Решение по гр. дело №26886/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18272
Дата: 13 октомври 2025 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20251110126886
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18272
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110126886 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответното „ЕОС М.“ ЕООД,
че ищецът С. В. Т. не дължи принудително изпълнение на сумата 1500 лв. за
главница, ведно със законна лихва от 10.07.2009 г. до окончателното изплащане,
443,99 лв. - лихва за забава, 138,88 лв. - съдебни разноски, по изпълнителен лист
от 11.08.2009 г., издаден по ч.гр.дело №35679/2009 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че в полза на „П.и.б.“ АД, чийто частен правоприемник е
ответното дружество е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп.дело №870/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я., а по-рано изп. д.
№55/2010 г..- прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че поради
бездействие на взискателя са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
и изтекъл давностен срок, поради което правото на принудително изпълнение е
погасено.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти,
водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Счита, че е
приложим срока по чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Давност не е текла до 26.06.2025 г. с
оглед на постановеното ТР №3/2022 г. на ВКС. Срокът е прекъснат с предприети
действия по изпълнение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че разполага с правото на
принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица
прекъсване или спиране на погасителната давност.
От съобщение изх. №22888/15.04.2025г. за образувано изп. дело
1
№870/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. №844 и изпълнителен лист от
11.08.2009 г., издаден по ч. гр. дело №35679/2009 г. по описа на СРС, се
установява, че ищецът С. В. С. е осъдена да заплати на „П.и.б.“ АД, чийто частен
правоприемник е ответното „Еос М.“ ЕООД, сумата 1500,00 лева,
представляваща задължение по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип от 26.10.2007 г., заедно със законната лихва
от 10.07.2009 г. до изплащане на вземането, сумата 443,99 лева – лихва за
периода от 20.06.2008 г. до 10.07.2009 г., както и сумата 138,88 лева разноски по
делото.
Съгласно приетия и неоспорен проект за доклад по делото, съдът по реда
на чл. 146, ал. 2 от ГПК, указа на ответната страна, че не сочи доказателства в
подкрепа на изложените в отговора твърдения и възражения, а до края на
съдебно дирене страната не ангажира доказателства при условията на чл. 8 от
ГПК. При това положение и по арг. от чл. 154 от ГПК за съда се явяват
ненастъпили твърдените от ответника факти по чл. 116 от ЗЗД. Ищецът доказа
своя правен интерес от водене на делото, а възражението, че правото на
принудително изпълнение е погасено не се опроверга. Ето защо съдът приема
предявеният иск за основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо
483,31лв. за платени държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС М.“ ЕООД, с
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********, че С. В. Т.,
с ЕГН:**********, с адрес: ************, не дължи принудително изпълнение
на сумата 1500,00 лева, представляваща задължение по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип от 26.10.2007 г., заедно със
законната лихва от 10.07.2009 г. до изплащане на вземането, сумата 443,99 лева –
лихва за периода от 20.06.2008 г. до 10.07.2009 г., както и сумата 138,88 лева
разноски по делото по изпълнителен лист от 11.08.2009 г., издаден по ч.гр.дело
№35679/2009 г. по описа на СРС, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на С. В. Т., с ЕГН:**********, с адрес:
************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 483,31 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2