовището на ул. Вергинас и ул. „1-ви юли“ на червен светлинен сигнал.
В исковата молба не се твърди друго
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача В.К.Л.,
което да е причинило настъпването на произшествието и уврежданията на здравето
на ищеца И.А.. Ето защо поради липса на посоченото в исковата молба
противоправно поведение като един от задължителните кумулативни елементи от
фактическия състав на гражданската отговорност на застрахователя искът следва
да бъде отхвърлен без да бъдат обсъждани останалите събрани по делото
доказателства.
По разноските:
При този изход от делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото .
По възражението на ищеца за прекомерност
на уговореното между ответника и Адвокатско дружество „Б., А., Д.“ адвокатско възнаграждение.
Видно от договор за правна защита и
съдействие уговореното между ответника и Адвокатско дружество „Б., А., Д.“ възнаграждение е в размер на 1350
евро, равняващи се на 2640,00 лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност
на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т.6, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 3630,00
лева, без ДДС, т.е. минималният размер е по-висок от уговорения, поради което
последният не подлежи на намаляване.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото в общ
размер на 4010,80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.А.,
ЕГН: ********** срещу P.I.CO. LTD (П.И.К.Л.),
адрес М.а.299 & ул.
*****, ****Х., Р.Гърция искове с правно основание на основание 914 във връзка с
чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. с чл. 10, т. 1 от
Президентски указ 237/1986 на Република Гърция за сумата в размер на 70 000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от реализирано на 15.05.2015 г., в
гр. Драма, Р. Гърция пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на В.К.Л., като водач на л.а.
„Сеат”, с рег. № РМТ-****, неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпило счупване на долните краища на лакътната
и лъчева кост на лявата ръка, ведно с лихва за забава от датата на деликта –
16.05.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.М.А.,
ЕГН: ********** да заплати на P.I.CO. LTD (П.И.К.Л.),
адрес М.а.299 & ул.
*****, ****Х., Р.Гърция на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 4010,80
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: