№ 832
гр. Разград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330101737 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Д. Х. Р., Я. П. Р., Х. Р. Р. и П. Р. М., с която е предявен иск
срещу Община Разград за установяване, че ищците са собственици на имот с идентификатор
*************** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Пороище,
Община Разград, Област Разград, одобрени със заповед № РД-18-294 от 09.05.2019 година
на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в село Пороище, Община Разград, Област
Разград, местността „ЯСАК“, с площ от 1034,00 /хиляда тридесет и четири/ квадратни
метра, с начин на трайно ползване — НИВА, категория на земята : 8 /осма/, с трайно
предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, е номер на имота по предходен план:
***************, при граници на имота: имоти №№ ***************, въз основа на
наследство и давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС,
осъществено за период повече от 10 години. Конкретно сочат,че съгласно Записка от
24.01.1948 година, с акт № 198, том: 3 на Разградски Областен Съд за този имот е вписан
частен писмен договор за продажба на недвижим имот, представен от Ю.Р.Х. /Й.С.А./ от
село Пороище, Разградска Околия, че този имот е придобит от наследодателите им и никога
не е бил одържавяван шили включван в ТКЗС, че винаги се е ползвал първоначално от
наследодателя Й. и нейният съпруг Р. Х. А., а в последствие от техните наследници и до
настоящия момент, че владението върху имота е осъществявано самостоятелно и
необезпокоявано от трети лица, вече повече от 70 години. Твърдят, че имотът не е
кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците, поради което е неприложима
процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ и съответно да се причислява като имот по чл.19
от ЗСПЗЗ, че при това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19
ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно да бъде причислен като общинска собственост, че за имота се
прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС и давността
остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от
собствениците им. Правният си интерес от иска обосновава с това ,че към настоящият
момент имотът е със статут на земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, записан като
собственост на Община Разград, поради което счита, че възниква правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че имотът е определен и предаден на
Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в съществуващи и възстановими стари
граници земи, които са останали след възстановяването на правата на собственост, че
Община Разград е положила грижа на добър стопанин и е актувала имота. Счита, че по
делото следва да бъде установено обстоятелството дали процесните зем. земи са били
внесени в ТКЗС или са били одържавявани, както и че не са доказани твърденията за
1
идентичност между имота, описан в записката и процесния, както и обстоятелствата дали
Ю.Р.Х. и Й.С.А. са едно и също лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на
страните, , установи следната фактическа обстановка:
Ищците по делото са наследници на Х. Р. Х., поч. на 22.12.1991 г. и П. Р. Х.а, поч. на
17.02.2001 г. като първият ищец – Д. Х. Р. е техен син, а останалите трима – Я. П. Р., Х. Р.
Р.и П. Р. Р. са наследници /преживяла съпруга и деца/ на другия син на общите
наследодатели – Р. Х. Р., поч. 03.01.2015 г. Общият наследодател Х. Р. Х. е наследник на
Й.С.А., както и на съпруга й Р. Х. А., починали съответно на 08.03.1985 г. и 23.10.1987 г.
Със записка за вписване на частен писмен договор при нотариуса при Разградския областен
съд е вписан частен договор , сключен на 01.12.1943 г., с който роднинския съвет на В. и Н.
Д. от гр.Шумен, изброени и поименно, продават на Ю.Р.Х. от с.Пороище следния
недвижим имот: ясак в землището на с.пороище, м.“Душ.бахча“ от 1 дка и 5 ара при съседи:
Р. Х. А., С. М.Ч., Е.А.М. и път за сумата 19 500 лв., напълно изплатени. Записката е от
24.01.1948 г.
По делото е представена декларация от първия ищец - Д. Х. Р. за това, че имената Й.С.А. и
Ю.Р.Х. са имена на едно и също лице.
С нотариален акт от 15.04.2014 г. /№125, т.2 от 2014 г./ на нотариус с рег.№378 по регистъра
на Нотариалната камара и район на действие Районен съд - Разград Р. Х. Р. е продал на Д. Х.
Р. изцяло своя дял от правото на собственост върху следния недвижим имот с
административен адрес с.Пороище, общ.Разград, ***************, а именно ½ идеална част
от поземлен имот с площ 1811 кв.м. по одобрения със заповед №34/1980 г.план на
с.пороище, общ.Разград, съставляващ имот 316, за който е отреден имот XII-316, в квартал
11, при граници: улица, КВС, имоти 317 и 315, заедно с построените в него полумасивна
жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., с избено помещение с полезна площ 21 кв.м. и
таван с полезна площ 16 кв.м., навес с оградни стени със застроена площ 16 кв.м. и
второстепенна стопанска сграда със застроена площ 13 кв.м.
За имот №*************** – нива с площ 1,034 дка е съставен акт №1998 за частна
общинска собственост. Като правно основание за съставяне на същия е посочено – чл.2,
ал.1, т.1 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза за първи път процесният имот с идентификатор *************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на неурбанизираната територия на с.
Пороище (с бивш № *************** по картата на възстановената собственост(КВС) т.е.
план за земеразделяне) е заснет и нанесен като имот с планоснимачен № 409 върху
кадастралния план на с. Пороище послужил за основа на плана за регулация, одобрен със
заповед № 235 от 07.06. 1929 г. В разписния списък към плана от 1929 г. като собственик на
имот с планоснимачен № 409 е записан. За имот с планоснимачен № 409 е отреден парцел с
№ IV-409 в кв. № 72 по регулационния план на селото. В резултат на сравняване на
цитираните в Записката от 1948 г. имена на собствениците на имотите, съседни на
процесния с имената на собствениците, вписани в разписния списък към плана от 1929 г.
В.л. е установило идентичност между процесният имот с идентификатор ***************
(имот с планоснимачен № 409) и този описан в Записка от 24.01,1948г. с акт № 198, том 3 на
Разградски областен съд. По силата на 216-то ПМС от 1961 г. парцел IV-409 от кв.№ 72 е
изключен от границите на населеното място. В следващия кадастрален план на с. Пороище,
послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация, одобрен със
заповед № 34 от 31.01.1980 г. бившият имот с планоснимачен № 409 (парцел IV-409 от кв.72
по плана от 1929г.) изобщо не е заснет. Във връзка с изработването и одобряването на
картата на възстановената собственост (плана за земеразделяне) изключените от регулация
имоти са изобразени като имоти по чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като са пренесени „едно към
едно“ от кадастралния план на селото от 1929г. Бившият имот с планоснимачен № 409 по
плана от 1929г. е нанесен върху картата на възстановената собственост (КВС) с №
***************. В одобрената със заповед № РД.18-294/09.05.2019 г. карта на
неурбанизираната територия на с. Пороище имот с № *************** по КВС е нанесен
като имот с идентификатор № 59416.201.3. Процесният имот както и съседните му такива се
владеят в съществуващи стари реални граници. В.л. е посочило, че не е в съС.ие да установи
наличието на информация относно включването на процесния имот в блок на ТКЗС или
образувани въз основа на него стопански организации. Най-близките имоти възстановени по
чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ (разположени върху бившите блокове на ТКЗС) се намират на 150.00
м югоизточно от процесния имот, като между имотите в съществуващи реални граници и
тези с план за земеразделяне в нови граници съществуват общински мери и пасища.
2
За установяване на твърдяното от ищеца владение по отношение на процесните имоти и
неговата продължителност са изслушани свидетелите Й. А.а и П.Ф.. Двамата съобщават, че
до мястото с къщата на първия ищец неговите баба и дядо са имали друго място с площ от
декар, декар и половина. Това място граничело с двора на къщата и през годините никой не
е претендирал за него и същото не било включвано в блокове на ТКЗС. И към настоящия
момент Д. Х. Р. стопанисвал това място, което било оградено с мрежа и синори.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по отношение на
поземлен имот с идентификатор 59416.201.3 с площ 1034,00 кв.м., м.Ясак в землището на
с.Пороище, общ.Разград е основателен и доказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта
на придобиване правото на собственост по отношение на процесните имоти. Ищците
твърдят и по делото се установява, че са придобили фактическа власт от своите
наследодатели, като първият от тях е бил вписан като собственик и самите те упражняват
фактическата власт върху имота повече от двадесет години. Ето защо Съдът приема, че
същите са придобили право на собственост по отношение на този имот въз основа на
наследство и давностно владение – чрез необезпокоявано и явно многогодишно и
категорично над 10-годишно упражняване на фактическа власт. Те са демонстрирали това
владение по отношение на всички, и това владение не е било оспорвано от трети лица, в т.ч.
и представители на ответника.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети
фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за
придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.
Не се твърди имотът да е включван в блокове на ТКЗС, както и да е заявяван от ищците или
от други лица за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че
не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците / имотът се е обработвал от
наследодателите им и продължава да се обработва от самите ищци към настоящия момент,
а преди това - от техните наследодатели/, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от
регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о.,
р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д.
№3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е
владян от наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС,
да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ.
липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение
имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не
става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е
№310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот
е изключен от регулация с план от 1965 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за
това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и
след 1961 г. е бил част от гражданския оборот и по отношение на него придобивната давност
е била един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в
съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС
ищците са станали негови собственици на осн. чл.79 от ЗС, упражнявайки фактическата
власт вече повече от 10 години с намерение за своене на имота /със съзнанието, че са го
придобили по наследство от предходните собственици/, като на основание чл.82 от Закона
за собствеността може да присъединят и владението на своите праводатели. Ето защо Съдът
намира, че ищецът доказа придобивното си основание и след като имотът не е бил
одържавяван и не е бил внесен в ТКЗС, искът е основателен и доказан.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по делото в размер на 500 лв. и 800 лв., платени като адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба №1
3
за минималните размери на адвокатските възнаграждения сочи минимално възнаграждение
по иск за собственост на недвижим имот в размер на 1500 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, че Д. Х. Р.,
ЕГН ********** с поС.ен адрес гр.Разград, ***************,Я. П. Р., ЕГН
********** с поС.ен адрес гр.Разград, ***************, Х. Р. Р., ЕГН
********** с поС.ен адрес гр.Стара Загора, ***************, вх.6, ап.11 и П.
Р. М., ЕГН ********** с поС.ен адрес гр.Разград, *************** са
собственици въз основа на наследство и давностно владение на имот с
идентификатор *************** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Пороище, Община Разград, Област Разград, одобрени със
заповед № РД-18-294 от 09.05.2019 година на Изпълнителния Директор на
АГКК, находящ се в село Пороище, Община Разград, Област Разград,
местността „ЯСАК“, с площ от 1034,00 /хиляда тридесет и четири/ квадратни
метра, с начин на трайно ползване — НИВА, категория на земята : 8 /осма/, с
трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, е номер на имота по
предходен план: ***************, при граници на имота: имоти №№
***************.
ОСЪЖДА Община Разград ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Р., ЕГН ********** с
поС.ен адрес гр.Разград, ***************,Я. П. Р., ЕГН ********** с поС.ен
адрес гр.Разград, ***************, Х. Р. Р., ЕГН ********** с поС.ен адрес
гр.Стара Загора, ***************, вх.6, ап.11 и П. Р. М., ЕГН ********** с
поС.ен адрес гр.Разград, *************** сумата 500 лв. /петстотин лева/ за
направените по делото разноски и 800 лв. /осемстотин лева/ платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4