Решение по дело №9919/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265871
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20201100509919
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 23.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                   

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

                                                                    Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. 9919 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 123908/17.06.2020 г. по гр. д. № 35753/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 140 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Г.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200 ЗЗД сумата от 514 лв., представляваща дължима цена за топлинни услуги за периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2015 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № *****, ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 623,76 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г. поради погасяване на задължението по давност, както и е отхвърлен изцяло искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сума в размер на 153,51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 13.02.2018 г. Осъден е Г.Д.Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 595,17 лв. - разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.

     Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5082671/29.06.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., срещу решението на СРС в частите, с които е отхвърлен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200 ЗЗД за разликата над 514 лв. до претендирания размер от 623,76 лв., и е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 153,51 лв., както и в частта за разноските, с доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че спрямо ответника са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като за исковия период са имали действие Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“, в сила от 14.03.2014 г. (ОУ/2014 г.). В чл. 32, ал. 1 и чл. 33 са определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30 - дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с ОУ е предвидено, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т. е. след изтичане на 30 - дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Посочва се, че във връзка с удостоверяването на публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на съответните дати на публикуване. По частичното отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия се сочи, че СРС не е съобразил обстоятелството, че сумите по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. стават изискуеми на 16.09.2015 г., поради което към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.02.2018 г. давността не е изтекла. Предвид това се моли за отмяна на решението в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Г.Д.Т., както и от третото лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5097950/20.07.2020 г. и от ответника Г.Д.Т., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат В.В., срещу решението на СРС в частта, с която е уважен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200 ЗЗД за сумата от 514 лв. и в частта за разноските, с доводи за неправилност на решението. Оспорва се наличието на договор за продажба на топлинни услуги между страните, като се твърди, че от представения списък до общината се установява, че на името на ответника Т. е открита партида при ищеца, но съгласно чл. 22 от Наредба за реда и  условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община „Въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение“, каквито доказателства не са представени по делото. В заповедта за настаняване от 12.07.2013 г. е записано, че „фактическото предаване на жилището ще се осъществи с протокол - опис на ….2013 г. и се задължавам в едномесечен срок да сключа договор за наем с Кмета на района“, но от ищеца не е представен протокол - опис, което сочи, че не се е осъществило фактическото предаване на жилището. Не се установява и ответникът да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца - „Т.С.“ ЕАД, както и от третото лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

     Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2016378/21.06.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.Д.Т., ЕГН **********, с която ищецът е поискал от съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от общо 777,27 лв., от които 623,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., отразена в Обща фактура с № **********/31.07.2015 г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до изплащане на вземането, 153,51 лв. - мораторна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 13.02.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с аб. № *****. Ищецът излага твърдения, че ответникът в качеството на наемател на общинско жилище за процесния период е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ползвал е доставяната до имота топлинна енергия през процесния период от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., като не е заплатил стойността ѝ. Ищецът претендира установяване на вземанията му и присъждане на разноски.

     Исковата молба е връчена на ответника на 07.01.2020 г. чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат В.В., и в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор вх. № 5021320/07.02.2020 г., с доводи за неоснователност на исковете. Сочи се, че между ищеца и ответника не се установява да е сключен договор за доставка на топлоенергия, липсват доказателства за сключен писмен договор за наем и протокол - опис, който да доказва фактическото предаване на имота. Дори да се приеме, че ответникът е имал наемно правоотношение за процесния период, то това наемно правоотношение не е създало вещно, а облигационно право на ползване. Освен това не е представен документ, от който да е видно съществуването на отношения между ищеца и „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата „дялово разпределение“. Оспорва се, че ответникът е потребил твърдяното количество топлинна енергия, липсват и данни по какъв начин е изчислена същата. Възразява се и за погасяване на вземанията по давност. Сочи се, че лихвите са изчислени неправилно.

     С определение № 49815/24.02.2020 г. като трето лице - помагач на ищеца СРС е конституирал Т.с.ЕООД.

     По делото е приложено заповедно дело № 12592/2018 г. по описа на СРС, 140 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3019119/23.02.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.03.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Г.Д.Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 623,76 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия (в това число и цена за услугата дялово разпределение) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 153,51 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 13.02.2018 г. и 75 лв. - разноски по делото, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *********, аб. № *****. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 23.05.2019 г. до заявителя е изпратено съобщение, че следва да представи доказателства в едномесечен срок от получаването му, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 21.06.2019 г. ищецът е представил искова молба вх. № 2016378/21.06.2019 г.

     По делото е прието като доказателство писмо от 24.01.2018 г. от Столична община - район „Люлин“, рег. индекс П-14803/06.12.2017 г., с което в отговор на писмо на „Т.С.“ ЕАД от 06.12.2017 г. относно събиране на дължимите вземания за ползватели на имоти, находящи се в ж. к. „Люлин“, е предоставена информация, че за периода от м. 05.2014 г. до 26.05.2015 г. имот в гр. София, ж. к. „********, аб. № ***** е с титуляр Г.Д.Т.; от 27.05.2015 г. до 22.06.2015 г. жилището е свободно под разпореждане на Район „Люлин“; от 23.06.2015 г. е с титуляр Д.П.Т..

     По делото е приета като писмено доказателство Заповед № ЖН-04-67/12.07.2013 г., по силата на която кметът на Столична община, Район „Люлин“, на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е настанил Г.Д.Т., ЕГН ********** с посочени 2 членове на домакинството - брат Р. Д.Т., ЕГН **********, в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*********Г.Д.Т. се е подписал (който подпис не е оспорен по делото), че е получил заповедта на 12.07.2013 г. за настаняване в общинско жилище, намиращо се в гр. София, ж. к. „**********, както и че е уведомен, че „фактическото предаване на жилището ще се осъществи с протокол - опис на ….2013 г.“ и се е задължил в едномесечен срок да сключи договор за наем с Кмета на района.  

     По делото е приета първа страница, неносеща подпис на ответника, от заявление - декларация рег. № ТД07/604/22.08.2013 г. от Г.Д.Т., ЕГН ********** до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида за адрес: гр. София, ж. к. „**********, като е посочено, че домакинството на заявителя се състои от двама членове, с посочени имена и абонатен № на досегашния потребител - Ц.Н.Т., аб. № *****, отбелязано е, че ще се ползва ТЕ за отопление на целия имот и за топла вода по показанията на регистриран водомер с прогнозна месечна база от 4 куб. м. В заявлението е посочено като представено като приложение копие от настанителна заповед.

     По делото е приет протокол от 04.07.2002 г. от Общото събрание на етажните собственици на Етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*********в който е обективирано взетото решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.ЕООД. Упълномощени са лица, които да сключат договора от името на етажната собственост и да я представляват по време на изпълнение на договора.

     Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който под № 9 с аб. № ***** е посочен Д.Г.Т., ЕГН **********, от който е положен подпис.

     По делото е приет като писмено доказателство договор № 2787/07.08.2002 г. между „Т.с.ЕООД - в качеството му на изпълнител и представляващи етажната собственост на адрес: гр. София, ж. к. „*********- като възложител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, включително издаването на обща и индивидуални сметки, като за отчитането се дължи възнаграждение.

     По делото е приет договор от 29.07.2015 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ АД и Т.с.ЕООД за извършване на услуга дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна - собственост (СЕС) или в сграда с повече с повече от един клиент в град София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.

     По делото са приети извлечение от сметки за аб. № ***** от 13.02.2018 г. общо в размер на 777,27 лв., от които 623,76 лв. - главница и 153,51 лв. - лихви, както и съобщение към фактура № **********/31.07.2015 г. на стойност 639,37 лв. за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.

     По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

     От третото лице - помагач „Т.с.ЕООД с молба вх. № 5059767/26.05.2020 г. е приложена и приета като доказателство изравнителна сметка за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. на Г.Д.Т., за аб. № ***** на стойност 488,51 лв. за получаване от абоната.

     От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се установява, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата за топлоснабдяването и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби. ЕС на адрес: ж. к. „*********е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.с.“ ЕООД, за процесния период фирмата е отчитала уредите в имота, по време на отчета са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на фирмата за дялово разпределение в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределителя с дистанционен отчет. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно Наредбата за топлоснабдяването. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Процесният имот има отопляем обем по проект 156 куб. м. съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 16.11.1982 г., като на база на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация. Общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. съгласно издадените изравнителни сметки от фирма „Т.с.“ ЕООД е в размер на 639,39 лв., от които 125,09 лв. - сума за ТЕ за сградна инсталация и 514,30 лв. - сума за ТЕ за отопление на имот. Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. На топломера в абонатната станция са извършвани периодични метрологични проверки със заключение за съответствие с одобрения тип.

     От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на делото. От извършена проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. ответникът има задължения към „Т.С.“ ЕАД в общ размер на 777,27 лв., в т. ч. главница - 623,76 лв. и лихва за забава до 13.02.2018 г. - 153,51 лв. Услугата дялово разпределение се е извършвала от фирма „Т.с.“ ЕООД. Общата стойност на изравнителните сметки за периода 05.2014 г. - 04.2015 г. е в размер на -488,45 лв. и представлява разлика за получаване, която сума е извадена от първоначалното задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане няма погасени стари задължения на абоната извън процесния период. На основание издадени съобщения към фактури за абонатен № ***** за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. потребената енергия по пера и стойности по прогнозни данни, изчислена съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, е в размер на 1 127,88 лв., в т. ч. сума за отопление - 640,84 лв., подгряване на вода - 487,04 лв. Стойността на потребената ТЕ с включени изравнителни сметки и плащане чрез ваучери е в размер на 599,75 лв., а начислената законна лихва е в размер на 147,14 лв., считано от 16.09.2015 г. до 13.02.2018 г. Абонатът дължи и 1 брой годишна такса на фирмата за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 05.2015 г. с начислена законна лихва в размер на 6,37 лв., изчислена от 10.07.2015 г. до 13.02.2018 г.   

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

     Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

     По същество, въззивният съд намира жалбата на ответника за основателна, а тази на ищеца – за неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

     В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

     По правилността на решението в обжалваните части въззивният съд приема следното:

     Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.

     За да се уважи главният иск за присъждане на вземане за заплащане стойността на доставена топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя топлинна енергия до имота на ответника, срещу задължение на последния да заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът следва да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.

     По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за процесния имот и период в размери на сумите, за които са предявени исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.

     Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

     Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните.

     По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

     Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

     Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

     Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

     Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

     Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

     В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

     От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот, ищецът следва да докаже не само, че това лице ползва топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди.

     Настоящият състав намира за основателни оплакванията на жалбоподателя - ответник по отношение правилността на изводите на първоинстанционния съд, че ответникът Г.Д.Т. притежава качеството „клиент на топлинна енергия за процесния имот и период. В случая по делото е установено, че процесният имот е общинска собственост, за същия в полза на ответника е издадена настанителна Заповед № ЖН-04-67/12.07.2013 г., от приетото писмо от Столична община, район „Люлин“ се установява, че процесният имот е бил с титуляр - ответникът Г.Д.Т. за периода от м. май 2014 г. до 26.05.2015 г., след 27.05.2015 г. жилището е било освободено. По делото не се спори, че партидата при топлофикационното дружество за процесния имот е открита именно на името на ответника Г.Т.. Според въззивния съд обаче единствено посочените доказателства не обуславят категоричен и несъмнен извод, че между страните по делото през процесния период е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот, съответно ответникът отговаря за заплащането на цената ѝ. Това е така, тъй като подадената молба за откриване на партида е представена в една страница и същата не носи подпис на ответната страна - Г.Т., т. е. не е възможно да се извърши преценка дали действително молбата е подадена от ответника, или името му като титуляр на партидата е вписано служебно от „Т.С.“ ЕАД, което обстоятелство е от значение за обосноваване на качеството „клиент на топлинна енергия“ на ответника съгласно разясненията на посоченото тълкувателно решение. От друга страна по делото няма безспорни доказателства за валидно възникнало наемно правоотношение между Г.Д.Т. ***- липсва писмен договор за наем като основание, наред с настанителната заповед, за възникване на наемно правоотношение. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (в приложимата към момента на издаване на настанителната заповед редакция) „въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение“. В случая не са изложени твърдения, а и липсват доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че между Столична община и ответника е възникнало валидно наемно правоотношение относно процесния имот и с оглед на това правоотношение ответникът е поискал откриването на партида на свое име. От друга страна в чл. 20, ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (в приложимата към момента на издаване на настанителната заповед редакция) е предвидено, че настанителната заповед влиза в сила от датата на фактическото предаване на жилището с протокол - опис. По делото не е ангажиран такъв, което е пречка за установяване както влизането в сила на процесната настанителна заповед, така и фактическото предаване на имота на ответника - т. е. че последният фактически е обитавал и ползвал процесния имот през процесния период. Извод, че ответникът има качеството „клиент на топлинна енергия, предвид качеството си на наемател на имота по силата на настанителната заповед, каквото е фактическото основание на предявения иск, не следва и от представеното писмо от кмета на район „Люлин“, съгласно което ответникът Г.Т. е бил титуляр на ползване на процесния имот. Посоченото писмо не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като удостоверените в него обстоятелства не попадат в обхвата на служебната удостоверителна компетентност на органа - издател. В случая документът е съставен от общински орган, но извън материалната му удостоверителна компетентност, поради което не се ползва с доказателствената сила на официалните документи. Предвид изложеното въззивният съд приема, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез които пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинни услуги между страните по делото, при направеното с отговора на исковата молба изрично оспорване на това релевантно за спора фактическо твърдение, и изрично указаната на последния доказателствена тежест с доклада по чл. 146 ГПК. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице първият елемент от фактическия състав, обуславящ основателността на исковете, а именно - наличие на валидно облигационно отношение между ищцовото дружество и ответника за доставка на топлинна енергия в процесния имот - апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „*********абонатен № *****, доколкото не се установи по безспорен начин твърдението на ищеца, че ответникът е лице, което ползва имота със съгласието на собственика му, и едновременно с това е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия на топлофикационното дружество (чрез подаването на молба за откриване на партида). Поради това не е необходимо да се изследва налице ли са останалите предпоставки за уважаване на предявените искове. С оглед изложеното решението на СРС в частта, с която е уважен искът за главница за топлинна енергия за сумата от 514 лв., ведно със законната лихва, следва да бъде отменено, като искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

     При така възприетото от настоящия състав, въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД е неоснователна. При липса на първата предпоставка за уважаване на исковете - валидно възникнало правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния период и имот, решението на СРС в отхвърлителната част е правилно (поради различни мотиви) и следва да се потвърди, без да е необходимо да се обсъждат конкретните оплаквания в жалбата на „Т.С.“ ЕАД.

     Поради изложеното решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която е уважен искът за сумата от 514 лв., представляваща дължима цена за топлинни услуги за периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2015 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № *****, ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, като искът бъде отхвърлен, както и отменено в частта, с която Г.Д.Т. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 595,17 лв. - разноски в исковото и в заповедното производство, и да бъде потвърдено в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът за дължима цена за топлинни услуги до пълния предявен размер от 623,76 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г., както и е отхвърлен изцяло искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сума в размер на 153,51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 13.02.2018 г.

     По отговорността за разноски:

     При този изход на спора разноски се дължат единствено на въззивника - ответник Г.Т., от който обаче не са претендирани такива нито в заповедното, нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лв. - държавна такса за разглеждане на въззивната жалба на ответника, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

     Третото лице - помагач не е направило разноски и такива не му се следват.

     На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

     Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

    

Р Е Ш И:

 

     ОТМЕНЯ решение № 123908/17.06.2020 г. по гр. д. № 35753/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 140 състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Г.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200 ЗЗД сумата от 514 лв., представляваща дължима цена за топлинни услуги за периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2015 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № *****, ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, както и в частта, с която Г.Д.Т. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 595,17 лв. - разноски в исковото и в заповедното производство, като вместо това постановява:

     ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 514 лв., представляваща дължима цена за топлинни услуги за периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2015 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № *****, ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 123908/17.06.2020 г. по гр. д. № 35753/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 140 състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част.

     ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК.

     Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с. ЕООД.

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.