Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Монтана 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на
15.10.2013 г. в
състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Р.М.,
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 290 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител
в заповедно производство, с пр. осн. чл.422, ал.1,
вр.чл.415 ал.1 и чл. 410
ГПК, вр. чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът- "Б.
П. П. Ф." ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.
София 1715, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, тел.: 02/
915 4100, законен представител: Луик Льо Пишу, чрез пълномощника си юриск. Даниела И. Въчева, твърди
в исковата молба, че с Договор за потребителски паричен кредит с № XXXX от 31.05.2011 г., дружеството-ищец е отпуснало заем в размер на 5960.00 лв. Тази сума е предоставена по банкова сметка xxx /на ответника А.Б.А./, съгл. чл.1 от договора, с което дружеството е изпълнило задължението си по
него. За ответника е възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 221.08 лв според уговорен между страните
погасителен план. Сумата съставлява изплащане на главницата и добавка - печалба на дружеството. Тъй като длъжникът е
преустановил плащането на вноските по договора за кредит на 05.10.2011 г., като до този момент
са погасени 3 месечни вноски,
вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер съгл. чл. 5 изр.2 от Общите
условия на договора, с дължимо обезщетение за забава върху непогасената
главница. Към 04.11.2011 г. кредитът е станал изискуем в целия му размер, увеличен с
надбавката- общо за сумата 9948.51 лв, представляващи оставащите 45 бр.
погасителни вноски. Наред с това ответникът дължи и обезщетение за забава-
778.01 лв за периода 04.11.2011 г. до 27.03.2013 г.
По заявление на кредитора /ищеца/ за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 393/2013 г. по описа на РС- гр. Монтана срещу длъжника
/ответника/ А.Б.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, по което е
издадена Заповед за изпълнение на 11.04.2013 г. ЗА СУМИТЕ: а/ 5753.91 лв.(пет хиляди седемстотин
петдесет и три лв. 91 ст.) главница по Договор за кредит от 31.05.2011 г.,сумата 4194.60 лв.(четири хиляди сто
деветдесет и четири лв.60
ст.),представляваща възнаградителна лихва; сумата 778.01 лв.(седемстотин седемдесет и осем лв. 01 ст.),
представляваща мораторна лихва за периода от 4.11.2011 г. до 27.03.2013 г.,
както и сумата 314.53 лв.(триста и
четиринадесет лв. 53 ст.) разноски по делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.04.2013 г. до изплащането й. След подаденото Възражение по чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство, предявява по
исков път претенция да бъде признато за
установено по отношение на същия като ответник по настоящето съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.д. , за сумите по същата. Претендира за
присъждане на разноските по гражданското дело. Заявено е искане за разглеждане на делото и произнасяне на решение при негово отсъствие, както и
алтернативно- за неприсъствено решение по чл.238 ГПК при наличие на съответните
законови условия.
Ответникът- А.Б.А. е подал писмен отговор в рамките
на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В същия изразява становище,
с което оспорва иска изцяло. Не отрича да е
подписал процесния договор за кредит от 31.05.2011 г. с ищеца, но тогава
бил в затруднено положение, “принуден от редица обстоятелства и в заблуждение,
и в лошо здравословно състояние”. Не си спомня да е вземал такъв кредит с такъв
лихвен процент. Заявява доказателствени искания- да бъдат допуснати трима
свидетели при довеждане. Алтернативно изразява становище в случай, че бъде
уважен иска за главницата, то да бъде отхвърлен в останалата част / за лихви,
разноски, надбавка и обезщетение/, предвид тяхната недопустимост като условия и
размери или ако бъдат уважени тези претенции, то “да намалите същите като ги
определите в най- нисък размер, съобразно основния лихвен банков годишен
процент, обявен от БНБ за съответната календарна година по месеци”. В открито
съдебно заседание се представлява от адв. Н.В., която поддържа възраженията в
отговора и допълнително поставя въпроси на назначената счетоводна експертиза,
като се отказва от исканите трима свидетели. Това е и възражението му, както
и че е направил една погасителна вноска
по заема. В същото не оспорва фактите относно сключения с ищеца договор за
потребителски паричен кредит. По същество на спора не се явява и не изразява
становище.
Доказателствата са писмени. Изслушано
е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от
доказателствата по делото е установено, че
на 31.05.2011 год. " Б. П. П. Ф. " ЕАД, чрез свой представител
е сключило Договор за потребителски паричен
кредит с № XXXX в общ размер на сумата 5960/пет хиляди деветстотин и
шестдесет/ лв, които е отпуснало в
заем на ответника А.Б.А.. Сумата е
предоставена по банкова сметка на
последния, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора. За ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка в размер на 221.08 лв според уговорен между страните погасителен план. Всяка вноска включва изплащане на главницата
по заема и добавка, представляваща печалба на дружеството- кредитор. Паричното вземане за ищеца е възникнало по този договор. Длъжникът е преустановил
плащането на вноските по договора за кредит на 05.10.2011 г., като до този момент са погасени 3 месечни вноски. Вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер
съгл. чл. 5 изр.2 от Общите
условия по договора / при неплащане на две или повече поредни вноски цялото непогасено и
непадежирало задължение става незабавно предсрочно изискуемо в пълен размер/, с дължимо обезщетение за забава върху
непогасената главница. Към 04.11.2011 г.
кредитът е станал изискуем в целия му размер, като за оставащите 45 бр.
погасителни вноски дължимата сума възлиза общо на 9948.51 лв.
Въз основа на подаденото на 09.04.2013 г. Заявление на кредитора /ищеца по настоящето дело/ за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 393/2013 г. по описа на РС- гр. Монтана срещу длъжника
/ответника/ А.Б.А.
xxx, по което е издадена Заповед
за изпълнение на
11.04.2013 г. ЗА СУМИТЕ: а/ 5753.91
лв.(пет
хиляди седемстотин петдесет и три лв. 91 ст.) главница по Договор за кредит от 31.05.2011
г.,сумата 4194.60 лв.(четири хиляди
сто деветдесет и четири лв.60
ст.),представляваща възнаградителна лихва; сумата 778.01 лв.(седемстотин седемдесет и осем лв. 01 ст.),
представляваща мораторна лихва за периода от 4.11.2011 г. до 27.03.2013 г.,
както и сумата 314.53 лв.(триста и
четиринадесет лв. 53 ст.) разноски по делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.04.2013 г. до изплащането й.
Поради
подаденото Възражение по чл.414 ГПК от длъжника
в заповедното производство, дружеството- Заявител предявява по исков път претенция да бъде признато
за установено по отношение на същия като
ответник съществуването на вземането по
Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.д., за сумите посочени по-горе.
За изясняване на спора от
фактическа страна е назначена счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице В.П..
В заключението си вещото лице е дало отговор на поставените в исковата молба
въпроси, както и на допълнително поставените в открито съдебно заседание от
ответника, като се е запознало с предоставените първични счетоводни документи,
намиращи в ищеца и в “Сибанк”, офис гр. Монтана. Вещото лице е констатирало в
заключението си, че непогасената част по сключения между страните Договор за
кредит/ 31.05.2011 г. към момента на подаване на Заявлението по чл.410 по
ч.гр.д.№ 393/2013 г. е в размери: сумата 5753.91 лв- главница; сумата 4194.60 лв – лихви,
надбавки, разходи и печалба; сумата 812.66 лв- мораторна лихва за периода от
04.11.2011 г./ датата на предсрочна изискуемост/ до 27.03.2013 г. Няма
извършени плащания от ответника след
това и тези му задължения възлизат в общ размер на сумата 10761.17 лв. Вещото
лице е взело предвид договорените равни
месечни погасителни вноски- 48 на брой, всяка от които по 221.08 лв / само
последната е 220.99 лв/ съгласно погасителен план, както и направените
погасителни вноски от ответника- 3 броя в общ размер на сумата 663.24 лв. Първата
погасителна вноска е направена на 14.09.2011 г. при уговорен падеж на
05.07.2011 г, втората- на 19.09.2011 г. при падеж на 05.08.2011 г. и третата-
на 12.10.2011 г. при падеж на 03.09.2011 г. От тези суми е погасена главница в размер на 206.09 лв и
лихви и надбавки в размер на 457.15 лв. Следващите погасителни вноски с падеж
05.10.2011 г. и 04.11.2011 г. не са платени от ответника и съгл. т. 5 от
Условията по договора, кредитът е станал предсрочно изискуем в целия си размер.
Лихвата за забава върху главницата – 5753.91, считано от 04.11.2011 г. е
изчислена от вещото лице в размер на 812.66 лв. С исковата молба се
претендира такава в размер на 778.01 лв
за същия период. Към отпуснатия кредит от 5000 лв е прибавена и сумата 960 лв-
застрахователна премия от по 20 лв месечно или за срока на кредита- 48 месеца,
като така общо главницата възлиза на
5960 лв.
В
допълнителното заключение / изготвено в отговор на въпроси, поставени от ответника/
на в.л. В. Т. е констатирано, че с пл. нареждане от 31.05.2011 г. ищецът е
превел по банкова сметка xxx, разкрита в “Банка ДСК” ЕАД сумата 4825 лв по процесния договор за
потребителски кредит. Таксата за усвояване на кредита е 3.5 % върху сумата 5000
лв, еднократно и възлиза на сумата 175 лв и е посочена в т. 2 от Условията по
договора. Плаща се при усвояване на кредита от кредитополучателя с оглед на
което му е преведена сумата 4825 лв /
5000 лв – 175 лв/. Платената от кредитора застрахователна премия в общ
размер на сумата 960 лв е включена в
месечните погасителни вноски към главницата- по 20 лв всеки месец и тя не се олихвява. Пояснено е какво включва
внесената от ответника сума от 663.24 лв по общо трите направени погасителни
вноски, посочени по-горе- каква част от нея е за погасяване на главницата и
каква за лихвата съотв. за месеците юли, август и септември 2011 г. В открито
съдебно заседание вещото лице пояснява , че в ежемесечните погасителни вноски –
общо 48 на брой, постепенно сумата за погасяване на главницата се увеличава, а
тази за лихвата- намалява като за последната вноска от сумата 220.99 лв 194.99 лв е
за главница, а 6 лв за лихва. Годишният процент на разходите /ГПР/ по
договора е 46.80 %, като е включен във всяка месечна погасителна вноска от 221.08 лв. В
предоставения от вещото лице “разбит погасителен план” по договора за кредит
сумата, която отразява ГПР е наименована “лихва кредит” и е една от трите
компонента на вноските- “главница кредит” и “главница застраховка кредит”.
Годишната лихва от 37 % и ГПР от 46.8 % не се удържат отделно върху отпуснатия
кредит. Съдът възприема заключенията като дадени обективно,
безпристрастно и неоспорени от страните.
С
оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в
разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе
с решение. Събраните и доказателства по делото сочат, че
към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в МРС- 09.04.2013 г. длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени погасителни вноски по сключения със Заявителя /ищец в
настоящето/ договор за потребителски паричен кредит,
както са посочени по-горе.
За това претенцията на ищеца за съществуване на вземането му, за което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК/ 11.04.2013 г. в
заповедното производство е основателна. Към онзи момент ответникът е бил
неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени
погасителни вноски по договора се подкрепят от доказателствения материал в
настоящето производство. Страните са подписали договора, който съгл. чл.20а от ЗЗД има силата на
закон за тези, които са го сключили т.е подлежи на изпълнение и отговорност при
неизпълнение. При това
положение следва да бъде уважен
предявения иск относно признаване за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането на
ищеца по Заповедта за изпълнение по
приложеното ч.гр.д. на МРС .
Възражението на ответника за недействителност
на процесния договор за потребителски паричен кредит не е направено
своевременно / чл.131, ал.3 и чл.143, ал.3 от ГПК/, а е заявено за първи път в
писмената му защита от процесуалния представител по делото адв. Н.В.. В
писмения си отговор на исковата молба е изразил
становище за неоснователност на иска извън главницата или за “лихви, разноски,
надбавка и обезщетение предвид тяхната недопустимост като условия и
размери...”, което не е равнозначно на развития довод в писмената защита за недействителност на конкретни клаузи и за
прилагане на разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Доказателствата
по делото не дават основание да се приеме, че в случая не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК и от там, че сключения
между страните договор за потребителски кредит е недействителен.
При
очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК претендираните от
ищеца разноски в производството по общия исков ред -214.53 лв- платена държавна
такса; 80 лв- депозит за счетоводната
експертиза и 100 лв- юрисконсултско възнаграждение, следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Б.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че същият дължи на ищеца "
Б. П. П. Ф." ЕАД, ЕИК: xxxx ,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район Младост, жк Младост
4, Бизнес парк София, сгр. 14, тел.: 02/ 915 4100, законен представител: Луик
Льо Пишу, СУМИТЕ: а/ 5753.91 лв.(пет хиляди седемстотин петдесет и три лв. 91 ст.)
главница по Договор за кредит от 31.05.2011 г.,сумата 4194.60 лв.(четири хиляди сто деветдесет и четири лв.60 ст.),представляваща възнаградителна
лихва; сумата 778.01 лв.(седемстотин
седемдесет и осем лв. 01 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от
4.11.2011 г. до 27.03.2013 г., както и сумата 314.53 лв.(триста и четиринадесет лв. 53 ст.) разноски по делото,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.04.2013 г. до
изплащането й, за които е издадена на 11.04.2013 г. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 393/ 2013 г. по
описа на Районен съд-гр. Монтана .
Осъжда А.Б.А. / адрес и ЕГН
по-горе/ да заплати на " Б. П. П. Ф." ЕАД, ЕИК: xxxx
”, сумата 394.53 лв- разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :