Решение по адм. дело №147/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Г. Д. И., ЕГН *********, против Ревизионен акт (РА) № Р-16002423002157-091-001 от 21.11.2023 г., издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 52 от 09.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) [населено място] при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който по отношение на Г. Д. И. е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* – главници в общ размер на 16 709,00 лева и лихви за просрочие към тях в общ размер на 6 224,93 лева, изчислени към 21.11.2023 г., както следва: Отговорност за Вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 2 541,14 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 892,46 лева; Отговорност за Вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 7 010,33 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 2 628,75 лева; Отговорност за Данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.06.2019 г. – 28.02.2021 г. в размер на 2 191,10 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 868,46 лева; Отговорност за Универсален пенсионен фонд (УПФ) – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 1 700,00 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 616,15 лева; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 3 266,43 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 1 219,11 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения РА, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Оспорват се като необосновани и недоказани фактическите и правни изводи на приходните органи, в т. ч. и за причинна връзка между действията на жалбоподателя в качеството му на заличен управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД и невъзможността да бъдат събрани установените с РА публични задължения, като се твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, която при това е субсидиарна и следвало принудителното изпълнение да бъде насочено първо срещу имуществото на юридическото лице, което и към момента не било направено. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. По подробно наведени в тази насока доводи се иска отмяна на обжалвания РА. Претендират се сторените разноски по делото и при условията на евентуалност се иска на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, че оспореният РА е правилен и законосъобразен, и моли същата да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 9.07.2024 г.). При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, ако се претендира такова над минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2024 г.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002423002157-020-001 от 12.04.2023 г., издадена от Д. А. И. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив (л. 132 от приложеното АД № 210/2024 г. на АС – Стара Загора), на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Г. Д. И., ЕГН *********, за установяване на отговорността му за задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.06.2019 г. до 31.03.2021 г.; Отговорност за ДДС за периода от 01.06.2019 г. до 28.02.2021 г.; Отговорност за вноски за ДОО – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г.; Отговорност за Вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г.; Отговорност за УПФ – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. Извършването на ревизията е възложено на З. Г. Т. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и на Е. Г. Т. – старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на заповедта, което е станало на 03.05.2021 г. (л. 134-гръб от приложеното АД № 210/2024 г.). Със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16002423002157-020-002 от 03.08.2023 г. (л. 78 от приложеното АД № 210/2024 г.), издадена и подписана от Д. А. И. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, срокът за извършване на ревизията е бил удължен до 03.10.2023 г. ЗИЗВР е връчена на 25.10.2023 г. (л. 80-гръб от приложеното АД № 210/2024 г.). ЗВР и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис (КЕП) от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество. Доказателства за датата и начина на подписването им и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото на оптичен носител (л. 48 от делото), както и на хартиен носител – като заверени копия (л. 49 и 50 от делото).

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства и по налагане на предварителни обезпечителни мерки, като извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в ревизионен доклад (РД) № Р-16002423002157-092-001 от 17.10.2023 г. (л. 61 – 76 от приложеното АД № 210/2024 г.), съставен на основание чл. 117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип: З. Г. Т. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Е. Г. Т. – старши инспектор по приходите. РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с електронни подписи от З. Г. Т. и Е. Г. Т.. Доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото на оптичен носител (л. 48 от делото), както и на хартиен носител – като заверени копия (л. 51 и 52 от делото).

С РД, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Г. Д. И. в качеството му на управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД да бъде установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задълженията на дружеството в общ размер на 6 224,93 лева, изчислени към 21.11.2023 г., както следва: Отговорност за Вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 2 541,14 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 892,46 лева; Отговорност за ДОО – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 7 010,33 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 2 628,75 лева; Отговорност за ДДС за периода 01.06.2019 г. – 28.02.2021 г. в размер на 2 191,10 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 868,46 лева; Отговорност за УПФ – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 1 700,00 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 616,15 лева; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 3 266,43 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 1 219,11 лева.

Констатирано е след извършена справка в Търговския регистър, че ревизираното лице (РЛ) – Г. Д. И., е било едноличен собственик и управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД от създаването му през 2013 г. и през целия ревизиран период – до 14.04.2021 г., когато с договор е прехвърлило дружествените си дялове на К. Д. К., [ЕГН], както и че дружеството е декларирало дейност – производство на хляб и хлебни изделия. По отношение на вменените задължения, за установяването на които са извършени справки в информационните масиви на НАП (л. 35 – 40 от приложеното АД № 210/2024 г.), в РД е посочено, че същите са възникнали на основание подадени от дружеството справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност (СД по ЗДДС) за периода 01.06.2019 г. – 28.02.2021 г. и декларации образец 6 със задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), социално осигуряване, здравно осигуряване и фонд УПФ за назначените лица по трудово правоотношение в дружеството за периода 01.06.2019 г. до 31.03.2021 г. Посочено е също, че е получен документ от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив с вх. № С-210024-134-0005402 от 22.10.2021 г. (Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице; л. 130 – 137 от делото), според който, след предприети редица действия по указания в ДОПК ред, публичният изпълнител е установил, че за публичните задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД не може да се проведе успешно производство по събиране на вземането и дългът на дружеството е категоризиран като трудносъбираем.

Констатирано е от ревизиращият екип и че с Протокол № 0002120 от 23.03.2021 г. (л. 106 – 107 от приложеното АД № 210/2024 г.) е документирана проверка на обект в [населено място], стопанисван от „Бред Инвест“ ЕООД – пекарна „Ж.“. При проверката е установено, че в обекта се извършва търговия с хляб и хлебни продукти и има ЕКАФП. Няма софтуер и ПОС терминал. Направена е контролна покупка от органите по приходите на обща стойност от 14,60 лв., заплатена в брой, за която продавач-консултантът е издал фискален бон (л. 111 от делото). Извършено е фактическо преброяване на паричните средства и е установено наличие на положителна разлика между отразената в ЕКАФП сума и фактически преброената в размер на 113,10 лв.

Извършена е проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), в хода на която на 29.11.2022 г. на Г. Д. И. е било връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №16002421004654-040-001 от 19.08.2021 г. (л. 85 – 88 от делото), с което на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК е изискано представянето на документи, справки по образец и писмени обяснения, в т. ч. за начина, по който е бил организиран документооборотът на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД – кое е лицето, подписвало СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, декларации обр. 1 и декларации обр. 6, декларации по ЗКПО и ЗДДФЛ, както и търговската кореспонденция на дружеството, запознато ли е РЛ с размера на декларираните задължения към бюджета, заплащало ли е декларираните суми и т. н. По повод на така връченото му искане от Г. И. са представени декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна, договор за продажба на дружествени дялове от 14.04.2021 г. и счетоводен баланс на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД за 2013 г. и за 2014 г. (л. 89 и л. 92 – 96 от делото), както и писмени обяснения (л. 90 – 91 от делото), в които е посочено, че: дружеството е било собственост на РЛ и то се е разпореждало с него до датата на прехвърляне на друг собственик; дружеството се е занимавало с производство на хляб в „Пекарна Ж.“ и за дейността му е ползван потребителски банков кредит в размер на 15 000 лв., който РЛ все още изплаща; ползваните помещения са били наети по наем, като една част от инвентара също е бил предоставен от наемодателя – РКС Стара Загора, масите и плотовете Г. И. е правил сам, а машините, които е купувал, са били втора употреба и ги е поправял сам, като няма и никога не е имал документи за тях; посочено е и лицето, което счетоводно е обслужвало дружеството до смяната на собствеността, както и телефонния му номер.

С Резолюция за насрещна проверка № П-16002422210063-0РП-001 от 17.11.2022 г. (л. 97 от делото) е възложена проверка на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД с представляващ К. Д. К., считано от 20.04.2021 г., приключила с Протокол № П-16002422210063-141-001 от 13.03.2023 г. (л. 117 – 118 от приложеното АД № 210/2024 г.). В хода на насрещната проверка е съставено ИПДПОЗЛ № П-16002422210063-040-001/22.11.2022 г. (л. 126 – 127 от приложеното АД № 210/2024 г.), връчено по реда на чл. 32 от ДОПК (л. 98 – 105 от делото), с което са изискани за проверявания период първични счетоводни документи и сключени договори с контрагенти на дружеството, извлечения от банковите сметки на дружеството, декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна, документи за движението на паричните средства в брой, оборотни ведомости, счетоводни регистри на сметките от гр. 50, инвентарна книга и данъчен амортизационен план, както и писмени обяснения, придружени от съответните доказателства относно това кой е организирал и ръководил стопанската дейност на дружеството, кой е вземал решение за изпълнение на сделките и доставките на дружеството, кой е подписвал документите във връзка с дейността на дружеството, през проверявания период продавани ли са активи на дружеството, кой е взел решение за продажбата им и кой е подписал съответните документи, как е извършено разплащането по съответните доставки - в брой или по банков път, дружеството предоставяло ли е заеми, върнати ли са същите и кога, кой е съставял, подавал и подписвал подадените ГДД и други данъчни документи, дружеството разпределяло ли е дивиденти. В указания 14-дневен срок от проверяваното лице не са представени изисканите по реда на ДОПК сведения и документи, като това обстоятелство е установено при извършена проверка в деловодството на ТД на НАП Пловдив, Офис Стара Загора, документирана с Протокол № 1637893 от 17.01.2023 г. (л. 106 от делото).

Извършена е проверка в ИС „Регистър на банковите сметки и сейфове“ на БНБ, документирано с Протокол № 1637894 от 17.01.2023 г. (л. 107 от делото). Установено е, че за ревизирания период „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД има открита разплащателна сметка в лева в „БАНКА ДСК“ АД – [IBAN], открита на 30.05.2014 г., закрита на 07.07.2022 г. Въз основа на Решение № 68 от 02.02.2023 г. на Районен съд Стара Загора за разкриване на банкова тайна е изготвено е Искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ) до „БАНКА ДСК“ АД с № П-16002422210063-041-001 от 07.02.2023 г. (л. 124 – 125 от приложеното АД № 210/2024 г.). Получен е отговор с вх. № П-16002422210063-ПРД-001-И от 07.03.2023 г., с който са предоставени от банката подробни извлечения за движенията по сметката (л. 119 – 123 от приложеното АД № 210/2024 г.). След анализ на последните е установено, че: Г. Д. И. се е разпореждал със средствата от банковата сметка; по сметката има вноски на каса и разплащане на наем ежемесечно към РКС Стара Загора; няма извършени тегления на суми в брой от РЛ; през банковата сметка са погасявани данъчните задължения на дружеството, като последното плащане за данъци е извършено на 29.06.2021 г.

Събраните доказателства са приобщени към ревизионното производство с Протокол № 1635338 от 24.03.2023 г. (л. 97 – 98 от приложеното АД № 210/2024 г.) и Протокол № 1978488 от 24.04.2023 г. (л. 82 – 83 от приложеното АД № 210/2024 г.).

Въз основа на събраните доказателства и направените констатации ревизиращите органи са обосновали извод, че за жалбоподателя Г. И. са налице основания за определяне на отговорност за непогасените данъчни и осигурителни задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Прието е, че той е имал качеството на управител на дружеството през целия ревизиран период, когато са възникнали процесните задължения, както и че той е декларирал данните, от които са възникнали тези задължения, респективно е отговорен за невярното им деклариране, а в случая при извършената проверка в обект на дружеството от органите по приходите, документирана с Протокол № 0002120 от 23.03.2021 г. (л. 106 – 107 от приложеното АД № 210/2024 г.), е била установена положителна разлика в касовата наличност, съответно – неотчетени приходи от дейността на дружеството, които не са декларирани в подадената СД по ЗДДС за м. март 2021 г. (л. 128 от делото), респективно не са декларирани действителните стойности на ДДС за внасяне. С оглед на това, доколкото дейността на дружеството е такава, че основно плащанията са в брой, съответно при неотчитане на всички плащания от реализиране на продукцията не се отчитат действителните приходи, е изведен извод, че несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства за получените приходи и тези, отразени в СД по ЗДДС, следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като Г. И. е представлявал дружеството, включително до датата на подаване на СД по ЗДДС за м. март 2021 г. – до 14.04.2021 г., и действието (декларирането чрез подаване на СД по ЗДДС) е било направено със знание за неотчетени доставки, респективно – било е насочено към укриването на правнозначими факти и обстоятелства.

Обоснован е и извод, че за жалбоподателя са налице основания за определяне на отговорност за непогасените данъчни и осигурителни задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Прието е, че според публикувания Счетоводен баланс за 2020 г. (л. 129 от делото) дружеството има дълготрайни активи на стойност 1 000 лв. и краткотрайни такива на стойност 13 000 лв., като не са представени документи за тяхната наличност или за предаването им от РЛ на новия управител, закупил дружествените му дялове, от което е изведен извод, че Г. И. лично, в качеството си на управител, е отчуждил имущество на дружеството, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъците и декларираните осигурителни задължения, като това е направено недобросъвестно, тъй като действието е извършено след деклариране и установяване на задълженията и след започнал контрол по спазване на данъчното и осигурителното законодателство. В подкрепа на извода за недобросъвестно поведение на РЛ ревизиращия екип е посочил, че Г. И. е знаел за неплатените задължения на дружеството, но въпреки това на 14.04.2021 г. е прехвърлил дружествените си дялове на нов собственик, след което дружеството е престанало да извършва дейност, видно от подаваните нулеви СД по ЗДДС (л. 75 – 82 от делото), т. е. РЛ съзнателно е предприело действия по продажба на дела си с цел да престане да бъде съдружник и да избегне заплащането на задълженията.

РД доклад е връчен на РЛ на 25.10.2023 г. (л. 77 от приложеното АД № 210/2024 г.).

На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от РЛ е подадено възражение (л. 41 – 44 от приложеното АД № 210/2024 г.) срещу констатациите в РД, с което се оспорват обективираните фактически констатации и направените правни изводи.

Въз основа на съставения РД и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-16002423002157-091-001 от 21.11.2023 г. (л. 19 – 32 от приложеното АД № 210/2024 г.), с който по отношение на Г. Д. И. е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* – главници в общ размер на 16 709,00 лева и лихви за просрочие към тях в общ размер на 6 224,93 лева, изчислени към 21.11.2023 г., както следва: Отговорност за Вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 2 541,14 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 892,46 лева; Отговорност за Вноски за ДОО – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 7 010,33 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 2 628,75 лева; Отговорност за ДДС за периода 01.06.2019 г. – 28.02.2021 г. в размер на 2 191,10 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 868,46 лева; Отговорност за УПФ – за осигурители, за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 1 700,00 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 616,15 лева; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.06.2019 г. – 31.03.2021 г. в размер на 3 266,43 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 1 219,11 лева.

С РА, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, възраженията срещу РД са преценени като неоснователни и изцяло са потвърдени констатациите в РД – приети са направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди, като са изложени идентични мотиви относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Г. И. по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК.

РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с електронни подписи от Д. А. И. и З. Г. Т.. Доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото на оптичен носител (л. 48 от делото), както и на хартиен носител – като заверени копия (л. 53 и 54 от делото).

РА е връчен на Г. И. на 05.12.2023 г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за електронно връчване (л. 34 от приложеното АД № 210/2024 г.).

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК Г. И. е обжалвал издадения РА по административен ред с подадена на 20.12.2023 г. жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, регистрирана в Офис Стара Загора на ТД на НАП Пловдив с вх. № 23059 от 20.12.2023 г. и в ТД на НАП Пловдив с вх. № 20-31-79 от 28.12.2023 г. (л. 14 – 18 от приложеното АД № 210/2024 г.).

С Решение № 52 от 09.02.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив (л. 7 – 12 от приложеното АД № 210/2024 г.) на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК РА е потвърден изцяло. Оплакванията на РЛ са приети за неоснователни и са споделени като обосновани и правилни изводите на ревизиращите органи, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността му за непогасените публични задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД. Решението е издадено чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписано с електронен подпис от Е. Д. Р. – Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификата към тази дата са представени по делото на оптичен носител (л. 48 от делото), както и на хартиен носител – като заверено копие (л. 55 от делото).

Решение № 52 от 09.02.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив е връчено на Г. И. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за електронно връчване (л. 6 от приложеното АД № 210/2024 г.).

Жалбата срещу РА, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена директно в съда на 16.02.2024 г. (л. 1 – 3 от делото).

По делото са приети като доказателства документите от административната преписка по издаването на РА и обжалването му по административен ред, както и представените такива в хода на съдебното производство, в т. ч. доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията, удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с КЕП в съответното длъжностно качество ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, представени както на хартиен носител, така и на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с КЕП. Към делото е приложено и АД № 210/2024 г. на Административен съд Стара Загора, образувано по погрешка въз основа на постъпилата (ведно с изпратения на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив препис от жалбата) административна преписка, изискана по настоящото дело.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения РА на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, приема от правна страна следното:

Оспорването на РА № Р-16002423002157-091-001 от 21.11.2023 г., изцяло потвърден с Решение № 52 от 09.02.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице с правен интерес против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022 г. и Заповед № РД-09-1525 от 31.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК като органи, компетентни да издават ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени ЗВР съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали (л. 142 – 149 от приложеното АД № 210/2024 г.). В случая ЗВР № Р-16002423002157-020-001 от 12.04.2023 г. и ЗИЗВР № Р-16002423002157-020-002 от 03.08.2023 г. са издадени от Д. А. И. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедите с оглед на заеманата длъжност е сред органите, посочени в Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022 г. и Заповед № РД-09-1525 от 31.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР № Р-16002423002157-020-001 от 12.04.2023 г. и ЗИЗВР № Р-16002423002157-020-002 от 03.08.2023 г. са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датата на издаването им КЕП на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Д. А. И..

Възложената ревизия на Г. Д. И. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002423002157-020-001 от 12.04.2023 г. органи по приходите – З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Е. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД № Р-16002423002157-092-001 от 17.10.2023 г. (чл. 117, ал. 1 от ДОПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция – чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен със ЗВР – чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК). Оспореният РА № Р-16002423002157-091-001 от 21.11.2023 г. е издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, от З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със ЗВР. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от ТД на НАП Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (л. 48). От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се смятат за нищожни.

Оспореният РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. РД е връчен на РЛ, като му е осигурена възможност да подаде възражение и същото се е възползвало от тази възможност. Спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на РА.

По съответствието на оспорения РА с материалния закон:

С РА № Р-16002423002157-091-001 от 21.11.2023 г. е установена отговорност на Г. Д. И. в качеството му на бивш управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД за непогасените публични задължения на дружеството, възникнали на основание подадени СД по ЗДДС за периода 01.06.2019 г. – 28.02.2021 г. и декларации образец 6 със задължения по ЗДДФЛ, социално осигуряване, здравно осигуряване и фонд УПФ за назначените лица по трудово правоотношение в дружеството за периода 01.06.2019 г. до 31.03.2021 г., в общ размер на 16 709,00 лева и прилежащи лихви в общ размер на 6 224,93 лева, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна – възниква в случаите, когато се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, като тази отговорност е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото (чл. 19, ал. 4 и чл. 20 от ДОПК).

В случая, съгласно изложеното в съставения РД и в издадения въз основа на него РА, отговорността на Г. И. в качеството му на бивш управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД за непогасени публични задължения на дружеството е реализирана при възприето от органите по приходите наличие на основанието както по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, така и по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. С оглед на това поотделно следва да бъде разгледано и преценено наличието на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки по чл. 19, ал. 1, съответно по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, с които законът свързва възлагането като отговорност на управителя на търговско дружество за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на това дружество.

По отношение наличието на основанието по чл. 19, ал. 1 от ДОПК:

Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК, 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка – вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. нар. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията; 5. Невъзможност да бъде събрано вземането – чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения; 6. Граници на отговорността – в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, каквито указания са и дадени с разпореждане на съда от 13.05.2024 г. (л. 25 – 26 от делото).

Според съда в случая такова главно доказване на всички елементи от фактическия състав е проведено неуспешно.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че Г. И. е бил едноличен собственик и управител на задълженото лице „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД през целия ревизиран период, през който са възникнали процесните задължения на дружеството и то въз основа на декларирани от него (Г. И.) данни. Не се оспорват и съществуващите, ликвидни и изискуеми задължения на дружеството за ревизирания период както по вид, така и по размер. Тези задължения, видно от приложената справка за проучено имуществено състояние на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД (л. 130 – 137 от делото), са били предмет на изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, Офис Стара Загора, като към 22.10.2021 г. дългът е категоризиран като „трудно събираем“.

Нито в хода на ревизията, нито в настоящото съдебно производство се ангажираха доказателства, че дружеството разполага с имущество, което може да послужи за обезпечаване на дълга, съответно да гарантира неговото погасяване. От страна на приходната администрация, видно от цитираната по-горе справка за проучено имуществено състояние на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, са предприети действия за принудително събиране на установените публични задължения, включително чрез налагане на обезпечителни мерки. След извършено проучване е установено, че дружеството не разполага с активи, които могат да обезпечат задълженията му, поради което дългът му основателно е категоризиран като трудно събираем. Поради изложеното несподелими са доводите в жалбата, че, доколкото отговорността по чл. 19 от ДПК е субсидиарна, няма насочено принудително изпълнение срещу задълженото юридическо лице.

Основният спор се свежда до това дали Г. И. е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация, съответно (ако е укрил такива) съществува ли причинно-следствена връзка между това укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружеството.

В случая укриването на факти и обстоятелства е обосновано от приходната администрация с констатациите при извършена проверка в обект на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД – пекарна „Ж.“, документирана с Протокол № 0002120 от 23.03.2021 г. (л. 106 – 107 от приложеното АД № 210/2024 г.), при която, след извършено фактическо преброяване на паричните средства, е била установена положителна разлика от 113,10 лв. между отразената в ЕКАФП сума от продажби и фактически преброената касова наличност. С оглед на това е прието, че не са отчетени действителните приходи от дейността на дружеството през м. март 2021 г. и съответно същите не са били декларирани в подадената СД по ЗДДС за този месец (л. 128 от делото), респективно – не са декларирани действителните стойности на ДДС за внасяне. Посоченото несъответствие – между действително получените приходи и тези, отразени в СД по ЗДДС, е квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Този извод обаче не се споделя от съда, тъй като не съответства на действително установеното при извършената проверка, документирана с Протокол № 0002120 от 23.03.2021 г. Вярно е, че при същата е била установена положителна разлика между отразената в ЕКАФП сума от продажби в обекта на дружеството и фактически преброената касова наличност, но в протокола от проверката изрично е отразено, че в тази връзка са били изискани писмени обяснения от продавач-консултанта, според които установената разлика е от оставени пари в касата. Цитираните в протокола „писмени обяснения“ са обективирани в попълнения при проверката от продавач-консултанта въпросен лист (л. 115 от приложеното АД № 210/2024 г.). Въз основа на тези констатации е бил съставен АУАН № [рег. номер] от 21.06.2021 г. (л. 113 – 114 от делото), образуваното със съставянето на който административно-наказателно производство е било спряно с Разпореждане № [рег. номер] от 06.12.2021 г. (л. 112 от делото) и няма данни или поне не се представиха доказателства да е било възобновено, респективно да е било прекратено или въз основа на АУАН да е било издадено наказателно постановление. Видно от АУАН, същият е бил съставен срещу „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин („Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми“) във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС („Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”). Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в АУАН е посочено, че при извършена оперативна проверка на 23.03.2021 г. в 18:55 часа на обект – пекарна „Жасмина“, находящо се в [населено място], стопанисван от „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, е било констатирано, че „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 113,10 лв., представляваща парични средства, въведени в касата, като в тази насока са цитирани писмените обяснения на продавач-консултанта в попълнения при проверката въпросен лист. С оглед на изложеното изрично е прието, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Посочено е също, че проверката е документирана с ПИП № 0002120 от 23.03.2021 г. Следователно изводът на ревизиращия екип, че не са отчетени действителните приходи от дейността на дружеството през м. март 2021 г., обоснован с установената при извършената проверка на 23.03.2021 г. положителна разлика от 113,10 лв. между отразената в ЕКАФП сума от продажби и фактически преброената касова наличност, противоречи на констатациите на проходните органи, извършили проверката на 23.03.2021 г. и отразени както в ПИП, така в съставения въз основа на тях АУАН. В последния, както беше отбелязано по-горе, изрично е прието, че установената положителна разлика в касовата наличност се дължи на нерегистрирани във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени суми“ парични средства, въведени в касата, поради което нарушението не е довело до неотразяване на приходи. След като не са налице неотчетени приходи от дейността на дружеството през м. март 2021 г., то не е съществувало и задължение за декларирането им, съответно за начисляване на ДДС върху тях, при подаване на СД по ЗДДС за м. март 2021 г., ведно с отчетните регистри за този данъчен период. С други думи не е налице приетото в РД към РА несъответствие между действително получените приходи за м. март 2021 г. и тези, отразени в СД по ЗДДС за същия месец, респективно не е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, на което именно основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя по този текст от закона за непогасените публични задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в качеството му на бивш управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД.

По отношение наличието на основанието по чл. 19, ал. 2 от ДОПК:

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; 3. Извършване на определено действие – а) извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б) отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в) извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице; 4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице; 5. Причинно- следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения; 6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Констатациите в оспорения РА, на които се основа направения извод, че са изпълнени нормативно предвидените предпоставки за реализиране на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорността на Г. Д. И. в качеството му на бивш управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД за непогасените публични задължения на дружеството, се свързват с данните от Баланса на дружеството за 2020 г. (л. 129 от делото), според които то има дълготрайни активи на стойност 1 000 лв. и краткотрайни такива на стойност 13 000 лв., и липсата на документи за тяхната наличност или за предаването им от РЛ на новия управител, закупил дружествените му дялове, въз основа на което е изведен извод, че Г. И., знаейки за задълженията на дружеството и за да избегне заплащането им, е отчуждил активите на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД и на 14.04.2021 г. е прехвърлил дружествените си дялове на нов собственик, а дружеството е престанало да извършва дейност. Прието е съответно, че недобросъвестното отчуждаване от РЛ на активите на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, вследствие на което имуществото му е намаляло, преди прехвърляне на дружественото му дялове на нов собственик, е довело до невъзможност впоследствие да бъдат изплатени дължимите данъци и декларираните осигурителни задължения.

Тези изводи на приходните органи не се споделят от съда.

Доколкото липсват данни, а и в РД и РА не се твърди РЛ да е продало дружествените се дялове на новия собственик безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, основанието за ангажиране на отговорността на Г. И. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК се свързва с хипотезата на отчуждаване на имущество, в случая на активи – дълготрайни на стойност 1000 лв. и краткотрайни на стойност 13 000 лв., които са били посочени в Баланса на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД за 2020 г. като налични към 31 декември на същата година. Видът на тези активи не е посочен в цитирания Баланс и не е установен както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. За дълготрайните активи може само да се предполага, че това е инвентарът, за който в писмените си обяснения (л. 90 – 91 от делото) Г. И. сочи, че една част е правил сам – маса и плотове, а друга част – машини, е купувал втора употреба и ги е поправял, но няма и никога не е имал документи за тях. За краткотрайните активи липсват каквито и да е било данни, но изхождайки от вида дейност на дружеството – производство на хляб и хлебни изделия, може да се предположи, че това са суровини от растителен и животински произход, като брашно, яйца и др., влагани в производството на хляб и хлебни изделия. Дружеството обаче е развивало дейност и след 31.12.2020 г., най-малко до извършената на 23.03.2021 г. проверка, документирана с Протокол № 0002120 от същата дата (л. 106 – 107 от приложеното АД № 210/2024 г.), т. е. несъмнено наличните към 31.12.2020 г. краткотрайни активи са били използвани след тази дата в производството на хляб и хлебни изделия. Възможно е да са били закупувани и нови, но такива данни не са събрани. С други думи в хода на ревизионното производство не е установено дали част и каква част от наличните към 31.12.2020 г. краткотрайни активи на дружеството са били налични и към 14.04.2021 г., когато РЛ е прехвърлило дружествените си дялове на новия собственик, респективно – ако действително РЛ е отчуждило активи на дружеството след 31.12.2020 г., но преди 14.04.2021 г., на каква стойност са били същите и съответно с колко е намаляло имуществото на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, доколкото отговорността на РЛ по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ограничена до този размер. Същевременно липсват категорични данни за отчуждаване на активи на дружеството от РЛ. Напротив, налице са данни, индициращи липсата на такива отчуждителни сделки. В хода на ревизията е извършена проверка в ИС „Регистър на банковите сметки и сейфове“ на БНБ, документирана с Протокол № 1637894 от 17.01.2023 г. (л. 107 от делото), при която е установено е, че за ревизирания период „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД има открита през 2014 г. разплащателна сметка в лева в „БАНКА ДСК“ АД, закрита на 07.07.2022 г. Въз основа на съдебно решение за разкриване на банкова тайна е изготвено е ИПДПОТЛ до „БАНКА ДСК“ АД с № П-16002422210063-041-001 от 07.02.2023 г. (л. 124 – 125 от приложеното АД № 210/2024 г.), като е получен е отговор с вх. № П-16002422210063-ПРД-001-И от 07.03.2023 г., с който са предоставени от банката подробни извлечения за движенията по сметката (л. 119 – 123 от приложеното АД № 210/2024 г.). В РД е отразено, след анализ на получената информация, че по сметката, със средствата от която се е разпореждал Г. И., има вноски на каса и разплащания за наем и данъци, последното от които е било извършено на 29.06.2021 г., и няма извършени тегления на суми в брой от РЛ, т. е. постъпващите по сметката на дружеството суми са били разходвани изцяло за погасяване на задължения на дружеството. С оглед на всичко изложено до тук, изводът на ревизиращия екип, че РЛ е отчуждило активите на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, налични към 31.12.2020 г. според публикувания Счетоводен баланс за 2020 г., основан само на липсата на документи за предаването им на новия собственик, придобил дружествените дялове на РЛ на 14.04.2021 г., имплицитно съдържащ в себе си и извод, че в резултат на това имуществото на дружеството е намаляло с балансовата стойност на тези активи към 31.12.2020 г., е доказателствено необоснован.

По изложените съображения съдът приема, че събраните в хода на ревизионното, а и в съдебното производство доказателства не установяват и не доказват по несъмнен начин и наличието на елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на Г. И. в качеството му на бивш управител на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД за непогасените задължения на дружеството за данъци и ЗОВ.

Относно направеното от жалбоподателя възражение за погасяване на задълженията по давност:

Публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок – чл. 171, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, като давността се спира в хипотезите на т. 1 – 6 на чл. 172, ал. 1 от ДОПК, сред които е и налагането на обезпечителни мерки – т. 4, и се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната – чл. 172, ал. 2 от ДПК, но независимо от спирането или прекъсването на давността по ал. 1 на чл. 171 от ДОПК публичните задължения с погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение – чл. 171, ал. 2 от ДОПК, освен в предвидените в цитираната разпоредба случаи.

В случая най-старите задължения са от 2019 г., респективно – на 01.01.2020 г. е започнала да тече [възраст] давност по чл. 171, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, но същата е била спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК – видно от приложената справка за проучено имуществено състояние на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД (л. 130 – 137 от делото), процесните задължения са били предмет на изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, Офис Стара Загора, в хода на което са били наложени обезпечителни мерки, като са изпратени запорни съобщения на 29.01.2020 г., 24.02.2021 г., 26.02.2021 г. и 02.03.2021 г. Следователно към момента процесните задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД не са погасени поради изтичане на обикновената [възраст] давност, а още по-малко поради изтичане на абсолютната [възраст] давност.

Липсата на материалноправните предпоставки по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Г. И. за непогасените задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД с оглед на изложените по-горе в тази насока съображения обосновава извод, че оспореният РА е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора НАП следва да бъде да осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 2510 лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса (л. 14 – 15 от делото) [рег. номер]. заплатено възнаграждение за един адвокат (л. 5 от делото). Последното е със само 06,00 лв. под минималния размер по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ответника за прекомерност на същото е неоснователно.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Д. И., ЕГН *********, Ревизионен акт № Р-16002423002157-091-001 от 21.11.2023 г., издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 52 от 09.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при Централно управление на Националната агенция по приходите, с който по отношение на Г. Д. И. е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „БРЕД ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* – главници в общ размер на 16 709,00 лева и лихви за просрочие към тях в общ размер на 6 224,93 лева, изчислени към 21.11.2023 г., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Г. Д. И., ЕГН *********, сумата от 2510 (две хиляди петстотин и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.