№ 2074
гр. Варна, 27.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500954 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 24507/26.03.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Икономически университет – Варна, чрез ректора на университета проф. д-р.
Евгени Станимиров, срещу решение № 698/05.03.2024 г., постановено по гр. д. №
14310/2022 г. по описа на РС-Варна в осъдителната му част, с което РС-Варна е осъдил
Икономически университет-Варна, ЕИК *********, да заплати на Е. Н. Г., ЕГН **********:
сумата в размер на 13665,96 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно трудово
възнаграждение дължимо за периода от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 27.10.2022 г. до нейното окончателно изплащане, на основание чл.
128, т.2 от КТ; сумата в размер на 2731,47 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.11.2019 г. до 26.10.2022 г. , на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; сумата в размер
на 126,06 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в размер на 8 дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2022 г. до нейното
окончателно изплащане на основание чл. 224, ал.1 от КТ; сумата в размер на 8,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 26.10.2022 г., на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; сумата в размер на 2455,49 лв., представляваща обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327,
ал.1, т.3 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 27.10.2022 г. до нейното окончателно изплащане на основание чл. 221, ал.1 от
КТ; сумата в размер на 164,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.03.2022 г. до 26.10.2022 г ., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; както и в частта му за
разноските.
Въззивникът – Икономически университет - Варна оспорва решението с твърдения за
неправилност необоснованост и материална незаконосъобразност. Излага, че през 2019г.
Академичният съвет на ИУ-Варна е приел мерки за финансова стабилност, съгласно които е
намален максималния праг на учебната натовареност от 185% на 170%. По този начин
работната заплата се формира от началното трудово възнаграждение за натовареност 100 %,
1
което се увеличава със съответния процент учебна натовареност, който не може да
надвишава 70%. До месец октомври 2019 г. плановата учебна натовареност на главен
асистент д-р. Г. е била 185 % и съответно е получавала възнаграждение съответстващо на
тази натовареност. В процесния период от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г.
ищцата – главен асистент Е. Г. е полагала труд като преподавател, съответстващ на 170 %
планова учебна натовареност, като за положения труд й е било начислено и изплатено
трудово възнаграждение. Сочи, че разликата в заплащането на основната заплата идва от
намалената планова учебна натовареност на гл. асистент Е. Г., тъй като заплащането е
обвързано с изпълнението. Намалението на максималния праг, до който може да се планира
и отчита учебна натовареност, респ. да се заплаща е намерило отражение в размера на
брутното трудово възнаграждение на Е. Г..
Излага се също, че съдът не е възприел правилно изводите на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от 01.03.2020г. до 01.01.2021 г.
възнаграждението за планова учебна дейност над 100 % до 170 % е било заплатено под
друга форма, като допълнителни възнаграждения.
Направени са доказателствени искания за извършване на повторен разпит на вещото
лице, изготвило приетата по делото съдебно счетоводна експертиза и за приемане на
представени с въззивната жалба писмени доказателства – три броя справки в табличен вид,
изготвени от заместник главен счетоводител в отдел „Финансово-счетоводен“ на ИУ-Варна;
бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата от 6345,38 лева; бюджетно
платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата от 1103,01 лева; бюджетно платежно
нареждане от 21.03.2024 г. за сумата от 2731,47 лева; бюджетно платежно нареждане от
21.03.2024 г. за сумата от 126,06 лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за
сумата от 8,40 лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата от 2455,49
лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата от 426,83 лева; бюджетно
платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата от 164,38 лева; рекапитулация и фишове за
заплати за периода месец 10.2019 г. – месец 01.2022 г. на Е. Г..
Моли се първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Е. Н.
Г., чрез процесуален представител адв. В. Д. от АК-Варна, с който въззивната жалба се
оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По отношение на доказателственото
искане направено във въззивната жалба – за повторно изслушване на вещото лице, счита, че
същото следва да бъде оставено без уважение. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговор, намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и отговаря на
изискванията на чл. 260 от ГПК. Същата е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане и разгледана по същество в открито съдебно заседание.
По направеното от Икономически университет – Варна, с въззивната жалба,
доказателствено искане за повторно изслушване на вещото лице, изготвило съдебно-
счетоводната експертиза по делото, съдът счита, че същото следва да бъде оставено без
уважение. Повторно изслушване на вещото лице не е необходимо, с оглед обстоятелството,
че заключението му е ясно и пълно.
По направеното с въззивната жалба доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства – три броя справки в табличен вид, изготвени от заместник главен
счетоводител в отдел „Финансово-счетоводен“ на ИУ-Варна; рекапитулация и фишове за
заплати за периода месец 10.2019 г. – месец 01.2022 г. на Е. Г. съдът счита, че същото следва
да бъде оставено без уважение, тъй като на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
2
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство, освен в хипотезите на чл. 266, ал. 2 от ГПК, в която настоящия случай не
попада. Освен това фишовете за заплати на Е. Г., за периода от м. 10.2019 г. до м. 01.2022 г.,
са вече приети по първоинстанционното дело /страници от 13-та до 26-та/.
По отношение на направеното доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства: бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 6345,38
лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 1103,01 лева;
бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 2731,47 лева;
бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 126,06 лева; бюджетно
платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 8,40 лева; бюджетно платежно
нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 2455,49 лева; бюджетно платежно
нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 426,83 лева; бюджетно платежно
нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 164,38 лева, съдът счита същото за
основателно и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК, посочените
писмени доказателства следва да бъдат допуснати до приемане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 24507/26.03.2024 г. по описа
на РС-Варна, подадена от Икономически университет – Варна, чрез ректора на
университета проф. д-р. Евгени Станимиров, срещу решение № 698/05.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 14310/2022 г. по описа на РС-Варна в осъдителната му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от Икономически университет – Варна, във
въззивната жалба доказателствени искания за извършване на повторен разпит на вещото
лице, изготвило приетата по делото съдебно счетоводна експертиза и за приемане на
представените с въззивната жалба писмени доказателства – три броя справки в табличен
вид, изготвени от заместник главен счетоводител в отдел „Финансово-счетоводен“ на ИУ-
Варна; рекапитулация и фишове за заплати за периода месец 10.2019 г. – месец 01.2022 г. на
Е. Г..
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените от Икономически университет – Варна с
въззивната жалба писмени доказателства: бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за
сумата в размер на 6345,38 лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в
размер на 1103,01 лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер
на 2731,47 лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 126,06
лева; бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 8,40 лева;
бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 2455,49 лева;
бюджетно платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 426,83 лева; бюджетно
платежно нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 164,38 лева.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 17.06.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4