Решение по дело №582/2018 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 255
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20187110700582
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 255

                                           гр.Кюстендил, 29.10.2019год.

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на осми октомври  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

при участието на секретаря И. С., като  разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 582 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Б.М.Й. ***, представлявана по пълномощие от адв. Е.Й., оспорва  Решение № 10/121/07102/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/4709#1 от 16.11.2018г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на оспорващата на финансова корекция в размер на 5 468,32лв.  във връзка с договор № 10/121/07102  от 20.10.2015г.  за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР 2007-2013г.  Излагат се доводи за незаконосъобразност  на оспорения акт поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Оспорва се валидността и приложимостта на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти  по ПРСР 2007-2013, както и наличието на елементите от фактическия състав на „нередност“ по см. на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ.  Допълнително жалбоподателят възразява срещу начина на формиране на приходите, заложени в бизнес плана към сключения договор. Налице са твърдения, че първоначалния бизнес план е изменен, вкл. в частта относно предвидените приходи от дейността. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на деловодни разноски. 

    Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез  процесуалния  си представител юк Г., изразява  становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:      Оспорващата  Б.М.Й. е подала  Заявление за подпомагане по мярка 121  "Модернизиране на земеделските стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., с което кандидатства за финансиране на дейностите по проект № 10/121/07102 от 07.09.2015г., а именно : „Закупуване на трактор“.  След одобряване на проекта,  както и на основание чл.35, ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/,  между ДФ „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор и Б.М.Й., е сключен договор № 10/121/07102 от 20.10.2015г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката.  Съгласно т.1.1.1  и 1.1.2  от договора, Фондът предоставя на жалбоподателката  като ползвател безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейностите, заявени за финансиране с проект № 10/121/07102 от 07.09.2015г., а именно : „Закупуване на трактор“,  като  размерът на помощта е определен на 60% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта. Предвидено е в т. 2.1, че първоначално одобрената помощ е в размер на 54 683,63лв., а  съобразно  разпоредбите на раздел ІV от договора,  Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като извършва проверки на  място и на документацията, както и задължения за изплащане на окончателния размер на помощта в срок до два месец от постъпване на заявката за плащане, придружена с необходимите документи съгласно Наредба №8/2008г.  Ползвателят  има право да получи финансовата помощ в договорения размер. Същият се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, който съгл. т.3.1 е 20.11.2015г., и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи     / вж. т.4.14 от договора/, както и в срок от 5 години от сключването на договора да използва по предназначение придобитите активи, да не преустановява подпомаганата дейност, да обработва и регистрира в ИСАК земя в размер  не по-малък от 43,8 дка / вж. т.4.24 и 4.28/.  В раздели VІІ и VІІІ от договора са предвидени отговорности при неизпълнение, вкл. по т.7.1 и т.8.1  е предвидено в случай, че ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения след изплащане на помощта, Фондът може да развали договора и да получи обезщетение в размер на цялата получена финансова помощ, ведно с неустойка в  размер на законната лихва.  В раздела ІХ „Други условия“ на договора се съдържат дефиниции на понятия по същия, вкл. на понятието „одобрен проект“, който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8/2008г.  документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,  заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 121. 

Следват изменения на сключения договор съответно: с Анекс № І от 18.11.2015г. – относно Приложение І като се създава нова Таблица за одобрените инвестиционни разходи, вместо първоначално одобрената;  с  Анекс № ІІ от 25.09.2018г.  -  относно т.4.24  като размерът  на  първоначално одобрената за обработваема земя е намален на 13,8 дка, вместо 43,8 дка.

           В съответствие с изискванията на чл.16, ал.1 от Наредба № 8/2008г., приложение към одобрения  проект  на жалбоподателката  е бизнес план – Приложение № 5 към чл.16, ал.1 от Наредба № 8/2008г.  От съдържанието на представения бизнес план на  л. 393-411 от делото, се установяват  следните относими за спора обстоятелства:  сумата на инвестицията е 108 267,00лв.,  с която се финансира закупуването на трактор, описан в таблица 1 на р. ІІІ, за производство /механизирано отглеждане/  на био сливи и био сено; приходите по проекта съобразно р. ІІІ.2  включват  по т.А.1  „Приходи от дейността“, както следва:  по таблица 12 – Производствена програма, се предвиждат приходи от продажба на продукция: от био сливи в количество от 34 500кг  за всяка година в рамките на 5-годишния период, които приходи  са в размер на 34 500лв. за всяка година в рамките на 5-годишния период, както и от био сено, съотв. в  количество от 30 000кг  за всяка година в рамките на 5-годишния период, които приходи  са в размер на 7 500лв. за всяка година в рамките на 5-годишния период или общо приходи в размер на 42 000,00лв. за всяка година в рамките на 5-годишния период;  по т.А.2  „Други приходи“, таблица 17 - приходи от директни плащания на площ от ДФЗ-РА в размер на 2400,00лв. за всяка от 5-те години по проекта, плащания за необлагодетелствани райони, мярка 13.1 – по 2080,00лв. за всяка от 5-те години, плащания за необлагодетелствани райони, мярка 13.2– по 533,00лв. за всяка от 5-те години, субсидия по мярка  11 – по 2734,80лв. за всяка от 5-те години,  плащания по схема за млади земеделски стопани – по 320,00лв. за всяка от 5-те години, плащания по схема за преразпределително  плащане – по 960,00лв. за всяка от 5-те години.  В „Прогноза за нетните парични потоци на проекта“ в раздел ІІІ.3. А, таблица 25 в частта относно приходите са заложени за всяка от 5-те години, както следва: приходи от продажба – 42 000,00лв.  и  други приходи – 9027,80лв. или общо 51 027,80лв.   Видно от поясненията към таблица 12 и към таблица 17 на бизнес плана - Приложение № 5 към чл.16, ал.1 от Наредба № 8/2008г., в таблицата 12 „Производствена програма“ се  посочват видовете продукти, които кандидатът произвежда и които са пряко свързани в инвестицията, за която кандидатства, а в случай, че даден вид продукция на кандидата е свързан косвено с дейността, в която се инвестира, тя се описва в таблица 17 „Други приходи“. 

Във връзка с подадена от  ползвателят Б.М.Й., заявка за  окончателно плащане  с  № 10/121/07102/3/01 от 27.11.2015г.  и положителни констатации от извършена проверка, отразени в Контролен лист от 09.12.2015г.,  на 21.12.2015г. на същата е  изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 54 683,21лв.  /вж. данните в писмо за оторизация на плащането и уведомително писмо на л. 230-232 от делото/.

В съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с изпълнението на сключения договор, е издадена заповед № 352318/13.04.2018г. за извършване на проверка на място на ползвателя Б.М.Й.. Констатациите на проверяващия екип  от Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ, са отразени в Контролен лист от 17.04.2018г.  на л.236  и сл. от делото.  В раздел ІІ – Административен контрол на място на заложени параметри/ показатели в бизнес плана, е посочено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на продукцията, заложени в бизнес плана, като видно от приложението към Контролния лист  на л.256  и сл.  от  делото, таблица 1, за  2016г.  -  приходите заложени в  бизнес плана са в размер на 42 000,00лв.,  а от продажба на продукцията от сливи – 2 134,46лв.  с ДДС;  за  2017г.  -  приходите заложени в бизнес плана са в размер  на  42 000,00лв., а от продажба на продукцията  от сливи   21 887,00лв. с ДДС. Контролният лист е предявен на жалбоподателката  на 17.04.2018г. и е подписан от нея без забележки.

С писмо  № 01-6500/4709  от  23.05.2018г.  на изпълнителния  директор на ДФЗ, е уведомена Б.Й. за  открито производство по налагане на финансови корекции на осн. чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с констатациите от направената проверка за неизпълнение на задълженията по т.4.14 от договора относно заложените приходи за двете пълни финансови години – 2016г. и 2017г. по одобрения бизнес план.  Във връзка с уведомлението, получено на 15.06.2018г., ползвателят подава възражение на 29.06.2018г., в което сочи, че има входирано искане за промяна на бизнес плана, по което няма отговор от страна на ДФЗ.

 Следва оспореното Решение № 10/121/07102/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/4709#1 от 16.11.2018г.,,  издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което  на основание чл.16, ал.5, чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. във вр. с чл.30, §1 и 2 от Регламент № 966/2012 и чл.70, ал.1, т.4, т.7 и т.10 вр. с чл.72, ал.1 и ал.2, чл.73, ал.1 и ал.2 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ,  на Б.М.Й. е определена финансова корекция в размер на 5 468,32лв.

Органът е приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т.4.14 от договора за извършване изцяло на одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи,  както и на разпоредбата на  чл.16, ал.5 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, според която бизнес планът към проекта трябва да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството. Сочи се, че в представения и одобрен бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е сключен договор за подпомагане, по който е изплатена субсидия в размер на 54 683,63лв.,  но  след извършените проверки на място, е установено, че за двете пълни финансови години - 2016г. и 2017г.,  ползвателят  е реализирал  приходи в размери  по- ниски от заложените в бизнес плана, а именно:  за 2016г. – от заложените 42 000,00лв. приходи са реализирани 2 134,46лв. или 5,08% , а за 2017г. – от заложените 42 000,00лв.  приходи са реализирани 21 887,00лв. или 52,1%, като средно за двете години реализираните приходи от ползвателя възлизат на 28,6% от заложените в бизнес плана. С оглед на горните констатации относно процента неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и на основание  т.30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, одобрена от изпълнителния директор на ДФЗ,  е определена  финансовата корекция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора. 

          Издаденото  решение е съобщено на жалбоподателката  на  20.11.2018г., а жалбата е подадена  на  27.11.2018. 

 Към административната преписка са приложени изчисление за лошо вземане и Доклад за нередност 10/121/07102/3/01/17/01 от 26.11.2018год. на Дирекция  „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони“ до РА, ЦУ, Дирекция „Финансова“, в който е отразено откриване на нередност /нарушение/  по договора с Б.М.Й. и е наредено регистриране на сумата   като лошо вземане.  Приложени са документи във връзка с дейностите по мярка 121, вкл. счетоводни книги, данъчни декларации и статистически отчети. 

            С искане за промяна с вх. № 02-100-6500/1833 от 10.04.2018г. /л.350 и сл./ ползвателят  Й. е представила актуализиран бизнес план във връзка с одобрения проект, видно от който заложените приходи са в размер на 28 000,00лв. годишно. Не е спорно по делото, че във връзка с постъпилото искане няма произнасяне за съгласуване от органа.

            В съдебното производство е прието заключение с вх. № 4134/02.08.2019г. на вещото лице Е.Т., изготвено по искане на оспорващата. Същото съдът счита за обективно и достоверно, съответстващо на писмените доказателства по делото. От експертното заключение се установяват следните обстоятелства: съобразно счетоводните книги, данъчните декларации и статистическите отчети, жалбоподателката е реализирала приходи, както следва: за 2016г. в размер на 56 957,07лв.  без ДДС, от които  2 134,46лв. от растениевъдство – от продажба на сливи, 21 883,38лв. – възнаграждение по трудов договор и 268,80лв. – възнаграждение по граждански договор, както и 32 670,43лв. - субсидия;  за 2017г.  - в размер на 66 161,43лв.  без ДДС, от които 37 018,85лв.  от растениевъдство, като 21 887,00лв. са приходите от продажба на сливи, а останалите – от продажба на моркови и кромид лук , 11 289,87лв. - възнаграждение по трудов договор и 1 886,64лв. – възнаграждение по граждански договор, както и 16 207,07лв. – субсидия.  При съпоставка на реализираните приходи от ползвателя със заложените приходи по одобрения бизнес план, вещото лице потвърждава изцяло констатациите на  органа в оспореното решение, вкл. и процента на изпълнение на приходите за 2016г. –  признати са приходите от растениевъдство, които са 2 134,46лв.  при заложени 42 000,00лв. приходи  се явява изпълнение в размер на  5,08%.  За 2017г. – съдебният експерт  дава два варианта на заключението си, а именно: потвърждава изцяло констатациите на  органа в оспореното решение, вкл. и процента на изпълнение на приходите, при условие, че се  признават  само  приходите от продажба на сливи, които са 21 887,00лв., при заложени 42 000,00лв.  приходи се явява изпълнение в размер на  52,1%,  и  средно за двете години реализираните приходи от ползвателя възлизат на 28,6% от заложените в бизнес плана. Съобразно вторият вариант  за 2017г., изчисленията на вещото лице са при приходи от растениевъдство в размер на 37 018,85лв., които включват приходите от продажба на сливи, моркови и кромид лук. При тези данни, съобразно  заложените       42 000,00лв.  приходи - се явява изпълнение в размер на  88,14%,  и  средно за двете години  реализираните приходи от ползвателя възлизат на 46,61% от заложените в бизнес плана. Вещото лице констатира, че финансовата корекция е определена на 10% от размера на изплатената финансова помощ по проекта – 54 683,63лв. Х 10% = 5 468,32лв.

  Допълнително  в експертното заключение  са правени изчисления на процента изпълнение съобразно коригираните  приходи в актуализирания бизнес план, при които се установява, че изпълнението за 2016г. възлиза на  7,62%, за 2017г. – на 132,21% или средно  - на 69,92%, както и във вариант, при който в размера на приходите се включват и сумите от изплатените субсидии, като тогава изпълнението за 2016г.  възлиза на 94,00%, за 2017г. – на 143,75%  и средно – на 118,91%.

По делото е представена Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ  на 26.08.2016г., както и изменение на Методиката, утвърдено  от изпълнителния директор на ДФЗ  на 06.01.2017г.  /вж. л. 374 и сл. от делото/. Съобразно т.30 от Методиката, когато ползвателят не изпълни одобрения проект ( не са реализирани нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), се налагат санкции, като  същите са  в размер на 10%  от предоставената финансова помощ по договора когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план.

Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, е обявена за нищожна с решение   №15652 от 14.12.2018г. на ВАС по адм. дело № 11440/2017г.,  оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019г. на петчленен състав – Първа колегия на ВАС по адм. дело № 1757/2019г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

                      Преценката на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:

  Жалбата е процесуално допустима - подадена  е срещу индивидуален административен акт по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд,  в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ .

                       Разгледана по същество, жалбата е основателна.

             

   В резултат на служебната проверка на оспореното решение по чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, съдът приема следното:

Решението е постановено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Предметният обхват в чл.1, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ определя закона като приложим по отношение правилата за налагане на финансови корекции във връзка с управление на средствата от ЕСИФ.  Съгласно чл.9, ал.1 и ал.5 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи /УО/, сертифициращите органи и одитните органи. Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови корекции. В случая оспореното решение е издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, който е ръководител на УО  по см. на §4 от ДР на ЗУСЕСИФ и е сключил договора за отпускане на финансова помощ на оспорващата по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013г., подкрепа от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер от ръководителя на УО, одобрил проекта. Страните не спорят относно компетентността.

При издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕСИФ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията от бенефициера / ползвателя/. Решението отговоря и на общите изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства  и  разпоредителна част.

Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕСИФ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на ползвателя да представи писмени възражения по установените нарушения при осъществения контрол, както и по основателността и размера на финансовата корекция. Писмото на органа с  № 01-6500/4709  от  23.05.2018г. е поставило начало на административното производство за издаване на оспорения ИАА и в него се съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката.  В изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК, решението е издадено от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване възможност на засегнатото лице за участие и защита. Последната е реализирана чрез изпращане на възражения с  писмо от 29.06.2018г.

Проверката относно приложението на материалния закон  сочи  на следните изводи:

С решението на изпълнителния директор на ДЗФ е определена финансова корекция на оспорващата  на основание чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, която норма  въвежда правилото за пълна или частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ при наличие на конкретно посочени основания, между които посочените от органа основания: по т.4  - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; по  т.7 – за неизпълнение на одобрени индикатори  и  по т.10 – за  нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ.  От анализа на събраните доказателства в контекста на соченото правно основание, съдът констатира наличие на материалноправните  предпоставки за определяне на финансовата корекция по т.7 и т.10 на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Правилно органът  е обосновал същите с данните от извършената контролна проверка за неизпълнение на приходите, предвидени от жалбоподателката  в  одобрения бизнес план, представен към  проекта.  Налице е хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 и т.10 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.51, ал.1 и ал.2  и  чл.16,  ал.5  от Наредбата във връзка с т.4.14 и т.8.1 от подписания  между страните договор.   

Безспорно е по делото, че между ДФЗ и Б.М.Й. е сключен договор № 10/121/07102 от 20.10.2015г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.  Съгласно т.4.14 от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и приложенията към него /вкл. Таблицата за одобрените инвестиционни разходи/.  Според   разпоредбата  на т.4.28  от договора, ползвателят се задължава в срок от пет години от сключването на договора да използва по предназначение придобитите активи. В раздел VІІ и раздел VІІІ от договора са предвидени отговорности при неизпълнение, вкл. по т.7.1 и  т.8.1 е предвидено в случай, че ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения след изплащане на помощта, Фондът може да поиска обезщетение за неизпълнение в размер на цялата получена по договора финансова помощ, заедно със законната лихва върху тях, както и да прекрати договора.

Както се посочи, основанията по чл.70, ал.1, т.7 и т.10 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансовата корекция органът свързва с доказателствата за неизпълнение на предвидените в бизнес плана приходи, третирайки ги като одобрени индикатори, а неизпълнението им като нередност,  като приема, че бизнес планът  е неразделна част от одобрения проект и от подписания договор. Горните доводи в оспореното решение са законосъобразни и правилни с оглед клаузите на договора и нормативните разпоредби на Наредба № 8.  В раздела ІХ „Други условия“ на договора се съдържа дефиниция на понятието „одобрен проект“,  който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8/2008г.  документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,  заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 121.   Дефиниция  на понятието „проект“ има и  в §1, т.12 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, съгласно която, проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРРС. Сред нормативно установените изисквания към проектите на кандидатите за подпомагане според чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата,  е  представянето на бизнес план  по образец съгласно приложение № 5, с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, чрез който  следва да се покаже значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата чрез постигане на една или повече цели съгласно чл.2, ал.2 и чл.3 и да се докаже икономическата жизнеспособност на стопанството  /арг. чл.16, ал.2 и ал.5 от Наредбата/.   В §1, т.17 от ДР на Наредбата е дадена дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно:  генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.

От горното следва, че бизнес планът е  част от заявлението за подпомагане, като същият и предвидените в него стойности са относими за постигане на целите на мярката, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Изготвянето на бизнес плана и заложените в него приходи е извършено от кандидата, като в случая именно чрез тях същият доказва жизнеспособността на инвестицията, което пък е основание за одобряване на проекта.  В този смисъл, основателна е преценката на органа във връзка с  изпълнението на договорните задължения  от страна на ползвателя, въз основа на предвидените в бизнес плана показатели за приходите от дейността в рамките на договорния период. Същите  представляват одобрени индикатори по см. на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ  за изпълнението на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ. При издаване на решението, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредбата, които са прилагани във връзка с чл.16, ал.5 от Наредбата, както  и с т.4.14 и т.8.1 от договора.  Съгласно чл.51, ал.1 от Наредбата, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да иска връщането на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, а съгласно ал.2, размерът на намалението се определя според вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В контекста на изложеното и след преценка на събраните доказателствени средства, съдът приема за доказано неизпълнението на договорните задължения от ползвателя във връзка с предвидените с бизнес плана приходи от продажба на продукция в периода от 5 години след отпускане на помощта. Както се посочи, със заложените финансови приходи, жалбоподателката е заявила и доказала жизнеспособността на проекта, респ. на инвестицията и е получила подпомагане със средства от ЕСИФ, поради което правилно органът е квалифицирал неизпълнението на визирания показател като неизпълнение на одобрени индикатори и като нередност, извършена чрез действие или бездействие от ползвателя, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ. 

Данни за заложените приходи от дейността се съдържат в представения по делото бизнес план, който е приложение към одобрения проект. Съдът не обсъжда показателите в  бизнес плана, предложен за одобрение от ползвателя с искането за промяна с вх. № 08-100-6500/1833  от 10.04.2018г. , тъй като същият не е съгласуван по надлежния ред. Доводите на оспорващата в обратния смисъл са неоснователни като недоказани от събраните по делото доказателствени средства.

От друга страна, относими за спора са само  приходите от реализиране на растителна продукция от био сливи и био сено, отразени в таблица 12 – Производствена програма към приложения бизнес план.  Посочените приходи са от значение за преценката на изпълнение на договорните задължения и съотв. за определяне  на неизпълнението, тъй като полученото от ползвателя  финансиране е за  закупуването на трактор за производство на биологични сливи и сено, които са основната култура за отглеждане по проекта /вж. описанието на проекта в бизнес плана/.  Без значение за спора по делото са приходите от продажба на друга растителна продукция /моркови и кромид лук/, от възнаграждения  по  други договори, от директни плащания и субсидии, както заложените от ползвателя, така и реално изплатените от ДФЗ.  Горните изводи следват от предмета на проекта и на инвестицията, както и от поясненията към таблица 12  на бизнес плана - Приложение № 5 към чл.16, ал.1 от Наредба № 8/2008г., според които в таблицата 12 „Производствена програма“ се посочват видовете продукти, които кандидатът произвежда и които са пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства, а в случай, че даден вид продукция на кандидата е свързан косвено с дейността, в която се инвестира, тя се описва в таблица 17 „Други приходи“.  Безспорно е, че приходите от моркови и кромид лук, както и от директни плащания и от субсидии не попадат в категорията други плащания, независимо, че ползвателят ги е включил там. Правилно органът не  ги е зачел  при  формиране на данните във връзка с изпълнението на проекта, а възраженията на оспорващата в тази част са неоснователни.

 Видно от таблица 12 към бизнес плана,  в случая жалбоподателката  е предвидила приходи  от продажба на продукция от био сливи и био сено  в количество от 34 500кг, съотв. от 3000кг, за всяка година в рамките на 5-годишния период, като приходите са заложени в размер на 34 500,00лв. от продажба на био сливи и на 7 500,00лв. от продажба на био сено или общо  заложените приходи са в размер на 42 000,00лв. за всяка от годините  в 5-годишния период. Констатираните от административния орган  като реализира приходи,  въз основа на извършената  проверка на място,  са съответно: за 2016г. - в размер на 2 134,46лв.  или 5,08%  от предвидените;  за 2017г. – в размер на 21 887,00лв. или 52,1% от предвидените, а средно  за двете пълни финансови години в размер на 28,6%  от заложените в бизнес плана.  За вида на приходите, относими към формираните размери  на изпълнение на проекта, са валидни  доводите, приети от съда по-горе в настоящото изложение.  Визираните стойности са потвърдени от вещото лице в приетото по делото експертно заключение, поради което съдът счита за безспорно доказано неизпълнение на договорните задължения  от страна на жалбоподателката  за реализиране на  предвидените  в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност.  Осъществени са материалноправните предпоставки по чл.70, ал.1, т.7 и  т.10 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл.16, ал.5 от Наредбата  вр.  с т.4.14 от договора.  Налице е неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията  и  не покрива целите, заложени в чл.2 от Наредбата, а като следствие от горното съставлява нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСИСИФ.  Констатираните нарушения са с възможност за нанасяне на вреда на бюджета на ЕС с оглед на това, че ако не бяха допуснати би се избегнало разходване на финансови средства на ЕС не по установения ред. Следва, че законосъобразно и правилно административният орган в оспореното решение е приел, че постигнатите финансови резултати от ползвателя през 2016г.  и  2017г.  сочат  на неизпълнение  на т.4.14 от договора, за което съгласно т.8.1  от договора  и  чл.51, ал.1 от Наредбата се следват санкции.

От друга страна, размерът на финансовата корекция е от съществено значение за законосъобразността на акта по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ.   Съдът счита, че при определяне размера на същата е допуснато нарушение на материалния закон. Безспорно е, че финансовата корекция е  изчислена съобразно правилото на т.30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, в размер на 10% от изплатената финансова помощ по договора. Безспорно е, че Методиката е била действащ нормативен акт към момента на постановяване на оспореното решение, но същата е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, постановено след издаване на административния акт. Независимо от горното, доколкото обявената нищожност на нормативния акт има действие /важи/ от момента на издаването му, то следва, че  финансовата корекция в случая е определена неправилно, при отсъствие на нормативно установено правило.  Налице е основанието за незаконосъобразност на оспореното решение  по чл.146, т.4 от АПК и съдът го отменя.

При усл. на чл. 173, ал.2 от АПК се дължи връщане на преписката на административния орган, който следва да определи размера на финансовата корекция съобразявайки  общите изисквания на чл.72 от ЗУСЕСИФ, както и  специалните критерии по чл.51, ал.2 от Наредбата.

С оглед резултата от оспорването и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда деловодни разноски на оспорващата  в  размер на 654,68лв., от които държавна такса - 54,68лв., адвокатско възнаграждение  - 400,00лв.  и платено възнаграждение на вещо лице - 200,00лв., платими от  ДФЗ.

           Воден от горното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

           ОТМЕНЯ  Решение № 10/121/07102/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/4709#1 от 16.11.2018г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е определена  финансова корекция в размер на 5 468,32лв. на  Б.М.Й. ***, във връзка с договор № 10/121/07102  от 20.10.2015г.  за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР 2007-2013г. 

            ВРЪЩА  преписката на административния орган за определяне размера на финансовата корекция при спазване на дадените указания във връзка с приложението на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136,  да заплати  на Б.М.Й. ***,  ЕГН **********,  деловодни  разноски  в размер на 654,68лв., от които държавна такса - 54,68лв., адвокатско възнаграждение - 400,00лв.  и платено възнаграждение на вещо лице - 200,00лв. 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                           

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: