№ 19
гр. Ловеч , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500003 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл.229,ал.1, т.4 от ГПК
Подадена е частна въззивна жалба №263712/04.12.2020 година на „Еврокапитал –
България“ЕАД-н-София против определение от 12.11.2020 година по гр.д. 1533/2020 година
на ЛРС, което моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че
не са налице предпоставки за спиране на производството по чл. 229,ал.1,т.4от ГПК. Твърди
се, че от цитираното гр.д. №1651/20 г. по никакъв начин не може да бъде установено, че
„Петрол“АД не упражнява фактическа власт върху имота и става ясно единствено, че трето
лице се позовава, че е собственик на имота въз основа на изтекла придобивна давност.
Твърди се, че ищецът в производството „БПИ“АД излага житейски необосновани
твърдения, че е владял имота през периода на договорите за наем и не се установява, каква е
връзка между искането и настоящето производство.Изтъква се, че е налице никаква
зависимост между двете спорни правоотношения и няма каквато и да е преюдициалност
.Заявява се ,че при положително решение по цитираното дело на СГС ищецът по него ще
разполага с иск за обезщетение за неоснователно обогатяване към
жалбоподателя.Жалбоподателят заявява ,че не е посочено от „Петрол“АД ,че процесния
имот се държи от него, нито е обяснено значението на претенцията на третото лице за
спора.Моли да бъде отменено атакуваното определение 12.11.2020 г. по гр.д .1533/20 г. на
ЛРС като неправилно и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Атакуваното съдебно определение от 12.11.20 г. на ЛРС е било връчено на
жалбоподателя на 27.11.2020 г., а частната жалба е подадена на 03.12.2020 г. по пощата,
1
следователно настоящето производство е допустимо.
Ловешки окръжен съд се запозна с представените писмени доказателства и обсъди
процесуалните действия на страните и съда и намира ,че частната жалба
№263712/04.12.2020 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Подадена е искова молба №18271/29.05.2020 г. от „Еврокапитал – България“ЕАД-
н-София против „Петрол“АД-Ловеч с посочено правно основание чл. 69,ал.1 от ГПК и цена
на иска 10560 лева. В петитум на иска ищецът моли съда да осъди ответника да заплати
сумата 10560 лева –обезщетение за ползване на наемен имот паркинг в УПИ VІІІ ,отреден
за паркинг и озеленяване, находящ се в ************* по плана на гр.София, целия с площ
от 1500 кв.м.при граници *************ул.ос.т. 238а,238б,238в и о.т. 238г. поради
неизпълнение на задължението за връщане на наетата вещ, считано от датата на
преустановяване на наемния договор 25.07.2019 г. до 22.05.2020 г. ,ведно със законна лихва
от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата. Представено е съдебно
удостоверение от 10.11.2020 г. по гр.д. 1651820 г. на СГС, в което е посочено, че
производството по гр.д. 1651/20 г. на СГС е образувано по искова полза на „БПИ“АД
против „Еврокапитал-България“ЕАД-н с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот въз основа на давностно владение от м.октомври 2000 година до датата на
подаване на исковата молба 07.02.2020 г. и към момента, като делото е насрочено за
18.01.2021 г. Постановено е съдебно определение от 12.11.2020 г. по гр.д. №1533/20 г. на
ЛРС, с което на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК е спряно производството по делото до
приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на гр.д. 1651/20 г. на СГС.
Ловешки окръжен съд намира, че предявеният иск по исковата молба
№18271/29.05.2020 г. от „Еврокапитал – България“ЕАД-н-София против „Петрол“АД-Ловеч
е с правно основание чл. 236,ал.2 от ЗЗД, тъй като се претендира обезщетение след
прекратяване на наемния договор между страните. От друга страна исковата претенция по
гр.д. 1651/20 г. на СГС е с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за процесния недвижим
имот за собственост. Предвид обстоятелството, че настоящата облигационна претенция се
обосновава с правото на собственост върху имота от ищеца за периода след прекратяване на
наемен договор, настоящата инстанция преценява, че тя е обусловена от изхода на спора по
гр.д. №1651/20 г. на СГС .Касае се до идентичност на имотите и оспорване на вещното
право на собственост на жалбоподателя, като съдебното решение по гр.д. №1651/20 г. на
СГС ще рефлектира върху основателността на настоящата искова претенция.В такъв смисъл
връзката между двете дела се осмисля и от жалбоподателя, който изтъква, че тя би била
основание за ново исково производство. Следователно съдът приема, че изхода по правния
спор в гр.д. 1651/2020 г. на СГС е преюдициален за производството по гр.д. 1533/2020 г. на
ЛРС и са налице условията на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране. В насока на тези изводи е
и утвърдената съдебна практика, която настоящият състав споделя-определение
№302/29.05.2015 г. по ч.т.д. №752/15 г. на ВКС.
2
Предвид изложените съображения съдът намира, че атакуваното протоколно
определение от 12.11.2020 година по гр.д. 1533/2020 година на ЛРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно протоколно определение от 12.11.2020 година по
гр.д. 1533/2020 година на ЛРС.
Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от съобщението на страните пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3